Да ценим християнските събрания

„Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно.“ — ЕВРЕИ 10:24, 25.

 1, 2. (а) Защо е привилегия да посещаваме събранията на истинските християни? (б) В какъв смисъл Исус присъствува на събранията на своите последователи?

КАКВА привилегия е това да присъствуваме на християнско събрание, независимо от това дали на него има по–малко от десет човека, или пък няколко хиляди поклонници на Йехова, защото Исус казал: „Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“! (Матей 18:20) Наистина, когато дал това обещание, Исус обсъждал дисциплинарни въпроси, които трябвало да се решават правилно от онези, които са начело в дейността на сбора. (Матей 18:15–19) Но дали Исусовите думи не могат по принцип да бъдат приложени относно всички християнски събирания, които биват откривани и закривани с молитва в негово име? Да. Не забравяй, че когато Исус възложил на своите последователи да вършат работата по правенето на ученици, той обещал: „Ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века [на системата на нещата — NW].“ — Матей 28:20.

² Няма съмнение, че главата на християнския сбор, Господарят Исус Христос, проявява силен интерес към всички събирания на своите верни последователи. Освен това можем да бъдем сигурни, че той присъствува заедно с тях посредством божия свети дух. (Деяния 2:33; Откровение 5:6) Йехова Бог също се интересува от нашите съвместни събирания. Основната цел на тези събрания е към Бога да се въздига възхвала „измежду събраните множества“. (Псалм 26:12, NW) Това, че присъствуваме на събранията на сбора, показва нашата любов към Него.

 3. Поради кои важни причини ценим християнските събрания?

³ Има и други основателни причини, поради които ние ценим християнските събрания. Преди да напусне земята, Исус Христос назначил своите помазани ученици да действуват като ‘верен и разумен слуга’, като дават навременна духовна храна на домочадието на вярата. (Матей 24:45) Важен начин, по който се извършва това духовно хранене, е посредством събранията на сбора, както и чрез по–големите събирания — конгресите. Господарят Исус Христос насочва своя ‘верен слуга’ да осигурява жизненоважна информация на тези събрания за всички, които искат да преживеят края на тази зла система и да придобият живот в божия праведен нов свят.

 4. Какъв опасен „обичай“ е показан в Библията, и какво ще ни помогне да го избягваме?

⁴ Затова никой християнин не може да си позволи да развие опасния обичай, който апостол Павел отбелязал с думите: „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ (Евреи 10:24, 25) Размисълът върху привилегията и ползата от посещаването на християнските събрания ще ни помогне лоялно и всеотдайно да подкрепяме тези събирания.

Събрания, които ни укрепват

 5. (а) Какво въздействие трябва да има нашата реч на събранията? (б) Защо не бива да отлагаме поканата към заинтересуваните да посещават събранията?

⁵ Тъй като християните се молят за това светият дух на Йехова да действува по време на християнските събрания, всеки отделен присъствуващ трябва да положи максимални усилия да постъпва в хармония с духа и да не ‘оскърбява Светия Божий Дух’. (Ефесяни 4:30) Когато апостол Павел написал тези вдъхновени думи, той обсъждал правилната употреба на речта. Това, което казваме, винаги трябва да бъде използувано „за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат“. (Ефесяни 4:29) Това е особено важно на християнските събирания. В своето писмо до Коринтяните Павел подчертал необходимостта събранията да бъдат укрепващи, наставляващи и насърчаващи. (1 Коринтяни 14:5, 12, 19, 26, 31) Всички присъствуващи извличат полза от такива събрания, включително и новодошлите, които несъмнено могат да стигнат до извода: „Наистина Бог е между вас.“ (1 Коринтяни 14:25) По тази причина не бива да отлагаме поканата към новозаинтересуваните хора да се събират с нас, защото това ще ускори духовния им напредък.

 6. Кои са някои фактори, които помагат да бъде направено събранието укрепващо?

