Словото на Йехова е живо
Основни моменти от книгата Йоан
ЙОАН, ‘ученикът, към когото Исус проявявал любов’, е последният, който записва вдъхновен от Бога разказ за живота и службата на Христос. (Йоан 21:20) Евангелието според Йоан, написано около 98 г., повтаря много малко от информацията, съдържаща се в останалите три евангелия.
Апостол Йоан написал своето евангелие с определена цел. Във връзка с нещата, които записал, той казва: „За тези [неща] е написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият син, и заради това, че вярвате, да получите живот чрез неговото име.“ (Йоан 20:31) Посланието на това евангелие има огромна стойност за нас. (Евр. 4:12)
„ЕТО АГНЕТО НА БОГА“
Когато вижда Исус, Йоан Кръстител уверено заявява: „Ето Агнето на Бога, което премахва греха на света!“ (Йоан 1:29) Докато Исус пътува през Самария, Галилея, Юдея и областите на изток от Йордан, като проповядва, поучава и върши могъщи дела, ‘много хора идват при него и започват да вярват в него’. (Йоан 10:41, 42)
Едно от най–забележителните чудеса, които Исус извършва, е възкресението на Лазар. Мнозина започват да вярват в Исус, след като виждат как един мъртъв от четири дни човек е върнат към живот. Но главните свещеници и фарисеите замислят как да убият Исус. Затова той тръгва от там и отива ‘в областта, която е близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим’. (Йоан 11:53, 54)
Отговори на библейски въпроси:
1:35, 40: Кой бил ученикът, който стоял при Йоан Кръстител заедно с Андрей? Разказвачът навсякъде нарича Йоан Кръстител просто Йоан и никога не нарича сам себе си по име в своето евангелие. Затова неназованият ученик вероятно бил самият писател на евангелието, Йоан.
2:20: Кой храм бил „построен за четирийсет и шест години“? Юдеите имали предвид възстановяването на храма на Зоровавел от юдейския цар Ирод. Според историка Йосиф Флавий работата по възстановяването започнала през осемнайсетата година от управлението на Ирод, тоест през 18 или 17 г. пр.н.е. Светилището на храма и другите главни постройки били построени за осем години. Но работата по сградите на храма продължила и след Пасхата през 30 г., когато юдеите казали, че строежът траел 46 години.
5:14: Дали болестите са резултат от извършването на грях? Не непременно. Човекът, когото Исус излекувал, бил болен в продължение на 38 години поради наследеното несъвършенство. (Йоан 5:1–9) Исус имал предвид, че след като на човека била оказана милост, той вече трябвало да следва пътя на спасението и да не извършва съзнателен грях, защото в противен случай щяло да го сполети нещо по–лошо от болестта. Човекът можел да си навлече вина от извършването на непростим грях, с което да заслужи смърт без надежда за възкресение. (Мат. 12:31, 32; Лука 12:10; Евр. 10:26, 27)
5:24, 25: Кои са онези, които ‘преминават от смъртта към живота’? Исус говорел за хората, които преди са били духовно мъртви, но когато чуват думите му, проявяват вяра в него и престават да ходят в грешните си пътища. Те ‘преминават от смъртта към живота’, в смисъл че осъждането на смърт е вдигнато от тях и те получават надеждата за вечен живот благодарение на вярата си в Бога. (1 Пет. 4:3–6)
5:26; 6:53: Какво означава някой да има „живот в себе си“? За Исус Христос това означава, че получава от Бога силата да даде на хората праведна позиция пред Йехова и силата да вдъхва живот чрез възкресението на мъртвите. За последователите на Исус това да имат „живот в себе си“ означава да имат живот в най–пълния смисъл на думата. Помазаните християни придобиват това, когато биват възкресени за небесен живот. Верните християни със земна надежда ще изпитат живота в най–пълния му смисъл едва когато преминат успешно последното изпитание, което ще се състои веднага след края на Хилядолетното управление на Христос. (1 Кор. 15:52, 53; Откр. 20:5, 7–10)
6:64: Дали по времето, когато избирал Юда Искариот, Исус знаел, че той ще го предаде? Очевидно не. Но през 32 г. Исус веднъж казал на апостолите си: „Един от вас е клеветник.“ Вероятно тогава Исус забелязал в сърцето на Юда Искариот „началото“ на погрешна линия на поведение. (Йоан 6:66–71)
Поуки за нас:
2:4. С тези думи Исус показал на Мария, че като покръстен и помазан Божи син той трябва да получава напътствия от своя небесен Баща. Макар че едва започвал своята служба, Исус знаел съвсем точно часа, или времето, за работата, която му била възложена, включително и за жертвената му смърт. И на никого, дори и на близък човек като Мария, нямало да бъде позволено да се намесва в начина, по който той изпълнявал Божията воля. Ние трябва да служим на Йехова Бог със същата решителна нагласа.
