„Кой е познал ума на Йехова?“

„‘Кой е познал ума на Йехова, та да го поучава?’ Но ние притежаваме Христовия ум.“ (1 КОР. 2:16)

1, 2. (а) С какъв проблем се сблъскват много хора? (б) Какво трябва да помним относно нашето мислене и мисленето на Йехова?

ДАЛИ някога ти е било трудно да разбереш начина на мислене на друг човек? Ако отскоро имаш брачен партньор, може би чувстваш, че не можеш напълно да разбереш как мисли той или тя. Наистина, мъжете и жените мислят и се изразяват различно. В някои народи те дори говорят различни диалекти на един и същ език! Различията в културата и езика водят и до различни начини на мислене и поведение. Но колкото повече опознаваш другите, толкова по–вероятно е да започнеш да разбираш тяхното мислене.

² Не бива да се изненадваме тогава, че нашето мислене е много по–различно от мисленето на Йехова. Чрез своя пророк Исаия Йехова казал на израилтяните: „Вашите мисли не са мои мисли, нито моите пътища са ваши пътища.“ Пояснявайки с пример този факт, Йехова казал: „Защото както небесата са по–високо от земята, така моите пътища са по–високи от вашите пътища и моите мисли — от вашите мисли.“ (Иса. 55:8, 9)

 3. По какви два начина можем да развием близки взаимоотношения с Йехова?

³ Дали това означава, че никога не бива дори да се опитваме да разберем начина на мислене на Йехова? Съвсем не. Макар че не можем напълно да разберем всичките мисли на Бога, Библията ни подканя да развием близки взаимоотношения с него. (Прочети Йов 29:4; Притчи 3:32.) Един начин да се приближим до Йехова е да ‘обръщаме внимание на делата му’, които са записани в неговото Слово, Библията. (Пс. 28:5) Друг начин да се приближим до него е да опознаем ‘ума на Христос’, който е „образът на невидимия Бог“. (1 Кор. 2:16; Кол. 1:15) Като отделяме време да изучаваме библейските повествования и да размишляваме върху тях, ще започнем да разбираме каква личност е Йехова и по какъв начин мисли.

От каква погрешна склонност трябва да се пазим

4, 5. (а) От каква погрешна склонност трябва да се пазим? Обясни. (б) Какво погрешно мислене възприели израилтяните?

⁴ Когато размишляваме върху делата на Йехова, трябва да се пазим от склонността да съдим Бога според човешките стандарти. За тази склонност споменава самият Йехова в Псалм 50:21: „Мислеше, че ще стана като тебе.“ Преди повече от 175 години един библейски учен заявил: „Хората имат склонността да съдят Бога според собствените си стандарти и да смятат, че той трябва да се придържа към същите закони, към които трябва да се придържат и те.“

⁵ Трябва да внимаваме да не оформяме представата си за Йехова въз основа на своите стандарти и желания. Защо е важно това? Като изучаваме Писанието, поради своята ограничена и несъвършена гледна точка някои от делата на Йехова може да ни се струват несправедливи. Израилтяните в древността възприели именно такова мислене и си направили погрешно заключение относно начина, по който Йехова постъпвал с тях. Нека обърнем внимание какво казал Йехова: „Вие ще кажете: ‘Пътят на Йехова не е прав.’ Чуй ме, моля те, доме Израилев! Моят ли път не е прав? Не са ли криви вашите пътища?“ (Езек. 18:25)

 6. Какъв урок научил Йов, и каква полза извличаме от неговия пример?

⁶ Основно нещо, което ще ни помогне да не допуснем грешката да съдим Йехова според собствените си стандарти, е да признаваме, че нашият възглед е ограничен и понякога доста изкривен. Йов трябвало да научи този урок. Когато бил сполетян от беди, той се борел с отчаянието и започнал да мисли само за себе си. Йов изгубил от погледа си по–важните неща. Но Йехова любещо му помогнал да види цялата картина. Задавайки му повече от 70 въпроса, на нито един от които Йов не успял да отговори, Йехова показал колко е ограничено разбирането му. Йов проявил смирение и поправил мисленето си. (Прочети Йов 42:1–6.)

Да придобием „Христовия ум“

 7. Защо като изследваме начина на постъпване на Исус, можем да разберем какво е мисленето на Йехова?

⁷ Исус съвършено подражавал на Баща си във всичко, което казвал и правел. (Йоан 14:9) Затова като изследваме начина на постъпване на Исус, можем да разберем какво е мисленето на Йехова. (Рим. 15:5; Флп. 2:5) Нека тогава разгледаме две повествования от евангелията.

8, 9. Според записаното в Йоан 6:1–5 какъв проблем възникнал, и защо Исус задал въпрос на Филип?

