Ти можеш да преодолееш тези пречки!

ЕДИН голям реактивен самолет може да вземе на борда си стотици пътници и тонове товари. Как такава тежка машина може да се откъсне от земята и да полети? Просто чрез подемната сила.

Когато самолетът ускорява по пистата, въздухът се плъзга над и под заоблените крила. Това създава една насочена нагоре сила, наречена подемна. Когато се генерира достатъчно подемна сила, самолетът може да се откъсне от земята и да полети. Разбира се, един претоварен самолет не може да произведе достатъчно подемна сила, за да полети.

Ние също можем да бъдем претоварени. Преди векове цар Давид казал, че неговите грешки били ‘тежък товар натегнал на него’. (Псалм 38:4) Подобно на това Исус Христос изказал предупреждение за претоварването с житейските тревоги. (Лука 21:34) Отрицателните чувства и мисли могат да ни натоварят до такава степен, че да ни бъде трудно да „полетим“. Дали ти си така натоварен? Дали си се сблъскал с някакви пречки за по–нататъшното ти духовно развитие? Ако това е така, какво може да ти помогне?

Дали ти е скучно?

Скуката — нещо, от което се оплакват често днес, — може да се превърне в психическа пречка дори и за някои от хората на Йехова. Особено младите са склонни да отхвърлят някои дейности като скучни. Дали ти понякога смяташ същото за християнските събрания? Ако е така, какво можеш да направиш, за да стане посещението ти на събранията стимулиращо?

Ключът към това е да участвуваш в събранията. Павел писал на младия мъж Тимотей: „Обучавай себе си в благочестие [богоугодна преданост — NW]. Защото телесното обучение е за малко полезно; а благочестието е за всичко полезно, понеже има обещанието и за сегашния и за бъдещия живот.“ (1 Тимотей 4:7, 8) Една книга с физически упражнения може да бъде много скучна, ако не следваме по нея препоръчаните упражнения. Християнските събрания са замислени така, че да упражняват нашите умове и ще правят това, ако ние сме подготвени и участвуваме. Това ще направи събранията по–възнаграждаващи и интересни.

Една млада християнка на име Мара казва за това: „Ако не се подготвя за събранията, не ми носят радост. Обаче ако съм се приготвила предварително, тогава умът и сърцето ми са по–възприемчиви. Събранията се изпълват с повече значение и аз очаквам с нетърпение възможността да дам отговор.“

От полза ще бъде също да се научим да слушаме. Слушането на хубава музика е лесно и донася непосредствено удоволствие. Но не всяко удовлетворение е незабавно. Ние извличаме удовлетворение от програмата на събранията само когато слушаме внимателно казаното. Една християнка на име Рейчъл забелязва: „Когато докладчикът не говори живо, трябва да полагам големи усилия да се съсредоточа. За мен правилото е — ‘колкото по–неинтересен изглежда докладът, толкова повече трябва да се съсредоточа’. . . . Аз обръщам особено голямо внимание на стиховете, като се опитвам да извлека колкото се може повече от тях.“ Подобно на Рейчъл, и ние трябва да се самодисциплинираме, за да слушаме. Книгата Притчи казва: „Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми.“ — Притчи 5:1.

Дадена информация, представена на събранията, може да изглежда донякъде повтаряща се. Това е необходимо! Всички божии служители имат нужда от напомняния. Несъвършената плът със своите непостоянни склонности и несъвършена памет, има нужда от максималната помощ, която може да получи. Апостол Петър бил ‘готов да напомня тия работи на своите събратя по вяра, ако и те да ги знаят и да са утвърдени в истината’. (2 Петър 1:12) Исус обяснил още, че „всеки книжник . . . прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо“. (Матей 13:52) Така, макар че нашите събрания представят познати библейски мисли, или ‘стари съкровища’, винаги има някои ‘нови съкровища’ за наша радост.

