Епафрас — един „верен Христов служител“

КОЙ основал християнските сборове в Коринт, Ефес и Филипи? Вероятно без колебание ще отговориш: „Павел, ‘апостолът на езичниците’.“ (Римляни 11:13) Имаш право.

Но кой основал сборовете в Колоса, Йерапол и Лаодикия? Макар че не можем да бъдем сигурни, това може би бил един мъж на име Епафрас. Във всеки случай ти вероятно би искал да знаеш нещо повече за този евангелизатор, тъй като той е наречен „верен Христов служител“. — Колосяни 1:7.

Евангелизаторът от долината Ликус

Името Епафрас е съкращение на Епафродит. Но Епафрас не бива да бъде бъркан с Епафродит от Филипи. Епафрас бил от Колоса, един от трите центъра на християнските сборове в долината на река Ликус, в Мала Азия. Колоса бил разположен само на 18 километра от Лаодикия и на 19 километра от Йерапол, в древната област Фригия.

Библията не казва ясно как добрата новина на божието Царство стигнала до Фригия. Но на Петдесетница през 33 г. от н.е. в Йерусалим присъствували фригийци, като може би някои от тях били от Колоса. (Деяния 2:1, 5, 10) По време на службата на Павел в Ефес (около 52–55 г. от н.е.) свидетелството, дадено в тази област, било толкова убедително и резултатно, че не само Ефесяните, но ‘всички, които живеели в Азия, и юдеи и гърци, чули Господното учение’. (Деяния 19:10) Изглежда Павел не бил проповядвал добрата новина в долината Ликус, тъй като много хора, които били станали християни в този район, никога не го били виждали. — Колосяни 2:1.

Според Павел, този, който научил Колосяните ‘в истина на незаслужената милост на Бога’, бил Епафрас. Фактът, че Павел нарича този съработник „верен служител на Христос за наша полза“ показва, че Епафрас бил активен евангелизатор в областта. — Колосяни 1:6, 7, NW.

И апостол Павел, и евангелизаторът Епафрас били много загрижени относно духовното добруване на своите събратя по вяра в долината Ликус. Като „апостол на езичниците“ Павел трябва да се е радвал да получава новини за техния напредък. Именно от Епафрас Павел чул за духовното състояние на Колосяните. — Колосяни 1:4, 8.

Разказът на Епафрас

Колосяните се сблъсквали с проблеми, достатъчно сериозни, за да убедят Епафрас да предприеме едно дълго пътуване до Рим с конкретната цел да обсъди тези въпроси с Павел. Подробният разказ на Епафрас явно бил това, което подтикнало Павел да напише две писма на тези братя, иначе непознати за него. Едното писмо било до Колосяните. Другото писмо, което очевидно не е запазено, било изпратено до християните в Лаодикия. (Колосяни 4:16) Логично е да си помислим, че съдържанието на тези писма било предназначено да откликне на потребностите на тези християни, забелязани от Епафрас. Какви потребности видял той? И какво ни казва това за неговата личност?

От писмото до Колосяните сякаш личи, че Епафрас се безпокоял, че християните в Колоса били заплашени от езически философии, обхващащи аскетизъм, спиритизъм и идолопоклоннически суеверия. Освен това юдейските учения за въздържане от някои храни и спазване на определени дни може би били повлияли на някои членове на сбора. — Колосяни 2:4, 8, 16, 20–23.

Фактът, че Павел пише по тези въпроси, ни показва колко внимателен и чувствителен бил Епафрас към нуждите на своите събратя християни. Той проявявал любеща загриженост за тяхното духовно благополучие, като съзнавал опасностите на обкръжението, в което живеели. Епафрас търсел съвета на Павел и това разкрива, че той бил смирен. Той може би чувствувал нуждата да получи съвет от някой, който имал повече опит. Във всеки случай Епафрас постъпил мъдро. — Притчи 15:22.

Човек, който ценял молитвата

В заключението на писмото, което изпратил на християните в Колоса, Павел казва: „Поздравява ви служителят Исус Христов, Епафрас, който е от вас, и който всякога усърдно се моли за вас, да стоите съвършени и напълно уверени във всичко, що е Божията воля. Защото свидетелствувам за него, че се труди много за вас и за тия, които са в Лаодикия и в Йерапол.“ — Колосяни 4:12, 13.

Да, дори докато бил „затворен“ с Павел в Рим, Епафрас мислел за скъпите си братя в Колоса, Лаодикия и Йерапол и се молел за тях. (Филимон 23) Буквално ‘той се борел’ за тях в молитва. Според учения Д. Едмънд Хайберт, гръцката дума, използувана тук, означава „усилена и струваща много дейност“, нещо подобно на психическата „мъка“, изпитвана от Исус Христос, когато се молел в Гетсиманската градина. (Лука 22:44, NW) Епафрас искрено желаел неговите духовни братя и сестри да постигнат стабилност и пълна християнска зрялост. Каква благословия трябва да е бил за сбора брат с такава духовна нагласа!

Тъй като Епафрас бил наречен „възлюбен съработник“, няма никакво съмнение, че той бил спечелил любовта на събратята християни. (Колосяни 1:7) Когато обстоятелствата го позволяват, всички членове на сбора трябва щедро да дават от себе си с топлота и любов. Например, може да се обърне внимание на оказването на помощ на болните, възрастните или други хора, имащи специални нужди. Може да има различни отговорности, за които да се грижим в сбора, или може да е възможно да сътрудничим на теократични строителни проекти.

Да се молим за другите, както правел Епафрас, е форма на свята служба, която всички могат да извършват. Тези молитви могат да включват изрази на загриженост за поклонниците на Йехова, които трябва да се сблъскват с различни опасности или трудности от духовен или от физически характер. Напрягайки сили по този начин, ние можем да бъдем като Епафрас. Всеки от нас може да притежава привилегията и радостта от това да доказва, че е „възлюбен съработник“ в семейството на верните служители на Йехова.