Постоянно внимавай за поучението си

„Постоянно внимавай за себе си и за поучението си. Постоянствувай в тези неща, защото като правиш това, ще спасиш както себе си, така и онези, които те слушат.“ — 1 ТИМОТЕЙ 4:16, NW.

1, 2. Защо днес съществува спешна необходимост от пламенни учители?

„ИДЕТЕ и правете ученици от хора от всичките народи, . . . като ги учите да съблюдават всичките неща, които съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20, NW) Имайки предвид тази заповед на Исус Христос всички християни трябва да се стремят да станат учители. Необходими са пламенни учители, за да помогнат на хората с честни сърца да опознаят Бога, преди да е станало твърде късно. (Римляни 13:11) Апостол Павел подканял: „Проповядвай словото, бъди в това неотложно както в благоприятно време, така и във време на трудности.“ (2 Тимотей 4:2, NW) За това е необходимо поучаване както в сбора, така и извън него. Наистина, задачата да се проповядва включва в себе си повече от това само да се съобщава божието послание. Необходимо е резултатно поучаване, за да може заинтересуваните хора да станат ученици.

² Ние живеем в „кризисни времена, трудни за справяне“. (2 Тимотей 3:1, NW) Умовете на хората биват ‘промивани’ от светски философии и фалшиви учения. Мнозина са „в мрак умствено“ и са „изгубили всякакво чувство за морал“. (Ефесяни 4:18, 19, NW) Някои са получили болезнени емоционални рани. Да, хората наистина са „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“. (Матей 9:36) И въпреки това, като използуваме умението си да поучаваме, можем да помогнем на хората с честни сърца да направят необходимите промени.

Учители в сбора

3. (а) Какво се включва в задачата да се поучава, дадена от Исус? (б) Кой носи главната отговорност за поучаването в сбора?

³ Чрез уредбата за домашно изучаване на Библията милиони хора биват напътствувани индивидуално. Но след като бъдат покръстени, новите се нуждаят от по⁠–​нататъшна помощ, за да ‘пуснат корени и да се установят здраво върху основата’. (Ефесяни 3:17, NW) Като изпълняваме задачата, дадена от Исус и записана в Матей 28:19, 20, и насочваме новите към организацията на Йехова, те извличат полза от това, че биват поучавани вътре в самия сбор. Според Ефесяни 4:11–13 са били назначени мъже, които да служат като „пастири и учители, за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите“. Понякога тяхното умение да поучават включва необходимостта от това да ‘поправят, порицават, напътствуват с пълно дълготърпение’. (2 Тимотей 4:2, NW) Работата на учителите била толкова важна, че в своето писмо до Коринтяните Павел ги поставя веднага след апостолите и пророците. — 1 Коринтяни 12:28.

4. Как способността да поучаваме ни помага да се подчиним на подканата на Павел, записана в Евреи 10:24, 25?

⁴ Вярно, не всички християни служат като старейшини, или надзорници. Но всички са насърчени да се поощряват взаимно „към любов и добри дела“. (Евреи 10:24, 25) Правенето на това по време на събранията включва добре подготвените, искрени отговори, които могат да укрепват и насърчават другите. И опитните вестители на Царството могат да ‘поощряват към добри дела’, като споделят познанието и опита си с новите, когато работят с тях в проповедната служба. Тогава и при неофициални случаи могат да бъдат дадени ценни напътствия. Например, зрелите жени са подканени да „поучават това, което е добро“. — Тит 2:3.

Убедени да вярваме

5, 6. (а) В какъв явен контраст се намира истинското християнство спрямо фалшивото поклонение? (б) Как старейшините помагат на новите да вземат правилни решения?

⁵ Така истинското християнство е в ярък контраст с фалшивите религии, много от които се стараят да контролират мисленето на членовете си. Когато Исус бил на земята, религиозните водачи се стараели да контролират буквално всеки аспект от живота на хората посредством потискащи, измислени от човеци традиции. (Лука 11:46) Духовенството на псевдохристиянството често е правило така.