⁶ Всички, на които са възложени доклади, интервюта или представяния по време на някое християнско събрание, ще искат да бъдат сигурни, че речта им е както укрепваща, така и в хармония с божието писано Слово, Библията. Освен че трябва да говорим точно, ние трябва да изразяваме чувства и емоции, които са в хармония с любещите личности на Бога и на Христос. Ако всички, които изнасят части от програмата на събранието, съзнават, че трябва да отразяват ‘плода на божия Дух’, като например радост, дълготърпение и вяра, тогава всички присъствуващи несъмнено ще се почувствуват укрепени. — Галатяни 5:22, 23.

 7. Как всички присъствуващи могат да допринесат за едно укрепващо събрание?

⁷ Макар че може малко хора да участвуват в програмата на събранията на сбора, всички могат да допринесат за това събранието да бъде укрепващо. Често има възможности слушателите да отговарят на въпроси. Това са възможности публично да заявим вярата си. (Римляни 10:9) Те никога не бива да се използуват, за да пропагандираме свои лични идеи, да се хвалим със свои лични постижения или да критикуваме събратя по вяра. Нима това няма да наскърби божия дух? Най–добре е разногласията, които имаме със събратя по вяра, да бъдат разрешавани насаме в дух на любов. Библията казва: „Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.“ (Ефесяни 4:32) Каква прекрасна възможност да прилагаме това хубаво напътствие ни дават християнските събрания! За тази цел мнозина идват на събранията по–рано и остават дълго след като то е завършило. Това помага също и на новозаинтересуваните, които изпитват специална потребност да се чувствуват добре дошли. Така че всички отдадени християни играят роля в правенето на събранията укрепващи, като ‘се грижат един за друг, тъй щото да се поощряват към любов и добри дела’.

Подготвяй се добре

 8. (а) Какви похвални жертви правят някои хора, за да присъствуват на събранията? (б) Какъв пример дава Йехова като пастир?

⁸ Макар че за някои хора може да е сравнително лесно да посещават християнските събрания, за другите това означава една непрекъсната жертва. Например една майка християнка, която трябва да ходи на светска работа, за да помогне с осигуряването на необходимите за нейното семейство неща, обикновено се връща от работа уморена. Тогава тя може би трябва да приготвя вечеря и да помага на децата си да се приготвят за събранието. Други християни може би трябва да изминават големи разстояния, за да стигнат до събранията, или пък може да изпитват ограничения от болести или напреднала възраст. Несъмнено Йехова Бог разбира положението на всеки верен посетител на събранията, точно както един любещ пастир разбира специалните потребности на отделните овце в своето стадо. „[Йехова] ще пасе стадото Си като овчар — казва Библията, — ще събере агнетата с мишцата Си, ще ги носи в пазухата Си, и ще води полека доящите.“ — Исаия 40:11.

 9, 10. Как можем ние да извлечем най–голяма полза от събранията?

⁹ Може би при онези, които са принудени да правят големи жертви, за да бъдат редовно на събранията, времето, което могат да отделят за подготовка на материала, който ще се разглежда, е ограничено. Ако сме в крак със седмичната програма за четене на Библията, посещението ни на Теократичното училище за проповедна служба ще бъде по–възнаграждаващо. Подобно на това, ако се подготвяме предварително за другите събрания, като например за Изучаването на „Стражева кула“ и Изучаването на книга в сбора, ще извличаме по–голяма полза от тях. Като прочитат предварително материала за изучаване и като разглеждат поне някои от посочените библейски текстове, тези хора, чието семейно положение изисква повече време, ще бъдат по–подготвени да участвуват в тези важни библейски обсъждания.