⁸ Представи си обстановката. Наближавала Пасхата през 32 г. Исусовите апостоли неотдавна се били върнали от забележителна проповедна обиколка в Галилея. Тъй като били изморени, Исус ги завел на уединено място на североизточния бряг на Галилейското езеро. Но ги последвали хиляди хора. След като Исус излекувал болните и учил множеството на много неща, възникнал един проблем. Откъде всички тези хора можели да намерят храна на такова отдалечено място? Забелязвайки техните нужди, Исус попитал Филип, който бил от тази област: „Откъде да купим хляб, за да ядат тези хора?“ (Йоан 6:1–5)

⁹ Защо Исус задал на Филип този въпрос? Дали се чудел какво трябва да направи? Не. Какво всъщност имал предвид той? Апостол Йоан, който също бил там, обяснява: „[Исус] каза това, за да го изпита, защото знаеше какво ще направи.“ (Йоан 6:6) В този случай Исус проверил какъв духовен напредък са постигнали неговите ученици. Като задал този въпрос, той ги накарал да мислят за проблема и им дал възможност да изразят вярата си в неговите способности. Но те пропуснали възможността и показали колко била ограничена гледната им точка. (Прочети Йоан 6:7–9.) После Исус показал, че можел да направи повече от онова, което те някога са си представяли. Той нахранил хилядите гладни хора по чудодеен начин. (Йоан 6:10–13)

10–12. (а) Каква вероятно била причината Исус да не изпълни веднага молбата на гъркинята? Обясни. (б) Какво ще разгледаме сега?

¹⁰ Това повествование може да ни помогне да разберем мисленето на Исус при един друг случай. Скоро след като нахранил множеството, Исус заедно със своите апостоли се отправил на север отвъд Израил към пределите на Тир и Сидон. Докато били там, те срещнали една гъркиня, която умолявала Исус да излекува дъщеря ѝ. В началото той не ѝ обръщал внимание. Но когато тя продължила да го моли, Исус ѝ казал: „Нека първо се нахранят децата, защото не е редно да се взема хлябът от децата и да се хвърля на кученцата.“ (Мар. 7:24–27)

¹¹ Защо в началото Исус не искал да помогне на тази жена? Дали я изпитвал, както в случая с Филип, за да види как ще постъпи, давайки ѝ възможност да прояви вярата си? Макар и в Писанието да не се споменава нищо за тона на гласа на Исус, жената не се обезсърчила от отговора му. С думата „кученца“ той смекчил сравнението, което направил. Така вероятно Исус постъпил като родител, който възнамерява да изпълни желанието на детето си, но не показва явно намерението си, за да разбере дали това нещо е важно за детето му. Какъвто и да е бил случаят, щом тя изразила вярата си, Исус охотно изпълнил молбата ѝ. (Прочети Марко 7:28–30.)

¹² Тези две повествования от евангелията ни дават скъпоценно прозрение относно „Христовия ум“. Нека видим как те могат да ни помогнат да разберем по–добре мисленето на самия Йехова.

Взаимоотношенията на Йехова с Моисей

13. Защо е от полза да познаваме добре мисленето на Исус?

¹³ Ако познаваме добре мисленето на Исус, ще можем да разберем някои трудни откъси от Библията. Например обърни внимание на думите на Йехова към Моисей, след като израилтяните били направили златно теле за поклонение. Бог казал: „Виждам, че този народ е непокорен. Затова остави гневът ми да пламне против тези хора и да ги погубя, а от тебе ще направя голям народ!“ (Из. 32:9, 10)

14. Как отговорил Моисей на думите на Йехова?

¹⁴ Повествованието продължава: „Моисей започна да умилостивява своя Бог, Йехова, с думите: ‘О, Йехова, защо да пламва гневът ти против твоя народ, който изведе от Египет с голяма мощ и силна ръка? Защо египтяните да казват „Той ги изведе със зли намерения, за да ги погуби между планините и да ги премахне от лицето на земята“? Възпри пламтящия си гняв и съжали за злото, което искаш да нанесеш на своя народ. Спомни си за служителите си Авраам, Исаак и Израил, пред които се закле в самия себе си, като им каза: „Ще направя твоето потомство многобройно като звездите в небесата и ще дам на твоето потомство всички тези земи, които определих, за да ги притежава до безпределни времена.“’ И Йехова съжали за злото, което беше казал, че ще нанесе на своя народ.“a (Из. 32:11–14)

15, 16. (а) Каква възможност имал Моисей? (б) В какъв смисъл Йехова ‘съжалил за злото, което бил казал, че ще нанесе’?