⁶ Истинското поклонение обаче е „свята служба“, която извършваме със своите „мисловни способности“. (Римляни 12:1, NW) Служителите на Йехова са ‘убедени да вярват’. (2 Тимотей 3:14, NW) Понякога може да е необходимо онези, които са начело, да установят известни насоки и процедури, за да може сборът да функционира спокойно. Но вместо да се опитват да вземат решения заради своите събратя християни, старейшините ги учат „да разпознават доброто и злото“. (Евреи 5:14) Старейшините правят това, най⁠–​вече като хранят сбора „с думите на вярата и доброто учение“. — 1 Тимотей 4:6.

Внимавай за поучението си

7, 8. (а) Как хора със скромни способности могат да служат като учители? (б) Какво показва, че за да станеш резултатен учител, са необходими лични усилия?

⁷ Нека обаче да се върнем на основната си задача да поучаваме. Дали за да участвуваме в тази работа, се изискват някакви специални умения, образование или способности? Не е задължително. В по⁠–​голямата си част това целосветско поучаване се извършва от обикновени хора със скромни способности. (1 Коринтяни 1:26–29) Павел обяснява: „Ние имаме това съкровище [службата] в пръстни съдове [несъвършени тела], за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.“ (2 Коринтяни 4:7) Огромният успех, който има целосветската работа по проповядване на Царството, е свидетелство за силата на духа на Йехова!

⁸ Въпреки това са необходими съгласувани лични усилия, за да може човек да стане ‘работник, който няма от що да се срамува, като излага право словото на истината’. (2 Тимотей 2:15) Павел подканил Тимотей: „Постоянно внимавай за себе си и за поучението си. Постоянствувай в тези неща, защото като правиш това, ще спасиш както себе си, така и онези, които те слушат.“ (1 Тимотей 4:16, NW) Как точно човек внимава за поучението си, било то в сбора, или извън него? Дали за да правиш това, е необходимо да овладееш известни умения или методи на поучаване?

9. Какво е по⁠–​важно от природните дарби?

⁹ В своята известна Проповед на планината Исус несъмнено показал изключително владеене на методите на поучаване. Когато престанал да говори, ‘множествата били смаяни от начина му на поучаване’. (Матей 7:28, NW) Разбира се, никой от нас не може да поучава така добре, както Исус. Но за да бъдем резултатни учители, не е необходимо да сме красноречиви. Да, според Йов 12:7, NW, дори „домашните животни“ и „крилатите създания“ могат да поучават без думи! Освен природните дарби или умения, които може да притежаваме, това, което има най⁠–​голяма стойност, е „какви сме“ — какви качества притежаваме и какви духовни навици сме развили, на които изучаващите могат да подражават. — 2 Петър 3:11; Лука 6:40.

Изследователи на божието Слово

10. Как Исус дал добър пример като изследовател на божието Слово?

¹⁰ Резултатният учител на библейските истини трябва да бъде изследовател на божието Слово. (Римляни 2:21) Исус Христос дал забележителен пример в това отношение. По време на своята служба Исус споменавал неща или казвал мисли, които се срещали в около половината от книгите на Еврейските писания.a Това, че бил запознат с божието Слово, станало явно още когато бил на 12 години, когато го намерили ‘седнал между законоучителите, че ги слушал и ги запитвал’. (Лука 2:46) Когато пораснал, Исус имал обичай да ходи в синагогата, където се четяло божието Слово. — Лука 4:16.

11. Какви добри навици за изучаване трябва да развива един учител?

¹¹ Дали ти четеш жадно божието Слово? Задълбоченото му изследване е средството, чрез което „ще разбереш страха от Йехова и ще намериш самото познание на Бога“. (Притчи 2:4, 5, NW) Затова развивай добри навици за изучаване. Опитай се да четеш част от божието Слово всеки ден. (Псалм 1:2) Създай си навика да прочиташ всеки брой на „Стражева кула“ и „Пробудете се! “ колкото е възможно по⁠–​скоро, след като си го получил. Внимавай добре по време на събранията на сбора. Научи се да правиш старателни проучвания. Като се научиш да ‘проследяваш с точност всички неща’, ще е възможно да избегнеш преувеличаванията и неточностите, когато поучаваш. — Лука 1:3, NW.

Любов и уважение към онези, които поучаваш

12. Каква нагласа имал Исус спрямо своите ученици?

