Словото на Йехова е живо
Основни моменти от Писмото до римляните
ОКОЛО 56 г., по време на третата си мисионерска обиколка, апостол Павел отива в град Коринт. Той разбира за съществуващи несъгласия между християни от юдейски произход и християни от езически произход от сбора в Рим. За да им помогне да постигнат пълно единство в Христос, Павел поема инициативата да им напише писмо.
В това писмо апостолът обяснява как хората биват обявени за праведни и как трябва да живеят след това. Писмото до римляните увеличава нашето познание за Бога и неговото Слово, набляга на важността на Божията незаслужена милост и възвеличава ролята на Христос за нашето спасение. (Евр. 4:12)
КАК БИВАМЕ ОБЯВЕНИ ЗА ПРАВЕДНИ?
Павел пише: „Всички съгрешиха и не са достойни за славата на Бога, но е като дар за тях това, че благодарение на [Божията] незаслужена милост са обявени за праведни посредством освобождението чрез откупа, платен от Христос Исус.“ Той добавя: „Човек е обявен за праведен чрез вяра, без да зависи от дела според закон.“ (Рим. 3:23, 24, 28) Чрез вяра в „една постъпка, водеща до оправдаване“, както помазаните християни, така и членовете на „голямото множество“ от „други овце“ могат да бъдат „обявени за праведни“. Помазаните — за живот в небесата като сънаследници с Христос, а хората от „голямото множество“ — като Божии приятели с перспективата да преживеят „голямото бедствие“. (Рим. 5:18; Откр. 7:9, 14; Йоан 10:16; Як. 2:21–24; Мат. 25:46)
Апостолът задава въпроса: „Дали трябва да извършим грях, защото не сме подчинени на закон, а на незаслужената милост?“ Той отговаря: „В никакъв случай!“ И после обяснява: ‘Вие сте роби: било на греха, водещ до смърт, или на послушанието, водещо до праведност.’ (Рим. 6:15, 16) Павел казва: „Ако умъртвите делата на тялото чрез духа, ще живеете.“ (Рим. 8:13)
Отговори на библейски въпроси:
1:24–32: Дали тези стихове описват моралния упадък на юдеите или на езичниците? Въпреки че описанието би могло да се отнася и за двете групи, тук Павел говорел конкретно за израилтяните, които вече векове наред не спазвали Закона. Макар да познавали Божието праведно постановление, те ‘не сметнали за необходимо да се придържат към точното познание за Бога’. Затова те заслужавали порицание.
3:24, 25: Защо „откупът, платен от Христос Исус“, покрива греховете, които били „извършени в миналото“, преди той да бъде платен? Първото месианско пророчество, записано в Битие 3:15, се изпълнило през 33 г., когато Исус бил убит на мъченически стълб. (Гал. 3:13, 16) Но още когато Йехова изрекъл това пророчество, от негова гледна точка цената на откупа вече била платена, защото нищо не може да попречи на Бога да изпълни намеренията си. Така въз основа на бъдещата жертва на Исус Христос Йехова можел да прости греховете на потомците на Адам, които проявявали вяра в това обещание. Откупът също така открива възможността да бъдат възкресени хора, живели в предхристиянски времена. (Деян. 24:15)
6:3–5: Какво означава някой да бъде покръстен, за да е в единство с Христос Исус, и какво представлява покръстването в неговата смърт? Когато Йехова помазва със светия дух някои последователи на Христос, те биват обединени с Исус и стават членове на сбора, който е тялото на Христос и чиято глава е самият Исус. (1 Кор. 12:12, 13, 27; Кол. 1:18) По този начин тези хора биват покръстени, за да са в единство с Христос Исус. Помазаните християни също така биват „покръстени в [Христовата] смърт“, в смисъл че те живеят живот на саможертва и се отказват от всякаква надежда за вечен живот на земята. Затова, макар че няма изкупителна стойност, тяхната смърт е жертвена подобно на тази на Исус. Това покръстване в Христовата смърт е завършено, когато те умрат и бъдат възкресени за небесен живот.
7:8–11: Как ‘грехът получил подтик чрез заповедта’? Законът ясно показал на хората какво точно е грях и им помогнал да осъзнаят грешното си състояние. В резултат на това те разбрали, че и други техни действия са всъщност грехове, и още повече хора осъзнали, че са грешници. Затова може да се каже, че грехът ‘получил подтик’ чрез Закона.
Поуки за нас:
1:14, 15. Ние имаме много причини за това пламенно да проповядваме добрата новина. Една от тях е, че сме длъжници на хората, които са откупени с кръвта на Исус, и имаме задължението да им окажем духовна помощ.
1:18–20. Неправедните хора и онези, които имат безбожно поведение, „не могат да бъдат извинени“, понеже невидимите качества на Бога се виждат ясно чрез творенията.
2:28; 3:1, 2; 7:6, 7. След някои свои изказвания, които могли да прозвучат обидно за юдеите, Павел използвал думи, които да смекчат казаното. Той ни е оставил хубав пример за това как по тактичен и умел начин да подхождаме към деликатни въпроси.
