Народът на Йехова укрепен във вярата
„Сборовете продължаваха да укрепват във вярата и да увеличават броя си от ден на ден.“ — ДЕЯНИЯ 16:5.
1. Как Бог използувал апостол Павел?
ЙЕХОВА БОГ използувал Савел от Тарс като „избран съд“. Вече като апостол Павел, той ‘много изстрадал’. Но чрез неговите дела и делата на други организацията на Йехова се радвала на единство и чудесен растеж. — Деяния 9:15, 16.
2. Защо ще бъде от полза да разгледаме Деяния 13:1–16:5?
2 Все повече езичници ставали християни, затова една жизнено важна среща на ръководното тяло допринесла много за запазването на единството сред божия народ и за укрепването му във вярата. Ще бъде изключително полезно да разгледаме по подробно тази среща, както и други събития, записани в Деяния 13:1–16:5, тъй като днес Свидетелите на Йехова изпитват подобен разтеж и духовни благословии. (Исаия 60:22) (Предлагаме в своето лично изучаване на статиите върху Деянията в този брой, да прочетеш онези откъси от книгата, които са посочени с получерен шрифт.)
Мисионери започват да действуват
3. Каква работа била извършена от „пророците и учителите“ в Антиохия?
3 Сборът в Антиохия, Сирия, изпратил мъже, които помогнали на вярващите да укрепнат във вярата. (13:1-5) В Антиохия били „пророците и учителите“ Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, и Савел от Тарс. Пророците обяснявали божието слово и предсказвали събития, докато учителите обучавали в библейско познание и богоугоден живот. (1 Коринтяни 13:8; 14:4) Варнава и Савел получили специална задача. Като взели със себе си братовчеда на Варнава, Марко, отпътували за Кипър. (Колосяни 4:10) Те проповядвали в синагогите на източния пристанищен град Саламин, но няма сведения, че юдеите там откликнали положително. Бидейки добре в материално отношение, каква нужда имали те от Месията?
4. Какво се случило, когато мисионерите продължили да проповядват в Кипър?
4 Бог благословил друга свидетелска дейност в Кипър. (13:6-12) В Пафос мисионерите се сблъскали с юдейският магьосник и лъжепророк Варисус (Елима). Когато той се опитал да попречи на проконсула Сергий Павел да чуе божието слово, Савел бил изпълнен със свети дух и казал: „О, човече, изпълнен с измама и низост, ти, сине на Дявола, враже на всичко праведно, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Йехова?“ В този миг божията ръка наказала Елима да ослепее за известно време и Сергий Павел „повярвал, смаян от учението на Йехова“.
5, 6. (а) Какво казал Павел за Исус, когато говорил в синагогата на писидийска Антиохия? (б) Какъв бил ефектът от речта на Павел?
5 От Кипър дружината отплувала към Перга, в Мала Азия. После Павел и Варнава тръгнали на север, през планинските проходи, явно „в опасност от реки, в опасност от разбойници“, за да стигнат до Писидийска Антиохия. (2 Коринтяни 11:25, 26) Там Павел държал реч в синагогата. (13:13-41) Той проследил историята на Бога с Израел и посочил, че Исус, призхождащ от линията на Давид, е спасителят. Въпреки че юдейските управници поискали смъртта на Исус, обещанието, дадено на бащите им, било изпълнено, когато Бог го взкресил. (Псалм 2:7; 16:10; Исаия 55:3) Павел предупредил слушателите си да не се отнасят с пренебрежение към божия дар на спасението чрез Христос. — Авакум 1:5, Септуагинт (Превод на Седемдесетте).
6 Речта на Павел предизвикала интерес, също както лекциите, изнасяни от Свидетелите на Йехова днес. (13:42-52) На следващия сабат почти целия град се събрал да чуе словото на Йехова и това изпълнило юдеите със завист. Та само за една седмица мисионерите очевидно обърнали към своята вяра повече хора, околкото юдеите през целия си живот! Тъй като юдеите богохулно противоречали на Павел, дошло времето духовната светлина да засияе на други места, и на тях им било казано: „Но понеже го отхвърляте [божието учение] и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.“ — Исаия 49:6.
7. Как реагирали Павел и Варнава на гоненията?
