‘Да взимаме под внимание’ нуждите на старите хора
„... като не се грижите всеки само за себе си, но и за другите“ — (ФИЛИПЯНИ 2:4).
1, 2. (а) По какъв начин ръководното тяло от първото столетие е показало интерес за нуждите на по–старите? (б) Какво показва, че не била пренебрегната проповедната дейност?
НАСКОРО след Петдесетницата през 33–та година н.е. в християнската еклезия „възникна ропот от гръцките юдеи против еврейските поради това, че при всекидневното раздаване [на хранителни средства на нуждаещите се] техните вдовици били пренебрегнати“. Вероятно част от тях са били доста стари и неспособни да се грижат за себе си. Във всеки случай апостолите се заели с този въпрос, казвайки: „И тъй братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени с дух и мъдрост, които да поставим над тая необходима работа“ (Деяния на апостолите 6:1–3).
2 И тъй първите християни смятали грижата за нуждаещите се по–стари за „необходима работа“. Години след това ученикът Яков написал: „Формата на истинското обожаване, която пред Бога е чиста и неопетнена, е тази: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им“ (Яков 1:27). Означава ли това, че проповядването, най–важното дело, било пренебрегвано? Не, защото в описанието в Деянията на апостолите четем, че кога то помоща за вдовиците била организирана както трябва, „Божието учение растеше и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много“ (Деяния на апостолите 6:7).
3. Какво насърчение намираме във Филипяни 2:4 и защо то днес е особено подходящо?
3 Днес живеем в ‘критични времена, с които трудно можем да се справим’ (2 Тимотей 3:1). Грижите за задоволяване на семейните нужди и светската работа могат да ни оставят малко сили или желание да се интересуваме от нуждите на по–старите. Затова е подходящ съветът от Филипяни 2:4 да ‘не се грижим всеки само за себе си, но също и за другите’. Как можем да правим това по уравновесен и практичен начин?
Почитане на вдовиците
4. (а) Защо и как еклезията от първото столетие „почиташе вдовиците“? (б) Били ли са не обходими такива мерки във всички случаи?
4 В 1 Тимотей, глава 5 апостол Павел описал как първите християни са се грижели за по–възрастните и вдовиците в еклезията. Заръчал на Тимотей: „Почитай вдовиците, които наистина са вдовици“ (стих 3). Изтъкнати били по–възрастни вдовици, които заслужавали особено много уважение, под форма на редовна финансова помощ. Очевидно са били без материални средства и затова могли само ‘да се надяват на Бога и да постоянствуват в молби и молитви денем и нощем’ (стих 5). По какъв начин получава ли отговор на молитвите си за средства за живот? Чрез еклезията. Разбира се, това не било необходимо, когато дадена вдовица разполагала със собствени финансови средства или имала роднини, които да я издържат (стихове 4, 16).
5. (а) Как някои вдовици са могли да живеят „сладострастно“? (б) Еклезията била ли е за дължена да помага на такива вдовици?
5 „Но оная [вдовица], която живее сладострастно“, предупредил Павел, „е [в духовно отношение] мъртва, въпреки че живее“ (стих 6). Павел не обяснил по какъв начин някои — както буквално превежда Кингдъм Интерлиниър — „се държат сластолюбиво“. Част от тях може би са се борили със своите „сексуални пориви“ (стих 11). Но според Грийк Инглиш лексикон (гръцко–английски речник) на Лидел и Скот, таково ‘сластолюбиво държание’ може също да обхваща ‘лесен живот или прекален комфорт; угаждане’. Може би някои искали да забогатеят за сметка на еклезията, която да финансира техния екстравагантен, угоден и неумерен начин на живот. Без да вниква в подробности Павел посочил, че такива вдовици не заслужавали никаква подкрепа от страна на еклезията.
6, 7. (и забележката). (а) Какво представлявал списъкът? (б) Защо за онези под шестдесет години не била предвидена никаква подкрепа? (в) Как Павел помогнал на онези вдовици да избегнат неблагоприятно „осъждане“?
6 След това апостолът казал: „Да се записва в списъка [на нуждаещите се от подкрепа] само такава вдовица, която не е под шестдесет години“. Най–вероятно по онова време считали, че жена над шестдесет години не е в състояние да се грижи сама за себе си и вероятно не би се омъжила отново.a „А по–младите вдовици — продължил Павел — [не записвай в списъка] защото когато сексуалните им пориви ги отвърнат от Христа, искат да се омъжат и попадат под осъждане, понеже са пренебрегнали първото си обещание на вяра“ (стихове 9, 11, 12).
