Намирай наслада в праведността на Йехова

„Този, който следва праведност и любеща милост, ще намери живот, праведност и слава.“ — ПРИТЧИ 21:21, НС.

 1. Какво поведение на хората днес води до катастрофални резултати?

„ИМА път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.“ (Притчи 16:25) Колко точно в тази библейска притча е описано поведението на повечето хора днес! Като цяло хората искат да вършат само това, което е правилно в техните очи, като пренебрегват дори най–основните нужди на другите. (Притчи 21:2) Те твърдят, че уважават законите и стандартите на страната, но винаги когато имат възможност, търсят начини да ги заобиколят. Резултатът от това е объркано и разделено общество. — 2 Тимотей 3:1–5.

 2. Какво е необходимо спешно за доброто на човечеството?

² За наше добро — и за мира и сигурността на цялото човешко общество — ние спешно се нуждаем от закон или стандарт, който е справедлив и праведен, такъв, който всички хора ще бъдат готови да приемат и да спазват. Явно е, че никой закон или стандарт, предложен от който и да било човек, колкото и интелигентен и искрен да е той, не може да отговори на тази нужда. (Йеремия 10:23; Римляни 3:10, 23) Ако съществува такъв стандарт, къде може да бъде намерен и какво ще представлява? Може би по–важният въпрос е: Ако такъв стандарт съществува, дали ти ще намираш наслада в него и дали ще го спазваш?

Намиране на праведния стандарт

 3. Единствено за кого е възможно да осигури стандарт, който да е приемлив и полезен за всички хора, и защо?

³ За да намерим стандарт, който да е приемлив и полезен за всички, ще трябва да се обърнем към някой, който не е ограничен от расови, културни и политически бариери и който не е затруднен от човешката невъзможност за предвиждане на нещата и от човешката несъвършена природа. Без съмнение единственият, който отговаря на тези изисквания, е всемогъщият Създател, Йехова Бог, който заявява: „Както небето е по–високо от земята, така и Моите пътища са по–високи от вашите пътища. И Моите помисли от вашите помисли.“ (Исаия 55:9) Освен това Библията описва Йехова като ‘Бог на верността, у когото няма несправедливост, който е праведен и честен’. (Второзаконие 32:4, НС) На много места в цялата Библия намираме израза: „Господ [Йехова — НС] е праведен.“ (Изход 9:27; 2 Летописи 12:6; Псалм 11:7; 129:4; Плачът на Йеремия 1:18) Да, ние можем да търсим най–добрия стандарт от Йехова, защото Той е верен, справедлив и праведен.

 4. Какво означава думата „праведен“?

⁴ Разбира се, думата „праведен“ не е много популярна днес. Всъщност повечето хора влагат отрицателен, дори пренебрежителен смисъл в нея, отнасяйки я към някой престорено или лицемерно набожен. Но според един речник „праведен“ означава „справедлив, честен, добродетелен; невинен, безгрешен; подчиняващ се на принципите на божия закон или на приетите морални стандарти; действащ правилно или справедливо“. Нима няма да изпитваш наслада от един закон или стандарт, който се характеризира с такива хубави качества?

 5. Опиши качеството „праведност“, както е изразено в Библията.

⁵ По отношение на това качество в „Енциклопедия Юдаика“ се казва: „Праведността не е абстрактно понятие, но се състои в това да вършиш каквото е справедливо и правилно във всички свои взаимоотношения с другите.“ Праведността на Бога, например, не е просто едно вътрешно качество, което той притежава, като например святост и чистота. Не, тя е проява на неговата същност, изразена по правилни и справедливи начини. Може да се каже, че понеже Йехова е свят и чист, всичко, което той прави, и всичко, което произлиза от него, е праведно. Както се казва в Библията: „Праведен е Господ във всичките Си пътища и благодатен във всичките Свои дела.“ — Псалм 145:17.

 6. Какво казал Павел за някои невярващи юдеи по негово време, и защо?

