Християните намират щастие в това да служат

„Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ — ДЕЯНИЯ 20:35, NW.

 1. Каква погрешна нагласа преобладава днес, и защо тя е вредна?

ПРЕЗ последното десетилетие на двадесети век често се чуваха словосъчетания с думата „аз“. Те в действителност означават „първо аз“ и отразяват нагласа, съчетаваща егоизма и алчността с липсата на загриженост за другите. Можем да бъдем сигурни, че през 2000–та година словосъчетанията с думата „аз“ не са забравени ни най–малко. Колко пъти чуваш въпросите „Какво ще получа аз за това?“ или „Каква изгода ще имам аз?“ Тази егоистична нагласа не носи щастие. Тя е в пълен контраст с принципа, изказан от Исус: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ — Деяния 20:35, NW.

 2. От какво се вижда, че даването носи щастие?

² Дали е вярно, че даването носи повече щастие от получаването? Да. Помисли за Йехова Бог. У него е „изворът на живота“. (Псалм 36:9) Той осигурява всичко, което ни е необходимо, за да ни направи щастливи и ползотворни. Бог наистина е Изворът на „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“. (Яков 1:17) Йехова, ‘щастливият Бог’, постоянно дава. (1 Тимотей 1:11, NW) Той обича човешките си създания, на които дава толкова много. (Йоан 3:16) Помисли и за семейството. Ако си родител, знаеш колко много жертви, колко много даване се изисква, за да отгледаш едно дете. И в продължение на много години детето не осъзнава какви жертви правиш за него. То ги приема за нещо нормално. И въпреки това си щастлив, когато виждаш как твоето дете расте благодарение на това, че ти неегоистично даваш от себе си за него. Защо? Защото го обичаш.

 3. Защо това да служим на Йехова и на своите събратя ни носи радост?

³ По подобен начин истинското поклонение се характеризира с даване, основано на любов. Тъй като обичаме Йехова и своите събратя, това да им служим, като даваме от себе си за тях, ни носи радост. (Матей 22:37–39) Всеки, който се покланя на Бога с егоистични подбуди, намира съвсем малко радост. Но хората, които служат неегоистично и са загрижени повече за това, което могат да дадат, отколкото за нещата, които се надяват да получат, изпитват истинско щастие. Този факт се потвърждава, ако обърнем внимание на това как са използувани в Библията някои думи, свързани с нашето поклонение. В тази и в следващата статия ще обсъдим три такива думи.

Публичната служба на Исус

 4. Какво представлява ‘публичната служба’ на псевдохристиянството?

⁴ В езика на гръцкия оригинал важна дума, свързана с поклонението, е литургѝа, преведена в „Превод на новия свят“ с израза „публична служба“. От нея псевдохристиянството е съставило думата „литургия“a. Но залагащите главно на външната показност литургии на псевдохристиянството в действителност не са публична служба, носеща полза на другите.

 5, 6. (а) Каква публична служба била принасяна в Израил, и каква била ползата от нея? (б) Каква много по–грандиозна публична служба заменила службата, принасяна в Израил, и защо?

⁵ Апостол Павел използувал една гръцка дума, производна на литургѝа, във връзка с израилските свещеници. Той казал: „Всеки свещеник застава на мястото си всеки ден, за да отдава публична служба [форма на литургѝа] и да принася тези едни и същи жертви често.“ (Евреи 10:11, NW) Левитските свещеници вършели много ценна публична служба в Израил. Те поучавали божия Закон и принасяли жертви, които покривали греховете на хората. (2 Летописи 15:3; Малахия 2:7) Когато свещениците и другите израилтяни следвали Закона на Йехова, народът имал причини за радост. — Второзаконие 16:15.

⁶ Принасянето на публична служба под управлението на Закона било истинска привилегия за израилевите свещеници, но когато Бог отхвърлил неверния Израил, тяхната служба вече нямала никаква стойност. (Матей 21:43) Йехова осигурил нещо много по–грандиозно — публичната служба на Исус, великия Първосвещеник. Относно него четем: „Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго. Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.“ — Евреи 7:24, 25.

 7. Защо публичната служба на Исус носи несравнима полза?