¹⁰ Други хора, чиито обстоятелства не налагат толкова големи ограничения, могат да отделят повече време за подготовката за събранията. Например, те могат да изследват някои стихове, които са посочени, но не са цитирани. Така всички могат да бъдат подготвени да извлекат максимална полза от събранията и да имат хубав дял в укрепването на сбора чрез своите доклади и изказвания. Като са добре подготвени, старейшините и помощник–служителите ще осигурят добър пример относно даването на кратки, неусложнени отговори. От уважение спрямо уредбите на Йехова присъствуващите ще избягват всяко нещо, което би отвличало вниманието по време на събранието. — 1 Петър 5:3.

11. Защо е необходима самодисциплина, за да бъдем подготвени за събранията?

¹¹ Възможно е различни дейности и забавления, които не са необходими за нашето духовно здраве, да поглъщат прекалено много от нашето време. Ако това е така, трябва да анализираме себе си и ‘да престанем да бъдем несмислени’ относно използуването на своето време. (Ефесяни 5:17) Нашата цел трябва да бъде да ‘изкупуваме благоприятното време’ от по–маловажни дейности, за да прекараме повече време в лично изучаване на Библията и в подготовка за събранията, както и в служба на Царството. (Ефесяни 5:16, „Верен“) Вярно, че това не винаги е лесно и изисква самодисциплина. Младите хора, които внимават относно това, полагат хубава основа за бъдещ напредък. Павел писал на своя по–млад съобщник Тимотей: „Размишлявай върху тези неща [наставленията на Павел към Тимотей]; бъди погълнат от тях, за да бъде твоят напредък явен пред всички.“ — 1 Тимотей 4:15, NW.

Примери от божието Слово

12. Какъв забележителен пример бил даден от семейството на Самуил?

¹² Да разгледаме хубавия пример, даден от семейството на Самуил, което редовно участвувало в уредбите за събирания със събратя поклонници, когато скинията на Бога се намирала в Сило. Само от мъжете се изисквало да отиват там ежегодно за празничните тържества. Но бащата на Самуил, Елкана, водел цялото си семейство, когато отивал „от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило“. (1 Царе 1:3–5) Родният град на Самуил, Раматаим–софим, вероятно се намирал близо до крайбрежието, при днешния Рентис, в подножието на „Ефремовата хълмиста земя“. (1 Царе 1:1) Следователно пътуването до Сило би означавало изминаването на 30 километра, доста изморително по онова време. И това семейството на Елкана правело вярно ‘всяка година, колкото пъти отивали в Господния дом’. — 1 Царе 1:7.

13. Какъв пример бил даден от верните юдеи по времето, когато Исус живял на земята?

¹³ Исус също израснал сред голямо семейство. Всяка година семейството изминавало от Назарет около 100 километра на юг, за да посети празника на пасхата в Йерусалим. Имало два пътя, по които те биха могли да минат. По–прекият път включвал едно спускане в Долината Мегидо, а след това едно изкачване на около 600 метра надморска височина на територията на Самария и до Йерусалим. Другият често използуван път бил онзи, по който Исус вървял по време на последното си отиване в Йерусалим през 33 г. от н.е. В него се включвало спускане по долината на река Йордан до под морското равнище, докато стигнел до „юдейските предели . . . отвъд Йордан“. (Марко 10:1) От това място ‘пътят към Йерусалим’ бил дълъг около 30 километра, като се изкачвал на 1100 метра над морското равнище. (Марко 10:32) Редовно множества от верни посетители на празненствата изминавали нелекия път от Галилея до Йерусалим. (Лука 2:44) Какъв хубав пример за служителите на Йехова от по–богатите страни днес, за много от които е сравнително лесно да посещават християнските събрания благодарение на модерните транспортни средства!

14, 15. (а) Какъв пример дала Анна? (б) Какво можем да научим от хубавата нагласа, проявена от някои от новодошлите на събранията?

¹⁴ Друг пример е този на 84–годишната вдовица Анна. Библията казва, че тя ‘не се отделяла от храма’. (Лука 2:37) Освен това Анна проявявала любещ интерес към другите. Какво направила тя, като видяла бебето Исус и научила, че той е обещаният Месия? Тя благодарила на Бога и започнала да ‘говори за Него на всички, които очаквали изкуплението на Йерусалим’. (Лука 2:38) Каква хубава нагласа, образец за християните днес!

