Бог не е пристрастен

„Бог не [е] пристрастен ... но, ... за него [е] във всяка нация човекът, който му се бои и върши правото, угоден“ (ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ 10:34, 35).

 1. Кои значителни думи изказал Павел в древния град Атина по отношение на народи и раси?

„БОГ, който е създал света и всичко, което се намира в него, той, Господарят на небето и земята, не живее в храмове направени с ръце ... И той е направил да произлезат всички народи [„всяка човешка раса“, Филипс] от един човек а да живеят по цялото лице на земята“ (Деяния на апостолите 17:24–26, Цюрхерова Библия). От кого са тези думи? От християнския апостол Павел и то от прочутата реч, която държал на Марсовия хълм или ареопага в Атина.

 2. Как става животът разнообразен и какво направило впечатление на един японец, който посетил Южна Африка?

² Изказването на Павел ни напомня неволно на прекрасното разнообразие в създанието. Йехова Бог създал най–различните видове хора, сухоземни животни, птици, инсекти и растения. Колко еднообразен щеше да бъде животът, ако всички биха били еднакви! Тяхната многобройност прави живота разнообразен и интересен. Един посетител от Япония, който присъствал на конгрес на Свидетелите на Йехова в Южна Африка, бил възхитен от различните раси и цветове на кожата, които видял там. В Япония положението е съвсем друго, понеже далеч по–голямата част от населението там е от една и съща раса.

 3. Как са настроени някои към хора с друг цвят на кожата и до какво се стига поради това?

³ Но често се идва до сериозни проблеми по причина на различния цвят на кожата на расите. Някои смятат хората е друг цвят на кожата за по–маловажни. Това води до антипатия, до расови предразсъдъци и дори до омраза. Възнамерявал ли е това нашият Създател? В неговите очи превъзхождат ли едни раси други раси? Йехова пристрастен ли е?

Нашият Създател пристрастен ли е?

 4–6. (а) Какво казал цар Йосафат по отношение на пристрастие? (б) Как изказването на Йосафат било потвърдено от Моисей и Павел? (в) Какво се питат може би някои?

⁴ Един кратък преглед на историята ще ни даде ясна представа за това, какво е отношението на нашия Създател към всички хора. Цар Йосафат, които царувал в Юда от 936 до 911 г.п.н.е., направил много подобрения и се погрижил, право раздаването, опирайки се на Божия закон, да функционира правилно. Той дал на съдиите следния превъзходен съвет: „Внимавайте какво правите, защото не съдите за човека, а за Йехова ... Внимавайте в делата си, защото при Йехова, нашия Бог, няма неправда, нито лицеприятие“ (2 Летописите 19:6, 7).

⁵ Стотици години преди това Моисей обяснил на племената на Израил: „Йехова, вашият Бог, е ... Бог, който никога не се отнася с пристрастие към някого“ (Второзаконие 10:17). А Павел писал в посланието си към римляните: „Страх и неволя ще дойде върху всички, които вършат зло; първо върху юдеите, след това обаче върху всички други. ... Защото пред Бога всички хора са еднакви“ (Римляни 2:9–11, Надежда за всички).

⁶ Но може би някои се питат: Как стои въпросът с израилтяните? Не са ли били Божия избран народ? Не е ли бил пристрастен в техния случай? Не казал ли Моисей пред целия Израил: „Тебе те избра Йехова, твоят Бог, да станеш негов народ, особена собственост, измежду всичките народи.“ (Второзаконие 7:6)?

 7. (а) Какви били последиците от това, че юдеите отхвърлили Месията? (б) Кой може да се радва днес на чудните Божии благословии и то при какво условие?

⁷ Не, Бог не е бил пристрастен, когато използвал израилтяните за определена цел. При избора на един народ, от който трябвало да произлезе Месията, Йехова се решил за потомците на верния еврейски патриарх Авраам, но когато юдеите отхвърлили Месията, Исус Христос, те загубили Божието благоволение. И днес хора от всяка раса или националност, ако упражняват вяра в Исус, могат да се радват на чудните благословии и да имат надежда за вечен живот (Йоан 3:16; 17:3). Това наистина доказва, че Бог е безпристрастен. При това Йехова заповядал на израилтяните, „да се обича заселения се чужденец“ и „да не му се прави зло“, независимо от неговата раса и националност (Второзаконие 10:19; Левит 19:33, 34). Нашият любвеобилен Баща в небето наистина не е пристрастен.

 8. (а) Какво доказва, че Йехова не е показал никакъв фаворитизъм спрямо народа на Израел? (б) За какво използвал Йехова Израелския народ?