7 Сега неюдеите се възрадвали и всички, които били с правилна нагласа за вечен живот, станали вярващи. Словото на Йехова се разпространявало из цялата страна, обаче юдеите подбудили някои високопоставени жени (явно да окажат натиск върху своите съпрузи или други личности), както и градските първенци да подгонят Павел и Варнава и да ги изхвърлят извън пределите на града. Но това не спряло мисионерите. Те просто ‘отърсили против тях праха от нозете си’ и отишли в Икония (днешна Коня) — голям град в римската провинция Галатия. (Лука 9:5; 10:11) Но какво станало с учениците, останали в писидийска Антиохия? Като били укрепени във вярата, те продължили ‘да се изпълват с радост и със светия дух’. Това ни помага да се убедим, че опозицията не винаги ограничава духовния прогрес.
Твърди във вярата въпреки гоненията
8. Какво се случило в резултат на успешното свидетелствуване в Икония?
8 Павел и Варнава доказали, че са твърди във вярата въпреки гоненията. (14:1-7) В отговор на тяхното свидетелство в синагогата на Икония, много юдеи и гърци повярвали. Когато невярващите юдеи подбудили езичниците срещу новите вярващи, двамата неуморни труженици, упълномощени от Бога, говорили смело и Бог показал одобрението си, като им дал способността да правят чудеса. Това раздвоило множеството, едни били с юдеите, други — с изпратените апостоли. Апостолите на били страхливци, но като научили за един заговор да бъдат пребити с камъни, те разумно напуснали града и отишли да проповядват в Ликаония, област от Мала Азия в Южна Галатия. Ако постъпваме разумно, и ние често можем да останем дейни в службата, независимо от опозицията, която срещаме. — Матей 10:23.
9, 10. (а) Как реагирало населението на Листра, когато един парализиран мъж бил излекуван? (б) Как реагирали в Листра Павел и Варнава?
9 Ликаонийският град Листра бил следващият наред да получи свидетелство. (14:8-18) Там Павел излекувал един човек, чиито крака били парализирани от рождението му. Без да разбират, че Йехова е извършил това чудо, хората от тълпата завикали: „Боговете, оприличени на човеци, са слезли при нас!“ Това било казано на ликаонийски, тъй че Павел и Варнава не разбрали какво става. И понеже Павел поел инициативата в говоренето, хората го взели за Хермес (римския Меркурий) — красноречивия пратеник на боговете, а за Варнава решили, че е Зевс (Юпитер) — главният гръцки бог.
10 Жрецът на Зевс дори докарал бикове и венци, за да принесе жертви на Павел и Варнава. Вероятно говорейки на всеобщо разбираемия гръцки език, или използувайки преводач, гостите побързали да обяснят, че те също са хора със своите слабости, и че те оповестяват добрата новина, за да се отвърнат хората от „тия суети“ (безжизнените богове, идолите) и да се обърнат към живия Бог. (1 Царе [бъл. 3 Царе] 16:13; Псалм 115:3-9; 146:6) Да, преди Бог позволявал на народите (но не и на евреите) да вървят по свой собствен път, въпреки че не се бил оставил без свидетелство за своето съществуване и доброта, като ‘им е давал от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата им с храна и веселба’. (Псалм 147:8) Независимо от това разяснение, Павел и Варнава едва възспрели множеството от принасяне на жертви в тяхна чест. Мисионерите не приели поклонение като на богове, нито пък използували подобен авторитет, за да основат християнството в тази област. Прекрасен пример за нас, особено ако сме склонни да желаем ласкателства по повод на онова, което Йехова ни позволява да постигнем в неговата служба!
11. Какво можем да научим от изказването: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“?
11 Внезапно преследването надигнало грозната си глава. (14:19-28) Какво се случило? Убедени от юдеи, които пристигнали от писидийска Антиохия и Икония, хората от тълпата почнали да бият Павел с камъни, после го завлекли извън града, смятайки го за умрял. (2 Коринтяни 11:24, 25) Но когато учениците го наобиколили, той се изправил и влязъл в Листра незабелязано, навярно под прикритието на тъмнината. На следващия ден той и Варнава отишли в Дервия, където мнозина станали ученици. При повторното посещение в Листра, Икония и Антиохия мисионерите подкрепили учениците, окуражили ги да останат във вярата и казали: „През много скърби трябва да влезем в божието царство.“ Като християни ние също очакваме изпитания и страдания, и не бива да се опитваме да ги избегнем чрез компромиси с вярата ни. (2 Тимотей 3:12) По това време били избрани старейшините в сборовете, към които било адресирано писмото на Павел до галатяните.