⁷ Исус вечно ще бъде свещеник, без да има приемници. Следователно само той може напълно да спаси хората. Исус принася тази единствена по рода си публична служба не в храм, построен от хора, а в предизобразения храм — грандиозната уредба за поклонение на Йехова, която влязла в сила през 29 г. от н.е. Днес Исус служи в Най–святото на храма, в небесата. Той е „публичен служител [литурго̀с] на святото място и на истинския шатър, издигнат от Йехова, а не от човек“. (Евреи 8:2, NW; 9:11, 12) Въпреки че Исус заема висока позиция, той е „публичен служител“. Той използува голямата си власт, за да дава, а не да взема. И това даване му носи радост. То е част от „предстоящата Нему радост“ и от нещата, които го укрепили да издържи, когато бил на земята. — Евреи 12:2.

 8. Как Исус принесъл публична служба, за да замени договора на Закона?

⁸ Исусовата публична служба има и друг аспект. Павел писал: „Исус е получил по–превъзходна публична служба, затова е също посредникът на един съответно по–добър договор, който е бил законно утвърден въз основа на по–добри обещания.“ (Евреи 8:6, NW) Моисей бил посредник на договора, който бил в основата на отношенията на израилския народ с Йехова. (Изход 19:4, 5) Исус бил посредник на нов договор, посредством който се родил един нов народ — „Божия Израил“, — съставен от помазани с духа християни от много народи. (Галатяни 6:16; Евреи 8:8, 13, NW; Откровение 5:9, 10, „Верен“) Каква отлична публична служба принесъл Исус! Колко сме щастливи да го познаваме — публичният служител, посредством когото можем да се покланяме на Йехова по приемлив начин! — Йоан 14:6.

Християните също принасят публична служба

 9, 10. В какви аспекти на публичната служба участвуват християните?

⁹ Никой човек не принася толкова всеобхватна публична служба, колкото Исус. Но когато помазаните християни получават своята небесна награда, те заемат мястото си до Исус и участвуват в неговата публична служба като небесни царе и свещеници. (Откровение 20:6; 22:1–5) И християните на земята принасят публична служба, намирайки голяма радост в нея. Например, когато имало недостиг на храна в Палестина, апостол Павел занесъл дарения от братята в Европа, за да облекчи трудното положение на християните от Юдея. Това било публична служба. (Римляни 15:27; 2 Коринтяни 9:12, NW) Днес християните са щастливи да принасят подобна служба, като оказват своевременна помощ, когато техните братя са сполетени от страдания, природни бедствия или други беди. — Притчи 14:21, NW.

¹⁰ Павел говорел за друг вид публична служба, когато писал: „Макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението [публичната служба — NW] на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.“ (Филипяни 2:17) Усилната дейност на Павел в полза на братята от Филипи била публична служба, принасяна с любов и усърдие. Днес също бива принасяна подобна публична служба, особено от помазаните християни, които са „верният и разумен слуга“, осигуряващ духовна храна навреме. (Матей 24:45–47) Освен това те като група са „свято свещенство“, което има задача ‘да принася духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа’, и „да възвестява превъзходствата на Този, Който [го] призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“. (1 Петър 2:5, 9) Подобно на Павел, те също се радват на тези привилегии, и дори ‘принасят себе си като възлияние’, когато изпълняват своите отговорности. Техните съобщници от ‘другите овце’ се присъединяват към тях и ги подпомагат в дейността по говоренето на хората за Йехова и за неговите цели.b (Йоан 10:16; Матей 24:14) Каква грандиозна и радостна публична служба принасят те! — Псалм 107:21, 22.

Принасяй свята служба

11. Как пророчицата Анна дала добър пример за всички християни?

¹¹ Друга гръцка дума, която е свързана с нашето поклонение, е латрѝа, преведена в „Превод на новия свят“ като „свята служба“. Святата служба е свързана с делата на поклонение. Например, Библията казва за 84–годишната вдовица и пророчица Анна, че ‘не се отделяла от храма, където нощем и денем служела [принасяла свята служба (гръцка дума, производна на латрѝа) — NW] на Бога в пост и молитва’. (Лука 2:36, 37) Анна се покланяла на Йехова непрестанно. Тя е добър пример за всички нас — млади и стари, мъже и жени. Точно както Анна искрено се молела на Йехова и редовно му се покланяла в храма, нашата свята служба също включва молитва и посещаване на събранията. — Римляни 12:12; Евреи 10:24, 25.