⁸ Вярно е, че израилтяните се ползвали с особени привилегии. Но те имали и тежка отговорност. Те били задължени да спазват Божиите закони и всеки, който не се покорявал на законите, си навличал проклятие (Второзаконие 27:26). Фактически, те трябвало да бъдат наказвани непрекъснато поради тяхната непокорност спрямо Божия закон. Йехова не извършвал никакъв фаворитизъм, а използвал Израилския народ, за да създаде пророчески образи и да се погрижи за предупреждаващи примери. И за щастие, чрез Израил Бог довел Откупителя, Исус Христос, което е за благословия на цялото човечество (Галатяни 3:14; сравни Битие 22:15–18).

Исус бил ли е пристрастен?

 9. (а) В кое отношение си приличат Йехова и Исус? (б) Кои въпроси възникват по отношение на Исус?

⁹ След като при Йехова няма пристрастност, би ли могъл тогава Исус да бъде пристрастен? Да обърнем внимание на следното: Исус казал веднъж: „Защото не търся моята собствена воля, а да върша волята на този, който ме е пратил“ (Йоан 5:30). Между Йехова и неговия любим Син съществува съвършено единство, и Исус върши волята на Баща си във всяко отношение. Да, те толкова много си приличат по отношение на становище и възгледи, че Исус могъл да каже: „Който е видял мене, видял е също и Отеца“ (Йоан 14:9). Повече от 33 години Исус живял като човек на земята и Библията ни дава осветление за това, как той се отнасял към ближните си. Как е бил настроен към други раси? Бил ли е предубеден спрямо други, или бил ли е пристрастен? Исус бил ли е расист?

10. (а) Какво отговорил Исус на молбата на една ханаанка за помощ? (б) Бил ли Исус предубеден поради това, че нарекъл неюдеите „малки кученца“? (в) Как превъзмогнала жената възражението и какви били последиците от това?

¹⁰ Исус прекарал повечето от живота си сред юдеи. Но един ден към него се приближила една ханаанка, една езичница, с молба да излекува дъщеря ѝ. Исус ѝ отговорил: „Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.“ Но жената го молела горещо: „Господарю, помогни ми!“ Въз основа на това Исус казал: „Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.“ За юдеите кучетата били нечисти животни. Бил ли Исус предубеден, когато означил неюдеи като „малки кученца“? Не, защото той тъкмо бил казал, че неговата задача, с която го натоварил Бог, е да се грижи за ‘изгубените овце на Израил’. Освен това, той омекотил сравнението като не сравнил неюдеите с неопитомени улични кучета, а с „малки кученца“. Разбира се, с тези думи жената била поставена на изпитание. Смирена, но решителна да превъзмогне това възражение, тя отговорила тактично: „Да, Господарю, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“ Трогнат от вярата на жената, Исус излекувал нейната дъщеря (Матей 15:22–28).

11. Как били настроени помежду си юдеи и самаряни, както показва една случка във връзка с Исус?

¹¹ Нека да обърнем внимание на срещата на Исус с известна самарянка. Между юдеите и самарянците съществувала дълбока взаимна антипатия. Веднъж Исус изпратил пратеници в едно самарянско село, за да направят приготовления за него. Но онези самаряни не го приели, „защото лицето му беше обърнато към Ерусалим.“ Яков и Йоан се ядосали толкова много, че поискали да падне огън от небето и да ги изтреби. Но Исус смъмрил двамата ученици и всички отишли в друго село (Лука 9:51–56).

12. Защо една самарянка била изненадана от молбата на Исус?

¹² Споделял ли Исус съществуващата антипатия между израилтяни и самаряни? Да обърнем внимание какво се случило при друга възможност. Исус бил с учениците си на път от Юдея за Галилея и трябвало да минат през Самария. Изморен от пътуването, той седнал при Якововия кладенец и си почивал, докато учениците му били в града Сихар, за да купят нещо за ядене. В това време дошла една самарянка да си начерпи вода от кладенеца. Исус сам бил казал веднъж, че самаряните са „от друга раса“ (Лука 17:16–18, The Kingdom Interlinear Translation of the Greek Scriptures). Въпреки това, той казал на жената: „Дай ми да пия.“ Понеже юдеите не общували със самарийците, жената отвърнала изненадано: „Как ти, който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка?“ (Йоан 4:1–9).

13. (а) Как реагирал Исус на възражението на самарявката и как реагирала тя? (б) Какъв бил крайният резултат?

