Последният ден от живота на Исус като човек

Денят е петък, 14 нисан 33 г. от н.е., наближава вечерта. Група мъже и жени се канят да погребат скъп приятел. Единият от мъжете, Никодим, е донесъл аромати, за да приготвят тялото за погребение. Един мъж на име Йосиф е осигурил чисто ленено платно, за да увият нараненото и бито тяло.

КОИ са тези хора и кого погребват? Дали всичко това те засяга? За да отговорим на тези въпроси, нека да се върнем в началото на този знаменателен ден.

Четвъртък вечер, започва 14 нисан

Над Йерусалим се издига бавно ярка, пълна луна. Гъмжащият от хора град утихва след един богат с дейности ден. Тази вечер въздухът е изпълнен с аромата на печено агне. Да, хиляди хора се подготвят за едно специално събитие — годишното чествуване на празника Пасха.

В една голяма гостна стая намираме Исус Христос и дванадесетте му апостола, разположени около една сложена трапеза. Чуй! Исус говори. „Силно желаех да ям тази пасха с вас, преди да пострадам“ — казва той. (Лука 22:15, NW) Исус знае, че неговите религиозни врагове възнамеряват да го убият. Но преди да стане това, тази вечер ще се състои нещо много важно.

След чествуването на празника Пасха Исус съобщава: „Един от Вас ще ме предаде.“ (Матей 26:21) Апостолите се натъжават. Кой ли може да е това? След известно обсъждане Исус казва на Юда Искариотски: „Каквото вършиш, върши го по⁠–​скоро.“ (Йоан 13:27) Въпреки че другите не разбират това, Юда е предател. Той излиза, за да изпълни подлата си роля в заговора срещу Исус.

Едно специално тържество

Сега Исус установява едно съвсем ново тържество — то ще служи за възпоменание на смъртта му. Като взема хляб, Исус казва благодарствена молитва над него и го разчупва. „Вземете, яжте — нарежда той. — Това означава моето тяло, което ще бъде дадено за вас.“ След като всеки от тях е ял от хляба, той взема чаша червено вино и изрича благодарност над нея. „Пийте от нея всички! — казва им Исус, като обяснява. — Тази чаша означава новия договор посредством моята кръв, която ще бъде пролята за вас.“ Той наставлява останалите единадесет верни апостола: „Продължавайте да правите това за мое възпоменание.“ — Матей 26:26–28; Лука 22:19, 20, NW; 1 Коринтяни 11:24, 25.

През тази вечер Исус любезно подготвя своите лоялни апостоли за онова, което предстои да се случи, и ги уверява в дълбоката си любов към тях. Той обяснява: „Никой няма по⁠–​голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си. Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.“ (Йоан 15:13–15) Да, единадесетте апостола са доказали, че са истински приятели, като не са изоставили Исус по време на неговите изпитания.

По⁠–​късно същата вечер — вероятно след полунощ — Исус казва една паметна молитва, след която пеят песни за възхвала на Йехова. След това под светлината на пълната луна те излизат от града и пресичат долината Кедрон. — Йоан 17:1–18:1.

В Гетсиманската градина

Не след дълго Исус и апостолите пристигат в Гетсиманската градина. Като оставя осем от апостолите при входа на градината, Исус отвежда Петър, Яков и Йоан навътре сред маслиновите дръвчета. „Душата ми е дълбоко опечалена, дори до смърт — казва той на тримата. — Останете тук и бдете.“ — Марко 14:33, 34, NW.

Тримата апостоли чакат, докато Исус отива по⁠–​навътре в градината, за да се помоли. Със силни викове и сълзи той се моли: „Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша.“ На плещите на Исус лежи огромна отговорност. Колко се натъжава той, като си помисли какво биха казали враговете на Йехова, когато Неговият единороден Син бъде разпънат, сякаш е престъпник! Още по⁠–​мъчителна за Исус е мисълта за позора, който ще обсипе неговия скъп небесен Баща, ако той се провали в това крайно мъчително изпитание. Исус се моли толкова горещо и толкова се измъчва, че потта му става като капки кръв, които се стичат на земята. — Лука 22:42, 44.

Исус тъкмо е свършил да се моли за трети път. В същия момент се приближават мъже, носещи факли и светилници. Човекът, който върви пред тях, е самият Юда Искариотски и идва направо при Исус. „Добър ден, рави!“ — казва той, като целува Исус много нежно. „Юда — откликва Исус, — с целувка ли предаваш Човешкия син?“ — Матей 26:49, NW; Лука 22:47, 48, NW; Йоан 18:3.

