Спасени не само чрез дела, но и чрез незаслужена милост
‘Спасени сте чрез вяра, ... не чрез дела, за да се не похвали никой.’ — ЕФЕСЯНИ 2:8, 9.
1. Как християните се различават от повечето хора по отношение на личните постижения, и защо?
ХОРАТА днес много се гордеят с личните си постижения и често бързат да се хвалят с тях. Християните са различни в това отношение. Те се въздържат да обръщат прекалено голямо внимание на собствените си постижения, дори на тези постижения, които са свързани с истинското поклонение. Радват се на постигнатото от народа на Йехова като цяло, но не изтъкват личния си принос. Християните осъзнават, че в службата на Йехова правилните подбуди са много по–важни от личните постижения. Всеки, който накрая ще получи дара на вечния живот, ще го получи не въз основа на личните си постижения, а въз основа на вярата си и поради Божията незаслужена милост. (Лука 17:10; Йоан 3:16)
2, 3. С какво се хвалел Павел, и защо?
2 Апостол Павел ясно съзнавал този факт. След като три пъти се молел за облекчение от „тръна в плътта“ си, той получил отговор от Йехова: „Стига ти моята незаслужена милост, защото когато си слаб, получаваш в пълна мярка моята сила.“ Като приел смирено решението на Йехова, Павел казал: „В такъв случай аз радостно ще се хваля със слабостите си, така че силата на Христос да остава над мене като шатър.“ Нека подражаваме на смирената нагласа на Павел. (2 Коринтяни 12:7–9, НС)
3 Въпреки че Павел извършил забележителни християнски дела, той признал, че неговите постижения не се дължат на личните му способности. Той скромно казал: „На мене, най–нищожният от всички светии, се даде тая благодат [незаслужена милост — НС], да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство.“ (Ефесяни 3:8) Думите на Павел показват, че той нямал самохвална нагласа, нито се смятал за по–праведен от другите. „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат [незаслужена милост — НС].“ (Яков 4:6; 1 Петър 5:5) Следваме ли примера на Павел, като смирено гледаме на себе си като на най–нищожните, или най–незначителните, сред братята си?
‘Смятайте, че другите ви превъзхождат’
4. Защо понякога може да ни е трудно да смятаме, че другите ни превъзхождат?
4 Апостол Павел съветвал християните: ‘Вашите постъпки да не са подтиквани от свадливост или от себелюбие, но смирено да смятате, че другите ви превъзхождат.’ (Филипяни 2:3, НС) Това може да е трудно, особено ако имаме отговорна позиция. Трудността може да идва оттам, че сме били повлияни до известна степен от съревнователния дух, преобладаващ в днешния свят. Може би като деца сме били учени да се съревноваваме с братята и сестрите си вкъщи или със съучениците в училище. Може би непрекъснато сме били подтиквани да се стремим към това да станем най–добрите спортисти в училище или да имаме най–добрите оценки. Разбира се, да даваме най–доброто от себе си в някое подходящо начинание е похвално. Но християните правят това не за да привлекат вниманието към себе си, а за да извлекат пълна полза от дадената дейност или за да имат полза и другите. Стремежът обаче да си винаги най–добрият във всичко може да бъде опасен. Защо?
5. До какво може да доведе съревнователният дух, ако не бъде контролиран?
5 Ако не бъде контролиран, съревнователният или егоистичният дух може да бъде причина човек да се държи неуважително и арогантно. Може да започне да завижда на другите за техните способности или привилегии. В Притчи 28:22, СИ се казва: „Завистлив човек бърза към богатство и не мисли, че сиромашията ще го настигне.“ Той дори може самонадеяно да се стреми към позиция, за която не притежава необходимите духовни качества. За да оправдае действията си, той може да започне да мърмори или да критикува другите — склонности, които християните трябва да избягват. (Яков 3:14–16) Във всеки случай той рискува да развие нагласата „първо аз“.
6. Как Библията ни предупреждава относно съревнователния дух?
6 Библията подканя християните: „Нека не бъдем себелюбиви, да не се надпреварваме помежду си и да не си завиждаме един на друг.“ (Галатяни 5:26, НС) Апостол Йоан говорел за събрат християнин, който явно развил такава нагласа. „Писах няколко думи до църквата — казва той, — но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи.“ Колко е тъжно, когато християнин развие такава нагласа! (3 Йоан 9, 10)
7. Какво ще иска да избягва християнинът на работното си място?