¹⁵ Да, посещението на нашите събрания и участието в тях трябва да бъде такава наслада, че като Анна и ние никога да не искаме да отсъствуваме. Много от новите хора изпитват съвсем същото нещо. Излезли от тъмнината в прекрасната божия светлина, те искат да научат всичко, каквото могат, и много от тях проявяват силен ентусиазъм относно християнските събрания. От друга страна, хората, които са по–дълго време в истината, трябва да се пазят да не ‘оставят първата си любов’. (Откровение 2:4) Понякога сериозни здравословни проблеми или други фактори, които са извън контрола ни, могат да ограничат посещаването на събранията. Но ние не бива да позволяваме на материализма, развлеченията или липсата на интерес да ни накарат да бъдем неподготвени, пасивни или нередовни в посещенията си на събранията. — Лука 8:14.

Най–хубавият пример

16, 17. (а) Каква била Исусовата нагласа спрямо духовните събирания? (б) Какъв добър навик трябва да се опитат да следват всички християни?

¹⁶ Исус дал забележителен пример относно проявяването на ценене към духовните събирания. Съвсем млад, на 12 години, той проявил своята любов към божия дом в Йерусалим. Веднъж родителите му го изгубили, но в крайна сметка го открили да обсъжда божието Слово с учителите в храма. В отговор на тяхната загриженост Исус с уважение попитал: „Не знаехте ли, че трябва да бъда в дома на моя Баща?“ (Лука 2:49, NW) Покорно младият Исус се върнал с родителите си в Назарет. Там той продължил да показва своята любов към събранията за поклонение, като редовно посещавал синагогата. Затова, за началото на неговата служба се казва в Библията: „И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.“ След като Исус прочел и обяснил Исаия 61:1, 2, слушателите започнали ‘да се чудят на благодатните думи, които излизали из устата Му’. — Лука 4:16, 22.

¹⁷ Днешните християнски събрания следват същия образец. След като събранието бъде открито с песен на възхвала и молитва, се четат стихове от Библията (или стиховете, които са цитирани в материала за изучаване на Библията) и се обясняват. Истинските християни са задължени да подражават на добрия пример на Исус Христос. Доколкото техните обстоятелства позволяват, те намират наслада в това да присъствуват редовно на християнските събрания.

Съвременни примери

18, 19. Какви прекрасни примери дават братята в по–малко заможните страни относно събранията и конгресите?

¹⁸ В по–малко заможните части на земята много от нашите братя и сестри дават добър пример относно цененето на християнските събрания. В Мозамбик един областен надзорник, Орланду, и съпругата му, Амелия, трябвало да ходят 45 часа пеша и да изминат около 90 километра през една висока планина, за да служат на един конгрес. След това те отново трябвало да изминат същото това разстояние, за да служат на следващия конгрес. Орланду скромно съобщава: „Когато се срещнахме с братята от сбор Бауа, не смятахме, че сме направили кой знае какво. За да посетят конгреса и да се върнат обратно по домовете си, те трябваше да вървят пеша шест дни и да изминат около 400 километра, а сред тях имаше и един шестдесетгодишен брат!“