¹² Друго важно качество е правилната нагласа към онези, които напътствуваш. Фарисеите изпитвали презрение към хората, които слушали Исус. „Това простолюдие, което не знае закона, проклето е“ — казали те. (Йоан 7:49) Но Исус изпитвал силна любов и уважение спрямо своите ученици. Той казал: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко, що съм чул от Отца Си.“ (Йоан 15:15) Това показвало как учениците на Исус трябва да извършват своето поучаване.

13. Какви чувства изпитвал Павел към онези, които поучавал?

¹³ Например, Павел не поддържал студени, делови отношения със своите ученици. Той казал на Коринтяните: „Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих [аз ви станах баща — NW] в Христа Исуса чрез благовестието.“ (1 Коринтяни 4:15) Понякога Павел дори се просълзявал, докато подканял онези, които поучавал! (Деяния 20:31) Освен това той проявявал изключително търпение и милост. Затова могъл да каже на Солунците: „Но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.“ — 1 Солунци 2:7.

14. Защо е толкова важен личният интерес към хората, с които изучаваме Библията? Дай пример.

¹⁴ Дали подражаваш на Исус и Павел? Искрената любов към хората, с които изучаваме, може да компенсира напълно всичко онова, което може да ни липсва като природни дадености. Дали хората, с които изучаваме Библията, усещат, че проявяваме искрен интерес лично към тях? Дали отделяме време, за да ги опознаем? Когато на една християнка ѝ било трудно да помогне на една изучаваща да напредва в духовно отношение, тя любезно попитала: „Дали нещо те безпокои?“ Жената започнала да излива сърцето си, като споделила много грижи и безпокойства. Този любещ разговор се оказал повратният момент за тази жена. В такива случаи са уместни мисли от Писанията и утешителни и насърчителни думи. (Римляни 15:4) Внимавай обаче: един човек, който изучава Библията, може да напредва бързо, но все още да е необходимо да преодолее някои нехристиянски действия. Така че може да не е разумно да бъдем прекалено близки в приятелското общуване с този човек. Трябва да се спазват уместни християнски граници. — 1 Коринтяни 15:33.

15. Как можем да проявим уважение към хората, с които изучаваме Библията?

¹⁵ Уважението към нашите изучаващи включва и това да не се опитваме да контролираме техния личен живот. (1 Солунци 4:11) Например, може да изучаваме с жена, която живее с мъж, без да са сключили брак. Може би те имат деца. След като е придобила точно познание за Бога, жената иска да приведе в ред нещата пред Йехова. (Евреи 13:4) Дали тя трябва да се ожени за мъжа, или да се раздели с него? Ние може би сме дълбоко убедени, че бракът с мъж, който не проявява почти никакви духовни интереси, ще попречи на нейния бъдещ напредък. От друга страна, може да се боим за добруването на децата ѝ и да мислим, че ще е по⁠–​добре тя да се ожени за него. Независимо от това, не би било проява на уважение и любов да се намесваме в живота на изучаващата и да се опитваме да налагаме личното си мнение по такива въпроси. Та нали тя е тази, която трябва да живее с последствията от това решение. Тогава не би ли било по⁠–​добре да научим изучаващата да използува своите „възприемателни способности“ и сама да реши какво трябва да направи? — Евреи 5:14, NW.

16. Как старейшините могат да проявяват любов и уважение към божието стадо?

¹⁶ Особено важно е старейшините в сбора да се отнасят към стадото с любов и уважение. В писмото си до Филимон Павел казал: „Ако и да имам право с голямо дръзновение в Христа да ти заповядам това, което подобава, пак, заради любовта, предпочитам да те моля.“ (Филимон 8, 9) Понякога в сбора може да възникват разочароващи ситуации. Може дори да е необходима твърдост. Павел подканил Тит да ‘изобличава [съгрешилите] строго, за да бъдат здрави във вярата’. (Тит 1:13) Дори и тогава надзорниците трябва да внимават да не говорят нелюбезно на сбора. „Робът на Господаря няма нужда да се кара — писал Павел, — но трябва да бъде нежен към всички, способен да обучава, да се въздържа при сблъсък със зло.“ — 2 Тимотей 2:24, NW; Псалм 141:3.

17. Каква грешка направил Моисей, и какво могат да научат старейшините от нея?

