Да се справим с несигурността и неувереността

„СЪС сигурност!“ „Без съмнение!“ „Сто на сто!“ Навярно много пъти си чувал тези изрази. В ежедневието ни обаче няма много сигурни неща. Животът е толкова непредвидим, че често се питаме дали изобщо има нещо, в което можем да сме напълно сигурни. Съмненията и неувереността изглежда са част от живота.

Разбираемо е, че повечето хора копнеят за сигурност и щастие както за себе си, така и за семейството си. Те работят усилно, за да придобият неща — обикновено пари и материални притежания, — които вярват, че ще им донесат щастие и сигурност. Но земетресение, ураган, нещастен случай или жестоко престъпление могат в един миг да унищожат тези притежания. Тежко заболяване, развод или загуба на работата могат ненадейно да променят живота ни. Наистина това може да не се случи точно на тебе. Но дори самата мисъл, че по всяко време може да ти се случи нещо лошо, е обезпокояваща и тревожна. И това не е всичко.

Синоним на неувереност е думата съмнение, която според един речник означава „неувереност в убежденията или мнението, която пречи да се вземат решения“. Освен това в книгата „Да направляваш ума си“ се казва, че „неувереността относно нещо важно е основна причина за безпокойство и тревога“. Неразсеяното съмнение може да доведе до безпокойство, разочарование и гняв. Да, тревогата за това какво ще ни се случи или няма да ни се случи ще навреди на психическото и физическото ни здраве.

В резултат на това някои хора отиват в другата крайност. Те са като един млад мъж от Бразилия, който казва: „Защо да се безпокоя какво ще се случи? Живея за мига.“ Такава фаталистична нагласа „нека ядем и пием“ може да доведе само до разочарование, страдания и в крайна сметка — до смърт. (1 Коринтяни 15:32) За нас е много по–добре да се обърнем към Създателя Йехова Бог, у когото, както казва Библията, „няма изменение, или сянка от промяна“. (Яков 1:17) Ако изследваме Божието Слово, Библията, ще открием благонадеждни съвети и ръководство за това как да се справяме с несигурността в живота. То ще ни помогне също да разберем защо сме толкова неуверени.

Защо изпитваме неувереност?

Писанието дава реалистичен поглед върху живота и ни помага да развиваме правилна нагласа спрямо несигурността и промените. Семейните взаимоотношения, общественото положение, интелектът, доброто здраве и други обстоятелства могат да ни дадат известна сигурност, но Библията показва, че не трябва да приемаме тези неща за даденост или да очакваме да нямаме никакви проблеми. Мъдрият цар Соломон казал: „Надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните.“ Защо това е така? Защото „на всичките се случва според времето и случая“. Затова Соломон предупредил: „Както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките чада в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.“ (Еклисиаст 9:11, 12)

Исус Христос също говорел за време на извънредно безпокойство и неувереност, което щяло да засегне цяло едно поколение. Като използвал образен език, той обяснил: „Ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бученето на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят.“ Но Исус обърнал внимание на нещо насърчително за хората с честни сърца днес: „Когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.“ (Лука 21:25, 26, 31) Подобно на това, вместо да се страхуваме от несигурното бъдеще, ние проявяваме вяра в Бога, която ни помага отвъд несигурността да виждаме чудесно и сигурно бъдеще.

‘Да имаме пълна увереност в надеждата’

Въпреки че не можем да сме сигурни във всяко нещо, което чуваме, четем или виждаме, имаме основателна причина да вярваме в Създателя. Той е не само Всевишният, но е и любещ Баща, който се грижи за земните си деца. Относно своето слово Бог казал: „Не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“ (Исаия 55:11)

Исус Христос учел на истината за Бога и много от хората, които го слушали, я приели с убеждение и увереност. Например няколко самаряни с честни сърца казали на жената, която първа послушала Исус: „Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Христос, Спасителят на света.“ (Йоан 4:42) По подобен начин и днес, въпреки че живеем в несигурни времена, не трябва да изпитваме неувереност относно това в какво да вярваме.

Когато става дума за религиозна вяра, много хора са на мнение, че вместо да се опитваме да разбираме нещата, трябва просто да вярваме. Библейският писател Лука обаче не споделял това мнение. Той търсел и давал точна информация, така че хората да ‘познаят достоверността на това’, което е написал. (Лука 1:4) Близки и приятели, които не споделят вярата ни, може да се страхуват, че накрая ще се разочароваме, и затова е важно да сме в състояние да защитим вярата си. (1 Петър 3:15) Единствено ако знаем точната причина за нещата, в които вярваме, ще можем да помогнем на другите да изградят доверие в Бога. Библията описва Йехова със следните думи: „Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той.“ (Второзаконие 32:4)

Обърни внимание на последните думи от това изказване: „Справедлив и прав е Той.“ Какви доказателства имаме, за да сме сигурни в това? Апостол Петър бил напълно уверен в този факт. Той казал на един римски офицер и на семейството му: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ (Деяния 10:34, 35) Петър изрекъл това, защото току–що бил видял как Божията ръка ръководи нещата така, че членовете на едно езическо семейство, които преди това били считани за нечисти и неприемливи, станали приемливи за Бога. Като Петър и ние можем да сме уверени, че Бог е непредубеден и праведен, когато сами виждаме „голямо множество“ от над шест милиона души от повече от 230 страни по цялата земя, които изоставят предишния си начин на живот и ходят в пътя на праведността. (Откровение 7:9; Исаия 2:2–4)

