„Говори и недей да мълчиш!“

1-3. Защо апостол Павел е в Коринт и с какви предизвикателства трябва да се справи?

ТЕЧЕ втората половина на 50 г. Апостол Павел е в Коринтa, богат търговски център, където живеят много гърци, римляни и юдеи. Той не е дошъл тук да купува или продава стока, нито да си търси работа, а поради много по-важна причина — да свидетелства за Божието Царство. Но апостолът трябва да отседне някъде и е решен да не е в тежест на другите. Той не иска да създава впечатлението, че очаква останалите да го издържат заради службата му. Как ще постъпи?

² Павел умее да прави шатри. Този занаят съвсем не е лесен, но апостолът иска да се издържа, като работи със собствените си ръце. Ще успее ли да намери работа в този оживен град? А подходящо място за живеене? Макар че трябва да се справи с тези предизвикателства, той не пренебрегва основната си дейност — проповедната служба.

³ В крайна сметка Павел останал известно време в Коринт и постигнал много добри резултати в службата си. Какво можем да научим от дейността му в този град и как примерът му ще ни помогне да даваме пълно свидетелство за Божието Царство в района си?

4, 5. а) Къде отседнал Павел в Коринт и какво работел? б) Вероятно как Павел се научил да прави шатри?

⁴ Малко след като пристигнал в Коринт, Павел се запознал с гостоприемно семейство — Акила, който бил юдей по рождение, и съпругата му Прискила. Двамата съпрузи се били преместили в Коринт, защото император Клавдий „заповядал всички юдеи да напуснат Рим“. (Деян. 18:1, 2) Акила и Прискила не само приели Павел в дома си, но и му предложили да работят заедно. В Деяния четем: „Понеже имаше същия занаят, [Павел] остана при тях и работеха заедно. А занаятът им беше да правят шатри.“ (Деян. 18:3) По време на престоя си в Коринт апостолът живял в дома на това мило и гостоприемно семейство. Вероятно докато бил там, той написал някои от писматаb, които по-късно станали част от библейския канон.

⁵ Как така Павел, който получил образованието си „в краката на Гамалиил“, знаел да прави шатри? (Деян. 22:3) Юдеите през първи век очевидно не смятали, че е под достойнството им да учат детето си на занаят дори ако то получавало допълнително образование. Тъй като бил от Тарс в областта Киликия, която била известна със своя плат за шатри „киликиум“, Павел вероятно научил занаята в младежките си години. В какво се състояло правенето на шатри? То може би включвало изтъкаването на плата или разрязването и съшиването на грубия и твърд материал. Във всеки случай работата била тежка.

6, 7. а) Как гледал Павел на занаята си и какво показва, че Акила и Прискила споделяли възгледа му? б) Как християните днес следват примера на Павел, Акила и Прискила?

⁶ Павел не гледал на правенето на шатри като на основно занимание в живота си. Той работел само за да се издържа, докато известява добрата новина „без възнаграждение“. (2 Кор. 11:7) А как гледали на занаята си Акила и Прискила? Като християни, те несъмнено споделяли възгледа на апостола за светската работа. Всъщност, когато Павел напуснал Коринт през 52 г., Акила и Прискила го последвали в Ефес, където предоставили дома си за събранията на местния сбор. (1 Кор. 16:19) Впоследствие се върнали в Рим, а по-късно отново отишли в Ефес. Това пламенно семейство поставяло интересите на Царството на първо място и с готовност служило на събратята си, с което спечелило признателността на „всички сборове от другите народи“. (Рим. 16:3-5; 2 Тим. 4:19)

⁷ Християните днес следват примера на Павел, Акила и Прискила. Пламенните проповедници се трудят усърдно, за да не обременяват „с големи разходи“ другите. (1 Сол. 2:9) Похвално е, че много целодневни вестители на Царството работят на непълен работен ден или сезонно, за да се издържат в основната си дейност — християнската служба. Подобно на Акила и Прискила много служители на Йехова проявяват гостоприемство, като приемат окръжните надзорници в дома си. Тези, които откликват на призива „Бъдете гостоприемни“, знаят колко насърчително и укрепващо може да бъде това. (Рим. 12:13)

8, 9. Какво направил Павел, когато срещнал противопоставяне от юдеите, и къде отишъл да проповядва?

