Да се поощряваме към любов и добри дела — как?
„Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, . . . да увещаваме [насърчаваме — NW] един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ — ЕВРЕИ 10:24, 25.
1, 2. (а) Защо било важно първите християни да намерят утеха и насърчение в събиранията си заедно? (б) Кой съвет на Павел се отнасял до необходимостта да се събираме заедно?
ТЕ СЕ събирали тайно, насядали близо един до друг зад заключени врати. Навън навсякъде дебнела опасност. Техният Водач, Исус, току–що бил публично екзекутиран, а той бил предупредил последователите си, че към тях нямало да се отнасят по–добре, отколкото към него. (Йоан 15:20; 20:19) Но когато разговаряли с приглушени гласове за своя обичен Исус, това, че били заедно трябва поне да ги е накарало да се почувствуват по–сигурни.
2 В течение на годините християните се сблъсквали с всякакви изпитания и преследване. Подобно на онези първи ученици, те получавали утеха и насърчение, като се събирали заедно. Затова апостол Павел писал в Евреи 10:24, 25: „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме [насърчаваме — NW] един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“
3. Защо би казал, че Евреи 10:24, 25 е нещо повече от една заповед християните да се събират заедно?
3 Тези думи са нещо много повече от заповед да продължават да се събират заедно. Те дават един вдъхновен от Бога стандарт за всички християнски събрания — и всъщност, за всеки случай, при който християните се събират заедно. Днес, когато ясно виждаме, че денят на Йехова наближава, повече от всякога натискът и опасностите на тази зла система правят наложително това нашите събрания да бъдат като сигурно убежище, източник на сила и насърчение за всички. Какво можем да направим, за да осигурим това? Нека да изследваме внимателно думите на Павел, като отговорим на три главни въпроси: Какво означава да „се грижим един за друг“? Какво означава ‘да се поощряваме един другиго към любов и добри дела’? И накрая, как можем да се „насърчаваме един друг“ в тези трудни времена?
Да „се грижим един за друг“
4. Какво означава да „се грижим един за друг“?
4 Когато Павел подканял християните да ‘се грижат един за друг’, той използувал гръцкия глагол катаноѐо, усилена форма на обикновения израз „да видя“. Theological Dictionary of the New Testament [„Теологичен речник на Новия завет“] казва, че той означава „да насоча целия си ум към даден обект“. Според У. Е. Вайн той може също да означава „да разбера напълно, да разгледам отблизо“. Затова, когато християните ‘се грижат един за друг’, те не само виждат повърхността, но използуват всички свои умствени способности и се опитват да прозрат по–дълбоко. — Сравни Евреи 3:1.
5. Кои са някои от чертите на дадена личност, които може да лежат под повърхността, и защо трябва да ги разгледаме?
5 Трябва да помним, че един човек може да е много повече, отколкото онова, което показва беглият поглед върху неговите (или нейните) външен вид, дела или характер. (1 Царе 16:7) Често една тиха външност крие дълбоки чувства или приятно чувство за хумор. Освен това и произходът, и миналите преживявания на хората са много различни. Някои са преминали през ужасни мъчения в своя живот; други сега издържат обстоятелства, каквито би ни било трудно дори да си представим. Колко често се случва, че раздразнението ни от някоя странност на даден брат или сестра изчезва, когато научим повече за произхода или обстоятелствата на тази личност. — Притчи 19:11.
6. Кои са някои начини, по които можем да се опознаем един другиго по–добре, и какво добро може да произлезе от това?
6 Разбира се, това не означава, че без да сме поканени, трябва да надничаме в личните работи на някой друг. (1 Солунци 4:11) Но ние безспорно можем да проявим личен интерес един към друг. Това включва нещо повече от поздрава в Залата на Царството. Защо да не избереш някого, когото би искал да познаваш по–добре, и да си поставиш за цел да разговаряте няколко минути преди или след събранието? Или още по–добре — ‘предавай се на гостолюбие’, като каниш един или двама приятели в своя дом на някаква лека почерпка. (Римляни 12:13) Покажи интерес. Слушай. Дори само въпросът как човек се е запознал с Йехова и го е обикнал може да разкрие много. Но ти можеш да научиш и още неща, когато работите заедно с този човек в службата от къща на къща. Като се грижим един за друг по подобни начини, това ще ни помогне да развием искрено съчувствие или състрадание. — Филипяни 2:4; 1 Петър 3:8.
