Да проявяваме християнска любов към възрастните
САМЮЪЛ ДЖОНСЪН, един писател от 18–и век, разказал историята на един млад човек, който забравил къде сложил шапката си, когато гостувал на свои приятели. Това не предизвикало никакви забележки. „Но ако същото невнимание бъде проявено от възрастен човек — продължил Джонсън, — хората ще вдигнат рамене и ще кажат: ‘Вече му изневерява паметта.’“
Разказът на Джонсън показва, че на възрастните, вероятно подобно на много други групи от малцинства, несправедливо се приписват определени характеристики. И въпреки че грижата за нуждите на възрастните е едно предизвикателство, от нея извличат полза всички участвуващи страни. Какви са предизвикателствата и възнагражденията, и защо този въпрос засяга все повече и повече хора?
Според статистиката, 6 процента от населението на света са хора на 65 и повече години, а в развитите страни този процент е два пъти по–голям. В Европейската общност, която определи 1993 г. за „Европейска година на възрастните хора и на солидарността между поколенията“, всеки трети човек е над 50–годишен. Там, както и в повечето индустриализирани страни, намаляващият процент на раждаемостта и увеличаващата се продължителност на живота довеждат до неравновесие в разпределението на населението. При тези условия грижата за онези, които са в напреднала възраст, явно представлява сериозна задача. Колко различни били нещата в миналото на Ориента!
„Пазители на знание“
Handwörterbuch des Biblischen Altertums für gebildete Bibelleser [„Наръчник върху библейската древност за образовани читатели на Библията“] посочва, че в древния Ориент „на възрастните се гледало като на съхранители на традиционните ценности на мъдростта и висшето познание, поради което по–младите били съветвани да търсят тяхното общество и да се учат от тях.“ Smith’s Bible Dictionary [„Библейски речник на Смит“] обяснява: „В частния живот [на възрастните] се гледало като на пазители на знание . . . [Младите] им давали възможност първи да изразят своето мнение.“
Уважението към възрастните било отразено в Моисеевия закон в Левит 19:32: „Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ.“ Така че възрастните заемали привилегирована позиция в обществото и били смятани за ценно съкровище. Явно това бил начинът, по който моавката Рут гледала на своята свекърва, израилтянката Ноемин.
Рут била твърдо решена да придружи Ноемин от Моав до Израил, където след това внимателно слушала съветите на Ноемин. Щом вече стигнали до Витлеем, Ноемин била тази, която забелязала, че ръката на Йехова насочва събитията, и именно Ноемин напътствувала Рут как да се държи. (Рут 2:20; 3:3, 4, 18) И тъй като Рут се учела от Ноемин, животът ѝ се формирал по теократичен начин. Нейната свекърва се оказала пазителка на знание.
По подобен начин младите християнки днес могат да извлекат полза от общуването с по–възрастните жени в сбора. Може би една сестра замисля брак или се бори с упорит личен проблем. Колко мъдро би било да потърси съвета и подкрепата на някоя зряла възрастна сестра, която има опит в тази област!
Освен това членовете на едно старейшинско тяло могат да извлекат полза, като черпят от опита на възрастните сред тях. Ние можем да се поучим от Лот, който пропуснал да направи това. Един спор сред пастирите на стадата на Авраам и Лот трябвало да бъде разрешен по начин, който щял да засегне всички. Лотовият избор не бил мъдър. Колко по–добре щяло да бъде да поиска първо съвет от Авраам! Лот щял да получи зряло напътствие и щял да спести на семейството си нещастието, което било резултат от прибързания му избор. (Битие 13:7–13; 14:12; 19:4, 5, 9, 26, 29) Дали ти слушаш внимателно какво казват зрелите старейшини, преди да стигнеш до свое мнение по даден въпрос?
Множество възрастни хора притежават трайна пламенност за работата на Йехова, подобна на онази, която имали Симеон и Анна през първи век. (Лука 2:25, 36, 37) Белег за уважение и проява на загрижена нагласа спрямо такива възрастни хора е те да бъдат включвани в дейностите на сбора дотолкова, доколкото позволяват силите им, макар и да са в напреднала възраст. Може би младеж има нужда от помощ, когато подготвя задачата си за Училището за теократична служба. Един проницателен старейшина може да реши, че идеалният наставник в случая би бил някой възрастен член на сбора, притежаващ улегнала мъдрост, доброжелателен начин на общуване и време на разположение.
