Нашето относително подчинение на висшестоящите власти
„Затова е нужно да се покорявате.“ — РИМЛЯНИ 13:5.
1. Какви тежки преживявания имали свидетелите на Йехова в ръцете на нацистките висшестоящи власти, и дали това било, защото ‘вършели зло’?
НА 7 ЯНУАРИ 1940 г. Франц Райтер и петима други млади австрийци били екзекутирани с гилотина. Те били Bibelforscher, свидетели на Йехова, и умрели, защото съвестта им не им позволявала да вземат оръжие в ръка за Хитлеровия Райх. Райтер бил един от хилядите свидетели, които умрели за вярата си по времето на Втората световна война. Много други издържали дълги години в концентрационни лагери. Дали всички те пострадали от „сабята“ на нацистката власт, защото ‘вършели зло’? (Римляни 13:4) Съвсем не! По–нататъшните думи на Павел показват, че тези християни се подчинили на божията заповед в Римляни, глава 13, въпреки че пострадали от ръката на властта.
2. Каква е подтикващата причина за подчинението на висшестоящите власти?
2 В Римляни 13:5 апостолът пише: „Затова нужно е да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.“ Преди това Павел казва, че властта ‘носи сабя’, и този факт е добра причина да ѝ се подчиняваме. Сега обаче той дава по–основателна причина: съвестта. Ние се стремим да служим на Бога „с чиста съвест“. (2 Тимотей 1:3) Библията ни казва да се подчиним на висшестоящите власти и ние се подчиняваме, защото искаме да правим онова, което е правилно в очите на Бога. (Евреи 5:14) Да, тренираната ни според библейските принципи съвест ни подтиква да се подчиним на властта, дори и когато наоколо няма човек, който да ни контролира. — Сравни Еклисиаст 10:20.
„Понеже за тая причина и данък плащате“
3, 4. Каква репутация имат свидетелите на Йехова, и защо християните трябва да плащат данъци?
3 Преди години в Нигерия имало вълнения заради плащането на данъци. Били дадени няколко човешки жертви и властите повикали армията. Войниците влезли в една Зала на Царството, където се провеждало събрание, и поискали да узнаят каква е целта на събирането. Като разбрал, че това е събрание на Свидетелите на Йехова за изучаване на Библията, командуващият офицер наредил на войниците да напуснат, казвайки: „Свидетелите на Йехова не се бунтуват срещу данъците.“
4 Тези нигерийски свидетели имали репутацията на хора, живеещи в хармония с Павловите думи: „Понеже за тая причина и данък плащате. Защото владетелите са божи служители, които постоянно се занимават с тая длъжност.“ (Римляни 13:6) Когато Исус изказал правилото ‘отдавайте кесаревите [неща] на кесаря’, имал предвид плащането на данъци. (Матей 22:21) Светските власти осигуряват пътища, полицейска защита, библиотеки, транспортни системи, училища, пощенски услуги и много други. Ние често използуваме тези неща. Затова е редно да плащаме за тях чрез данъците.
„Отдавайте на всички дължимото“
5. Какво се има предвид с израза „отдавайте на всички дължимото“?
5 Павел продължава: „Отдавайте на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.“ (Римляни 13:7) Думата „всички“ обхваща всяка светска власт, която е божи служител. Тук няма изключения. Дори и да живеем под управлението на политическа система, която ние лично не харесваме, трябва да плащаме данъци. Ако там, където живеем, религиите са освободени от данъци, сборовете могат да се възползуват от това. И като всички други граждани, християните могат да използуват законните възможности, създадени за ограничаване на данъците, които се плащат. Но нито един християнин не бива незаконно да избягва плащането на данъци. — Сравни Матей 5:41; 17:24–27.
6, 7. Защо трябва да плащаме данъци, дори и парите да се използуват за финансирането на нещо, с което ние не сме съгласни, или пък дори и когато властите ни преследват?
6 Да предположим обаче, че определен данък ни се струва несправедлив. Или пък, че част от парите, събрани като данък, се използуват за финансирането на неща, с които ние не сме съгласни, като например безплатни аборти, кръвни банки или проекти, които противоречат на възгледите ни за неутралитета. Въпреки това ние ще плащаме всичките си данъци. Властта трябва да поеме отговорността за това как използува парите от данъците. Ние не сме упълномощени да съдим властта. Бог е „съдия на земята“ и когато дойде неговото време, той ще поиска сметка от правителствата, за това как те са използували властта си. (Псалм 94:2; Йеремия 25:31) Докато това стане, ние трябва да плащаме данъците си.
