Споделяне на утехата, която Йехова дава

„И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.“ — 2 КОРИНТЯНИ 1:7.

 1, 2. Какво са изпитали мнозина, които са станали християни днес?

МНОГО от сегашните читатели на „Стражева кула“ са израснали без познание за божията истина. Може би това е вярно и за теб. Ако е така, припомни си какво изпитваше, когато твоите очи на разбиране започнаха да се отварят. Например, не изпита ли облекчение, когато за първи път разбра, че мъртвите всъщност не търпят мъчение, те не съзнават нищо? И когато научи надеждата за мъртвите — че милиарди ще бъдат възкресени за живот в божия нов свят, — това не ти ли донесе утеха? — Еклисиаст 9:5, 10; Йоан 5:28, 29.

² А обещанието на Бога да сложи край на злото и да превърне земята в рай? Когато научи за това, не ти ли донесе утеха и не те ли изпълни със силно очакване? Какво изпитваше, когато за първи път научи за възможността никога да не умреш, а да преживееш направо в този бъдещ земен рай? Несъмнено ти беше развълнуван от това. Да, ти си приел божието утешително послание, което сега се проповядва по целия свят от Свидетелите на Йехова. — Псалм 37:9–11, 29; Йоан 11:26; Откровение 21:3–5.

 3. Защо онези, които споделят божието утешително послание с другите, също понасят затруднения?

³ Но когато се опита да споделиш това библейско послание с други хора, разбра също, че „не във всички има вяра“. (2 Солунци 3:2) Може би някои от твоите предишни приятели ти се присмиваха за това, че изразяваш вярата си в библейските обещания. Може би дори си понесъл преследване, защото си продължил да изучаваш Библията заедно със Свидетелите на Йехова. Противопоставянето може би се е засилило, когато си започнал да правиш промени в живота си в съгласие с библейските принципи. Започнал си да усещаш затрудненията, които Сатан и неговият свят струпват върху всеки, който приеме божията утеха.

 4. По какви различни начини новозаинтересуваните могат да реагират на затруднения?

⁴ За съжаление, както предсказал Исус, тези затруднения карат някои хора да се спънат и да прекратят своето общуване с християнския сбор. (Матей 13:5, 6, 20, 21) Други издържат на затрудненията, като поддържат ума си съсредоточен върху утешителните обещания, които научават. Накрая те отдават живота си на Йехова и се покръстват като ученици на неговия Син, Исус Христос. (Матей 28:19, 20; Марко 8:34) Разбира се, затрудненията не спират, когато един християнин се покръсти. Например, да останеш добродетелен може да е трудна борба за човек, който е имал неморално минало. Други трябва да се справят с постоянно противопоставяне от невярващи членове на семействата си. Каквито и да са затрудненията, всички, които вярно следват един живот на отдаденост на Бога, могат да бъдат сигурни в едно. По много личен начин те ще изпитат божията утеха и помощ.

„Богът на всяка утеха“

 5. Какво изпитал Павел заедно с многото изпитания?

⁵ Апостол Павел ценял дълбоко утехата, която Бог дава. След един период от време в Азия и Македония, който бил изпълнен с много изпитания, той изпитал голямо облекчение, когато чул, че сборът в Коринт откликнал добре на неговото писмо, съдържащо порицание. Това го подтикнало да напише второ писмо, което съдържа следния израз на възхвала: „Благословен да бъде Богът и Бащата на нашия Господар Исус Христос, Бащата на нежната милост и Богът на всяка утеха, който ни утешава във всяко наше затруднение.“ — 2 Коринтяни 1:3, 4, NW.

 6. Какво научаваме от Павловите думи във 2 Коринтяни 1:3, 4?

⁶ Тези вдъхновени думи ни казват много неща. Нека ги анализираме. Когато Павел изразява възхвала или благодарност към Бога или отправя молба към него в писмата си, обикновено намираме, че той също така включва и дълбока признателност за Исус, главата на християнския сбор. (Римляни 1:8; 7:25; Ефесяни 1:3; Евреи 13:20, 21) Затова Павел насочил този израз на възхвала към ‘Бога и Бащата на нашия Господар Исус Христос’. След това за първи път в своите писания той използувал едно гръцко съществително име, преведено като ‘нежна милост’. Това съществително идва от една дума, използувана за изразяване на мъка за страданията на другиго. Така Павел описал нежните чувства на Бога към всеки един от неговите верни служители, които понасят затруднения — нежни чувства, които карат Бога да предприема милостиви действия в тяхна полза. И накрая, Павел гледал към Йехова като към източника на това желано качество, като го нарекъл „Бащата на нежната милост“.

