Евреи
10 Тъй като Законът представлява само сянка+ на бъдещите благословии, но не и самата им същност, свещениците никога не могат да направят съвършени онези, които се покланят на Бога, като принасят постоянно всяка година едни и същи жертви.+ 2 Ако не беше така, нима принасянето на жертви нямаше да престане, понеже поклонниците, принасящи свята служба и очистени веднъж завинаги, вече нямаше да имат ясна представа за това, че са грешни*?+ 3 Точно обратното, чрез тези жертви всяка година се напомня за греховете,+ 4 защото не е възможно кръвта на бикове и на козли да премахне греховете.+
5 Затова когато влиза в света, той казва: „‘Ти не искаше жертви и приноси,+ но ми приготви тяло.+ 6 Приносите за изгаряне и приносите за грях не ти бяха угодни.’+ 7 Тогава казах: ‘Ето, дойдох (в свитъка на книгата е записано за мене)+ да изпълня твоята воля, о, Боже.’“+ 8 След като най–напред казва „Ти не искаше и не ти бяха угодни жертвите и приносите, нито приносите за изгаряне, нито приносите за грях“+ — жертвите, принасяни според Закона,+ 9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня твоята воля.“+ Той отменя първото, за да може да утвърди второто.+ 10 Именно според тази „воля“+ ние сме осветени+ посредством принасянето+ на тялото на Исус Христос веднъж+ завинаги.
11 И всеки свещеник ежедневно+ заема своето място,+ за да извършва служба за хората, като принася същите жертви много пъти, понеже те никога не могат да премахнат греховете напълно.+ 12 Но той принесе завинаги една жертва за греховете+ и седна отдясно на Бога,+ 13 като оттогава нататък очакваше враговете му да бъдат положени под краката му*.+ 14 Защото принасяйки една жертва,+ той завинаги направи съвършени онези, които биват освещавани.+ 15 Освен това и светият дух+ ни дава свидетелство, понеже първо казва: 16 „‘Това е договорът, който ще сключа с тях след тези дни — казва Йехова. — Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им.’“+ 17 А после казва: „И няма да си спомням вече за греховете им и за беззаконните им дела.“+ 18 А където греховете са простени,+ там вече няма принос за грях.+
19 И така, братя мои, щом чрез кръвта на Исус можем със смелост да влезем+ в святото място+ по пътя, 20 който той проправи за нас като нов и жив път през завесата,+ която е неговата плът,+ 21 и щом имаме велик свещеник, на когото е поверен Божият дом,+ 22 нека се покланяме на Бога с искрено сърце и с пълна увереност и вяра, след като нашите сърца и нечистата ни съвест бяха очистени*+ и телата ни бяха измити с чиста вода.+ 23 Нека се държим здраво и непоколебимо+ за възможността да изявяваме своята надежда+ пред всички, защото е верен+ онзи, който даде обещанието. 24 И нека мислим един за друг, за да се подбуждаме+ към любов и добри дела,+ 25 без да пренебрегваме общите ни събирания,+ какъвто навик са придобили някои, но да се насърчаваме+ взаимно, и то още повече, като виждаме, че денят наближава.+
26 Защото ако след като сме получили точно познание за истината,+ ние умишлено вършим грях,+ вече няма жертва за греховете ни,+ 27 но е налице едно изпълнено със страх очакване на съда,+ а също и едно огнено негодувание, което ще погълне противниците.+ 28 Всеки, който не зачита закона на Моисей, умира без пощада въз основа на думите на двама или трима свидетели.+ 29 Тогава колко по–сурово наказание,+ мислите, ще заслужи онзи, който потъпква+ Божия син и не смята, че кръвта+ на договора, с която беше осветен, е ценна, и който оскърбява духа+ на незаслужената милост с презрението си? 30 Защото познаваме онзи, който каза: „Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие за злото.“+ И още: „Йехова ще съди народа си.“+ 31 Страшно е да попаднеш в ръцете на живия Бог!+
32 Но вие си припомняйте миналите дни, когато, след като бяхте просветени,+ издържахте страданията на тежката борба,+ 33 като понякога бяхте изложени на показ като в театър+ и понасяхте обиди и мъки, а понякога бяхте заедно с онези, които се намираха в такова положение.+ 34 Защото и показвахте състрадание към онези, които бяха хвърлени в затвора, и приемахте разграбването на притежанията си с радост,+ понеже знаехте, че имате по–добро и вечно притежание.+
35 Така че не се отказвайте да говорите смело*,+ понеже за това ще получите голяма награда.+ 36 Защото ви е необходима издръжливост,+ та след като изпълните Божията воля,+ да получите онова, което е обещано.+ 37 Защото още „съвсем малко време“+ и „онзи, който идва, непременно ще дойде и няма да се забави“.+ 38 „А моят праведен служител ще живее благодарение на вярата си“+ и „ако той се отдръпне от мене, няма да е угоден на душата ми“.+ 39 Но ние не сме от онези, които се отдръпват и отиват към унищожение,+ но от онези, притежаващи вярата, която запазва душата жива.+