Откликът на Исус спрямо смъртта на Лазар разкрива една много нежна страна от личността на Сина на Бога. Дълбоките чувства, които той проявил при този случай, ясно показват силното му желание да възкреси мъртвите. Ние четем: „Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: ‘Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.’ Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. И рече: ‘Где го положихте?’ Казват Му: ‘Господи, дойди и виж.’ Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: ‘Виж колко го е обичал!’“ — Йоан 11:32–36.

Искреното състрадание на Исус е изразено тук с три израза: „разтъжи се в духа си“, ‘смути се’ и „се просълзи“. Думите, използувани в езика на оригинала за записването на тази вълнуваща сцена, показват, че Исус бил толкова силно засегнат от смъртта на своя скъп приятел Лазар и от вида на плачещата Лазарова сестра, че очите му се напълнили със сълзи.a

Забележителното тук е това, че преди този случай Исус бил върнал към живот още двама души. И той имал явното намерение да направи така и с Лазар. (Йоан 11:11, 23, 25) И въпреки това ‘се просълзил’. Следователно за Исус връщането на хората към живот не е просто някаква техническа процедура. Неговите нежни и силни чувства, проявени при този случай, ясно показват силното му желание да премахне опустошенията, нанесени от смъртта.