Ако сме решени да се възползуваме изцяло от събранията, това може да доведе до истински духовен подем. „Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда [които просят за духа]“ — казал Исус. (Матей 5:3, NW [бел. под линия]) Такава една нагласа към ползотворната духовна храна, осигурявана на събранията, ще прогони скуката. — Матей 24:45–47.

Обезсърчени от лош пример?

Дали ти си бил смутен от поведението на някой от твоя сбор? Може би си се питал как може един брат да се държи така и да продължава да има добро име? Подобни мисли могат да действуват като психическа пречка, която да ни заслепява и да не можем да видим приятното общуване, което можем да имаме сред божия народ. — Псалм 133:1.

Може би някои членове на сбора в Колоса имали подобен проблем. Павел ги подканил: „Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого.“ (Колосяни 3:13) Павел признал, че някои от колоските християни може да са се държали зле и така да са дали на другите истинско основание за оплакване. Така че не трябва да бъдем прекалено учудени, ако отвреме–навреме у някой от нашите братя или сестри липсва някое християнско качество. Исус дал добри напътствия относно разрешаването на сериозни проблеми. (Матей 5:23, 24; 18:15–17) Но през повечето време ние просто можем да претърпяваме ограниченията на своите събратя по вяра и да им прощаваме. (1 Петър 4:8) Всъщност един такъв подход може да бъде за наше собствено добро и за доброто на другите. Защо това е така?

„Благоразумието на човека възпира гнева му, и слава е за него да се не взира в престъпление“ — казва Притчи 19:11. Колко по–добре е да се прости, отколкото да се позволи на гнева и неприязънта да ни вгорчат живота! Салвадор, един старейшина, известен с любещата си нагласа, казва: „Когато някой брат се отнесе недобре към мен или ми каже нещо нелюбезно, аз се питам: ‘Как мога да помогна на брата си? Как мога да избегна това да влоша скъпоценните си отношения с него?’ Винаги помня колко е лесно да кажеш нещо, което не трябва. Ако някой говори, без да се замисля, идеалното разрешение за него би било да си вземе обратно казаното и да започне отначало. Но това не е възможно, ето защо аз поемам най–добрата линия на поведение и просто не забелязвам думите му. Просто отдавам това на изблик на несъвършената плът, а не го смятам за отражение на истинската същност на брата ми.“

Може да ти се струва, че е лесно да се каже това, но е трудно да се прави. Много зависи обаче от начина, по който насочваме нашето мислене. „Каквито неща са обични . . . — продължавайте да мислите за тези неща“ — съветвал Павел. (Филипяни 4:8, NW) „Обични“ буквално означава „предизвикващи обич“. Йехова иска да мислим за онова, което е добро у хората, да се съсредоточаваме върху това, което предизвиква обич, а не неприязън. Той самият ни дава най–върховния пример в това отношение. Псалмистът ни напомнил за това с думите: „Ако би забелязвал беззаконията, Господи, то кой, Господи, би могъл да устои?“ — Псалм 103:12; 130:3.

Вярно е, че понякога поведението на някой брат може да ни разочарова, но огромната част от нашите събратя по вяра са прекрасни примери на християнски начин на живот. Ако помним това, като Давид и ние ще бъдем щастливи ‘между множеството да хвалим Господа’. — Псалм 109:30.

Дали изглежда прекалено трудно да бъдеш Свидетел?

За съжаление, някои хора още не са започнали да възхваляват Йехова поради една друга психическа пречка. Много мъже, които не са Свидетели на Йехова, отговорно осигуряват своите семейства и дори подкрепят съпругите си в християнската служба. Те са приятелски настроени и може да проявяват интерес към сбора, но се въздържат от това да станат отдадени служители на Бога. Какво ги кара да се въздържат?

Проблем може да бъде това, че тези съпрузи забелязват активната теократична дейност на своята съпруга и смятат, че да си Свидетел е прекалено натоварващо. Или вероятно те се страхуват, че никога не биха могли да участвуват в проповедната работа от къща на къща. От тяхна гледна точка отговорностите превишават благословиите. Каква е причината за тази психическа пречка? Повечето изучаващи Библията научават и прилагат истината постепенно. Но невярващите съпрузи често са твърде наясно с всички християнски задължения, още преди да са си изградили мотивацията да ги приемат.

