„Мое любимо и вярно дете в Господаря“

ТИМОТЕЙ крачи уверено по пътя, който го отдалечава от дома, и погледът и мислите му са насочени напред, към това, което предстои. Спътниците му вървят пред него през полята, които той познава толкова добре. Зад тях бавно се скрива град Листра, разположен на малък хълм в долината. Тимотей с усмивка се сеща как, изпълнени с гордост, майка му и баба му са го изпратили, едва сдържайки сълзите си. Да се обърне ли да им помаха за последен път?

От време на време апостол Павел го поглежда и му се усмихва окуражително. Той знае, че младият мъж все още се бори със стеснителността си, но много се радва на ентусиазма му. Тимотей е доста млад, може би около 20–годишен, и много уважава и обича Павел. Сега заедно с този енергичен и верен мъж предприема пътуване, което ще го отведе на стотици километри от дома. Те ще пътуват пеша и с кораб и ще срещнат безброй опасности по пътя. Тимотей не знае дали изобщо ще види отново дома си.

Какво е накарало младия мъж да избере такъв живот? Какво би си струвало подобни жертви? И как вярата на Тимотей може да повлияе на нашата?

Нека да се върнем две–три години назад и да предположим, че Листра бил родният град на Тимотей, което е доста вероятно. Това бил малък град в закътана, добре напоявана долина. Жителите му вероятно разбирали гръцки, но говорели местния ликаонски език. Един ден в спокойния град настъпило голямо вълнение. Двама християнски мисионери — апостол Павел и спътникът му Варнава — пристигнали от близкия по–голям град Икония. Докато проповядвали на едно обществено място, Павел видял куц мъж, който проявил истинска вяра. Затова апостолът направил чудо и го излекувал. (Деяния 14:5–10)

Много от хората в Листра очевидно вярвали в местните легенди за богове, които в миналото идвали в областта в човешки образ. Затова помислили Павел за Хермес, а Варнава за Зевс. Двамата смирени християни едва възпрели множеството да им принесе жертви. (Деяния 14:11–18)

За някои обаче това не било посещение на митични езически богове, а нещо реално и чудесно. Например Евникия, една юдейка, чийто мъж бил гръкa, и майка ѝ Лоида несъмнено слушали Павел и Варнава с удоволствие. Най–накрая дошла вестта, която всеки верен юдей копнеел да чуе — че Месията е дошъл и е изпълнил много пророчества, записани за него в Писанието.

Представи си как идването на Павел повлияло на Тимотей. Той бил учен „от най–ранно детство“ да обича свещените Еврейски писания. (2 Тимотей 3:15) Като майка си и баба си разбрал, че Павел и Варнава говорят истината за Месията. Помисли и за куция мъж, когото Павел излекувал. Та Тимотей сигурно бил срещал този човек безброй пъти по улиците на Листра, а сега го виждал да ходи за първи път! Не е чудно, че Евникия и Лоида приели християнството, а също и Тимотей. Днешните родители, баби и дядовци могат да научат много от Евникия и Лоида. Можете ли да окажете добро влияние на младите?

Тези, които станали Христови последователи в Листра, трябва да са били развълнувани да научат за надеждата, която им се дава. Но те разбрали също, че да са ученици на Христос, щяло да им струва нещо. От Икония и Антиохия дошли фанатизирани юдейски противници и настроили хората срещу Павел и Варнава. Не след дълго яростна тълпа нападнала Павел с камъни. Непрестанните удари го повалили на земята. Мислейки го за умрял, тълпата го извлякла извън града. (Деяния 14:19)

Учениците от Листра обаче се събрали край Павел. Само колко се успокоили, когато той се раздвижил, изправил се и смело се върнал обратно в Листра! На следващия ден Павел и Варнава отпътували за град Дервия, за да продължат да проповядват. След като и там направили ученици, се върнали в Листра въпреки опасността. Защо? Повествованието казва: „Укрепваха душите на учениците и ги насърчаваха да останат във вярата.“ Представи си как младият Тимотей слуша в захлас Павел и Варнава, които обясняват на тези християни, че славната им надежда за бъдещето си струва това, което понасят сега. Мисионерите казали: „През много трудности трябва да преминем, за да влезем в Божието царство.“ (Деяния 14:20–22)

Тимотей виждал как самият Павел живее според тези думи и смело понася изпитания, за да споделя добрата новина с другите. Младият мъж знаел, че ако последва примера му, хората от Листра ще му се противопоставят, а може би и собственият му баща. Но Тимотей нямало да позволи подобен натиск да повлияе на решението му как да служи на Бога. Днес има много младежи като Тимотей. Те мъдро си избират приятели със силна вяра, които ще ги насърчават и укрепват. Те също не позволяват на противопоставянето да ги спре да служат на истинския Бог.

Както вече споменахме, Павел дошъл отново вероятно след две–три години. Представи си вълнението в дома на Тимотей, когато той пристигнал, този път със Сила. Това било радостно събитие и за самия Павел. Той можел да види с очите си какво е станало със семената на истината, които посял в Листра. Лоида и дъщеря ѝ Евникия вече били лоялни християнки с вяра „без никакво лицемерие“, на която Павел много се възхищавал. (2 Тимотей 1:5) Ами Тимотей?

Павел научил, че младият мъж е постигнал забележителна зрялост от последното му посещение. Братята „говорели добре за него“ не само в Листра, но и в Икония, на 32 км на североизток. (Деяния 16:2) Как си спечелил тази репутация?