‘Да се поощряваме един друг’
7. (а) Как поучаването на Исус въздействувало на хората? (б) Какво направило неговото поучаване толкова силно?
7 Когато се грижим един за друг, ние сме по–добре подготвени да се поощряваме, да се подканяме един друг към действие. Особено християнските старейшини изпълняват ключова роля в това отношение. За времето, когато Исус говорел пред хората, четем: „Резултатът беше, че множествата бяха смаяни от начина му на поучаване.“ (Матей 7:28, NW) При един друг случай дори няколко войници, които били изпратени да го арестуват, си тръгнали оттам, като казали: „Никога човек не е говорил така както Тоя Човек.“ (Йоан 7:46) Какво правело учението на Исус толкова силно? Някакви прояви на емоционалност? Не, Исус говорел с достойнство. Но той винаги се стремял да достигне сърцата на своите слушатели. Тъй като бил загрижен за хората, той знаел точно как да ги подбуди към действие. Той използувал живи, прости примери, които отразявали действителността на ежедневния живот. (Матей 13:34) Подобно на това, онези, които имат доклади на нашите събрания, трябва да подражават на Исус, като изнасят сърдечни, ентусиазирани представяния, които подбуждат към действие. Като Исус, можем да положим усилия да намерим примери, които са подходящи за нашите слушатели и достигат техните сърца.
8. Как Исус поощрявал чрез пример, и как ние можем да му подражаваме в това отношение?
8 Всички можем да се поощряваме един другиго в службата на нашия Бог чрез своя пример. Несъмнено Исус поощрявал своите слушатели. Той обичал дейността на християнската служба и възвеличавал службата. Той казал, че тя била като храна за него. (Йоан 4:34; Римляни 11:13) Такъв ентусиазъм може да бъде заразителен. Можеш ли по същия начин да проявиш радостта си от службата? Като отбягваш внимателно самохвалния тон, споделяй добрите преживявания, които си имал с другите в сбора. Когато каниш други да работят с теб, виж дали можеш да им помогнеш да намерят истинско удоволствие, като разговарят с другите за нашия Велик Създател, Йехова. — Притчи 25:25.
9. (а) Кои са някои методи на поощряване на другите, които бихме искали да избягваме, и защо? (б) Какво трябва да ни подтикне да даваме от себе си в службата на Йехова?
9 Внимавай обаче да не поощряваш другите по погрешен начин. Например, можем неволно да ги накараме да се чувствуват виновни за това, че не вършат повече. Можем несъзнателно да ги засрамим, като ги сравняваме неодобрително с други, които видимо са по–активни, или дори можем да въведем строги критерии и да омаловажаваме значението на онези, които не отговарят на тях. Който и да е от тези методи може да подтикне някого към действие за кратко време, но Павел не писал ‘поощрявайте към вина и добри дела’. Не, ние трябва да поощряваме към любов, тогава делата ще са следствие от добри подбуди. Никой не трябва да бъде подтикван главно от загриженост за това какво ще си помислят другите в сбора за него, ако той не оправдае съвсем очакванията. — Сравни 2 Коринтяни 9:6, 7.
10. Защо трябва да помним, че не сме господари над вярата на другите?
10 Да се поощряваме един другиго не означава да се контролираме един другиго. При всичката дадена му от Бога власт, апостол Павел смирено напомнил на сбора в Коринт: „Не господаруваме над вярата ви.“ (2 Коринтяни 1:24) Ако като него смирено осъзнаем, че не е наша работа да определяме какъв дял трябва да имат другите в службата на Йехова, или да направляваме вместо тях тяхната съвест в други лични решения, няма да бъдем ‘прекалено праведни’, безрадостни, строги, отрицателни или склонни към правене на правила. (Еклисиаст 7:16) Такива качества не поощряват; те потискат.
11. Какво подтикнало даването на дарения по времето, когато хората на Израил строили скинията, и как това би могло да бъде вярно в наше време?
11 Ние искаме всичките усилия в службата на Йехова да бъдат положени със същата нагласа както тази на хората от древния Израил, когато били нужни дарения за построяването на скинията. Изход 35:21 гласи: „И пак дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духът разполагаше, и донесоха принос Господу за направата.“ Те не били подбудени от вън, а били подбудени от вътре, от сърцето. Всъщност на еврейски тук буквално пише, че „всеки, чието сърце го повдигнало“, направил такива дарове. (Курсивът наш.) Отивайки още по–далеч, нека се стараем да повдигаме един на друг сърцата си, винаги когато сме заедно. Духът на Йехова може да свърши останалото.