 7. Защо може да се каже, че Йехова е „Богът на всяка утеха“?

⁷ „Нежната милост“ на Бога води до облекчение на онзи, който има затруднения. И Павел продължава с описанието на Йехова като ‘Бога на всяка утеха’. Така че каквато и утеха да получим от любезността на събратята по вяра, можем да приемаме Йехова като неин източник. Няма истинска, трайна утеха, която да не произхожда от Бога. Освен това именно той създал човека по своя образ, като по този начин ни е дал възможността да бъдем утешители. И светият дух на Бога подтиква служителите Му да проявяват нежна милост към онези, които се нуждаят от утеха.

Обучени да бъдат утешители

 8. Какво положително въздействие може да ни окаже това, че издържаме на затруднения, въпреки че Бог не е източникът на нашите изпитания?

⁸ Макар че Йехова Бог позволява различните изпитания, които идват върху верните му служители, той никога не е източникът на тези изпитания. (Яков 1:13) Но утехата, която той дава, когато издържаме на затруднения, може да ни обучи да бъдем по–чувствителни към нуждите на другите. Какъв е резултатът? „За да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.“ (2 Коринтяни 1:4) Така Йехова ни обучава резултатно да споделяме неговата утеха със събратята по вяра и с онези, които срещаме в нашата служба, като подражаваме на Христос и ‘утешаваме всички наскърбени’. — Исаия 61:2; Матей 5:4.

 9. (а) Какво ще ни помогне да издържаме страдания? (б) Как другите биват утешени, когато ние вярно издържаме затруднения?

⁹ Павел издържал всички свои страдания благодарение на изобилната утеха, която получил от Бога чрез Христос. (2 Коринтяни 1:5) Ние също можем да получим изобилна утеха, като размишляваме върху скъпоценните обещания на Бога, като се молим за подкрепата на неговия свети дух и като изпитваме божиите отговори на своите молитви. Така ние ще бъдем укрепени, за да продължаваме да подкрепяме върховенството на Йехова и да доказваме, че Дяволът е лъжец. (Йов 2:4; Притчи 27:11) Когато сме издържали вярно някакво затруднение, ние трябва като Павел да отдадем цялата заслуга за това на Йехова, чиято утеха дава възможност на християните да останат верни в изпитание. Издръжливостта на верните християни въздействува утешително върху братството, като засилва у останалите решимостта ‘да устояват в същите страдания’. — 2 Коринтяни 1:6.

10, 11. (а) Кои са някои от нещата, които причинявали страдания на сбора в древен Коринт? (б) Как Павел утешил коринтския сбор, и каква надежда изразил той?

¹⁰ Коринтяните изпитали от страданията, идващи върху истинските християни. В добавка на това те имали нужда от напътствия, за да изключат един неразкайващ се блудник. (1 Коринтяни 5:1, 2, 11, 13) Това, че не извършили подобно действие и че не прекратили раздорите и разцепленията, довело до неодобрение за сбора. Но накрая те приложили напътствието на Павел и проявили искрено разкаяние. Затова той сърдечно ги похвалил и заявил, че хубавият им отклик спрямо неговото писмо му донесъл утеха. (2 Коринтяни 7:8, 10, 11, 13) Явно изключеният също се разкаял. Затова Павел ги посъветвал ‘да му простят и да го утешат, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб’. — 2 Коринтяни 2:7.

¹¹ Второто писмо на Павел несъмнено трябва да е донесло утеха на сбора в Коринт. И това било една част от Павловите намерения. Той обяснил: „И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата.“ (2 Коринтяни 1:7) В края на своето писмо Павел подканил: „Утешавайте се . . . и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас.“ — 2 Коринтяни 13:11.

12. От какво се нуждаят всички християни?

¹² Какъв важен урок можем да извлечем от това! Всички членове на християнския сбор трябва да бъдат ‘участници в утехата’, която Бог осигурява чрез Словото си, чрез светия си дух и чрез земната си организация. Дори и изключените може да имат нужда от утеха, ако са се разкаяли и са поправили погрешното си поведение. Затова „верният и разумен слуга“ е установил милостив начин на постъпване, който да им помогне. Веднъж годишно двама старейшини могат да посетят определени личности от изключените от сбора. Възможно е тези хора да не проявяват повече бунтовническа нагласа или да не участвуват вече във вършенето на сериозен грях и може да имат нужда от помощ, за да предприемат необходимите стъпки за възстановяване. — Матей 24:45; Езекиил 34:16.