3:4. Когато онова, което хората казват, противоречи на думите на Бога, записани в неговото Слово, ние ‘признаваме Бога за истинен’, като се доверяваме на посланието на Библията и постъпваме в хармония с Божията воля. Като пламенно проповядваме за Царството и правим ученици, ние можем да помогнем и на другите да признаят Бога за истинен.
4:9–12. Заради вярата си Авраам бил сметнат за праведен много преди той да се обреже на 99–годишна възраст. (Бит. 12:4; 15:6; 16:3; 17:1, 9, 10) Така по изключително ясен начин Бог показал как човек може да има праведна позиция пред него.
4:18. Надеждата е съществена част от вярата. Нашата вяра се основава на надежда. (Евр. 11:1)
5:18, 19. Разсъждавайки логично в какво отношение Исус прилича на Адам, Павел обяснява по сбит и ясен начин как един човек може „да даде душата си като откуп в замяна на мнозина“. (Мат. 20:28) Така използвайки логични разсъждения и избягвайки многословието, Павел ни оставил хубав пример, на който да подражаваме в нашето поучаване. (1 Кор. 4:17)
7:23. Някои части на нашето тяло като ръцете, краката и езика могат ‘да ни отведат в плен на закона на греха’. Затова ние не бива да злоупотребяваме с тях.
8:26, 27. Когато поради някаква причина сме разтревожени и объркани толкова много, че не знаем за какво да се молим, „сам духът се застъпва за нас“. Йехова, онзи, ‘Който слуша молитва’, приема молитви от своето Слово, изразяващи чувства, подобни на нашите, сякаш са казани от самите нас. (Пс. 65:2)
8:38, 39. Бедствията, злите духовни създания или човешките правителства не могат да попречат на Йехова да ни обича. По подобен начин и ние не бива да позволяваме тези неща да ни накарат да спрем да обичаме Бога.
9:22–28; 11:1, 5, 17–26. Много пророчества относно възстановяването на Израил се изпълняват в лицето на сбора от помазаните християни, чиито членове ‘са призовани не само измежду юдеите, но също и измежду другите народи’.
10:10, 13, 14. Съпътствана от любов към Бога и към ближния, силната вяра в Йехова и в неговите обещания може да ни подбуди да участваме пламенно в християнската служба.
11:16–24, 33. Само по колко прекрасен начин са уравновесени „милостта и строгостта на Бога“! Да, „Той е Канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави“. (Втор. 32:4)
ДА ЖИВЕЕМ В ХАРМОНИЯ С ТОВА, ЧЕ СМЕ ОБЯВЕНИ ЗА ПРАВЕДНИ
„Затова, братя, въз основа на Божието състрадание ви моля — казва Павел — да представите телата си като жива, свята, угодна на Бога жертва.“ (Рим. 12:1) „Затова“, или като се има предвид факта, че християните са обявени за праведни поради вярата си, следващите думи на Павел трябва да окажат влияние на възгледа им за самите тях, за другите и за правителствените власти.
Павел пише: „Казвам на всекиго от вас да не мисли за себе си повече, отколкото е необходимо да мисли.“ Апостолът подканя: „Нека вашата любов бъде без лицемерие.“ (Рим. 12:3, 9) „Нека всяка душа се подчинява на висшестоящите власти.“ (Рим. 13:1) Той дал напътствието никой християнин ‘да не съди другия’ за неща, които са въпрос на съвест. (Рим. 14:13)
Отговори на библейски въпроси:
12:20: Как ‘натрупваме жар’ на главата на някой наш враг? В библейски времена рудата била поставяна в пещ, като върху нея и под нея били слагани по един пласт въглища. Горещите въглени върху рудата разтапяли метала и така се отделяли примесите. По подобен начин ние ‘натрупваме жар на главата’ на някой враг, като вършим добри дела спрямо него, за да може неговата твърдост да се „стопи“ и той да прояви добрите си качества.
12:21: Как ‘побеждаваме злото с добро’? Един от начините да правим това е като смело продължаваме да извършваме възложената ни от Бога дейност да проповядваме добрата новина за Царството, докато Йехова прецени, че задачата е изпълнена. (Мар. 13:10)
13:1: В какъв смисъл висшестоящите власти „са получили своята относителна власт от Бога“? Светските власти „са получили своята относителна власт от Бога“, в смисъл че Бог позволява те да управляват и в някои случаи той дори предсказва тяхното управление. Това става ясно от библейските пророчества за редица човешки владетели.
Поуки за нас:
12:17, 19. Като си отмъщаваме за злото, ние всъщност вземаме в свои ръце онова, което по право принадлежи само на Йехова. Колко самонадеяно от наша страна би било ‘да отвръщаме на злото със зло’!
14:14, 15. Не бива да огорчаваме някой от своите събратя по вяра, нито да ставаме причина той да съгреши поради храната или напитките, които му предлагаме.
14:17. Това да спечелим Божието благоволение не зависи главно от онова, което ядем или пием, или от онова, което се въздържаме да ядем или пием. По–скоро е свързано с праведността, мира и радостта.
15:7. Ние трябва непредубедено да приемаме в християнския сбор всички хора, които искрено търсят истината, и да възвестяваме посланието за Царството на всички, които срещаме.
[Снимки на страница 31]
Може ли откупът да покрие грехове, които били извършени, преди той да бъде платен?