7 Ако в „списъка“ участвували и по–младите вдовици, някои от тях може би прибързано могли да заявят, че искат да останат самотни. С течение на времето може би им било трудно да контролират своите „сексуални пориви“ и да пожелаят пак да се омъжат и „да попаднат под осъждане, защото са пренебрегнали първото си обещание на вяра“, а именно да останат свободни. (Сравни Еклисиаст 5:2–6.) С цел да се предотвратят такива проблеми Павел заявил: „Ето защо, желая, щото по–младите вдовици да се омъжват, да раждат деца“ (стих 14).
8. (а) В какъв смисъл напътствията на Павел били закрила за еклезията? (б) Имало ли загриженост също и за младите вдовици и по–възрастни мъже, намиращи се в нужда?
8 Освен това апостол Павел ограничил споменатия списък върху тези християнки, които са се отличавали от по–дълго време с добри християнски дела (стих 10). Благодарение на това еклезията не била приют за алчни и лениви (2. Солунци 3:10, 11). Но как стоял въпросът с по-възрастните мъже или по–млади вдовици? Ако някой от тях се е намирал в нужда еклезията несъмнено се е погрижила, взимайки предвид техното индивидуално положение. (Сравни 1 Йоан 3:17, 18.)
9. (а) Защо предварителните мерки за задоволяване нуждите на по–старите днес се различават от тези в първото столетие? (б) Какво можем днес да разберем от разглежданата от Павел теза за вдовиците в 1 Тимотей, глава 5?
9 Най–вероятно такива разпореждания достатъчно удовлетворявали нуждите на еклезията от първото столетие. Но в Експозиторс Байбл Коментъри се от белязва: „Днес, когато съществуват застраховки, социални грижи и възможност за работа, положението е съвсем друго“. Поради променените социални и икономически условия рядко има нужда днешните еклезии да съставят списъци на стари, нуждаещи се от помощ. Въпреки всичко, думите на Павел отправени към Тимотей ни помагат да разберем, че: 1. Проблемите на старите са грижа за цялата еклезия — особено за старейшините; 2. Грижата за такива хора трябва да бъде организирана; 3. Такава грижа се отнася за тези, които наистина се нуждаят.
Как настоятели да се грижат за по–старите
10. Как могат настоятели днес да предвождат в грижата за по–старите?
10 По какъв начин днешните настоятели предвождат в грижата за по–старите? От време на време могат да разгледат нуждите на по–старите при техните старейшински срещи. Ако има нужда на някого да се окаже особена помощ могат да се погрижат тя да бъде съответно организирана. Няма нужда лично да осигуряват помощ, тъй като еклезията има обикновено много желаещи да помагат, включително и младежи. Обаче могат да упражнят отблизо надзор над такава грижа, определяйки брат, който да координира грижите полагани за отделните нуждаещи се.
11. Как настоятели могат да се информират за нуждите на по–старите?
11 Соломон съветвал: „Ти трябва на всека цена да познаваш изгледа на добитъка си“ (Притчи 27:23). Настоятелите могат лично да посещават по–старите за да се убедят по какъв начин най–добре може да им се помогне „според техните нужди“ (Римляни 12:13). Пътуващ настоятел се изказал така: „Някои по–стари хора са доста самостоятелни и няма никаква полза от това, само да ги питаш какво трябва да се направи. Най–добре е сами да преценим от какво се нуждаят и съгласно с това да се действува!“ В Япония едни старейшини разбрали, че една 80–годишна сестра има нужда от повече внимание. Тези братя пишат: „Сега гледаме два пъти дневно, сутрин и вечер, някой да бъде в контакт с нея, лично или по телефона.“ (Сравни Матей 25:36.)
12. (а) Как настоятели могат да се грижат по–старите братя да имат полза от християнските събрания? (б) Как можем да употребим издадените от Дружеството касети?
12 Настоятелите също се грижат да могат по–възрастните братя да се ползуват от християнските събрания (Евреи 10:24, 25). Трябва ли някой да бъде закаран с кола? А може би някои, поради слаб слух, просто не могат да ‘чуват и да разберат смисъла’ на това, което се говори при събранията (Матей 15:10). Може би трябва да се инсталират за тях слушалки. В някои еклезии събранията са предавани по телефона, благодарение на което могат да слушат в дома си. Други записват за тежко болни всичко на касети, а в някои случаи купуват за тях магнетофони. Старейшина от Германия така се изказал относно касетите: „Посетих няколко по–стари братя, които тъкмо седяха пред телевизора и гледаха програми, за които не може да се каже, че бяха духовно назидаващи“. Защо да не ги поощрим да слушат издадените от Дружеството касети със записи на мелодиите на Царството или библейски книги?
13. Как може да се помогне на по–старите възвестители на Царството да останат активни?