Но грижите за специалните нужди на възрастните включват повече неща. Мнозина са измъчвани от самота, страх от престъпления и финансови затруднения. Освен това, щом възрастните се разболеят, тези проблеми се усложняват от недоброто здраве и от разочарованието от намаляващата сила. Тогава те имат нужда от повече внимание. Как трябва да реагират отделните хора и сборът като цяло?
„Проявявай преданост към Бога“
През първи век Павел писал под вдъхновение в 1 Тимотей 5:4, 16: „Ако някоя вдовица има чада или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие [преданост към Бога — NW] към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога. Ако някой вярващ, мъж или жена, има сродници вдовици, нека си ги пригледват, та църквата да се не обременява, за да може да пригледва истинските вдовици.“ Грижата за възрастните била семейна отговорност. Ако един възрастен член на сбора имал нужда от помощ, то след като семейството изчерпело всички възможности да му помогне, тогава отговорността падала на сбора. Тези принципи не са се променили.
Какво помага на християните да показват християнска любов към възрастните, като проявяват преданост към Бога в собствения си дом? Да разгледаме следващите изказвания от някои Свидетели, които имат известен опит в грижите за хора в напреднала възраст.
Редовно внимание спрямо духовните нужди
„Разглеждането на дневния текст заедно беше неоценима помощ — спомня си Феликс, който помагал на своята съпруга да се грижи за родителите си. — Лични преживявания и стремежи се преплитаха с принципите на Йехова.“ Да, при заемането с грижата за възрастни роднини, главен фактор е обръщането на нужното внимание на тяхното духовно обучение. Това е логично, като се имат предвид думите на Исус в Матей 5:3 (NW): „Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда.“ Дневният текст може да бъде допълнен с програма за четене на Библията, с обсъждане на основани на Библията публикации и с молитва. „Изглежда на възрастните хора се харесва известна степен на редовност“ — отбелязва Петер.
Да, редовността е много необходима в духовните неща. Не само в духовните неща, но и в ежедневието възрастните ценят спазването на ред. Дори и онези, които имат леки неразположения, могат да бъдат сърдечно насърчавани „да стават от леглото и да се обличат добре всеки ден“ — казва Урсула. Разбира се, ние искаме да избегнем впечатлението, че налагаме нещо на възрастните. Дорис признава, че нейните добронамерени усилия често са се осуетявали. „Правех какви ли не грешки. Един ден помолих баща си да сменя ризата си ежедневно. Тогава майка ми ми напомни: ‘Той все още е мой съпруг!’“
Възрастните са били млади някога, но за младите е много трудна задача да се поставят на мястото на възрастните. И все пак това е ключът към разбирането на техните специални потребности. Напредналата възраст донася чувство за безизходица. Герхард обяснява: „Моят тъст се ядосваше сам на себе си, че не може вече да прави всичко онова, с което беше свикнал. За него беше изключително болезнено да приеме това положение. Характерът му се промени.“
При променящите се обстоятелства не е нещо необичайно възрастният човек да отреагира на притесненията си, като критикува другите, особено онези, които се грижат за него. Причината за това е проста. Тяхното любещо внимание му напомня за неговата отслабваща сила. Как трябва да реагирате вие на този несправедлив критицизъм и оплаквания?
Помнете, че тези отрицателни чувства не са израз на това как Йехова гледа на вашите усилия. Продължавайте да вършите добро и запазете чиста съвест, дори и отвреме–навреме да получавате несправедливи забележки. (Сравни 1 Петър 2:19.) Местният сбор може да окаже голяма подкрепа.
Какво може да направи сборът
Много сборове имат основания да бъдат дълбоко признателни за миналите усилия на нашите скъпи възрастни братя и сестри. Може би те са били онези, които са положили основата на сбора, изграждайки го от неколцина вестители преди десетилетия. Къде щеше да бъде сега сборът без тяхната минала пламенна дейност и може би без настоящата им финансова подкрепа?