⁸ Когато Сила и Тимотей пристигнали от Македония с щедри дарове, станало още по-ясно, че Павел гледа на работата си само като на средство за постигане на главната си цел. (2 Кор. 11:9) Без да се бави, апостолът „с цялото си усърдие“ се заел „да проповядва словото“, или с други думи, се посветил напълно на тази дейност. (Деян. 18:5) Но когато започнал да свидетелства усърдно на юдеите, той срещнал голямо противопоставяне. Показвайки, че не носи отговорност за отказа им да приемат животоспасяващото послание за Христос, Павел изтърсил дрехите си и казал на юдейските си противници: „Кръвта ви да бъде върху вашите глави! Аз съм чист. Отсега ще ходя при хората от народите.“ (Деян. 18:6; Езек. 3:18, 19)

⁹ Къде щял да проповядва Павел оттук нататък? Един човек на име Тиций Юст, навярно юдейски прозелит, чиято къща била долепена до синагогата, предоставил на Павел дома си. Така че апостолът се преместил от синагогата в неговата къща. (Деян. 18:7) Докато бил в Коринт, той продължил да живее при Акила и Прискила, но домът на Юст станал главното място, където проповядвал.

10. Какво показва, че Павел не бил решен да проповядва само на хората от народите?

¹⁰ Дали с думите си „Отсега ще ходя при хората от народите“ Павел имал предвид, че вече няма да проповядва на юдеите и прозелитите, дори на онези, които проявяват интерес? Едва ли. Например в Деяния се казва: „Крисп, председателят на синагогата, повярва в Господаря, както и целият му дом.“ Очевидно доста от онези, които се събирали в синагогата, се присъединили към Крисп, защото по-нататък четем: „Много коринтяни, които чуха посланието, повярваха и бяха покръстени.“ (Деян. 18:8) Така в дома на Тиций Юст започнал да се събира новосформираният християнски сбор в Коринт. Ако събитията в Деяния са представени в характерния за Лука стил, тоест хронологично, тогава тези юдеи или прозелити приели християнството, след като Павел изтърсил дрехите си. Това красноречиво говори за гъвкавостта на апостола в службата.

11. Как днес Свидетелите на Йехова подражават на Павел, когато проповядват на т.нар. християни?

¹¹ Днес в много страни християнските църкви са пуснали здрави корени и оказват силно влияние на последователите си. На някои места по света техните мисионери са покръстили много хора. Онези, които твърдят, че са християни, често са силно привързани към традициите подобно на юдеите в Коринт през първи век. Но подражавайки на Павел, ние, като Свидетели на Йехова, пламенно им проповядваме и им помагаме да придобият по-голямо и по-точно познание върху Библията. Дори когато те ни се противопоставят или духовните им водачи ни преследват, не губим надежда. Сред онези, които „са пламенни в усилията си да служат на Бога, но не според точното познание за него“, може да има много кротки хора, които трябва да намерим. (Рим. 10:2)

12. Какво уверение получил Павел във видение?

¹² Ако Павел имал някакви съмнения дали да продължи службата си в Коринт, те сигурно се разсеяли през нощта, когато Господарят Исус му се явил във видение и му казал: „Не се страхувай, а говори и недей да мълчиш! Защото аз съм с тебе и никой няма да те нападне и да те нарани, понеже имам още много хора в този град.“ (Деян. 18:9, 10) Какво насърчително видение! Самият Исус уверил Павел, че ще го защитава и че в града има още много хора, които са достойни. Какво направил апостолът, след като получил видението? Повествованието ни казва: „Той остана там година и шест месеца, като поучаваше сред тях за словото на Бога.“ (Деян. 18:11)

13. За какво може би си мислел Павел, докато вървял към съдийския престол, но защо можел да очаква различен развой на събитията?

¹³ След като прекарал около година в Коринт, Павел получил още едно доказателство за подкрепата на Господаря. Юдеите се надигнали „като един“ срещу Павел и го завели „пред съдийския престол“, наричан на гръцки „вѝма“. (Деян. 18:12) Според някои съдийският престол бил издигната платформа от син и бял мрамор с множество резбовани орнаменти и вероятно се намирал близо до центъра на коринтския пазарен площад. Пространството пред него било достатъчно да побере голямо множество. Археологическите открития сочат, че този престол вероятно бил само на няколко метра от синагогата и съответно от дома на Юст. Докато се приближавал към него, Павел може би си мислел за насилствената смърт на Стефан, понякога наричан първия християнски мъченик. Самият Павел, тогава познат като Савел, одобрявал „неговото убийство“. (Деян. 8:1) Щяло ли нещо подобно да се случи и с апостола? Не, защото му било обещано: „Никой няма ... да ти стори зло.“ (Деян. 18:10, „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.)

14, 15. а) Какви обвинения отправили юдеите срещу Павел и защо Галион прекратил делото? б) Какво станало със Состен и какъв може би бил резултатът?

