„А НЕ ЖЕЛАЕМ, БРАТЯ, ДА ОСТАНЕТЕ В НЕИЗВЕСТНОСТ ЗА ОНИЯ, КОИТО УМИРАТ, ЗА ДА НЕ СКЪРБИТЕ КАКТО ДРУГИТЕ, КОИТО НЯМАТ НАДЕЖДА.“ — 1 СОЛУНЦИ 4:13.

БИБЛИЯТА дава надежда за онези, които са починали. Възкресенията, които извършил Исус, както и неговите учения, ни насочват към времето, когато мъртвите ще бъдат върнати към живот. (Матей 22:23–33; Марко 5:35, 36, 41, 42; Лука 7:12–16) Как трябва да ни въздейства тази надежда? Думите на апостол Павел, цитирани по–горе, показват, че тази надежда може да ни утеши, когато умре наш близък човек.

Ако си загубил близък човек в смъртта, без съмнение изпитваш емоционална болка, която е вследствие на подобна трагедия. Тереса била омъжена вече 42 години, когато съпругът ѝ починал скоро след операция на сърцето. Тя казва: „Това беше такъв шок! Първото чувство, което изпитах, беше пълен ужас. После почувствах силна болка, която растеше с течение на времето. Плаках много.“ Дали тези реакции показват липса на вяра в обещанието на Йехова да възкреси мъртвите? Дали думите на Павел означават, че е погрешно да жалеем за починалите?

Библейски примери на хора, които жалеели за свои починали близки

Отговора на тези въпроси ще намерим, като разгледаме записаните в Библията случаи на хора, които жалеели за свои починали близки. В много от тях смъртта на член от семейството е съпроводена с един период на жалеене. (Битие 27:41; 50:7–10; Псалм 35:14) Чувствата, свързани с това жалеене, често били много силни.

Но макар че като християни несъмнено скърбим поради смъртта, ние не тъгуваме „както другите, които нямат надежда“. (1 Солунци 4:13) Ние не се отдаваме на неразумни крайности в скръбта, защото сме наясно със състоянието на мъртвите. Знаем, че тях нищо не ги боли, нито ги измъчва, но че са в състояние на дълбок и спокоен сън. (Еклисиаст 9:5; Марко 5:39; Йоан 11:11–14) Ние също имаме пълно доверие, че Исус, „възкресението и животът“, ще действа в съгласие с обещанието си да върне към живот „всички, които са в гробовете“. — Йоан 5:28, 29; 11:24, 25.