⁶ Апостол Павел набляга на тази мисъл в своето писмо до християните в Рим. Той писал за някои невярващи юдеи: „Понеже, ако не знаят правдата [праведността — НС], която е от Бога, и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата [праведността — НС] от Бога.“ (Римляни 10:3) Защо Павел казал за тях, че ‘не познават праведността на Бога’? Нима те не били наставлявани относно Закона, относно праведните стандарти на Бога? Разбира се, че били наставлявани. Но повечето от тях гледали на праведността само като на една лична добродетел, която може да бъде постигната чрез съвестно, стриктно спазване на религиозните правила, но не я смятали за стандарт на поведение, който да ги ръководи в отношенията им с другите хора. Също като религиозните водачи в дните на Исус, те не схванали същността на справедливостта и праведността. — Матей 23:23–28.

 7. Как е проявена праведността на Йехова?

⁷ В ярък контраст с това, праведността на Йехова е проявена и се вижда ясно във всички негови взаимоотношения с другите. Въпреки че неговата праведност изисква той да не пренебрегва греховете на съзнателните грешници, това не го прави студен и взискателен Бог, от който да се страхуваме и да се държим надалече. Напротив, неговите праведни дела осигуряват основата, чрез която хората могат да се приближат към него и да бъдат избавени от тежките последствия на греха. Това е напълно подходящо, защото Йехова е описан като „Бог праведен и спасител“. — Исаия 45:21.

Праведността и спасението

 8, 9. Как Законът изразявал божията праведност?

⁸ За да разберем връзката между праведността на Бога и неговите любещи дела на спасение, нека да разгледаме Закона, който той дал на народа на Израил чрез Моисей. Няма съмнение, че Законът бил справедлив. С последните си думи Моисей напомнил на израилтяните: „Има ли някой велик народ с такива справедливи наредби и закони, както целият тоя закон, който ви предлагам днес?“ (Второзаконие 4:8, СИ) Векове по–късно цар Давид заявил: „Отсъжданията Господни са истинни и без изключение справедливи.“ — Псалм 19:9, РИ–2000.

⁹ Йехова ясно изложил чрез Закона своите съвършени стандарти за добро и лошо. В Закона подробно се посочвало какво трябвало да бъде поведението на израилтяните не само по религиозните въпроси, но също и по отношение на търговските дела, семейните взаимоотношения, начина на хранене, хигиената и, разбира се, съдебните решения. Законътa съдържал също и строги санкции срещу нарушителите, дори налагал смъртно наказание в някои случаи. Но дали праведните изисквания на Бога, както били изразени в Закона, били тежко и изтощително бреме за хората, което ги лишавало от свободата и радостта им, както твърдят мнозина днес?

10. Какво изпитвали към законите на Йехова онези, които обичали Бога?

¹⁰ Онези, които обичали Йехова, намирали голяма наслада в неговите праведни закони и наредби. Цар Давид, например, не само признавал съдебните решения на Йехова за истинни и праведни, както вече видяхме, но също така изпитвал искрена привързаност към тях и благодарност. Относно законите и съдебните решения на Йехова той писал: „Желателни са повече от злато, повече от изобилие чисто злато, и по–сладки от мед и от капките на медена пита. Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; в опазването им има голяма награда.“ — Псалм 19:7, 10, 11.

11. Как Законът се оказал ‘детеводител при Христа’?

¹¹ Векове по–късно Павел посочил един дори още по–важен аспект на стойността на Закона. В своето писмо до галатяните той писал: „Законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.“ (Галатяни 3:24) По времето на Павел детеводителят [„педагог“ според „Подрѐден превод на Царството“ (англ.)] бил един от слугите или робите в големите семейства. Негово задължение било да защищава децата и да ги съпровожда до училището. По подобен начин Законът предпазвал израилтяните от моралния упадък и религиозните обичаи на околните народи. (Второзаконие 18:9–13; Галатяни 3:23) Освен това Законът напомнял на израилтяните за грешното им състояние и за това, че те се нуждаят от прошка и спасение. (Галатяни 3:19) Уредбите за жертвоприношенията показвали необходимостта от изкупителна жертва и представлявали пророчески образец, по който да бъде разпознат истинският Месия. (Евреи 10:1, 11, 12) Следователно, макар че чрез Закона Йехова изразявал своята праведност, той направил това, като имал предвид доброто на хората и тяхното вечно спасение.