12. Какво направили двамата мисионери, когато Павловото първо мисионерско пътуване свършило?
12 Минавайки през Писидия, Павел и Варнава проповядвали словото в Перга — важен град в Памфилия. След време те се върнали в Антиохия, Сирия. Първото пътуване на Павел завършило, двамата мисионери информирали сбора „за всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват“. Те прекарали известно време с учениците в Антиохия, което несъмнено много им помогнало да укрепнат във вярата. Днес посещенията на пътуващите надзорници имат подобен духовен ефект.
Жизнено важен въпрос е разрешен
13. Какво било необходимо да се направи, за да не се раздели християнството на еврейска и неюдейска фракции?
13 Твърдостта във вярата изисквала единство в мисленето. (1 Коринтяни 1:10) За да не бъдело разделено християнството на еврейска и неюдейска фракции, ръководното тяло трябвало да реши дали неюдеите, вливащи се в божията организация, трябва да спазват Закона на Моисей и да бъдат обрязани. (15:1-5) Някои мъже от Юдея вече били отишли в сирийска Антиохия и започнали да учат неюдейските вярващи там, че ако не се обрежат, няма да могат да се спасят. (Изход 12:48) Тъй че Павел, Варнава и някои други били изпратени при апостолите и старейшините в Йерусалим. Също и там вярващи, които едно време били фарисеи, съблюдаващи буквално Закона, настоявали неюдеите да бъдат обрязани и да го спазват.
14. (а) Какъв добър пример бил даден по време на съвещанието в Йерусалим, въпреки че се състояла дискусия? (б) Каква била същината на Петровите разсъждения на това съвещание?
14 Било свикано съвещание, за да се изясни божията воля. (15:6-11) Да, имало дебати, но не се стигнало до опозиционни борби, когато тези мъже с твърди убеждения се изказвали — чудесен пример за днешните старейшини! След известно време Петър казал: ‘Бог избра чрез моята уста езичниците [такива като Корнилий] да чуят евангелското учение и да повярват. Той им засвидетелствува като даде и на тях светия дух и не направи никаква разлика между нас и тях. [Деяния 10:44–47] Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та налагате на шията на учениците хомот [задължение да спазват Закона], който нито бащите ни, нито ние можем да носим? Но вярваме, че ние [юдеите по плът] ще се спасим чрез благодатта на господаря Исус, също както и те.’ Това, че Бог приел необрязаните езичници показало, че обрязването и спазването на Закона не били изисквано уловие за спасението. — Галатяни 5:1.
15. Какви били основните положения в речта на Яков и какво предложил той да се напише до неюдейските християни?
15 Сборът утихнал, когато Петър завършил, но имало още неща да се кажат. (15:12-21) Варнава и Павел разказали за знаменията, които Бог извършил чрез тях всред езичниците. Тогава председателят, Исусовият брат Яков, казал: ‘Симеон [еврейското име на Петър] обясни как Бог обърна вниманието си към народите, за да вземе измежду тях хора за своето име.’ Яков посочил, че предсказаното възстановяване на „Давидовата скиния“ [възстановяването на царската власт в родословната линия на Давид] започнало да се изпълнява чрез събирането на Исусовите ученици (наследници на Царството) както измежду юдеите, така и измежду езичниците. (Амос 9:11, 12, Септуагинт; Римляни 8:17) След като това била божията цел, учениците трябвало да я приемат. Яков препоръчал да бъде написано до неюдейските християни да се въздържат (1) от неща, осквернени от идоли, (2) от блудство и (3) от кръв и удушено. Тези забрани били включени още в писанията на Моисей и били четени в синагогите всеки съботен ден, на сабат. — Битие 9:3, 4; 12:15-17; 35:2, 4.
16. По кои три точки писмото на ръководното тяло от първото столетие дава напътствия, валидни и до днес?