12. Коя е една от основните характерни черти на нашата свята служба, и как тя е и публична служба?

¹² Апостол Павел говорел за една основна характерна черта на нашата свята служба, когато писал: „Бог, на когото принасям свята служба с духа си във връзка с добрата новина за неговия Син, ми е свидетел как не преставам винаги да ви включвам в своите молитви.“ (Римляни 1:9, NW) Да, проповядването на добрата новина е не само публична служба спрямо онези, които я чуват, но и част от поклонението на Йехова Бог. Независимо от това дали намираме благоприятен отклик, или не, проповедната дейност е свята служба, принасяна на Йехова. Несъмнено това, че се стремим да кажем на другите за хубавите качества и за ползотворните цели на своя любещ небесен Баща, ни носи голяма радост. — Псалм 71:23.

Къде принасяме свята служба?

13. Каква надежда имат онези, които принасят свята служба във вътрешния двор на духовния храм на Йехова, и кой се радва заедно с тях?

¹³ Павел писал на помазаните християни: „Като виждаме, че ще получим царство, което не може да бъде разклатено, нека продължаваме да имаме незаслужена милост, чрез която по приемлив начин да принасяме на Бога свята служба, с богоугоден страх и страхопочитание.“ (Евреи 12:28, NW) Като очакват с увереност да наследят Царството, помазаните са непоклатими във вярата си, покланяйки се на Всевишния. Само те могат да Му принасят свята служба в Святото отделение и във вътрешния двор на духовния храм на Йехова, и очакват с голямо нетърпение да служат с Исус в Най–святото, в самите небеса. Техните съобщници, класът на другите овце, се радват заедно с тях за чудесната им надежда. — Евреи 6:19, 20; 10:19–22.

14. Каква полза извлича голямото множество от публичната служба на Исус?

¹⁴ А другите овце? Както предсказал апостол Йоан, през този период на последните дни се появи едно голямо множество, членовете на което ‘изпраха дрехите си и ги избелиха в кръвта на Агнето’. (Откровение 7:14) Това означава, че и те, като своите помазани събратя поклонници, проявяват вяра в публичната служба на Исус — в това, че принесъл съвършения си човешки живот в полза на човечеството. Другите овце също извличат полза от Исусовата публична служба, като ‘се държат за договора на Йехова’. (Исаия 56:6, NW) Не, новият договор не е сключен с тях, но те се придържат към него, като се подчиняват на законите, свързани с този договор, и сътрудничат на уредбите, които са на разположение чрез него. Те се събират с божия Израил, хранят се на същата духовна трапеза и работят заедно с неговите членове, като публично възхваляват Бога и принасят духовни жертви, които са Му угодни. — Евреи 13:15.

15. Къде принасят свята служба хората от голямото множество, и как им въздействува тази благословия?

¹⁵ Затова Йоан видял хората от голямото множество, „стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи“. След това Йоан видял, че те „са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях“. (Откровение 7:9, 15) В Израил прозелитите се покланяли във външния двор на Соломоновия храм. По подобен начин хората от голямото множество се покланят на Йехова във външния двор на неговия духовен храм. Службата там им носи радост. (Псалм 122:1) Те ще продължават да принасят свята служба на Йехова като негов народ дори след като и последният от помазаните им съобщници получи своето небесно наследство. — Откровение 21:3.

Свята служба, която е неприемлива

16. За какво сме предупредени относно святата служба?

¹⁶ В дните на древния Израил святата служба трябвало да бъде принасяна в хармония със законите на Йехова. (Изход 30:9; Левит 10:1, 2) И днес има изисквания, с които трябва да се съобразяваме, за да може нашата свята служба да бъде приемлива за Йехова. Затова Павел писал до християните в Колоса: „Ние . . . не сме престанали да се молим за вас и да искаме вие да се изпълните с точното познание на Неговата воля в пълна мъдрост и духовно разбиране, за да ходите достойно за Йехова, така че да сте му напълно угодни, като продължавате да давате плод във всяко добро дело и да растете в точното познание на Бога.“ (Колосяни 1:9, 10, NW) Не е наша работа да определяме кой е правилният начин на поклонение на Бога. Точното познание от Писанията, духовното разбиране и богоугодната мъдрост са жизненоважни неща. Без тях всичко може много да се обърка.