„Да се насърчаваме един другиго“
12. (а) Кои са някои значения на гръцката дума, преведена с „насърчаваме“? (б) Как приятелите на Йов не го насърчили? (в) Защо трябва да се въздържаме от това да се съдим един другиго?
12 Когато Павел писал, че трябва „да се насърчаваме един другиго“ (NW), той използувал гръцката дума паракалѐо, която може също да означава ‘да укрепя, да утеша’. В гръцкия превод Септуагинта същата дума била използувана в Йов 29:25, където Йов бил описан, като онзи, който утешава наскърбените. Каква ирония било това, че когато самият Йов бил в тежки изпитания, не получил насърчение. Неговите трима „утешители“ били толкова заети да го осъждат и да му изнасят лекции, че не успели да го разберат или да изпитат съчувствие към него. Всъщност, при всичките приказки, които изприказвали, те нито веднъж не се обърнали към Йов по име. (Съпостави Йов 33:1, 31.) Очевидно те гледали на него повече като на проблем, отколкото като на личност. Не е учудващо, че Йов извикал към тях в безизходица: „Ако беше вашата душа на мястото на моята душа“! (Йов 16:4) Също и днес, ако искаш да насърчиш някого, прояви съчувствие към него! Недей да съдиш. Както казва Римляни 14:4: „Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.“
13, 14. (а) В каква основна истина трябва да убедим своите братя и сестри, за да ги утешим? (б) Как Даниил бил укрепен от един ангел?
13 Една форма на паракалѐо и свързаното с нея съществително са преведени с „утеха“ във 2 Солунци 2:16, 17: „А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово.“ Забележи, че Павел свързва мисълта за утешаването на нашите сърца с основната истина, че Йехова ни обича. Така че можем да се насърчаваме и утешаваме един другиго, като потвърждаваме тази важна истина.
14 Веднъж пророк Даниил бил толкова смутен, след като видял едно страшно видение, че казал: „Енергията ми се обърна в тлеене, та останах безсилен.“ Йехова изпратил един ангел, който няколко пъти напомнял на Даниил, че той бил ‘мъж възлюбен’ в очите на Бога. Какъв бил резултатът? Даниил казал на ангела: „[Ти] си ме подкрепил.“ — Даниил 10:8, 11, 19.
15. Как старейшините и пътуващите надзорници трябва да запазват равновесие между осъждане и порицание?
15 Следователно съществува и друг начин, по който да насърчаваме другите. Похвали ги! Много е лесно да се изпадне в критичен, суров дух. Разбира се има време, когато порицанието може да бъде необходимо, особено от старейшини и пътуващи надзорници. Но би било добре, ако те бъдат запомнени с тяхното сърдечно насърчение, а не за това, че имат осъждаща нагласа.
16. (а) Защо когато насърчаваме потиснатите, често не е достатъчно просто да ги подканим да вършат повече в службата на Йехова? (б) Как Йехова помогнал на Илия, когато той бил потиснат?
16 Особено онези, които са потиснати, се нуждаят от насърчение, и Йехова очаква от нас като събратя християни да бъдем източник на помощ — особено, ако сме старейшини. (Притчи 21:13) Какво можем да направим? Отговорът може да не е толкова прост, например, да им се каже да вършат повече в службата на Йехова. Защо? Защото това може да подсказва, че тяхната депресия се дължи на това, че те не вършат достатъчно. Обикновено това не е вярно. Веднъж пророк Илия бил толкова потиснат, че искал да умре; но това се случило по време, когато той бил извънредно зает в службата си на Йехова. Как се отнесъл Йехова към него? Той изпратил един ангел, който да осигури практическа помощ. Илия открил сърцето си на Йехова, като разкрил, че се чувствувал лишен от всякаква стойност, като мъртвите си предци, че цялата му работа била напразно, и че бил съвсем самотен. Йехова го изслушал и утешил с вдъхващи страхопочитание прояви на своята сила и с уверения, че той съвсем не бил самотен и че работата, която бил започнал, щяла да бъде завършена. Йехова също обещал да даде на Илия другар, когото той да обучи и който накрая щял да го замести. — 3 Царе 19:1–21.