¹⁴ Какво станало, когато Павел стигнал до съдийския престол? Съдия бил проконсулът на Ахаия Галион, по-големият брат на римския философ Сенека. Юдеите отправили срещу Павел следното обвинение: „Този човек убеждава хората да се покланят на Бога по начин, който е в противоречие със закона.“ (Деян. 18:13) Те всъщност твърдели, че Павел незаконно привлича хора към своето учение. Но Галион видял, че апостолът не е извършил нищо „нередно“, нито е виновен за „зло престъпление“. (Деян. 18:14) Той нямал намерение да се намесва в споровете на юдеите. Още преди Павел да каже и дума в своя защита, Галион прекратил делото! Обвинителите били разярени. Те излели гнева си върху Состен, който вероятно бил станал председател на синагогата на мястото на Крисп, като го хванали и го били „пред съдийския престол“. (Деян. 18:17)

¹⁵ Защо Галион не предотвратил побоя над Состен? Може би смятал, че той е оглавявал настроената срещу Павел тълпа и следователно си получава заслуженото. Така или иначе, може би случката имала добър резултат. В първото си писмо до сбора в Коринт няколко години по-късно Павел говори за брат на име Состен. (1 Кор. 1:1, 2) Възможно ли е да става въпрос за същия мъж, който бил бит в Коринт? Ако е така, това болезнено преживяване може да му е помогнало да приеме християнството.

16. Какво значение имат за службата ни думите на Господаря „Говори и недей да мълчиш! Защото аз съм с тебе“?

¹⁶ Спомни си, че след като юдеите отхвърлили посланието на Павел, Господарят Исус го уверил: „Не се страхувай, а говори и недей да мълчиш! Защото аз съм с тебе.“ (Деян. 18:9, 10) Трябва да помним тези думи особено когато отхвърлят посланието ни. Никога не бива да забравяме, че Йехова вижда сърцето и привлича искрените хора към себе си. (1 Царе 16:7; Йоан 6:44) Това ни насърчава да продължаваме да сме заети в службата. Всяка година се покръстват хиляди хора, стотици на ден! На онези, които следват заповедта „Правете ученици сред всички народи“, Исус дава уверението: „Аз съм с вас през всичките дни до завършека на тази система.“ (Мат. 28:19, 20)

17, 18. За какво вероятно размишлявал Павел, докато плавал към Ефес?

¹⁷ Не може да се каже със сигурност дали поради отношението на Галион към обвинителите на Павел настъпило мирно време за новосформирания християнски сбор в Коринт. Но Павел останал там „още доста дни“, преди да се сбогува със събратята си. През пролетта на 52 г. той решил да отплава за Сирия от пристанището Кенхрея, намиращо се на около 11 километра източно от Коринт. Преди да тръгне от Кенхрея обаче, Павел си отрязал косата, понеже бил дал обетc. (Деян. 18:18) След това взел Акила и Прискила със себе си и се отправил към Ефес в Мала Азия, от другата страна на Егейско море.

¹⁸ Когато отплавал от Кенхрея, Павел вероятно размишлявал за преживяното в Коринт. Той имал много приятни спомени и изпитвал дълбоко удовлетворение. Неговата 18-месечна служба там дала добри резултати. Бил сформиран първият сбор в Коринт и освен Юст, който предоставил къщата си за събранията на сбора, християни станали Крисп и целият му дом, както и много други. Павел силно обичал новите си събратя, понеже им помогнал да приемат християнството. По-късно, когато им писал, той ги нарекъл препоръчително писмо, написано на сърцето му. Ние също се чувстваме близки с онези, на които сме помогнали да научат истината. Тези живи „препоръчителни писма“ ни носят голяма радост! (2 Кор. 3:1-3)

19, 20. Какво направил Павел, като пристигнал в Ефес, и какво научаваме от него за стремежа към духовни цели?

¹⁹ Щом пристигнал в Ефес, Павел веднага се заел с основната си дейност. Той влязъл в синагогата и разисквал с юдеите. (Деян. 18:19) При този случай апостолът бил в Ефес само за кратко. Макар че го помолили да остане по-дълго, той не се съгласил. Когато се сбогувал с ефесяните, им казал: „Пак ще се върна при вас, ако е такава волята на Йехова.“ (Деян. 18:20, 21) Несъмнено Павел съзнавал, че в Ефес имало още много работа. Той възнамерявал да се върне, но решил да остави всичко в ръцете на Йехова. Какъв чудесен пример за нас днес! Когато се стремим към духовни цели, ние трябва да поемаме инициативата. Но винаги трябва да разчитаме на ръководството на Йехова и да се стараем да постъпваме според волята му. (Як. 4:15)

²⁰ Като оставил Акила и Прискила в Ефес, Павел отплавал към Кесария. После „се качил нагоре“, явно в Йерусалим, и поздравил тамошния сбор. (Деян. 18:22, бел. под линия) Накрая се върнал в сирийска Антиохия, откъдето бил започнал пътуването си. Втората му мисионерска обиколка завършила успешно. Какво обаче го очаквало при последното му мисионерско пътуване?