Затрудненията на Павел в Азия

13, 14. (а) Как Павел описал един период на жестоки затруднения, който преживял в Азия? (б) Какъв случай може да е имал предвид Павел?

¹³ Страданията, които сборът в Коринт бил понесъл дотогава, не могли да се сравняват с множеството затруднения, които Павел трябвало да издържи. Затова той могъл да им напомни: „Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си; даже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави.“ — 2 Коринтяни 1:8–10.

¹⁴ Някои изследователи на Библията смятат, че тук Павел говори за размириците в Ефес, които биха могли да струват живота както на Павел, така и на двамата му македонски спътници — Гай и Аристарх. Тези двама християни били отведени насила в един театър, пълен с тълпа от хора, които ‘викали за около два часа: Велика е ефеската [богиня] Диана!’. Накрая един градски чиновник успял да успокои тълпата. Тази заплаха за живота на Гай и Аристарх трябва да е притеснила много Павел. Всъщност той искал да влезе вътре и да разговаря с фанатичната тълпа, но го възпрели да не рискува живота си по такъв начин. — Деяния 19:26–41.

15. Каква крайна ситуация може да е била описана в 1 Коринтяни 15:32?

¹⁵ Възможно е обаче Павел да е описвал една ситуация, много по–крайна от горния случай. В първото си писмо до Коринтяните Павел попитал: „Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува?“ (1 Коринтяни 15:32) Това може да означава, че животът на Павел бил заплашен не само от звероподобни човеци, но и от истински диви зверове на арената в Ефес. Понякога престъпниците били наказвани, като били принудени да се борят с диви зверове пред очите на кръвожадни тълпи от зрители. Ако Павел имал предвид, че е бил изправен пред истински диви зверове, тогава трябва да е било така, че в последния момент животът му по чудодеен начин е бил спасен от жестока смърт, точно както Даниил бил спасен от устата на истински лъвове. — Даниил 6:22.

Съвременни примери

16. (а) Защо много от Свидетелите на Йехова могат да разберат затрудненията, преживени от Павел? (б) В какво можем да бъдем сигурни относно онези, които са умрели поради своята вяра? (в) Какво добро въздействие имат случаи, когато християни са били избавени на косъм от смъртта?

¹⁶ Много съвременни християни могат да разберат затрудненията, понесени от Павел. (2 Коринтяни 11:23–27) И днес християните са ‘отеготявани чрезмерно вън от силата си’ и мнозина са се сблъсквали със ситуации, в които са ‘се отчайвали дори за живота си’. (2 Коринтяни 1:8) Някои са умирали от ръцете на масови убийци и жестоки преследвачи. Можем да бъдем сигурни, че утешителната сила на Бога им е помагала да издържат, така че те са умрели със сърца и умове изцяло съсредоточени върху изпълнението на тяхната надежда — била тя небесна, или земна. (1 Коринтяни 10:13; Филипяни 4:13; Откровение 2:10) В други случаи Йехова е подреждал нещата и нашите братя са били спасени от смърт. Несъмнено онези, които са преживели такова избавление, са развили по–голямо доверие в „Бога, Който възкресява мъртвите“. (2 Коринтяни 1:9) След това те са могли да говорят с още по–голямо убеждение, когато са споделяли утешителното послание от Бога с другите. — Матей 24:14.

17–19. Какви случки показват, че нашите братя в Руанда са участници в божията утеха?

¹⁷ Неотдавна нашите скъпи братя в Руанда преживяха нещо подобно на онова, което преживели Павел и неговите спътници. Много от тях изгубиха живота си, но усилията на Сатан не успяха да унищожат вярата им. Вместо това нашите братя в тази страна изпитаха божията утеха по много индивидуални начини. По време на геноцида на племената тутси и хуту, живеещи в Руанда, имаше хора от хуту, които рискуваха живота си, за да запазят хора от тутси, и хора от тутси, които криеха хора от хуту. Някои бяха убити от екстремистите заради това, че укриват свои събратя по вяра. Например един Свидетел, който бил хуту и се казвал Гаѝзи, бил убит, защото скрил една сестра, която била тутси и се казвала Шантал. Съпругът на Шантал, Жан, който бил тутси, бил скрит на друго място от една сестра, която била от племето хуту и се казвала Шарлот. Четиридесет дни Жан и още един брат, който бил тутси, останали скрити в голям комин, като излизали навън само за кратко време през нощта. През цялото това време Шарлот ги криела и им давала храна, въпреки че живеела близо до един военен лагер на хуту. На тази страница можете да видите снимка на Жан и Шантал отново заедно, благодарни на своите събратя по вяра от племето хуту, които ‘си положили вратовете под нож’ за тях, също както Акила и Прискила направили за апостол Павел. — Римляни 16:3, 4.