7 Разбира се, нереалистично би било да мислим, че християнинът може в пълна степен да избегне съревнователните стремежи. Например на светската му работа може да има конкуренция между отделните търговци или фирми, които произвеждат подобни продукти или предлагат подобни услуги. Но дори и в такива случаи християнинът ще иска да върши работата си, като проявява уважение, любов и загриженост. Той ще отхвърля незаконни или нехристиянски дейности и няма да иска да бъде познат като безмилостен човек със съревнователна, егоистична нагласа. Той няма да мисли, че най–важното нещо в живота е да бъде пръв на всяка цена в каквото и да било отношение. Ако един християнин не бива да проявява такъв дух в светската си работа, то колко повече не бива да го проявява по отношение на поклонението към Бога!
„Няма да се сравнява с другиго“
8, 9. (а) Защо християнските старейшини нямат причина да се съревновават помежду си? (б) Защо стихът от 1 Петър 4:10 може да се приложи към всички служители на Бога?
8 Нагласата, която християните трябва да проявяват в поклонението си, е описана със следните думи: „Нека всеки покаже каква е неговата работа и тогава ще се радва заради самия себе си и няма да се сравнява с другиго.“ (Галатяни 6:4, НС) Осъзнавайки, че не се съревновават помежду си, старейшините в сбора си сътрудничат и работят заедно като едно тяло. Те се радват, когато всеки един от тях може да допринесе за благополучието на сбора. Те избягват причиняващия проблеми съревнователен дух и дават хубав пример на единство на останалите в сбора.
9 Поради възрастта си, опита си или заложбите си някои старейшини може да са по–резултатни от други или може да проявяват повече проницателност. Затова старейшините имат различни отговорности в организацията на Йехова. Те не се сравняват помежду си, а помнят съвета: „Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат [незаслужена милост — НС].“ (1 Петър 4:10) Всъщност този стих може да се приложи към всички служители на Йехова, защото до известна степен всички са получили дара на точното познание и всички се радват на привилегията да участват в християнската служба.
10. Само кога святата ни служба ще бъде приемлива за Йехова?
10 Нашата свята служба е угодна на Йехова само когато е отдавана с любов и преданост, а не когато се превъзнасяме над другите. Следователно е важно да имаме уравновесен възглед за своята дейност в подкрепа на истинското поклонение. Никой от нас не може точно да прецени нечии подбуди, но Йехова е Този, „Който претегля сърцата“. (Притчи 24:12; 1 Царе 16:7) Затова е добре от време на време да си задаваме въпроса: „Какви са моите подбуди в службата за Йехова?“ (Псалм 24:3, 4; Матей 5:8)
Правилен възглед за делата, извършени в службата за Йехова
11. Какви въпроси относно дейността ни в службата е уместно да разгледаме?
11 Щом подбудите са най–важни, за да спечелим одобрението на Йехова, тогава до каква степен трябва да сме загрижени за делата, които вършим в служба за Него? Докато вършим службата си с правилни подбуди, наистина ли е необходимо да водим отчет за това какво и колко вършим? Това са разумни въпроси, тъй като не искаме цифрите да станат по–важни от това, което в действителност вършим, или да имаме хубав отчет да придобие първостепенно значение за християнската ни дейност.
12, 13. (а) Поради какви причини водим отчет за проповедната си дейност? (б) Какви причини за радост имаме, когато разглеждаме световния отчет на проповедната ни дейност?
12 Обърни внимание какво се казва в книгата „Организирани, за да изпълняваме волята на Йехова“: „Първите последователи на Исус Христос се интересували от сведенията за напредъка в проповедната дейност. (Марко 6:30) От библейската книга Деяния разбираме, че когато светият дух бил излян върху учениците на Петдесетница, присъствали около 120 души. Скоро броят на учениците нараснал на 3000, а след това на 5000 души. ... (Деяния 1:15; 2:5–11; 41, 47; 4:4; 6:7) Колко насърчителни трябва да са били сведенията за това увеличение за учениците!“ По същата причина днес Свидетелите на Йехова се стараят да записват точни сведения за това какво се върши по целия свят в изпълнение на думите на Исус: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.“ (Матей 24:14) Тези сведения ни дават реална представа за това какво е постигнато по целия свят. Те ни показват къде има нужда от помощ, какъв вид литература и в какво количество е необходима за напредъка на проповедната дейност.
13 Следователно отчитането на нашата проповедна дейност ни позволява да изпълняваме задачата си да проповядваме добрата новина за Царството по–резултатно. Освен това нима не е насърчаващо, когато чуваме за дейността, която извършват нашите братя в други части на света? Сведенията за развитието на дейността и за разрастването ѝ по целия свят ни изпълват с радост, подбуждат ни да увеличим своята дейност и ни уверяват в благословията на Йехова. И колко удовлетворяващо е да знаем, че нашият личен отчет е включен в световния отчет! Нашият отчет е малък в сравнение с пълния световен отчет, но той не остава незабелязан от Йехова. (Марко 12:42, 43) Помни, че без твоя отчет световният отчет няма да бъде пълен.