13 Някои по–стари членове на еклезията стават нередовни или дори неактивни като вестители. Обаче възрастта не трябва да бъде пречка за проповядването на „благовестието за Царството“ (Матей 24:14). Не един ще приеме твоята обикновена покана да отиде с тебе на служба. Можеш да оживиш неговата любов към проповядването, като му разказваш преживяни случки в тази дейност. Ако им е трудно да се изкачват по стълби, тогава организирай работа в сгради с асансьор или в къщи където няма стълби. Някои вестители могат да поканят по–стари братя на своите библейски изучавания или да провеждат тези изучавания в жилищата на такива по–стари братя.
14. (и текста в рамката) (а) Какво могат да направят старейшините когато по–стар брат или сестра се намира в критично финансово положение? (б) По какъв начин някои еклезии задоволяват нуждите на старите възвестители?
14 „Парите са защита“ (Еклисиаст 7:12). Обаче много стари братя и сестри се намират в трудно финансово положение и без роднини, които да искат да им помогнат. Отделни членове на еклезията като научават за нуждата са обикновено щастливи, ако могат нещо да направят за тях (Яков 2:15–17). Старейшините могат също да проучат какви възможности има за получаване на социална помощ, застрахователна полица, пенсия и т.н. Обаче, в някои страни такава помощ е трудно достъпна и може да остане само един изход, да се последва примера от 1 Тимотей, глава 5, а именно да се организира помощ от цялата еклезия.
15. (а) Съществуват ли ограничения относно помоща давана от еклезията? (б) В какъв смисъл съветът на Лука 11:34 може да се отнесе до някои, които са твърде взискателни?
15 Както в първото столетие такава помощ се определя за тези, които заслужават и наистина се нуждаят. Настоятелите не са задължени да изпълняват придирчиви молби или да удовлетворяват неоснователни искания. Такива стари християни трябва да имат „чисто око“ (Лука 11:34).
Как всеки може да взима под внимание нуждите на старите
16, 17. (а) Защо е важно освен старейшините, да се грижат и другите вестители за старите? (б) Как заетите братя и сестри могат ‘да изкупуват времето’ за старите?
16 Преди известно време една сестра била приета в болница. Диагнозата била — недохранване. „Ако повече братя от еклезията й биха обръщали внимание, — написал един старейшина, — може би нямало да се случи това“. Да, не само старейшините трябва да се грижат за по–старите съхристияни. Павел писал: „Ние сме членове, които принадлежат един на друг“ (Ефесяни 4:25).
17 Без съмнение някои от нас са вече обременени с лични задължения. Обаче старай се ‘да не се грижиш само за себе си, но и за другите’ (Филипяни 2:4). При добра организация често ще успееш да ‘изкупиш времето’ (Ефесяни 5:16). Например не би ли могъл да посетиш някой по–стар християнин след завършване на проповедната служба? Някои се чувствуват много самотни, особено в делнични дни. Младежите също могат да участвуват в посещаването на такива възвестители и да им помагат в нещо. Сестрата, на която помагал един юноша, казала в молитва: „Благодаря ти, Йехова, за младия брат Джон. Той е прекрасен човек“.
18. (а) Защо разговарянето със старите понякога може да бъде трудно? (б) Как посещението на стар християнин или разговор с него може да допринесе за взаимно назидаване?
18 Ограничаваш ли се в събранията само на повръхностно поздравляване? Наистина не е лесно да се разговаря с някого, който има проблеми със слуха си и трудно се изказва. Освен това, поради слабо здраве, не всеки стар има жизнерадостно настроение. Обаче „по–добре е дълготърпеливият“ (Еклисиаст 7:8). При малко усилие може да се стигне до ‘взаимно утешаване’ (Римляни 1:12). Опитай се да споделиш преживяни случки от проповедната ти служба. Разказвай какви интересни аргументи си прочел в списанията Стражева кула и Събудете се! или още по–добре е да слушаш. (Сравни Йов 32:7.) По–старите имат какво да разказват, ако им дадеш възможност. Един настоятел признал: „Посещението при онзи стар брат ми подейства много добре“.
19. (а) Какво трябва да обхваща нашата грижа за по–старите? (б) По какъв начин можем да помогнем на семейства, които се грижат за остаряли родители?
19 Не трябва ли да разшириш грижите си и върху семействата, които се грижат за такива стари. Съпрузи, грижещи се за своите стари родители разказват: „Някои от еклезията вместо да ни насърчат започнаха да ни критикуват. Една сестра ни каза: ‘Ако продължавате така да отсъствате от събранията, то ще отслабнете духовно!’ Обаче нищо не направи за да можем по–често да присъствуваме на тях.“ Също обезсърчаващи са малко конкретните обещания от вида: „Ако ще имаш нужда от помощ, обади ми се“. Обикновено те не означават повече отколкото: „Бъдете стоплени и нахранени“ (Яков 2:16). Колко по–добре е да се изрази грижата с дела! Друго семейство казва: „Нашите приятели са прекрасни и винаги ни подкрепят! Някои се грижат за мама няколко дена, за да можем да си починем малко. Други я взимат на библейски изучавания. Това, че други се грижат за нейното благосъстояние е за нас истинско насърчение“.