¹⁵ Дали наистина било необходимо Моисей да поправи мисленето на Йехова? В никакъв случай! Макар че Йехова разкрил какво възнамерявал да направи, това не било окончателното му решение. Всъщност тук той изпитал Моисей, точно както след време Исус изпитал Филип и гъркинята. Моисей имал възможността да изрази мнението си.b Йехова бил назначил Моисей като посредник между себе си и Израил и искал да постъпи в съответствие с това назначение. Нещо повече, Йехова искал също да провери дали Моисей щял да постъпи необмислено и да се възползва от предложението на Йехова да направи от него могъщ народ и да отхвърли Израил.

¹⁶ Отговорът на Моисей разкрил неговата вяра и доверие в справедливостта на Йехова. От реакцията му не личи егоистичен интерес, а по–скоро загриженост за името на Йехова. Моисей не искал то да бъде опозорено. Така той показал, че разбира „ума на Йехова“ в тази ситуация. (1 Кор. 2:16) Какъв бил резултатът? Тъй като Йехова не бил взел твърдо решение как да постъпи, в Писанието се казва, че той ‘съжалил за злото, което бил казал, че ще нанесе’. На еврейски този израз може просто да означава, че Йехова не направил онова, което възнамерявал.

Взаимоотношенията на Йехова с Авраам

17. Как Йехова проявил голямо търпение към Авраам?

¹⁷ Друг пример за това, че Йехова позволява на служителите си да изразяват своята вяра и доверие в него, е случаят, когато Авраам се обърнал към него във връзка със Содом. Йехова проявил голямо търпение, като позволил на Авраам осем пъти подред да сподели опасенията си. В един момент Авраам развълнувано казал: „Ти никога не би постъпил така — не би погубил праведния заедно с неправедния, та с праведния да стане същото, което става и с неправедния! Ти никога не би постъпил така! Нима Съдията на цялата земя ще извърши несправедливост?“ (Бит. 18:22–33)

18. Какво научаваме от начина, по който се отнесъл Йехова към Авраам?

¹⁸ Какво научаваме от този разказ за начина, по който Йехова мисли? Дали Йехова трябвало да обсъди въпроса с Авраам, за да вземе правилното решение? Не. Разбира се, Йехова можел още в началото да разкрие причините за своето решение. Но като позволил на Авраам да задава въпроси, Йехова му дал време да приеме решението и да разбере неговото мислене. По този начин Авраам могъл също да разбере колко големи са състраданието и справедливостта на Йехова. Наистина, Йехова гледал на Авраам като на свой приятел. (Иса. 41:8; Як. 2:23)

Поуки за нас

19. Как можем да подражаваме на Йов?

¹⁹ Какво научихме дотук относно „ума на Йехова“? Трябва да позволяваме на Божието Слово да оформя разбирането ни за него. Никога не бива да съдим Йехова според своята ограничена гледна точка, своите стандарти и начин на мислене. Йов казал: „[Бог] не е човек като мене, за да мога да му отговоря и да мога да се съдя с него.“ (Йов 9:32) Подобно на Йов и ние можем да възкликнем: „Ето, това е само частица от неговите дела и до ушите ни достига едва доловим шепот за него! Но кой може да разбере мощния му гръм?“ (Йов 26:14)

20. Какво да направим, ако попаднем на откъс от Библията, който ни е трудно да разберем?

²⁰ Какво да направим, ако докато четем Библията, попаднем на откъс, който ни е трудно да разберем, особено във връзка с мисленето на Йехова? Ако след като сме изследвали въпроса, все още нямаме ясен отговор, можем да гледаме на това като на изпитание за нашето доверие в Йехова. Наистина, понякога определени откъси от Божието Слово ни дават възможност да изразим вярата си в качествата на Йехова. Нека смирено да признаем, че не разбираме всяко нещо, което прави той. (Екл. 11:5) Така ще бъдем подтикнати да се съгласим с думите на апостол Павел: „О, колко дълбоки са богатството, мъдростта и познанието на Бога! Колко са неизследими неговите присъди и непроследими пътищата му! Понеже ‘кой е познал ума на Йехова или кой е станал негов съветник’? Или ‘кой му е дал пръв нещо, та сега да му се връща’? Защото всичко е от него, чрез него и за него. Негова да бъде славата завинаги! Амин.“ (Рим. 11:33–36)

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Какво ще ни помогне да се пазим от склонността да съдим Йехова според собствените си стандарти?

• Как разбирането на начина, по който постъпвал Исус, може да ни помогне да развиваме близки взаимоотношения с Йехова?

• Какви поуки извлече от разговорите на Йехова с Моисей и Авраам?

[Снимка на страница 5]

Какво научаваме за мисленето на Йехова от взаимоотношенията му с Моисей и Авраам?