¹³ Исус не обърнал внимание на възражението, а използвал възможността да свидетелствува на жената, при което дори ѝ казал, че той е Месията (Йоан 4:10–26). Смаяната жена оставила стомната си, отишла в града и разказала на хората това, което се случило. Тя водила неморален живот, но показала интерес към духовни неща, като казала: „Да не би той да е Христос?“ Какъв бил резултатът? Много жители на онзи град повярвали в Исус благодарение на превъзходното свидетелствуване на жената (Йоан 4:27–42). Томас О. Фигарт, конгрегационалистичен теолог, писал в своята книга Расовия проблем от библейско гледище: „След като нашият Господар счел за достатъчно важно, да преодолее погрешната традиция на една раса с добър жест, то трябва да си вземем пример от него, за да не бъдем погълнати от потокана днешния расизъм.“

14. Какво доказателство за непристрастието на Йехова се показало в службата на проповедника на евангелието Филип?

¹⁴ На непристрастността на Йехова се дължи, че хора от различни раси могли да станат юдейски прозелити. Да не забравим също какво се случило преди 1 900 г. на пустинния път между Ерусалим и Газа. Един черен, който бил на служба при етиопската царица, седял в колесницата си и четял в пророчеството на Исаия. Този чиновник бил обрезан прозелит, понеже „беше дошъл в Ерусалим, да се обожава“. Ангел на Йехова се явил на юдейския проповедник на евангелието Филип и го насочил: „Приближи се и придружи тази колесница.“ Казал ли Филип: „О не, този мъж принадлежи към друга раса.“? Съвсем не. С удоволствие приел поканата на етиопеца, да седне до него и му обясни пророчеството на Исаия за Исус Христос. Когато се приближили до една вода, етиопецът казал: „Какво ми пречи да се кръстя?“ Тъй като нищо не му пречело, Филип се радвал, че може да го кръсти и Йехова приел този щастлив мъж като помазан последовател на Исус Христос, неговия безпристрастен Син (Деяния на апостолите 8:26–39). Но скоро се показали други доказателства за безпристрастността на Бога.

Голяма промяна

15. Каква промяна настъпила след смъртта на Исус и как я обяснил Павел?

¹⁵ Чрез смъртта на Христос расовите предразсъдъци в света не били премахнати. Но чрез тази жертвена смърт, Бог направил промяна в отношението между учениците на Исус и неговите неюдейски последователи. Това посочил апостол Павел, когато писал на неюдейски християни в Ефес: „Затова помнете, че вие, някога по плът бяхте от нациите; ... че по онова време бяхте без Христос, странни на Израилевото гражданство и чужденци спрямо заветите на обещанието, и вие бяхте в света без надежда и без Бога. Но сега, в общност с Христос Исус вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христос. Понеже той е нашия мир, той, който направи две части в едно и развали междинната стена, която ги разделяше.“ Тази „междинна стена“ или този знак на разделяне бил законния съюз, който бил като разделяща стена между юдеи и не юдеи. Тя била премахната чрез смъртта на Христос, така че чрез Христос както юдеите, така също и неюдеите да имат „чрез един дух достъп към Отеца“ (Ефесяни 2:11–18).

16. (а) За какво били дадени на Петър ключовете на Царството? (б) Колко ключове получил и какво било предизвикано чрез тяхната употреба?

¹⁶ Освен това на апостол Петър били поверени „ключовете на Божието Царство“, за да могат хора от всички нации да се запознаят с Божиите намерения, да бъдат „новородени“ чрез светия дух и да станат духовни сънаследници с Христос (Матей 16:19; Йоан 3:1–8). Петър използвал три символични ключове — първия за юдеите, втория за самаряните и третия за неюдеи (Деяния на апостолите 2:14–42; 8:14–17; 10:24–28, 42–48). Така Йехова, безпристастният Бог, дал възможност на избраните от всички раси да получат привилегията, да бъдат духовни братя на Исус и сънаследници на Божието Царство (Римляни 8:16, 17; 1 Петър 2:9, 10).

17. (а) Какво необикновено видение имал Петър и в какво се състояла целта му? (б) В чия къща бил заведен Петър от известни мъже и кой го очаквал там? (в) Какво напомнил Петър на тези неюдеи, но какво му показал ясно Бог?