14. Какво още се включва в поклонението ни към Йехова, освен проповядването и поучаването?
14 Разбира се, много от нещата, които един Свидетел прави в изпълнение на отговорностите си като отдаден служител на Йехова, не се записват в отчета му. Например отчетът не включва редовното му лично изучаване, посещаването и участието в християнските събрания, задълженията в сбора, оказването на необходимата помощ на събратя по вяра, финансовата подкрепа на дейността за Царството и т.н. Така че отчетът за проповедната ни дейност е важен, помага ни да поддържаме пламенността си в службата и да не намаляваме усърдието си, но трябва да имаме правилен възглед за него. Не бива да гледаме на него като на духовния ни лиценз или паспорт, благодарение на който можем да получим вечен живот.
„Ревностни за добри дела“
15. Защо са необходими делата, макар че сами по себе си не могат да доведат до спасението ни?
15 Въпреки че делата сами по себе си не могат да доведат до нашето спасение, те все пак са необходими. Затова християните са наречени ‘люде за Божие притежание, ревностни за добри дела’ и са насърчени да ‘се грижат един за друг и да се поощряват към любов и добри дела’. (Тит 2:14; Евреи 10:24) За да подчертае мисълта, библейският писател Яков казва просто: „Както тялото, отделено от духа, е мъртво, така и вярата, отделена от дела, е мъртва.“ (Яков 2:26)
16. Какво е дори по–важно от делата, но относно какво трябва да внимаваме?
16 Добрите дела сами по себе си са важни, но подбудите, с които ги вършим, са още по–важни. Затова би било разумно от време на време да изследваме подбудите си. И тъй като никой човек не може с точност да знае подбудите на другите, трябва да внимаваме да не съдим другите. „Кой си ти, що съдиш чужд слуга?“ — сме запитани. И ни се отговаря: „Пред своя си господар той стои или пада.“ (Римляни 14:4) Йехова, Господарят на всички, и назначеният от него съдия, Христос Исус, ще ни съдят, и не само въз основа на нашите дела, но също и въз основа на нашите подбуди, възможности, любов и преданост. Само Йехова и Христос Исус могат с точност да преценят дали изпълняваме това, което се изисква от християните според думите на апостол Павел: „Прави най–доброто, на което си способен, за да се представиш одобрен пред Бога, работник, който няма от какво да се срамува, като се отнасяш правилно към словото на истината.“ (2 Тимотей 2:15, НС; 2 Петър 1:10; 3:14)
17. Защо трябва да помним думите от Яков 3:17, когато се стремим да правим най–доброто, на което сме способни?
17 Йехова е разумен в очакванията си към нас. Според Яков 3:17, НС, „мъдростта, идваща от горе“, е „разумна“. Няма ли да е проява на мъдрост от наша страна и не бихме ли изпитали дълбоко удовлетворение, ако подражаваме на Йехова в това отношение? Тогава не бива да имаме неразумни и нереалистични очаквания от себе си или от братята си.
18. На какво можем да се надяваме, ако имаме уравновесен възглед за делата си и за незаслужената милост на Йехова?
18 Като поддържаме уравновесен възглед за делата си в службата за Йехова и по отношение на неговата незаслужена милост, ще продължаваме да изпитваме радостта, която е един от отличителните белези за истинските служители на Йехова. (Исаия 65:13, 14) Можем да се радваме на благословиите, които Йехова излива върху своя народ като цяло, независимо от това колко можем ние лично да правим. Можем да молим Бога да ни помогне да правим най–доброто, като ‘с молитва и молба изказваме прошенията си към него с благодарение’. Тогава без съмнение ‘Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ни и мислите ни в Христа Исуса’. (Филипяни 4:4–7) Да, можем да извлечем утеха и насърчение от знанието, че ще бъдем спасени не само чрез делата си, но и чрез незаслужената милост на Йехова спрямо нас!
Можеш ли да обясниш защо християните
• се въздържат да се хвалят с личните си постижения?
• избягват да проявяват съревнователен дух?
• отчитат проповедната си дейност?
• избягват да съдят събратята си по вяра?
[Снимка на страница 15]
„Стига ти моята незаслужена милост“
[Снимки на страници 16, 17]
Старейшините се радват, когато всеки един от тях може да допринесе за благополучието на сбора
[Снимки на страници 18, 19]
Без твоя отчет световният отчет няма да бъде пълен