7 Ами ако светската власт ни преследва? Въпреки това трябва да плащаме данъци, заради всекидневните услуги, които ни се предоставят. По отношение на свидетелите, подложени на преследване в една африканска страна, Examiner („Екзаминър“) от Сан Франциско пише: „Можем да гледаме на тях като на образцови граждани. Те усърдно плащат данъци, грижат се за болните, воюват срещу неграмотността.“ Да, тези преследвани свидетели са плащали данъците си.
„Страх“ и „почит“
8. Какво е „страхът“, който имаме пред властта?
8 ‘Страхът’ от Римляни 13:7 не е малодушен страх, а по–скоро респект пред светската власт, страх от нарушаването на законите ѝ. Този респект се оказва заради поста, а не винаги заради личността, която заема този пост. Говорейки пророчески за римския император Тиберий, Библията го нарича „един нищожен човек“. (Даниил 11:21) Но той бил император и християните му дължали страх и почит като на такъв.
9. Кои са някои от начините, по които отдаваме почит на човешките власти?
9 Във връзка с почитта ние следваме заповедта на Исус да не титулуваме никого на основата на религиозни постове. (Матей 23:8–10) Но що се отнася до светските власти, ние с готовност ще се обърнем към тях с титлата, която се изисква, за да им се отдаде почит. Павел използувал думата „честити“, когато се обръщал към римските управници. (Деяния 26:25) Даниил нарекъл Навуходоносор „господарю мой“. (Даниил 4:19) Днес християните могат да използуват изрази като „Ваше превъзходителство“ или „Ваше величество“. Те могат да станат на крака, когато съдия влиза в съдебната зала, или почтително да се поклонят пред някой владетел, ако е такъв обичаят.
Относително подчинение
10. Как Исус показал, че онова, което човешките власти могат да изискват от християнина, има граници?
10 Но след като Свидетелите на Йехова се подчиняват на човешките власти, защо Франц Райтер и много други пострадали по този начин? Защото нашето подчинение е относително и властта не винаги признава, че съществуват библейски определени ограничения на това, която тя може да изисква. Ако властта изисква нещо, което накърнява тренираната християнска съвест, тогава тя излиза извън дадения от Бога предел. Исус показал това, когато казал: „Отдавайте кесаревите [неща] на кесаря, а божиите на Бога.“ (Матей 22:21) Когато кесарят изисква нещо, което принадлежи на Бога, трябва да признаем, че Бог има първото място.
11. Какъв принцип, показващ, че онова, което човешката власт може да изисква, има граници, е широко разпространен?
11 Дали тази позиция е подривна или предателска? Съвсем не. Всъщност тя е продължение на един принцип, признаван от повечето цивилизовани народи. През XV век някой си Петер фон Хагенбах бил изправен пред съд за това, че започнал да владее чрез терор областта от Европа, над която имал власт. Опитът му да се защити, че всъщност той само следвал заповедите на своя господар, Бургундския херцог, бил отхвърлен. Оттогава досега твърдението, че човек, който е извършил жестокости, не е отговорен за тях, ако е следвал заповедите на по–висшестояща власт, е било издигано многократно — особено от нацистките военнопрестъпници, изправени пред Международния съд в Нюрнберг. Обикновено това твърдение е бивало отхвърляно. В своята присъда Международният съд казал: „Отделните личности имат международни задължения, които надвишават националните задължения за подчинение, наложени от отделната държава.“
12. Кои са някои от библейските примери на божии служители, които отказали да се подчинят на неразумни изисквания на властта?
12 Божиите служители винаги са признавали, че има граници на подчинението, което те по съвест дължат на висшестоящите власти. По времето, когато Моисей бил роден в Египет, фараонът наредил на две еврейски акушерки да убиват всички новородени еврейски момчета. Акушерките обаче оставяли бебетата живи. Погрешно ли било да не се подчинят на фараона? Не, те последвали дадената им от Бога съвест и Бог ги благословил за това. (Изход 1:15–20) Когато израелтяните били в изгнание във Вавилон, Навохудоносор поискал служителите му, включително евреите Седрах, Мисах и Авденаго, да се поклонят на един образ, който той издигнал в полето Дура. Тримата евреи отказали. Погрешно ли било това? Не, защото подчинението на заповедта на царя би означавало неподчинение на божия закон. — Изход 20:4, 5; Даниил 3:1–18.
„Да се покоряваме на Бога“
13. Какъв пример оставили ранните християни във връзка с относителното подчинение на висшестоящите власти?