¹⁹ А как стои въпросът със седмичните събрания на сбора? Кашуашуа Нджамба е дребничка сестра, надхвърлила седемдесетте. Тя живее в Кайсососи, малко село на около пет километра от Залата на Царството в Рунду (Намибия). За да присъствува на събранията, тя изминава общо десет километра през обраслата с храсталаци пустош. Случвало се е хора да бъдат ограбени по този път, но Кашуашуа не се отказва да идва. Повечето от събранията се водят на езици, които тя не разбира. Тогава как тя извлича полза от присъствието си? „Като следя библейските стихове — казва Кашуашуа, — се опитвам да разбера за какво се отнася докладът.“ Но тя е неграмотна, тогава как проследява стиховете? „Внимавам да чуя стихове, които знам наизуст“ — отговаря тя. А в течение на годините тя е насъбрала доста стихове в паметта си. За да подобри уменията си относно използуването на Библията, тя посещава курс за ограмотяване, организиран от сбора. „Много обичам да присъствувам на събранията — казва тя. — Винаги има нови неща, които трябва да бъдат научени. Много обичам да общувам с братята и сестрите. Макар че не с всички мога да разговарям, те винаги идват и ме поздравяват. И което е най–важното — знам, че като посещавам събранията, радвам сърцето на Йехова.“

20. Защо не бива ние да преставаме да посещаваме нашите християнски събрания?

²⁰ Милиони поклонници на Йехова по цялата земя проявяват като Кашуашуа похвално ценене за християнските събирания. Когато светът на Сатан се насочва към своето унищожение, ние не можем да си позволим да пренебрегваме това да се събираме заедно. Така че нека останем духовно будни и да показваме дълбоко ценене за събранията и конгресите. Това не само ще зарадва сърцето на Йехова, но и ще ни донесе огромна полза, като поемаме божественото учение, водещо до вечен живот. — Притчи 27:11; Исаия 48:17, 18; Марко 13:35–37.

Въпроси за преговор

◻ Защо е привилегия да се присъствува на християнските събрания?

◻ Как могат всички присъствуващи да допринесат за едно укрепващо събрание?

◻ Какъв забележителен пример дал Исус Христос?

◻ Какъв урок може да се научи от братята в по–малко заможните страни?

[Блок на страница 17]

Те ценят седмичните събрания

Милиони хора живеят в градове, изпълнени с бедност и престъпления. Въпреки тези обстоятелства истинските християни сред тях проявяват похвално ценене спрямо християнските събрания. Един старейшина, който служи в един от сборовете на Совето, в провинция Хаутенг (ЮАР), съобщава: „В един сбор с 60 Свидетели и непокръстени вестители, нашите събрания посещават между 70 и 80 човека, а понякога и повече. Макар че братята и сестрите не изминават големи разстояния, за да присъствуват, положението в тази част на Совето е трудно. Един брат бил прободен с нож в гърба, докато отивал на събрание. Поне две сестри са били нападнати с цел грабеж. Но това не ги спира да идват. В неделя имаме кратка репетиция на песните, след като сме завършили събранието с молитва. Най⁠–​малко 95 процента редовно остават и пеят всички песни, които ще бъдат използувани на събранията през следващата седмица. Това помага на новозаинтересуваните да научат песните и да пеят с нас.“

Живеещите в земеделски райони се сблъскват с други пречки, като например големи разстояния, които те трябва да изминават, за да дойдат на събранията три пъти седмично. Едно семейство заинтересувани живее на 15 километра от Залата на Царството в Лобатси (Ботсвана). През цялата изминала година те редовно посещаваха събранията заедно с двете си деца. Съпругът поправя обувки, за да изхранва семейството си. Съпругата продава дребни стоки, за да допълва дохода на семейството, така че те да могат да плащат за транспорта до събранията и обратно.

Неотдавна, през една лятна вечер, след събрание с окръжния надзорник това семейство се оказало без превоз в девет часа вечерта на една автобусна спирка. Автобусите били прекратили работа по⁠–​рано поради лошо време. Един полицай спрял с колата си и попитал какво правят там. Като чул за бедата, в която били изпаднали, той ги съжалил и ги откарал чак до дома им, отдалечен на 15 километра. Съпругата, която е непокръстена вестителка, казала на съпруга си: „Виж, ако поставим събранията на първо място, Йехова винаги ще се погрижи за нас.“ Сега и съпругът изразил желание да стане проповедник на добрата новина.

[Снимка на страница 18]

Свидетели, като например тези от Румъния, дават хубав пример на признателност за християнските събрания