„Свещените писания“, на които майката и бабата на Тимотей го учили „от най–ранно детство“, съдържали мъдри и практични съвети за младежите. (2 Тимотей 3:15) Например: „Помни своя Велик създател в дните на младостта си.“ (Еклисиаст 12:1) Тези думи придобили още повече смисъл за Тимотей, след като станал християнин. Той осъзнал, че най–добрият начин да помни Великия си създател е да говори за добрата новина за Божия син Христос. Тимотей постепенно се научил да владее вродената си стеснителност и смело да споделя с другите добрата новина за Исус Христос.

Отговорните мъже в сбора забелязали напредъка му. Несъмнено били трогнати да видят как този младеж укрепва и насърчава другите братя. Но по–важното било, че Йехова обърнал внимание на Тимотей. Той вдъхновил някои предсказания за него, вероятно свързани със службата, която един ден щял да изпълнява за много сборове. Когато дошъл, Павел видял, че Тимотей може да е полезен спътник в мисионерските пътувания. Братята в Листра били на същото мнение. Те положили ръце върху младия мъж, което показвало, че му възлагат специална привилегия в службата за Йехова Бог. (1 Тимотей 1:18; 4:14)

Тимотей, както можем да си представим, приел със страхопочитание и смирение тази голяма отговорност и проява на доверие. Той бил готов да тръгне.b Как обаче невярващият му баща приел решението му да бъде пътуващ християнски служител? Навярно той имал доста различни представи за бъдещето на сина си. А майката и бабата на Тимотей? Дали се гордеели с него, като в същото време се опитвали да прикрият притеснението си за неговата безопасност? Това би било съвсем естествено.

Едно е сигурно — Тимотей тръгнал. В описаната в началото сутрин започнал новият му живот като спътник на апостол Павел. Листра оставала назад, а всяко пукане на камъчетата под краката му и всяко шумолене на тревата, върху която стъпвал, били още една крачка към неизвестното и все по–далече от дома. След дълъг ден път пеша тримата мъже стигнали Икония. Тимотей започнал да наблюдава как Павел и Сила предават последните напътствия от ръководното тяло в Йерусалим и полагат усилия да укрепят вярата на вярващите в Икония. (Деяния 16:4, 5) Но това било само началото.

След като посетили сборовете в Галатия, мисионерите се отклонили от широките павирани римски пътища и вървели стотици километри през обширните плата на Фригия първо на север и после на запад. Следвайки ръководството на Божия свети дух, те отишли в Троада, качили се на кораб и отплавали за Македония. (Деяния 16:6–12) Дотогава Павел видял колко полезен му е Тимотей. Той го оставил в Берия със Сила. (Деяния 17:14) Дори го изпратил сам в Солун. Там Тимотей, подражавайки на примерите, от които се учил с такова желание, укрепил верните братя. (1 Солунци 3:1–3)

По–късно Павел писал за Тимотей: „При мене няма никой друг като него, някой, който да е искрено загрижен за вас.“ (Филипяни 2:20) Тази репутация не била случайна. Тимотей я изградил с усилия, смирена служба и вярна издръжливост при трудности. Какъв забележителен пример за младите хора днес! Не забравяйте, че репутацията ви зависи най–вече от вас. Имате прекрасната възможност да си създадете име, като поставяте Йехова на първо място в живота си и като се отнасяте към другите мило и с уважение.

В продължение на около 14 години Тимотей си сътрудничил много със своя приятел апостол Павел. Той бил с него в редица опасни, но и в немалко радостни моменти. (2 Коринтяни 11:24–27) Веднъж дори бил в затвора заради вярата си. (Евреи 13:23) Тимотей също споделял дълбоката и искрена любов и загриженост на Павел към братята и сестрите. Затова апостолът му писал: „Припомням си сълзите ти.“ (2 Тимотей 1:4) Изглежда като Павел Тимотей се научил да „плаче с онези, които плачат“, тоест да им съчувства, за да може наистина да ги насърчава и утешава. (Римляни 12:15) Нека всеки от нас се научи на същото.

Не е чудно, че след време Тимотей станал забележителен християнски надзорник. Павел му поверил отговорността не само да посещава сборовете и да укрепва и насърчава братята, но и да назначава мъже, които отговарят на изискванията да служат като старейшини и помощник–служители. (1 Тимотей 5:22)

Павел бил много привързан към Тимотей и му давал полезни наставления и бащински съвети. Той го подканил да се грижи за духовните си дарове и да продължава да напредва. (1 Тимотей 4:15, 16) Насърчил го да не позволява на младостта си — и вероятно вродената си срамежливост — да го възпира да защитава каквото е правилно, когато се налага. (1 Тимотей 1:3; 4:6, 7, 11, 12) Павел дори го посъветвал как да се справя с честите си боледувания, вероятно хронични стомашни проблеми. (1 Тимотей 5:23)

Когато знаел, че краят на живота му наближава — очевидно го очаквала екзекуция, — Павел изпратил последно вдъхновено от Бога писмо до Тимотей. То съдържало затрогващите думи: „Направи всичко възможно да дойдеш по–скоро при мене.“ (2 Тимотей 4:9) Павел силно обичал Тимотей; нарекъл го „мое любимо и вярно дете в Господаря“. (1 Коринтяни 4:17) Не е изненадващо, че искал приятелят му да бъде до него в последните му мигове! Добре е всеки от нас да се запита: „Търсят ли ме другите за утеха, когато имат проблеми?“

Успял ли Тимотей да стигне при Павел навреме? Не знаем. Но със сигурност знаем, че той винаги правел всичко възможно да утешава и насърчава Павел и много други. Тимотей отговарял на името си, което означава „онзи, който почита Бога“. И оставил забележителен пример на вяра, на който всички ние, млади и стари, можем да подражаваме.