16 Сега ръководното тяло изпратило писмо до неюдейските християни в сирийска Антиохия и Киликия. (15:22–35) Светият дух и писателите на писмото призовали към въздържание от неща, жертвувани пред идоли; от кръв (редовно консумирана от някои хора); от неща удушени, без да им е източена кръвта (много езичници смятали такова месо за деликатес); и от блудство (на гръцки порнеиʹа — забранени сексуални отношения извън библейски одобрения брак). Чрез това въздържание те биха преуспели духовно, както преуспяват днес Свидетелите на Йехова, защото те спазват тези „необходими неща“. Думата „Здравейте!“ (или „бъдете здрави“) тук е в смисъл на „сбогом“, и от нея не бива да се заключава, че тези изисквания са свързани на първо място със здравословното състояние. Когато писмото било прочетено в Антиохия, сборът се много зарадвал на подкрепата, която то им донесло. По това време и божиите хора в Антиохия били укрепени във вярата чрез окуражителните думи на Павел, Сила, Варнава и другите. Нека и ние търсим начини да окуражаваме и подкрепяме нашите братя по вяра.
Започва втора мисионерска обиколка
17. (а) Какъв проблем възникнал, когато била запланувана втора мисионерска обиколка? (б) Как се справили със спора Павел и Варнава?
17 Когато била запланувана втора мисионерска обиколка, възникнал един проблем. (15:36-41) Павел предложил да посетят отново с Варнава сборовете в Кипър и Мала Азия. Варнава се съгласил, но поискал да вземат с тях и братовчеда му Марко. Павел не се съгласил, защото Марко ги бил изоставил преди в Памфилия. Тогава ‘възникнала разпра помежду им’. Но нито Павел, нито Варнава се опитали да докажат правотата си чрез въвличане на други старейшини или членове на ръководното тяло в своите лични работи. Какъв чудесен пример!
18. Какъв бил резултатът от разделянето на Павел и Варнава и каква е поуката от това за нас днес?
18 Този спор обаче ги накарал да се разделят. Варнава взел Марко със себе си в Кипър. Павел заедно с другаря си Сила ‘минал през Сирия и Киликия, укрепвайки сборовете’. Варнава може да е бил повлиян от роднинските си връзки, но той би трябвало да признае апостолството на Павел, както и посочването му за „избран съд“. (Деяния 9:15) А как гледаме ние на тези неща? Тази случка трябва да ни покаже нуждата от признаване на теократичния авторитет и от пълното сътрудничество с „верния и разумен роб“! — Матей 24:45-47.
Напредък в мир
19. Какъв пример имат днешните християнски младежи в лицето на Тимотей?
19 Не позволили този спор да наруши мирната атмосфера в сбора. Божиите хора продължавали да бъдат укрепвани във вярата. (16:1-5) Павел и Сила отишли в Дервия, и после в Листра. Там живеел Тимотей, син на вярващата юдейка Евникия и невярващия ѝ съпруг грък. Тимотей бил млад, защото дори 18 или 20 години по късно му било казано: „Никой да не презира твоята младост.“ (1 Тимотей 4:12) Тъй като той бил с „характер одобрен от братята в Листра и [отдалечената на около 29 км] Икония“, Тимотей бил известен със своята чудесна служба и богоугодни качества. Християнските младежи днес трябва да търсят помощта на Йехова, за да си изградят подобна репутация. Павел обрязал Тимотей, защото им предстояло да ходят по домовете и синагогите на юдеи, които знаели, че бащата на Тимотей е езичник, и апостолът не искал нещо да възпира достъпа до юдейските мъже и жени, които имали нужда да научат за Месията. Без да нарушават библейските принципи, днес Свидетелите на Йехова също правят всичко, което е по силите им, за да направят добрата новина приемлива за всякакъв вид хора. — 1 Коринтяни 9:19-23.
20. Какъв ефект имало съгласието с ръководното тяло от първото столетие и как трябва да ни повлияе това според тебе?
20 С Тимотей като помощник, Павел и Сила предали на учениците наредбите на ръководното тяло, за да ги спазват. Какъв бил резултатът? Явно говорейки за Сирия, Киликия и Галатия, Лука писал: „Сборовете продължавали да укрепват във вярата и да увеличават броя си от ден на ден.“ Да, действията в съгласие с писмото на ръководното тяло имали за резултат единство и духовно преуспяване. Какъв прекрасен пример за нашето критично време, когато за народа на Йехова е необходимо да остане единен и твърд във вярата!
Как би отговорил?
◻ Как реагирали Павел и Варнава на гонението?
◻ Какво може да се научи от изказването: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“?
◻ Каква поука извличаме от трите точки в писмото, изпратено от ръководното тяло през първото столетие?
◻ Как факторите, които укрепили във вярата Свидетелите на Йехова от първото столетие, се отнасят до нас днес?