¹⁷ Надзорниците трябва непрестанно да си припомнят, че се грижат за „Божието стадо“. (1 Петър 5:2) Колкото и смирен да бил Моисей, за кратко време той изгубил смирената си нагласа. Израилтяните ‘огорчили духа му и той започнал да говори прибързано с устните си’. (Псалм 106:33, NW) На Бога никак не било угодно това лошо отношение към Неговото стадо, макар че и хората му съвсем не били без вина. (Числа 20:2–12) Когато са изправени пред подобни предизвикателства днес, старейшините трябва да се стремят да поучават и напътствуват с прозорливост и милост. Нашите братя откликват най⁠–​добре, когато се отнасят към тях с разбиране и като към личности, които се нуждаят от помощ, а не като към такива, които не е възможно да бъдат спасени. Старейшините трябва да поддържат положителния възглед, който имал Павел, когато казал: „Уверени сме в Господа за вас, че и вършите това, и ще вършите това, което заповядваме.“ — 2 Солунци 3:4.

Откликвай на техните нужди

18, 19. (а) Как трябва да откликваме на нуждите на хора, изучаващи Библията, които имат ограничени способности? (б) Как можем да помогнем на изучаващи, които се затрудняват от конкретни въпроси?

¹⁸ Резултатният учител е готов да се приспособи към способностите и ограниченията на своите изучаващи. (Сравни Йоан 16:12.) В притчата на Исус за талантите господарят дал привилегии „на всеки според способностите му“. (Матей 25:15, NW) Можем да следваме подобен образец, когато водим библейски изучавания. Естествено, желателно е една основана на Библията публикация да бъде разгледана за разумно кратък период от време. Трябва да признаем обаче, че не всички могат да четат добре или да усвояват бързо новите мисли. Така че е необходима добра преценка относно това кога да преминем от един въпрос към друг, ако хората, които откликват, се затрудняват от бързото темпо. По⁠–​важно от разглеждането на определен откъс от материала е това да помогнем на изучаващите да разберат нещата, които научават. — Матей 13:51.

¹⁹ Същото може да се каже за изучаващите Библията, които изпитват трудности с конкретни въпроси, като например троицата или религиозните празници. Макар че по принцип не е необходимо в изучаванията си да включваме допълнителен, основан на Библията материал, понякога може да правим това, ако е ясно, че то ще бъде от полза. Трябва да се проявява добра преценка, така че да избегнем ненужното забавяне на напредъка на изучаващия.

Бъди ентусиазиран!

20. Как Павел дал пример в проявяването на ентусиазъм и убеждение в своето поучаване?

²⁰ „[Бъдете] пламенни по дух“ — казал Павел. (Римляни 12:11) Да, независимо дали водим домашно изучаване на Библията, или участвуваме в събранието на сбора, ние трябва да правим това с пламенност и ентусиазъм. Павел казал на Солунците: „Нашето благовествуване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Светия Дух и с голяма увереност.“ (1 Солунци 1:5) Така Павел и неговите спътници предали „не само Божието благовестие, но и своите души“. — 1 Солунци 2:8.

21. Как можем да поддържаме ентусиазирана нагласа спрямо своите назначения като учители?

²¹ Искреният ентусиазъм идва от твърдото убеждение, че хората, с които изучаваме Библията, трябва да чуят това, което искаме да им кажем. Нека никога не приемаме като рутина назначението като учители. Книжникът Ездра несъмнено внимавал за своето поучение в това отношение. Той „утвърдил сърцето си да изучава Господния [на Йехова — NW] закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля“. (Ездра 7:10) Ние също трябва да правим така, като се подготвяме старателно и размишляваме върху значението на материала. Нека да се молим на Йехова да ни изпълва с вяра и убеждение. (Лука 17:5) Нашият ентусиазъм може да помогне на хората, изучаващи Библията, да развият истинска любов към истината. Разбира се, това да внимаваме за поучението си може да включва използуване на конкретни методи на поучаване. Следващата ни статия ще обсъди някои от тях.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

◻ Защо днес са необходими умели християнски учители?

◻ Какви добри навици за изучаване можем да развием?

◻ Защо любовта и уважението към онези, които поучаваме, са толкова важни?

◻ Как можем да откликнем на нуждите на хората, с които изучаваме Библията?

◻ Защо ентусиазмът и убеждението са много важни, когато учим другите?

[Снимка на страница 10]

Добрите учители са изследователи на божието Слово

[Снимка на страница 13]

Проявявай личен интерес към хората, с които изучаваш Библията