¹⁸ Един друг Свидетел, който бил хуту и се наричал Руакабубу, бил похвален от вестника Intaremara [„Интаремара“] за това, че запазил свои събратя по вяра от племето тутси.a Там се казвало: „Има един мъж Руакабубу от Свидетелите на Йехова, който продължил да крие хора измежду братята си (така се наричат събратята по вяра помежду си). Цял ден той ходел по скривалищата да им носи храна и вода за пиене, макар че е астматик. Но Бог му дал необикновена сила.“

¹⁹ Да разгледаме също случая на едно семейство от заинтересувани, които били хуту и се казвали Никодам и Атанази. Преди да започне геноцидът, това семейство изучавало Библията с един Свидетел, който бил тутси и се казвал Алфонс. Рискувайки живота си, те скрили Алфонс в дома си. По–късно разбрали, че домът им не е сигурно скривалище, защото съседите им, които били хуту, знаели за техния приятел, който бил тутси. Затова Никодам и Атанази скрили Алфонс в една яма в двора си. Това било добре, защото съседите започнали да идват почти всеки ден и да търсят Алфонс. Докато лежал в ямата 28 дни, Алфонс размишлявал върху библейски разкази, като например този за Раав, която скрила двамата израилтяни на покрива на къщата си в Йерихон. (Исус Навиев 6:17) Днес Алфонс продължава своята служба в Руанда като проповедник на добрата новина, благодарен, че тези хора от племето хуту, с които изучавал Библията, рискували живота си за него. А Никодам и Атанази? Сега те са покръстени Свидетели на Йехова и водят повече от 20 библейски изучавания със заинтересувани хора.

20. Как Йехова е утешил нашите братя в Руанда, но от какво продължават да се нуждаят много от тях?

²⁰ Когато започна геноцидът в Руанда, в страната имаше 2500 възвестители на добрата новина. Макар че стотици изгубиха живота си или бяха принудени да бягат от страната, броят на Свидетелите на Йехова нарасна на повече от 3000. Това е доказателство, че Бог наистина е утешил нашите братя. А какво стана с многото сираци и вдовици сред Свидетелите на Йехова? Разбира се, те все още са в затруднение и имат нужда от продължителна утеха. (Яков 1:27) Сълзите им ще бъдат напълно пресушени едва когато в божия нов свят се състои възкресението. Но въпреки това благодарение на помощта на техните братя и тъй като са поклонници на ‘Бога на всяка утеха’, те могат да се справят с живота сега.

21. (а) Къде другаде наши братя са имали голяма нужда от божията утеха, и какъв е един от начините, по който всички ние можем да помогнем? (Виж блока „Утеха по време на четирите години война“.) (б) Кога нашата нужда от утеха ще бъде напълно удовлетворена?

²¹ На много други места, като например Еритрея, Сингапур и бившата Югославия, нашите братя продължават да служат вярно на Йехова въпреки затрудненията. Нека помагаме на такива братя, като редовно се молим за това те да получат утеха. (2 Коринтяни 1:11) И нека да издържаме вярно до времето, когато Бог чрез Исус Христос „ще обърше всяка сълза от очите [ни]“ в най–пълния смисъл на думата. И тогава ще изпитаме в пълна степен утехата, която Йехова ще даде в своя нов свят на праведност. — Откровение 7:17; 21:4; 2 Петър 3:13.

[Бележки под линия]

Знаеш ли?

◻ Защо Йехова е наречен „Богът на всяка утеха“?

◻ Как трябва да гледаме на затрудненията?

◻ С кого можем да споделяме утехата?

◻ Как нашата нужда от утеха ще бъде изцяло удовлетворена?

[Снимка на страница 17]

Жан и Шантал — макар и Свидетели от племето тутси — били скрити на различни места от Свидетели от племето хуту по време на геноцида в Руанда

[Снимка на страница 17]

Свидетелите на Йехова продължават да споделят утешителното послание на Бога със своите ближни в Руанда