Изведнъж апостолите разбират какво става. Техният Господар и скъп приятел ще бъде арестуван! Затова Петър хваща един меч и отрязва ухото на роба на първосвещеника. „Стига, дотук!“ — бързо извиква Исус. Като протяга ръка, той изцелява роба и заповядва на Петър: „Върни меча си на мястото му, защото всички онези, които вадят меч, от меч ще загинат.“ (Лука 22:50, 51, NW; Матей 26:52, NW) Юдейските служители и войниците хващат Исус и го връзват. Обзети от страх и объркани, апостолите изоставят Исус и се разбягват в нощта. — Матей 26:56; Йоан 18:12.

Петък сутрин, 14 нисан

Вече отдавна е минало полунощ и текат ранните часове на сутринта в петък. Исус бива отведен първо в дома на някогашния първосвещеник Анна, който все още притежава голямо влияние и власт. Анна го разпитва и след това го изпраща в дома на първосвещеника Каиафа, където са се събрали членовете на Синедриона.

Сега религиозните водачи се опитват да намерят свидетели, за да измислят обвинение срещу Исус. Но дори фалшивите свидетели не могат да уеднаквят показанията си. Исус мълчи през цялото време. Като променя тактиката си, Каиафа пита: „Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос, Божият Син?“ Това е факт, който не може да се отрече, затова Исус смело отговаря: „Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци.“ — Матей 26:63; Марко 14:60–62.

„Той богохулствува! — извиква Каиафа. — Каква нужда имаме вече от свидетели?“ Тогава някои му удрят плесници и плюят в лицето му. Други го удрят с юмруци и го малтретират по различни начини. (Матей 26:65–68; Марко 14:63–65) Веднага след като се съмва в петък, членовете на Синедриона се събират отново, вероятно за да придадат известна законност на незаконния нощен процес. Исус отново смело посочва, че е Христос, Синът на Бога. — Лука 22:66–71.

След това главните свещеници и стареите отвеждат Исус, за да бъде съден от Понтий Пилат, римския управител на Юдея. Те обвиняват Исус, че покварява народа, че забранява да се плащат данъци на кесаря и че „казва за Себе Си, че е Христос Цар“. (Лука 23:2; сравни Марко 12:17.) След като разпитва Исус, Пилат съобщава: „Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.“ (Лука 23:4) Когато чува, че Исус е от Галилея, Пилат го изпраща при Ирод Антипа, управителя на Галилея, който е в Йерусалим заради Пасхата. Ирод не възнамерява да въздава справедливост. Той просто иска Исус да извърши някакво чудо пред него. Тъй като Исус не удовлетворява любопитството му и запазва мълчание, Ирод и неговите войници Му се подиграват и го изпращат обратно при Пилат.

„Че какво зло е сторил Той? — пита отново Пилат. — Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.“ (Лука 23:22) Затова той нарежда Исус да бъде бит с бич, направен от многобройни кожени ремъци, който раздира болезнено гърба Му. След това войниците надяват на главата му корона от тръни. Те му се подиграват и го удрят с една яка тръстика, като забиват короната от тръни още по⁠–​дълбоко в кожата му. Сред всичката неописуема болка и малтретиране Исус запазва забележително достойнство и сила.

Пилат — надявайки се може би, че измъченият вид на Исус ще предизвика известно съчувствие, — отново го извежда пред тълпата. „Ето — възкликва Пилат, — извеждам ви Го вън, за да познаете, че не намирам никаква вина в Него.“ Но главните свещеници викат: „Разпни Го! Разпни Го!“ (Йоан 19:4–6) След като тълпата става все по⁠–​настойчива, Пилат отстъпва и предава Исус да бъде разпънат.

Мъчителна смърт

Вече е късно сутринта, вероятно наближава обяд. Исус бива заведен извън Йерусалим в една местност, наречена Голгота. Ръцете и краката на Исус биват приковани с големи пирони към един мъченически стълб. Няма думи, с които да може да се опише страданието му, когато при изправянето на стълба цялата тежест на тялото му разкъсва раните от пироните. Множество хора се струпват, за да наблюдават разпъването на Исус и двамата престъпници. Мнозина хулят Исус. „Други е избавил — присмиват се главните свещеници и другите, — а пък Себе Си не може да избави!“ Дори войниците и двамата разпънати престъпници се подиграват на Исус. — Матей 27:41–44.

