Агората — сърцето на древна Атина

ИНТЕЛЕКТУАЛНИТЕ среди в Атина били в смут! На агората, или пазарния площад на този гръцки град, открай време се обсъждали нови идеи. Но този път нещата били много по–различни от обикновено. Току–що пристигнал в града, един юдей сякаш бил „проповедник на чужди богове“. Той казвал невероятни неща на ‘ония, с които се случвало да се среща’. „Какво иска да каже тоя празнословец?“ — питали гордите епикурейци и свръхсериозните стоици. Да, атинската агора била мястото, на което се водели открити разисквания на всевъзможни теми. Но да се проповядват чужди богове наистина било вече прекалено! — Деяния 17:17, 18.

Такава била изпълнената с подозрение реакция на атиняните, когато апостол Павел за първи път проповядвал на агората в Атина. Той говорел за Исус Христос и възкресението. Но какво било толкова необичайно относно представянето на подобни нови идеи на агората, пред привидно отворената култура на Атина?

Атина придобива своя обществен площад

Всъщност уникална била самата агора и изключително важната роля, която тя играела в религиозния и обществения живот на атиняните. Агората в Атина е леко хълмиста местност, разположена на около 10 хектара северозападно от Акропола. Изглежда, че в началото на шести век пр.н.е., по време на управлението на атинския държавник и законодател Солон това парче земя било определено като място за обществения площад на града. Установяването на демокрацията в Атина, характеризираща се със силно ударение върху гражданския живот, довело до бум в строителната дейност в началото на следващия век. Това вдъхнало нов живот на агората и ѝ придало по–значителна роля.

Гръцката дума агора̀ води корена си от един глагол, който означава „събирам, довеждам заедно“. Това название е подходящо за основното предназначение на агората като главно място за събирания в града. Агората се превърнала в сърцето на обществения живот. Тя била седалище на гражданската администрация и на съдебната власт, основно място за търговия и бизнес, сцена на театралните представления на гръцките драми, място за провеждане на атлетически състезания и любимо място за събиране за интелектуални разисквания.

Дали би искал да се разходиш из останките на храмовете, колонадите, статуите, паметниците и обществените сгради на агората в Атина? Нека се опитаме да изследваме миналото на агората, като оставим зад себе си шума и гъмжилото на съвременния град и поемем по настланите с чакъл пътеки, които навлизат сред мълчаливите мраморни руини, дяланите камъни и рушащите се арки, обрасли с плевели и трева.

Храмове, светилища и богове–покровители

Посетителите са смаяни от наличието на много храмове, олтари и светилища, посветени на различни богове. Всичко това правело от агората голям център на поклонение, отстъпващ само на Акропола. По време на Златния век на класическата Атина религията прониквала във всеки аспект на обществения живот. Това неизбежно означавало, че различните божества, определяни като „богове–покровители“ на правителствените служби и административните канцеларии, получавали свое светилище на агората.

Видно място сред тези постройки заемал храмът на Хефест. Богинята Атина била свързана с Хефест. И двете божества получавали поклонение тук като покровители на изкуствата и занаятите. Археологическите находки на изработени от метал и глина предмети в близост до този храм показват, че той бил на Хефест, гръцкия бог на изкуствата, които се нуждаели от използуването на огън. Вероятно през седми век от н.е. този добре запазен храм бил превърнат в гръцка православна църква, посветена на свети Георги, макар че днес вече не се използува като църква.

Разбира се, агората трябвало да има свое божество–покровител. Това бил Зевс Агорийски, за когото се смятало, че вдъхновява ораторите и на когото бил посветен богато украсен олтар, издялан от скъп пентелски мрамор. (Сравни Деяния 14:11, 12, NW.) Недалеч от него един олтар на Майката на боговете бил ограден от смайваща украса от паметници на герои.

Малко по–нататък намираме малък йонийски храм. Географът Паусаний казва, че това е храмът на Аполон Бащата. Защо? Защото според една древногръцка легенда той бил баща на Йон, основателя на йонийското племеa, от което били част атиняните. Като такъв Аполон бил един от боговете–покровители на държавната административна организация, особено във връзка с различните братства, които съществували в града.