Онези, които Бог смята за праведни

12. Какво можели да придобият израилтяните, ако внимателно били спазвали Закона?

¹² Тъй като Законът, даден от Йехова, бил праведен във всяко отношение, като го спазвали, израилтяните можели да придобият праведна позиция пред Бога. Моисей напомнил на израилтяните, когато били пред прага на Обетованата земя: „Това ще бъде нашата праведност, ако се стараем да изпълняваме всички тия заповеди на закона пред Господа, нашия Бог, както ни Той заповяда.“ (Второзаконие 6:25, СИ) В допълнение Йехова бил обещал: „Затова пазете наредбите Ми и законите Ми, чрез които ако човек прави това, ще живее. Аз съм Йехова.“ — Левит 18:5, РИ–2000; Римляни 10:5.

13. Дали Йехова бил несправедлив като изисквал от неговия народ да спазва праведния Закон? Обясни.

¹³ За съжаление, като народ, израилтяните се провалили в ‘изпълняването на всичките заповеди пред Йехова’ и затова не получили обещаните благословии. Те се провалили в спазването на всички божии заповеди, защото божият Закон бил съвършен, а те били несъвършени. Дали това означава, че Бог е несправедлив или неправеден? Разбира се, че не. Павел писал: „И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!“ (Римляни 9:14) Факт е, че и преди да бъде даден Законът, и след това имало хора, които били смятани от Бога за праведни, въпреки че били несъвършени и грешни. Сред боящите се от Бога хора били Ной, Авраам, Йов, Раав и Даниил. (Битие 7:1; 15:6; Йов 1:1; Езекиил 14:14; Яков 2:25) Тогава възниква въпросът: Въз основа на какво тези хора са били смятани за праведни от Бога?

14. Какво се има предвид в Библията, когато се говори за хората като за „праведни“?

¹⁴ Когато Библията говори за хората като за „праведни“, това не означава, че те са безгрешни или съвършени. Не, това означава, че те изпълняват задълженията си пред Бога и хората. Например, Ной бил наречен „праведен“ човек и „непорочен между съвременниците си“, защото той ‘извършил всичко според както му заповядал Бог; така сторил’. (Битие 6:9, 22; Малахия 3:18) Захария и Елисавета, родителите на Йоан Кръстител, ‘били праведни пред Бога, като ходели непорочно във всичките Господни заповеди и наредби’. (Лука 1:6) И един неизраилтянин, офицер от римската армия, на име Корнилий, бил описан като „човек праведен и който се бои от Бога“. — Деяния 10:22.

15. С какво е тясно свързана праведността?

¹⁵ Освен това праведността на хората е тясно свързана с това, което е в сърцето им — тяхната вяра, признателност и любов към Йехова и неговите обещания, — а не само вършенето на това, което Бог изисква от тях. В Писанията се казва, че Авраам ‘повярвал в Йехова и Той му го сметнал за праведност’. (Битие 15:6, НС) Авраам вярвал не само в съществуването на Бога, но и в неговото обещание относно ‘семето’. (Битие 3:15, СИ; 12:2; 15:5; 22:18, СИ) Въз основа на такава вяра и делата, съответстващи на нея, Йехова могъл да има взаимоотношения с Авраам и други верни хора и да ги благославя, въпреки че те били несъвършени. — Псалм 36:10; Римляни 4:20–22.

16. До какво довежда вярата в откупа?

¹⁶ И накрая, праведността на хората зависи от вярата им в изкупителната жертва на Исус Христос. Павел писал за християните през първи век: „И е безплатен дар това, че биват обявени за праведни благодарение на неговата [божията] незаслужена милост посредством освобождението чрез откупа, платен от Христос Исус.“ (Римляни 3:24, НС) В този стих Павел говорел за онези, които били избрани да бъдат сънаследници с Христос в небесното Царство. Но изкупителната жертва на Исус открила също възможността за милиони други хора да придобият праведна позиция пред Бога. Апостол Йоан видял във видение ‘голямо множество, което никой не можел да изброи, стоящи пред престола и пред Агнето, облечени в бели дрехи’. Белите дрехи символизират тяхната чистота и праведност пред Бога, защото те „са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнето“. — Откровение 7:9, 14.