Мануел, който бил в това положение, обяснява: „Около десет години аз придружавах съпругата си на конгреси и събрания. Честно казано, предпочитах компанията на Свидетелите пред тази на хората от света, и с радост помагах, когато можех. Силно впечатление ми правеше любовта, която владееше сред тях. Но мисълта за ходене от къща на къща беше голяма пречка за мен, и аз се страхувах, че моите колеги ще ми се присмиват.

Съпругата ми беше много търпелива с мен и никога не се опитваше да ме кара насила да изучавам Библията. И тя, и децата ‘проповядваха’ главно чрез своя добър пример. Хосе, един старейшина в сбора, прояви специален интерес към мен. Мисля, че неговото насърчение накрая ме накара да започна да изучавам сериозно. След като се покръстих, разбрах, че пречките са били най–вече в моя собствен ум. Щом реших да служа на Йехова, започнах да усещам неговата помощ при превъзмогването на страховете си.“

Как съпругите и християнските старейшини могат да помогнат на съпрузи като Мануел да превъзмогнат своите психически пречки? Едно библейско изучаване може да изгради признателност и желание за вършенето на божията воля. Да, едно богато библейско познание е основата за проявяване на вяра и за придобиване на увереност в надеждата за бъдещето. — Римляни 15:13.

Какво ще насърчи такива съпрузи да приемат библейско изучаване? Често приятелството с проявяващ разбиране брат от сбора може да бъде решаващ фактор. Може би един старейшина или друг опитен брат би могъл да опознае съпруга добре. Щом се установят добри взаимоотношения, единственото, което може би е необходимо, е някой да му предложи да изучава Библията с него. (1 Коринтяни 9:19–23) Междувременно дискретната съпруга християнка може да споделя малки духовни „хапки“ със своя невярващ съпруг, осъзнавайки, че той вероятно няма да откликне на натиск. — Притчи 19:14.

Както Мануел научил от собствен опит, щом човек насъбере духовна сила, пречките, изглеждащи като планини, се превръщат в къртичини. Йехова дава сили на онези, които искат да му служат. (Исаия 40:29–31) С божията сила и с подкрепата на зрели Свидетели пречките могат да бъдат премахнати. Така работата от къща на къща може да изглежда по–малко плашеща и колегите по–безопасни, докато всеотдайната служба става по–привлекателна. — Исаия 51:12; Римляни 10:10.

Запазване на силата

Възможно е такива пречки, като трите, които разгледахме, да бъдат преодолени. Когато един самолет излита, обикновено се изисква максимална сила от двигателите, както и пълно внимание от страна на екипажа. По време на излитането моторите изразходват значително повече гориво, отколкото по време на която и да е друга част от полета. Подобно на това, за да се освободи човек от отрицателните мисли и чувства, са необходими максимални усилия и съсредоточаване. Стартът може да се окаже най–трудният етап, докато напредването става все по–лесно, щом веднъж се набере сила. — Сравни 2 Петър 1:10.

Движението напред се поддържа от незабавното вслушване в библейските насърчения. (Псалм 119:60) Ние можем да бъдем сигурни, че сборът ще иска да помогне. (Галатяни 6:2) Но най–важното нещо е подкрепата на Йехова Бог. Както казал Давид — „благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни“. (Псалм 68:19) Когато излеем бремето си в молитва, товарът ни става по–лек.

Понякога един самолет оставя зад себе си дъждовен сив свят, преминава през слой от облаци и полита в едно небе, изпълнено с ярка слънчева светлина. Ние също можем да изоставим отрицателните мисли. С божията помощ можем да превъзмогнем, образно казано, слоя от облаци и да се греем в ярката, радостна атмосфера на целосветското семейство от поклонници на Йехова.

[Снимка на страница 21]

С помощта на Йехова ние можем да превъзмогнем психическите пречки