¹⁷ Като подготовка за използването на третия ключ — за неюдеите — Петър имал едно видение, в което видял нечисти животни и получил подканата: „Стани Петре, заколи и яж!“ Дадената му поука гласела: „Престани да наричаш нечисти тези неща, които Бог е очистил“ (Деяния на апостолите 10:9–16). Петър бил безпомощен относно значението на това видение. Но скоро след това пристигнали трима мъже, които искали да ги придружи в къщата на Корнелий, един римски офицер, който бил назначен в Цезарея. Понеже този град бил главната квартира на римските войски в Юдея, там се намирало жилището и на Корнелий. В тази до голяма степен неюдейска област Корнелий чакал Петър заедно с неговите близки и приятели. Апостолът им обяснил: „Вие знаете колко незаконно е за юдеин да дружи с човек от друга раса или да се доближи до него; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист. Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам“ (Деяния на апостолите 10:17–29).

18. (а) Какво важно обяснение дал Петър пред Корнелий и неговите близки и приятели? (б) Какво драматично нещо се случило, след свидетелствуването на Петър за Исус? (в) Какво станало след това с тези вярващи неюдеи?

¹⁸ След като Корнелий разказал как Бог направлявал нещата, Петър обяснил: „Наистина виждам, че Бог не е пристрастен, но във всяка нация, оня който му се бои и върши правото, угоден му е“ (Деяния на апостолите 10:30–35). Когато след това Петър свидетелствувал за Исус, случило се нещо драматично. „Докато Петър още говореше тези думи, светият дух слезе на всички, които слушаха словото.“ Юдейските придружители на Петър „се омяха, загдето свободния дар на светия дух се изле и на хора от нациите“. Петър обяснил: „Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха светия дух, както и ние?“ Кой би могъл да възрази, след като светият дух на непристрастния Бог на небето се бе излял върху тези вярващи неюдеи? Затова Петър заповядал, „да бъдат кръстени в името на Исус Христос (Деяния на апостолите 10:36–48).

„От всички нации“

19. Защо расте враждата между расите и до какво е довело това?

¹⁹ Ние живеем днес в „последните дни“, и факт е, че това са „критични времена, с които трудно може да се справи човек“. Освен това, човеците са себелюбиви, надменни, горделиви, без истинска обич, недостъпни за никакво единодушие, свирепи, безразсъдни и надути от гордост (2 Тимотей 3:1–5). Не е за учудване, че при тъкъв обществен климат, навсякъде расте враждата между расите и расовите конфликти се увеличават. В много страни хората от различни раси и различен цвят на кожата се отнасят помежду си с презрение и омраза. В следствие на това, в някои страни се стигнало до видими караници и ужасни жестокости. Дори и в някои т.н. просветени общества е трудно да се преодолеят тези расови предразсъдъци. И тази „епидемия“ явно се разпространява и в области, в които най–малко се очаква, например острови, които някога се отличавали с почти идиличен мир.

20. (а) Какво видение имал Йоан под вдъхновение? (б) Как се изпълнява това видение? (в) С кои трудности все още не могат да се справят някои и къде трябва да търси разрешение на този проблем?

²⁰ Въпреки, че в различните части на света не цари никаква хармония между расите, Йехова, непристастният Бог, е предсказал, че искрени хора от всички раси и националности, ще бъдат доведени до забележителна интернационална единност. Под Божие вдъхновение Йоан виял: „едно голямо човешко множество, което никой човек не можеше да преброи, от всички нации и племена [„всяка раса“, Ерусалемска Библия] народи и езици ... пред престола и пред Агнето“, и то славело Йехова. Това пророчество вече се изпълнява. Над 3 300 000 Свидетели на Йехова от всички нации и раси днес в 210 страни се отличават чрез хармония и единство между расите. Но те все още са несъвършени. Дори при някои от тях е трудно, да преодолеят тези расови предразсъдъци, въпреки че може би не съзнават това. Как може да се разреши този проблем? С този въпрос ще се занимаем в следващата статия, която се крепи на богатия съвет от вдъхновеното Слово на Йехова, на непристрастния Бог.

Как би отговорил ти

◻ Защо би казал, че Йехова не е бил пристрастен, когато използвал израилтяните за определена цел?

◻ Какви доказателства има за това, че Исус не бил предубеден или пристрастен по отношение на расите?

◻ Как било помогнато на Петър, да разбере, че „Бог не е пристрастен“?

◻ Кое пророчество, отнасящо се за единност, се изпълнява днес, въпреки, че в света не цари никаква хармония между расите?

[Снимка на страница 21]

Апостол Павел обяснил на жителите на Атина, че Бог е направил всяка раса на човеците, за да живеят по цялото лице на земната повръхност

[Снимка на страница 23]

Понеже Исус не бил пристрастен, свидетелствувал на самарянката при Якововий извор, недалеч от Сихар