13 По същия начин когато еврейските власти наредили на Петър и Йоан да спрат да проповядват за Исус, те отговорили: „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете.“ (Деяния 4:19; 5:29) Те не могли да мълчат. Списанието The Christian Century („Християнският век“) обръща внимание на една друга позиция, свързана със съвесттта и заемана от ранните християни: „Най–ранните християни не служели във въоръжените сили. Роланд Баинтън отбелязва, че ‘от края на времето на Новия завет до десетилетието на 170–180 г. от н.е. няма никакви свидетелства за християни в армията’. (Christian Attitudes Toward War and Peace [„Християнски нагласи спрямо войната и мира“], Абингдън 1960, с. 67–8) . . . Суифт казва, че Юстин Мартир ‘приемал като нещо подразбиращо се християните да не участвуват в актове на насилие’.“
14, 15. Кои са някои от библейските принципи, които били водещи при относителното подчинение на ранните християни спрямо човешките власти?
14 Защо ранните християни не служели като войници? Несъмнено всеки един от тях грижливо изучавал божието слово и бил взел своето лично решение въз основа на своята тренирана според Библията съвест. Те били неутрални, не били „[част] от света“ и техният неутралитет им забранявал да вземат страна в конфликтите на този свят. (Йоан 17:16; 18:36) Освен това те принадлежали на Бога. (2 Тимотей 2:19) Да дадат живота си за държавата, би означавало да дадат на кесаря нещо, което принадлежи на Бога. Нещо повече, те били част от международно братство, свързано помежду си с любов. (Йоан 13:34, 35; Колосяни 3:14; 1 Петър 4:8; 5:9) Затова съвестта им не би им позволила да вземат оръжие, поради вероятността да убият брат християнин.
15 В добавка на това християните не участвували в популярни религиозни празници, като например обожествяването на императора. В резултат те били смятани за „странни и опасни хора, и останалото население естествено се отнасяло с подозрение към тях“. (Still the Bible Speaks [„Библията все още говори“] от У. А. Смарт) Макар че Павел писал, че християните трябва ‘да отдават страх’ комуто са длъжни да го отдават, те не забравяли своя по–голям страх, или респект, към Йехова. (Римляни 13:7; Псалм 86:11) Сам Исус казал: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по–скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в [Геената].” — Матей 10:28.
16. (а) В кои области християните трябва грижливо да преценяват своето подчинение на висшестоящите власти? (б) Какво показва карето на страница 31?
16 Като християни днес ние сме изправени пред същите предизвикателства. Ние не бива да взимаме участие в никаква съвременна форма на идолопоклонничество — било то жест на поклонение спрямо някакво изображение или символ, или пък приписването на способности за спасение на човешка личност или организация. (1 Коринтяни 10:14; 1 Йоан 5:21) И както ранните християни, не бива да правим компромиси с християнския си неутралитет. — Сравни 2 Коринтяни 10:4.
„Кротост и страхопочитание“
17. Какъв съвет дал Петър на онези, които страдали заради съвестта си?
17 Апостол Петър писал за нашата позиция на съвестта и казал: „Защото това е благоугодно, ако някой от съзнанието [съвестта — НС] за Бога претърпява оскърбления, като страда несправедливо.“ (1 Петър 2:19) Да, угодно е на Бога, когато някой християнин устоява непоколебимо на преследване; освен това налице е и допълнителната полза, че вярата на този християнин бива укрепена и пречистена. (Яков 1:2–4; 1 Петър 1:6, 7; 5:8–10) Петър написал още: „Но даже ако пострадате за правдата, блажени сте; а от тяхното застрашаване не се бойте, нито се смущавайте. Но почитайте със сърцата си Христа като [Господар], като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всекиго, който ви пита за вашата надежда.“ (1 Петър 3:14, 15) Колко полезен съвет!
18, 19. Как нагласата на уважение и здравомислие помага, ако властите ограничават свободата ни на поклонение?
18 Когато възникне преследване поради това, че властите са разбрали погрешно позицията на християните, или защото религиозните водачи на фалшивото християнство са представили Свидетелите на Йехова пред властите в неблагоприятна светлина, запознаването на властите с фактите може да допринесе за намаляване на натиска. Бидейки кротък и изпитващ страхопочитание, християнинът не отвръща с физически удари на преследвачите си. Той обаче използува всички достъпни законни средства, за да защити вярата си. След това той оставя случая в ръцете на Йехова. — Филипяни 1:7; Колосяни 4:5, 6.