17. Как един старейшина би могъл да насърчи някого, който е изключително строг към себе си?
17 Колко насърчаващо! Нека и ние по същия начин да насърчаваме онези сред нас, които имат емоционални проблеми. Стреми се да ги разбереш, като ги изслушваш! (Яков 1:19) Осигури утеха от Писанията, съобразена с техните индивидуални нужди. (Притчи 25:11; 1 Солунци 5:14) За да насърчат онези, които са крайно критични спрямо себе си, старейшините могат милостиво да представят библейски доказателства, че Йехова ги обича и цени.a Обсъждането на откупа може да бъде мощно средство за насърчаване на онези, които се чувствуват лишени от стойност. На някой, който се измъчва поради някакъв минал грях, може да е необходимо да се покаже, че откупът го е изчистил, ако той наистина се е покаял и се е отказал от всякакви подобни практики. — Исаия 1:18.
18. Как би трябвало да бъде използувано учението за откупа, за да бъде насърчен някой, който е бил жертва на друг, например при изнасилване?
18 Разбира се, един старейшина би помислил върху конкретния случай, за да използува това учение по уместен начин. Разгледай един пример: Христовата изкупителна жертва била предизобразена от жертвите на животни в Моисеевия закон, които били нужни за изкупването на всички грехове. (Левит 4:27, 28) Но нямало никакво постановление, че една жертва на изнасилване трябва да направи такъв принос за грях. Законът казвал те ‘да не правят нищо’, да не я наказват. (Второзаконие 22:25–27) Така и днес, ако една сестра е била нападната и изнасилена и това я е накарало да се чувствува омърсена и без стойност, дали би било уместно да се подчертае, че тя има нужда от откупа, който да я очисти от този грях? Съвсем не. Тя не съгрешила в това, че е била нападната. Този, който я е изнасилил, е извършил грях и има нужда да бъде изчистен. Но любовта, показана от Йехова и Христос в осигуряването на откупа, може да бъде използувана като доказателство за това, че тя не е била омърсена в очите на Бога от греха на някой друг, а е скъпоценна за Йехова и остава в неговата любов. — Сравни Марко 7:18–23; 1 Йоан 4:16.
19. Защо не трябва да очакваме, че всяко общуване с нашите братя и сестри ще бъде насърчително, но какво трябва да сме решени да правим?
19 Да, каквото и да е положението на един човек в живота, каквито и да било причиняващи болка обстоятелства да помрачават неговото минало, той трябва да може да намери насърчение в сбора на народа на Йехова. И той ще може, ако всеки един от нас се стреми да се грижи за другите, ако се поощряваме един другиго и се насърчаваме един другиго, като се събираме заедно. Но тъй като сме несъвършени, всички ние понякога не съумяваме да направим това. Отвреме–навреме ние неизбежно се разочароваме един другиго и дори си причиняваме болка. Опитай да не се съсредоточаваш върху недостатъците на другите в това отношение. Ако се съсредоточаваш върху грешките, рискуваш да станеш прекалено критичен спрямо сбора и можеш дори да паднеш в същата клопка, която Павел толкова искал да ни помогне да избягваме, а именно — да престанем да се събираме заедно. Нека това никога да не стане! И щом тази стара система става все по–опасна и потискаща, нека бъдем твърдо решени да вършим всичко, което ни е по силите, за да направим нашето общуване на събранията укрепващо — и толкова повече, колкото виждаме, че денят на Йехова наближава!
[Бележка под линия]
a Един старейшина може да избере да изучава насърчителните статии от „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ с такъв човек — например, „Ще извлечеш ли полза от незаслужената милост?“ и „Да спечелим борбата против депресията“ — „Стражева кула“, 15 февруари 1990 г. (англ.) и 1 октомври 1990 г.
Как би отговорил?
◻ Защо е жизненоважно нашите събрания и общуване да бъдат насърчителни в тези последни дни?
◻ Какво означава да се грижим един за друг?
◻ Какво означава да се поощряваме един другиго?
◻ Какво е включено в това да се насърчаваме един другиго?
◻ Как могат да бъдат насърчени потиснатите?
[Снимка на страница 16]
Гостоприемството ни помага да се опознаем един другиго по–добре
[Снимка на страница 18]
Когато Илия бил в депресия, Йехова милостиво го утешил