17. (а) Как била изопачена святата служба по времето на Моисей? (б) Как святата служба може да бъде насочена в неправилна посока днес?

¹⁷ Спомни си за израилтяните по времето на Моисей. В Библията пише: „Бог се отвърна от тях, и ги предаде да служат [да принасят свята служба — NW] на небесното войнство.“ (Деяния 7:42) Тези израилтяни били видели мощните дела, които Йехова извършил в тяхна полза. Но се обръщали към други богове, когато мислели, че ще спечелят от това. Те не били лоялни, а за да може нашата свята служба да бъде угодна на Бога, се изисква лоялност. (Псалм 18:25, NW) Вярно е, че днес малко хора ще обърнат гръб на Йехова, за да се покланят на звездите или на златни телета, но има и други видове идолопоклонство. Исус ни предупредил да не служим на „богатството“, а Павел казал, че сребролюбието е идолопоклонство. (Матей 6:24, NW; Колосяни 3:5) Сатан се представя за бог. (2 Коринтяни 4:4) Тези форми на идолопоклонство са широко разпространени и представляват примка. Например, помисли за някой, който твърди, че следва Исус, но истинската му цел в живота е да стане богат, или който всъщност уповава единствено на себе си и на своите собствени идеи. На кого служи такъв човек в действителност? По какво се различава той от юдеите, живели в дните на Исаия, които се клели в името на Йехова, а отдавали заслугите за великите му дела на нечисти идоли? — Исаия 48:1, 5.

18. Как святата служба е била погрешно принасяна в миналото, и как може да стане това днес?

¹⁸ Исус предупредил също: „Настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася [свята — NW] служба на Бога.“ (Йоан 16:2) Савел, който станал известен като апостол Павел, несъмнено мислел, че служи на Бога, когато ‘одобрил убиването на Стефан’ и когато ‘дишал заплашване и убийство против учениците на Господаря’. (Деяния 8:1; 9:1) Днес някои хора, които извършват етническо прочистване и геноцид, също твърдят, че се покланят на Бога. Има много такива, които мислят, че служат на Бога, но поклонението им в действителност е насочено към боговете на национализма, междуплеменните вражди, богатството, егоизма или към някое друго божество.

19. (а) Как гледаме на своята свята служба? (б) Каква свята служба ни носи радост?

¹⁹ Исус казал: „На Йехова, твоя Бог, да се покланяш и само на него да принасяш свята служба.“ (Матей 4:10, NW) Исус говорел на Сатан, но колко е важно всеки от нас да се вслуша в тези думи! Принасянето на свята служба на Върховния господар на вселената е възвишена, вдъхваща страхопочитание привилегия. А принасянето на свързаната с нашето поклонение свята служба? Тази дейност в полза на другите е радостна работа, която ни носи голямо щастие. (Псалм 41:1, 2, NW; 59:16) Но святата служба носи истинско щастие, само ако бъде принасяна от все сърце и по правилен начин. Кои хора наистина се покланят на Бога по правилен начин? Чия свята служба приема Йехова? Можем да отговорим на тези въпроси, ако разгледаме третата библейска дума, свързана с нашето поклонение. Ще направим това в следващата статия.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• Каква грандиозна публична служба принесъл Исус?

• Каква публична служба принасят християните?

• В какво се състои християнската свята служба, и къде бива принасяна тя?

• Какво трябва да придобием, за да може нашата свята служба да бъде угодна на Бога?

[Снимка на страница 10]

Родителите намират много радост в даването

[Снимки на страница 12, 13]

Християните принасят свята служба, когато помагат на другите и когато възвестяват добрата новина

[Снимка на страница 14]

Нуждаем се от точно познание и разбиране, за да бъдем сигурни, че нашата свята служба е приемлива за Бога