Съвсем до него, в северна посока виждаме останките на изграден от варовик малък храм, построен в средата на четвърти век пр.н.е. В него се покланяли на Зевс и Атина Фратрия, главните божества на родовите религиозни братства. Членството в тези братства било почти задължително изискване за получаването на атинско гражданство. Точно отсреща, като пресечем улицата, намираме останките на олтар на Дванадесетте бога.

В близката Стоа на Зевс Елевтерийски отново се принасяло поклонение на главното гръцко божество, но този път като на бог на свободата и избавлението. Тази колонада, или стоа, била любимо място за разходки и срещи. Казва се, че прочутият философ Сократ се срещал със своите приятели в тази стоа, където можели да седнат и да си бъбрят, или да се разхождат бавно. Много посвещения и приноси за украсяването на тази стоа — като например щитове на воини, които са загинали, защищавайки Атина, — били свързани пряко с освобождаването на града от враговете му или със запазването на свободата му.

Панатенейският път

Агората е пресечена диагонално от широк, настлан с чакъл път, наречен панатенейският път. Името и специалният му характер идвали от националния празник на Атина — Панатенеи. По време на този празник наметалото на богинята Атина било носено по този път от Къщата на шествието (намираща се до градската порта) до Акропола. Един фриз от Партенона ни помага да си представим пищността и величието на празничното шествие — конниците, състезателните колесници, жертвените крави и овце, младежите и девойките, носещи вещите, които ще се използуват при жертвоприношението. Шествието било наблюдавано от жителите на Атина и техните гости, за чието удобство архитектите се погрижили щедро, когато застроявали агората. Например, колонади, които отпред имали тераси и стълби, били умело разположени по пътя на шествието. Върху големия брой стъпала, издълбани в техните фасади, можели да се настанят много зрители.

„Пълен с идоли“

Не е чудно, че при наличието на толкова много храмове, статуи и паметници, събрани заедно, ‘духът на апостол Павел се възмущавал дълбоко, като гледал града, пълен с идоли’. (Деяния 17:16) Това, което Павел видял, когато стъпил на агората, сигурно го било шокирало. Фалическите статуи на бог Хермес били толкова многобройни, че за да бъдат събрани на едно място, била необходима една цяла покрита колонада, известна като Стоа на Хермес. Върху дрехите на други изрисувани изображения на Хермес се виждат пречупени кръстове, символизиращи плодородието и живота. Там има статуя на Афродита, богинята майка, богинята на сексуалната любов, както и статуя на Дионис, покрита с множество фалически кръстове. „Свещеността“ на агората била отбелязана от един граничен камък с издълбано коритце, съдържащо „света“ вода за церемониално измиване на всички, които влизат там.

Като се има предвид тази дълбоко религиозна атмосфера, лесно можем да разберем защо позицията на Павел била изключително опасна. Той бил заподозрян в това, че е „проповедник на чужди богове“, а законът по онова време постановявал, че ‘никой човек не бива да има отделни богове или нови богове; нито може частно да се покланя на чужди богове, ако те не са публично разрешени’. Не е чудно тогава, че апостолът бил отведен на Ареопага за разпит. — Деяния 17:18, 19.

Център на администрацията

Една кръгла сграда, или то̀лос, била седалището на атинското правителство. Много управители на града преспивали в тази сграда през нощта, за да могат отговорните служители винаги да са налице. Един комплект от стандартни мерки и теглилки се пазел в толоса. Наблизо били разположени постройките на различните административни служби. Къщата на Съвета се намирала на една тераса, изсечена в склона северозападно от толоса. Там членовете на Съвета, които били 500 на брой, провеждали своите събрания, на които обсъждали и подготвяли закони за Еклесията.

Друга важна обществена сграда била Царската стоа. Там било седалището на архонта–базилевс на Атина — един от тримата главни управители на града. От там той извършвал многобройните си административни задължения, отнасящи се както до религиозни, така и до правни въпроси. Най–вероятно именно там бил извикан Сократ, когато бил обвинен в незачитане на боговете. Родовите закони на Атина били издълбани на стените на една постройка, намираща се срещу тази стоа. Всяка година върху един камък, поставен точно пред същата сграда, архонтите, или главните управители, заставали, за да положат клетва за встъпване в служба.