Наслада от праведността на Йехова

17. Какви стъпки трябва да направим в стремежа си към праведност?

¹⁷ Макар че Йехова любещо осигурил жертвата на своя Син, Исус Христос, за да могат хората да имат праведна позиция пред Него, това не означава, че резултатът от нея идва автоматично. Необходимо е човек да проявява вяра в откупа, да приведе живота си в хармония с божията воля, да се отдаде на Йехова и да символизира това чрез покръстване във вода. После той трябва да продължи да следва праведността, а също и да изгражда други духовни качества. Павел увещавал Тимотей, един покръстен християнин с небесно призоваване: „Следвай правдата [праведността — НС], благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.“ (1 Тимотей 6:11; 2 Тимотей 2:22) Исус също наблегнал на продължителните усилия, като казал: „Продължавайте да търсите първо царството и Неговата праведност.“ Може да се трудим много усилно, стремейки се към благословиите на божието Царство, но дали също толкова усилно се трудим, за да следваме праведните пътища на Йехова? — Матей 6:33, НС.

18. (а) Защо не е лесно да се стремим към праведност? (б) Какво можем да научим от примера на Лот?

¹⁸ Разбира се, не е лесно човек да се стреми към праведност. Това е така, защото всички ние сме несъвършени и естествената ни склонност е към неправедност. (Исаия 64:6) Освен това сме заобиколени от хора, които не се интересуват от праведните пътища на Йехова. Обстоятелствата, в които се намираме, са много подобни на тези на Лот, който живял в известния със злото си град Содом. Апостол Петър обяснява защо Йехова сметнал за подходящо да избави Лот от предстоящото унищожение. Той казал: „Тоя праведен човек, като живееше между тях, измъчваше от ден на ден праведната си душа, като гледаше и слушаше беззаконните им дела.“ (2 Петър 2:7, 8) Следователно ще бъде добре всеки един от нас да се запита: „Дали в сърцето си мълчаливо одобрявам неморалността, която виждаме навсякъде? Дали за мене популярните, но насилнически развлечения или спортове са просто безвкусица? Или се измъчвам като Лот от такива неправедни дела?“

19. На какви благословии ще се радваме, ако намираме наслада в праведността на Бога?

¹⁹ В тези опасни и несигурни времена да намираме наслада в праведността на Йехова е източник на сигурност и защита. На въпроса „О, Йехова, кой ще бъде гост в твоя шатър? Кой ще живее в твоята свята планина?“ цар Давид отговаря: „Онзи, който ходи безгрешно и върши праведност.“ (Псалм 15:1, 2, НС) Като следваме праведността на Бога и като намираме наслада в нея, ние можем да поддържаме добри взаимоотношения с него и да продължаваме да се радваме на неговото благоволение и благословия. Така животът ни е изпълнен със задоволство, самоуважение и вътрешен мир. „Този, който следва праведност и любеща милост, ще намери живот, праведност и слава“ — се казва в божието Слово. (Притчи 21:21, НС) Освен това като полагаме максимални усилия във всички свои начинания да вършим това, което е справедливо и правилно, ще имаме радостни взаимоотношения с другите и ще подобрим живота си в морално и духовно отношение. Псалмистът заявил: „Щастливи са онези, които следват справедливостта, като вършат праведност през цялото време.“ — Псалм 106:3, НС.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Какво е праведност?

• Как спасението е свързано с праведността на Бога?

• Въз основа на какво хората са смятани за праведни от Бога?

• Как можем да намираме наслада в праведността на Йехова?

[Снимки на страница 15]

Цар Давид изразил искрена привързаност към божиите закони

[Снимки на страница 16]

Ной, Авраам, Захария и Елисавета, а също и Корнилий били смятани за праведни от Бога. Знаеш ли защо?