20, 21. Какво трябва да направят стари християни, за да улеснят тези, които се грижат за тях?
20 Общо взето старите членове на еклезията са добре осигурени. Какво обаче могат да направят самите стари християни, за да може такава работа да се извършва с радост, а не с въздишка? (Сравни Евреи 13:17). Съдействай с предварително взетите мерки на старейшините, които са за твое добро. Изразявай благодарност и цени направените ти услуги, които са израз на доброжелателност. Избягвай да бъдеш твърде взискателен и прекалено критичен, въпреки че със старостта са свързани болки и страдания, опитай се да бъдеш предразположен жизнерадостно и оптимистично (Притчи 15:13).
21 „Братята са прекрасни. Не зная какво бих направил без тях“ — така са се изказали много стари братя до сега. Но преди всичко грижата за старите е задължение за техните деца. Какво е свързано с това и как можем най–добре да се справим с тази задача?
Спомняш ли си?
Какви предварителни мерки за по–старите били взети в първото столетие?
Как могат настоятелите да организират подпомагането на по–старите в еклезията?
Как може всеки по–отделно да изрази проявата на интерес към по–старите в еклезията?
Какво могат да направят по–старите за да улеснят тези, които се грижат за тях?
[Бележки под линия]
a Левит 27:1–7 споменава за откупване на хора ‘жертвувани’ (чрез обричане) за работа в храма. Цената на откупа се различавала в зависимост от възрастта. При възраст над 60 години цената значително спадала вероятно поради това, че по–стария човек не можел да работи толкова, колкото младия. В Еврейска енциклопедия се казва по този въпрос следното: „Съобразно Талмудът старостта започва ... с 60 години“.
[Блок на страница 11]
Помагане на по–старите — как някои постъпват
Една еклезия в Бразилия намерила добра възможност да се грижи за нуждите на брат, живущ наблизо до Царската зала. Групата за изучаване на библейски книги, отговорна за почистване на Залата, чисти също и неговото жилище.
Друга еклезия в една страна измислила съвсем прост метод как да помогне на болен брат да участвува в теократичната школа. Всеки път, когато бил наред да произнася кратка реч, един брат бил натоварен с отговорността да го посети заедно с още двама или трима дуги проповедници. Те започват кратко събрание с молитва и братът произнася речта си. След това му се дава съответния съвет. Какво поощрение за него е това посещение!
Пътуващи настоятели предхождат с добър пример. По–стар брат в една еклезия, който не може да се движи без инвалидна количка, бил доста дразнителен и редко бил посещаван. Пътуващ настоятел наредил така нещата, че могъл да покаже на брата докладът със снимки. Братът бил трогнат до сълзи от това, което видял. Настоятелът казал: „Беше голямо задоволство за мене, че едно таково малко внимание и малко любов могат да причинят такъв ефект.“
Няколко старейшини направили посещение при по–стар брат и видяли, че е много тежко болен. Веднага бил закаран в болница. Оказало се, че братът се нуждаел от обширно медицинско лечение, което обаче не можел да заплати. Когато това било съобщено в еклезията, възвестителите събрали достатъчно пари за да покрият разноските. Двама старейшини се редували да го карат в болница и връщат обратно в дома му, въпреки че трябвало да взимат отпуска за това. Затова пък радостта била много голяма, когато братът се съвзел от болестта си и започнал да служи като помощник пионер, докато преди четири години починал.
Една по–стара сестра от Филипините нямала никакви близки. Еклезията взела предварителни мерки, така че да бъде пригледвана по време на тригодишното й боледуване. Погрижила се за малко жилище, донасяло й се всеки ден ядене и всичко било поддържано в чистота.
Вестителите в Нигерия редовно помагали на 82–годишен целодневен пионер и жена му, подкрепяйки ги материално. Когато държавните власти предназначили къщата им за събаряне, еклезията им предложила да се преместят в помещението при Залата на Царството, докато им се осигури друго жилище.
В Нигерия една еклезия наела медицинска сестра да се грижи за едно семейство. Едновременно определила една сестра от еклезията да се грижи за чистотата на дома, да приготвя храна и да задоволява другите физически нужди. Всеки месец еклезията отделя за тях известна сума.
[Снимка на страница 10]
Всички могат да имат дял в оказване почит на по–старите в еклезията.