Когато се наложи грижите за един възрастен вестител да се увеличат, не трябва близките да останат сами с това задължение. Другите могат да помогнат, като вършат онова, което трябва да се свърши, като готвят, чистят, извеждат възрастния на разходка, предлагат превоз до събранията или просто разговарят с него в Залата на Царството. Всички могат да участвуват в това, макар че резултатността и организираността се постигат най–добре, когато усилията са координирани.
Координацията е нещо, което старейшините могат да помнят, когато организират пастирски посещения. Някои сборове са образцови в това отношение, като старейшините се грижат за това редовни пастирски посещения да бъдат правени при възрастните и слабите, дори и при онези, които получават добра грижа от своите семейства. Но изглежда други сборове трябва да бъдат по–будни по отношение на своите задължения към възрастните.
За един верен брат, който наближавал края на 80–те си години, се грижели дъщеря му и зет му, които напуснали Бетел, за да могат да правят това. Но посещенията от другите членове на сбора също били важни за него. „Когато аз самият посещавах болните — оплаквал се този брат, — се молех с тях. Но сега никой не се моли с мен.“ Любещото внимание на близките не освобождава старейшините от задължението да ‘надзирават стадото на Бога, което им е поверено’. (1 Петър 5:2, NW) Освен това онези, които се грижат за възрастните, имат нужда от укрепване и насърчение, за да продължат своето добро дело.
„Стар и сит от дни“
Александър Хумболд, немски учен от 19–и век, бил в напреднала възраст, когато една млада дама го попитала дали не намира остаряването за нещо досадно. „Напълно сте права — отговорил ученият, — но това е единственият начин да живееш дълго.“ Подобно на това, много братя и сестри днес дават добър пример, приемайки проблемите на старостта като цената за честта да живеят дълго. Те отразяват нагласата, проявена от Авраам, Исаак, Давид и Йов, които били ‘стари и сити от дни’. — Битие 25:8; 35:29; 1 Летописи 23:1; Йов 42:17.
Напредващата възраст донася със себе си предизвикателството да приемеш помощ по достоен начин и да изразиш искрена благодарност. Разумът изисква всеки да признае ограниченията на силата си. Но това не осъжда възрастния човек на бездействие. Мария е преминала отдавна 90–те, но продължава да присъствува на събранията на сбора и да дава отговори там. Как успява да прави това? „Не мога да чета повече, но слушам „Стражева кула“ на касети. Забравям доста неща, но обикновено успявам да дам отговор.“ Подобно на Мария, ако човек се поддържа зает с укрепващи неща, това му помага да остане активен и да запази християнската си личност.
Под управлението на божието Царство вече няма да има старост. Тогава онези, които са остарели в тази система, и може би дори са умрели, ще си спомнят с любов за грижите и вниманието, които са им били оказани. Когато тези възрастни хора си възвърнат живота и силата, те несъмнено ще изпитват силна любов към Йехова и дълбока благодарност към онези, които са останали близо до тях по време на изпитанията им в тази стара система. — Сравни Лука 22:28.
А онези, които в момента се грижат за възрастни хора? Много скоро, когато Царството установи пълен контрол над земята, те ще си припомнят с радост и облекчение факта, че не са пренебрегнали своите задължения, а са проявявали преданост към Бога, като са показвали християнска любов към възрастните. — 1 Тимотей 5:4.
[Блок на страница 30]
Възрастните ще се радват на посещенията ви
Много добро може да бъде постигнато, като заплануваме едно посещение, може би не повече от 15 минути, при възрастен човек, след като сме били на проповядване. Но е по–добре да не оставяме тези посещения на случайността, както показва следващата случка.
Бригите и Ханелоре били заедно на проповядване и разговаряли с един възрастен човек пред вратата на дома му. Сестрите разговаряли с него около пет минути, преди да разберат, че той също бил Свидетел на Йехова, член на същия сбор. Колко неудобна ситуация! Но случката завършила с положителен резултат. Ханелоре веднага запланувала да посети брата и да му помогне да присъствува на събранията на сбора.
Знаеш ли името и адреса на всеки по–възрастен вестител, който живее в района, в който проповядваш? Би ли могъл да уредиш нещата така, че да го посетиш за малко? Вероятно твоето посещение ще бъде прието с голяма признателност.