Като истински християни, искаме да сме смирени и разумни, а не фанатични и догматични. Въпреки това не изпитваме неувереност относно нещата, в които вярваме и които очакваме в бъдеще. Апостол Павел писал на християните от първи век: „Желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край.“ (Евреи 6:11) Подобно на това добрата новина от Библията ни дава „пълна увереност в надеждата“. Тази надежда е здраво основана на Божието Слово и „не води до разочарование“, както обяснил и Павел. (Римляни 5:5, НС)

Нещо повече, ние сме напълно уверени, че като учим другите на добрата новина от Библията, това ще им донесе сигурност и безопасност не само в духовно, но и в емоционално и физическо отношение. Като Павел и ние можем да кажем: „Нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност.“ (1 Солунци 1:5)

Настоящи благословии от духовната сигурност

Макар че не очакваме днес да живеем в пълна сигурност, можем да правим някои неща, за да водим сравнително стабилен и сигурен живот. Например редовното общуване с хората от християнския сбор на събранията допринася за стабилността, тъй като там се учим на правилни и благонадеждни принципи и ценности. Павел писал: „На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме.“ (1 Тимотей 6:17) Като се учат да се доверяват на Йехова, а не на преходни материални притежания и мимолетни развлечения, много хора успяват да се освободят от безпокойството и разочарованието, които са изпитвали преди. (Матей 6:19–21)

В сбора се радваме и на сплотено братство, което ни помага и подкрепя по много начини. В определен момент от службата си апостол Павел и спътниците му ‘се отеготили чрезмерно’ и ‘дори се отчаяли за живота си’. Къде Павел намерил подкрепа и утеха? Разбира се, доверието му в Бога никога не се разклатило. Въпреки това неговите събратя християни, които му се притекли на помощ, го насърчили и утешили. (2 Коринтяни 1:8, 9; 7:5–7) Когато днес връхлетят природни бедствия или други беди, често християнските ни братя са първите, които оказват необходимата материална и духовна помощ на събратята си по вяра, както и на останалите нуждаещи се.

Друг източник на помощ за справяне с несигурността е молитвата. Винаги, когато се сблъскаме с неочакван натиск, можем да се обърнем към своя любещ небесен Баща. „Господ ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена.“ (Псалм 9:9) Хората не винаги успяват да предпазят децата си. Но Бог с готовност ще ни помогне да преодолеем страховете и неувереността си. Като прехвърлим грижите си на Йехова в молитва, можем да сме сигурни, че той ще „направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим“. (Ефесяни 3:20)

Молиш ли се редовно на Бога? Уверен ли си, че той чува молитвите ти? „Мама ми каза, че трябва да се моля на Бога — разказва едно момиче от Сан Паулу. — Но се питах: „Защо трябва да се моля на някого, когото дори не познавам?“ Стихът от Притчи 18:10 обаче ми помогна да разбера, че се нуждаем от Божията помощ и трябва да говорим с него в молитва.“ В този стих се казва: „Името Господно е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо [бива защитен — НС].“ Наистина, как можем да изградим доверие и вяра в Йехова, ако не си създадем навика да говорим с него? За да се радваме на благословиите от духовната сигурност, трябва да си създадем навика ежедневно да отправяме искрени молитви. Исус казал: „Бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.“ (Лука 21:36)

Друго нещо, в което можем да сме уверени, е надеждата ни в Божието Царство. Обърни внимание на думите в Даниил 2:44: „Небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само̀ то ще пребъде до века.“ Тази надежда е непоклатима и можем да сме сигурни в нея. Хората често не изпълняват обещанията си, но винаги можем да имаме доверие в думите на Йехова. Бог не е личност, на която не може да се разчита, а е като здрава канара, на която да се опираме. Можем да се чувстваме като Давид, който казал: „Бог е канара моя, на Когото се надявам, щит мой и ро̀га на избавлението ми; висока моя кула е, и прибежище ми е, спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.“ (2 Царе 22:3)

В гореспоменатата книга „Да направляваш ума си“ се казва още: „Колкото повече мислиш за лошите неща, които може да ти се случат, толкова по–реалистични изглеждат те и толкова по–трудно ти е да решиш как да се справиш с тях.“ Така че защо да позволяваме да ни обземат грижите и неувереността на света? Вместо това нека заменим несигурността на този свят със сигурността, която Бог дава. Като проявяваме силна вяра в надеждните обещания на Йехова, имаме следното уверение: „Никой, който положи вярата си върху него, няма да бъде разочарован.“ (Римляни 10:11, НС)

[Текст в блок на страница 29]

Божието Слово обещава бъдещи благословии за човечеството

[Текст в блок на страница 30]

„Никой, който положи вярата си върху него, няма да бъде разочарован“

[Снимка на страница 31]

Добрата новина за Царството дава сигурност на хората