Стоата на Атал

Най–добре запазената постройка на агората е Стоата на Атал. Като младеж Атал, царят на Пергам (втори век пр.н.е.), получил образованието си в училищата на Атина, както било обичай и за редица други членове на царските семейства от Средиземноморието. Като се възкачил на трона, той направил този великолепен подарък — Стоата на Атал — на града на своята Алма матер.

Основното предназначение на Стоата на Атал било да осигури покрито и красиво място за разходки и за неофициално общуване и разговори. Нейните етажи и терасата ѝ предоставяли прекрасни места, от които да се наблюдават шествията, а това, че била любимо място за разходки, също трябва да е допринесло за успеха ѝ като търговски център. Вероятно държавата давала под наем магазините на търговците, така че сградата служела и за източник на доходи.

Възстановена в първоначалния си вид, Стоата на Атал е чудесен пример за геометрична форма. Общите ѝ пропорции, приятната разлика в размера на долната и горната редица от колони, интригуващата игра на светлината и сянката и богатството и красотата на материалите, от които е изградена, допринасят за нейната уникалност. Монотонността е избегната по множество начини, най–вече чрез използуването на три различни вида капители — в дорийски, в йонийски и в египетски стил.

Място за културни дейности

Концертната зала се наричала една сграда, която била сцена на много културни събития в Атина. Тя била подарък от Виспаний Агрипа, зет на римския император Август. Нейната предна част била постлана с многоцветен мрамор. Зрителската зала, в която имало около 1000 места, била широка около 25 метра и първоначално била покрита с покрив, който нямал вътрешни подпори. Това бил един от най–смелите експерименти в строежа на покриви, известен в древния свят! Вероятно обаче повечето от развлеченията, които се представяли тук, били неподходящи за истинските християни, поради техните високи морални стандарти. — Ефесяни 5:3–5.

Вероятно любознателните хора в древността посещавали Библиотеката на Пантейнос. Нейните стени били изпълнени с шкафове, в които се съхранявали ръкописи върху свитъци от папирус и пергамент. Основната зала на библиотеката гледала на запад и през една редица от колони можело да се види един двор, целият в колони — приятно място за разходка, четене или размисъл. Намерен е един надпис, съдържащ две от правилата на библиотеката. Те гласят: „Нито една книга не може да бъде изнасяна“ и „[Библиотеката] е отворена от първия до шестия час“.

Агората днес

През последните години почти цялата агора беше извадена от пръстта благодарение на разкопките, извършени от Американското училище за класически изследвания. Почивайки мирно в сянката на извисяващия се Акропол, тя е любимо място на туриста, който иска да види накратко историята на древна Атина.

Близкият Монастираки битпазар — на няколко мързеливи крачки от агората и Акропола — е врата към един друг привлекателен свят. Той запознава госта с една изненадваща, но приятна картина — гръцкия фолклор и близкоизточния ориенталски пазар със стоки на ниски цени. И разбира се, посетителят ще види и как Свидетелите на Йехова тук радостно вършат точно това, което правил и апостол Павел преди повече от 1900 години — публично проповядване на добрата новина за Царството на всички ‘ония, с които се случвало да се срещат’.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 28]

Търговията в Атина

Агората не била само сърцето на интелектуалната дейност и обществените въпроси, но също така и главният пазар на града. Атина станала търговски център, известен както със стойността на своите пари, така и с принципността на своите архонти, които били упълномощени да се грижат за това всички сделки да бъдат честни и справедливи.

Атина изнасяла вино, зехтин, мед, мрамор и промишлени стоки като керамика и обработени метали. В замяна се внасяла главно пшеница. Тъй като Атика (областта край Атина) не произвеждала достатъчно храни за своето население, стандартите на търговията били много строги. Пазарът на Пирея (пристанището на Атина) винаги трябвало да има достатъчно прясна храна за снабдяването на града и на армията. И на търговците не било позволено да складират запаси, за да могат да ги продават на по–висока цена във време на нужда.