19 Страхопочитанието също кара християнина да отиде толкова далеч в подчинението си на властта, колкото е възможно, без да накърни съвестта си. Например, ако събранията на сбора бъдат забранени, християните ще намерят не толкова очебиен начин да продължат да се хранят на трапезата на Йехова. Върховният владетел, Йехова Бог, ни казва чрез Павел: „И нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават.“ (Евреи 10:24, 25) Тези сбирки обаче могат да бъдат провеждани дискретно. Дори и само неколцина да присъствуват, можем да бъдем уверени, че Бог ще благослови подобни сбирки.
20. Как християните могат да се справят със ситуацията, ако публичното проповядване на добрата новина е забранено?
20 Също така някои власти забраняват проповядването на добрата новина. Християните, живеещи под тяхното управление, помнят, че върховният владетел ни казва чрез самия Исус: „Обаче трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.“ (Марко 13:10) Следователно те ще се подчинят на върховния владетел, каквото и да им струва това. Където било възможно, апостолите проповядвали публично и от къща на къща, но съществували и други начини за достигане до хората, като например неофициалното свидетелствуване. (Йоан 4:7–15; Деяния 5:42; 20:20) Често властите не се намесват в проповедната дейност, ако се използува само Библията — което подчертава необходимостта всички свидетели да бъдат добре обучени в беседването по Писанията. (Сравни Деяния 17:2, 17.) Държейки се смело, но с уважение, християните често могат да намерят начин да се подчинят на Йехова, без да провокират гнева на висшестоящите власти. — Тит 3:1, 2.
21. Каква линия на поведение трябва да поемат християните, ако кесарят е безпощаден в преследването си?
21 Понякога обаче властта е безпощадна в преследването си на християните. Тогава ние можем само да издържим с чиста съвест, постъпвайки правилно. Младият Франц Райтер бил изправен пред избор: да направи компромис с вярата си, или да умре. Тъй като не можел да спре да се покланя на Бога, той смело отишъл на смърт. В нощта, преди да умре, той писал на майка си: „Ще бъда екзекутиран утре сутринта. Силата ми идва от Бога, както винаги е било с всички верни християни в миналото . . . Ако ти устоиш непоколебимо до смърт, ще се срещнем отново при възкресението.“
22. Каква надежда имаме и как трябва да се държим междувременно?
22 Един ден цялото човечество ще бъде под един закон — този на Йехова Бог. Дотогава ние трябва с чиста съвест да спазваме божията уредба и нашето относително подчинение на висшестоящите власти, като в същото време се покоряваме на нашия върховен господар Йехова във всичко.—Филипяни 4:5–7.
Спомняш ли си?
◻ Каква е подтикващата причина да бъдем подчинени на висшестоящите власти?
◻ Защо не бива да се колебаем при плащането на данъците, определени от кесаря?
◻ Какъв вид почит трябва да отдаваме на властите?
◻ Защо нашето подчинение на кесаря е само относително?
◻ Как трябва да отговорим, ако сме преследвани, защото кесарят изисква онова, което принадлежи на Бога?
[Блок на страница 30]
Уважение, но не поклонение
Една сутрин по време на занятия Тера, млада канадска свидетелка на Йехова забелязала, че учителят ѝ извикал за малко една нейна съученичка от класната стая. Скоро след това учителят спокойно помолил Тера да го придружи до кабинета на директора.
Като стигнали там, Тера видяла канадското знаме, преметнато през писалището на директора. Учителят казал на Тера да заплюе знамето! Той пояснил, че след като тя не пее националния химн и не приветствува знамето, няма причини да не направи такова нещо. Тера отказала, като обяснила, че макар и да не се покланят на знамето, свидетелите на Йехова го уважават.
Като се върнали в класната стая, учителят съобщил, че току–що провел един експеримент. Той казал, че завел поотделно две ученички в кабинета на директора и им наредил да заплюят знамето. Първата ученичка участвувала в патриотични церемонии, но заплюла знамето, когато това ѝ било наредено. За разлика от нея Тера не пеела химна и не приветствувала знамето; но независимо от това тя отказала да покаже такова неуважение към него. Учителят подчертал, че Тера е била тази, която показала подобаващо уважение. — 1990 Yearbook of Jehovah’s Witnesses („Годишник на Свидетелите на Йехова за 1990 г.“).
[Информация за източници на снимките на страница 27]
Отдел за преса и информация към френското посолство
Мисия на СССР към ООН