Изведнъж по пладне — след като Исус е бил известно време на стълба, — над страната се разпростира тричасова, вдъхваща страх тъмнина от божествен произход.a Може би именно това подтиква единия престъпник да порицае другия. След това, обръщайки се към Исус, той го моли: „Спомни си за мене, когато стигнеш в царството си.“ Каква смайваща вяра в лицето на предстоящата смърт! „Наистина ти казвам днес — отговаря Исус — ще бъдеш с мене в рая.“ — Лука 23:39–43, NW.

Около три часа̀ следобед Исус чувствува, че краят му е близо. „Жаден съм“ — казва той. След това вика със силен глас: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Исус може да усети, че неговият Баща, така да се каже, е отдръпнал защитата си от него, за да може неговата морална безкомпромисност да бъде изпитана докрай, и цитира думите на Давид. Някой подава гъба, напоена с кисело вино, към устата на Исус. След като е опитал от виното, Исус изрича със сетни сили: „Изпълнено е!“ (NW) После извиква: „Татко, в твоите ръце поверявам духа си.“ Отпуска глава и издъхва. — Йоан 19:28–30; Матей 27:46; Лука 23:46, NW; Псалм 22:1.

Тъй като вече е късно следобед, бързо се вземат мерки Исус да бъде погребан преди започването на сабат (15 нисан) при залез слънце. Йосиф от Ариматея, известен член на Синедриона и таен ученик на Исус, получава позволение да Го погребат. Никодим, който също е член на Синедриона и тайно е проявявал вяра в Исус, помага, като донася тридесет и три килограма смирна и алое. Те внимателно полагат тялото на Исус в една намираща се наблизо нова гробница.

Отново жив!

Още е тъмно рано сутринта в неделя, когато Мария Магдалина и други жени идват при гроба на Исус. Но виж ти! Камъкът пред гробницата е отместен. Гробницата е празна! Мария Магдалина изтичва при Петър и Йоан, за да им каже. (Йоан 20:1, 2) Щом тя тръгва, един ангел се появява пред другите жени. Той казва: „Вие не се бойте.“ Също така ги подканя: „Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите.“ — Матей 28:2–7.

Докато бързат, те срещат самия Исус! „Идете, кажете на братята Ми“ — казва им той. (Матей 28:8–10) Мария Магдалина плаче близо до гробницата, когато по⁠–​късно Исус се появява пред нея. Тя едва сдържа радостта си и изтичва, за да каже на другите ученици прекрасната новина. (Йоан 20:11–18) Всъщност през тази незабравима неделя възкресеният Исус се появява пет пъти пред различни ученици, като не оставя никакво съмнение относно това, че наистина е отново жив!

Как това засяга теб?

Как може събития отпреди 1966 години да те засягат днес — на прага на 21–и век? Един очевидец на онези събития обяснява: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“ — 1 Йоан 4:9, 10.

В какъв смисъл смъртта на Христос е „умилостивение“? Тя е умилостивение, защото прави възможни благоприятните взаимоотношения с Бога. Първият мъж, Адам, се разбунтувал против Бога и затова предал на потомството си като наследство греха и смъртта. От друга страна, Исус дал живота си като откуп, за да плати цената на греха и смъртта на хората, като по този начин осигурил основа за това Бог да прояви милост и благосклонност. (1 Тимотей 2:5, 6) Като проявяваш вяра в изкупващата греха жертва на Исус, можеш да бъдеш освободен от осъждането, което си наследил от грешника Адам. (Римляни 5:12; 6:23) Това на свой ред ти дава прекрасната възможност да имаш лични взаимоотношения със своя любещ небесен Баща, Йехова Бог. Накратко казано, върховната жертва на Исус може да означава безкраен живот за теб. — Йоан 3:16; 17:3.

Този въпрос и други свързани с него неща ще бъдат разгледани в четвъртък вечер, 1 април, на десетки хиляди места по света, когато милиони хора ще се съберат, за да чествуват Възпоменанието за смъртта на Исус Христос. Каним те да присъствуваш. Свидетелите на Йехова в твоя район ще се радват да ти кажат кога и къде можеш да дойдеш. Присъствието ти несъмнено ще задълбочи твоята признателност за онова, което нашият любещ Бог и неговият скъп Син са направили през последния ден от живота на Исус като човек.

[Бележки под линия]

[Таблица/Снимки на страница 7]

СМЪРТТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ИСУС

НИСАН 33 Г. ОТ Н.Е. СЪБИТИЯ „НАЙ–ВЕЛИКИЯТ ЧОВЕК“b

[Бележка под линия]