3:1–9. Можем да научим две неща от примера на юдейския водач Никодим. Първо, Никодим проявил смирение и прозрение и осъзнавал, че се намира в духовна нужда, като признал сина на един обикновен дърводелец за учител, изпратен от Бога. Истинските християни днес също имат нужда от смирение. Второ, Никодим не станал ученик на Исус, докато той бил на земята. Вероятно това било така, защото Никодим изпитвал страх от човека или бил загрижен за позицията си в Синедриона, или може би обичал богатството си. Това може да служи като предупреждение за нас да не позволяваме подобни чувства да ни спират ‘да вдигнем мъченическия си стълб и да следваме Исус непрекъснато’. (Лука 9:23)
4:23, 24. За да бъде поклонението ни одобрено от Бога, то трябва да е в хармония с истината, разкрита на страниците на Библията, и да е ръководено от светия дух.
6:27. Да работим за „храната, която е трайна и носи вечен живот“, означава да полагаме усилия да удовлетворяваме духовните си потребности. Ако правим това, ще сме щастливи. (Мат. 5:3)
6:44. Йехова лично се грижи за нас. Той привлича всеки един от нас поотделно към своя Син чрез проповедната дейност и като ни помага да разбираме и прилагаме истините от Библията посредством светия си дух.
11:33–36. Да изразяваме чувствата си не е проява на слабост.
‘ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ГО СЛЕДВАШ’
С наближаването на Пасхата през 33 г. Исус се връща във Витания. На 9 нисан той влиза в Йерусалим, яздещ младо магаре. На 10 нисан Исус отново отива в храма. В отговор на молитвата му името на неговия Баща да бъде прославено, от небето се чува глас, който казва: „Аз го прославих и пак ще го прославя.“ (Йоан 12:28)
По време на пасхалната вечеря Исус дава на своите последователи прощални напътствия и се моли за тях. След като е задържан, осъден и разпънат на стълб, Исус е възкресен.
Отговори на библейски въпроси:
14:2: Как Исус щял да ‘приготви място’ за своите верни последователи в небесата? Той щял да направи това, като застане пред Бога и представи пред него стойността на своята кръв, с което щял да потвърди новия договор. Приготовленията щели също да включват и това Христос да получи царска власт, след което можело да започне небесното възкресение на неговите помазани последователи. (1 Сол. 4:14–17; Евр. 9:12, 24–28; 1 Пет. 1:19; Откр. 11:15)
14:16, 17; 16:7, 8, 13, 14: Защо когато става дума за помощника, или духа на истината, в гръцкия текст на Йоан 14:16, 17 се използва местоимение от среден род, докато в Йоан 16:7, 8, 13, 14 се използват местоимения от мъжки род? Употребата на местоимения от мъжки род не означава непременно, че става въпрос за личност. Причината за това е чисто граматическа. В гръцкия език, на който е написано Евангелието според Йоан, думата „помощник“ е от мъжки род, докато думата „дух“ е от среден род.
19:11: Дали Исус имал предвид Юда Искариот, когато говорел на Пилат за човека, който го бил предал? Най–вероятно Исус нямал предвид Юда или друга определена личност, а по–скоро всички онези, които, причинявайки смъртта му, извършили грях и си навлекли вина. В това число били Юда, „главните свещеници и целият Синедрион“ и дори „множеството“, което било убедено да поиска освобождението на Варава. (Мат. 26:59–65; 27:1, 2, 20–22)
20:17: Защо Исус казал на Мария Магдалина да не се държи така здраво за него? Мария очевидно се държала здраво за Исус, защото мислела, че той скоро ще се възкачи на небето и тя няма да го види отново. За да я увери, че още не е дошло времето да ги напусне, Исус ѝ казал да не се държи така здраво за него, а вместо това да отиде и да извести на учениците му новината за неговото възкресение.
Поуки за нас:
12:36. За да бъдем „синове на светлината“, или носители на светлина, трябва да придобием точно познание за Божието Слово, Библията. След това трябва да използваме това познание, за да помогнем на другите да излязат от духовната тъмнина и да преминат в Божията светлина.
14:6. Няма друг начин, по който да получим Божието одобрение, освен чрез Исус Христос. Единствено като проявяваме вяра в Исус и като следваме неговия пример, можем да се приближим до Йехова. (1 Пет. 2:21)
14:15, 21, 23, 24; 15:10. Послушанието спрямо Божията воля ни помага да останем в Божията любов и в любовта на неговия Син. (1 Йоан 5:3)
14:26; 16:13. Ролята на светия дух на Йехова е да ни учи и да ни припомня нещата, които сме научили преди. Този дух също разкрива истини. Затова той може да ни помогне да напреднем по отношение на познанието, мъдростта, прозрението, правилната преценка и мисловните способности. Тогава трябва да постоянстваме в молитва, като се молим конкретно за светия дух на Бога. (Лука 11:5–13)
21:15, 19. Исус попитал Петър дали го обича повече от „тези“, тоест от рибите, които били пред тях. Така Исус наблегнал на необходимостта Петър да избере да го следва непрекъснато, вместо да продължава с рибарския си занаят. След като разгледахме разказите за живота на Исус, нека засилим решимостта си да го обичаме повече от всичко друго, което би могло да привлече вниманието ни. Да, нека продължаваме всеотдайно да следваме Исус.
[Снимка на страница 31]
Какво можем да научим от Никодим?