„Бягайте по такъв начин“

ПРЕДСТАВИ си, че си на един стадион, препълнен с развълнувани хора. Спортистите излизат на площадката. Множеството реве, когато вижда своите любимци. Съдиите са на разположение, за да прилагат правилата. Докато тече състезанието, победни викове се смесват с възклицания на разочарование. Оглушителни аплодисменти посрещат победителите!

Вие присъствувате не на съвременно спортно събитие, но на такова, което се провеждало преди около 2000 години в Истмус (Коринт). Тук, на всеки две години, от шести век пр.н.е. до четвърти век от н.е. били провеждани прочутите истмийски игри. Дни наред събитието привличало интереса на цяла Гърция. Игрите били нещо повече от обикновени състезания по атлетика. Атлетите били символ на бойна готовност. Победителите, които били издигани в кумир като герои, получавали венци, направени от листа на дървета. Те били обсипвани с изобилие от дарове, а градът им отпускал щедра издръжка за цял живот.

Апостол Павел бил добре запознат с истмийските игри, провеждани близо до Коринт, и сравнил линията на християнския живот с едно състезание по атлетика. Като говорел за бегачите, борците и боксьорите, той описал много точно възнаграждението за старателните упражнения, добре насочените усилия и издръжливостта. Разбира се, християните, до които той пишел, също знаели за игрите. Някои несъмнено били сред викащите множества на стадиона. Така че те щели да разберат лесно примерите на Павел. А ние днес? Ние също сме включени в състезание — това за вечен живот. Как можем да имаме полза от препоръките на Павел за онези състезания?

‘Да се състезаваме според правилата’

Условията за участие в древните игри били много строги. Един глашатай представял всеки атлет на зрителите и викал: ‘Има ли някой, който може да обвини този човек в някакво престъпление? Дали той е разбойник, или порочен и покварен в живота и обноските си?’ Според Archaeologia Graeca [„Гръцка археология“], „никой, който бил известен като престъпник или бил [тясно] свързан с някой такъв, не бил допускан да се състезава“. А нарушенията на състезателните правила били тежко наказвани чрез изключване на нарушителите от състезанията.

Този факт ни помага да разберем изявлението на Павел: „Ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно [не се е състезавал според правилата — NW].“ (2 Тимотей 2:5) Подобно на това, за да бягаме в състезанието за живот, трябва да отговаряме на изискванията на Йехова, като се придържаме към неговите високи морални стандарти, както са записани в Библията. Но Библията ни предупреждава, че „помислите на човешкото сърце са зло още от младините му“. (Битие 8:21) Така дори след навлизане в състезанието трябва да внимаваме да продължаваме да се състезаваме според правилата, за да продължаваме да имаме одобрението на Йехова и да придобием вечен живот.

Най–голямата помощ, с която разполагаме, за да постъпваме по този начин, е любовта към Бога. (Марко 12:29–31) Тази любов ще ни подтиква да искаме да угодим на Йехова и да постъпваме според неговата воля. — 1 Йоан 5:3.

‘Да отхвърлим всяка тегота’

В древните игри бегачите не били обременявани от дрехи или екипировка. „При състезанията по бягане . . . състезателите участвували съвсем голи“ — се казва в книгата The Life of the Greeks and Romans [„Животът на гърците и римляните“]. Това, че не носели дрехи, осигурявало на атлетите бързина, подвижност и пъргавина. Не се губела енергия заради излишен товар. Вероятно Павел имал предвид точно това, когато писал на християните от еврейски произход: ‘Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще.’ — Евреи 12:1.

Каква тежест може да ни пречи в състезанието за живот? Една такава тежест би могло да бъде желанието да трупаме материални неща или да поддържаме скъпо струващ начин на живот. Някои може да разчитат на богатството за сигурност или да гледат на него като на източник на щастие. Такава излишна „тегота“ може да забави един бегач до такава степен, че накрая Бог вече да не означава кой знае колко за него. (Лука 12:16–21) Вечният живот може да започне да изглежда като една далечна надежда. ‘Новият свят ще дойде някой ден — може да разсъждава човек, — но през това време можем също да извлечем полза от онова, което този свят предлага.’ (1 Тимотей 6:17–19) Подобен материалистичен възглед може много лесно да отклони някого от състезанието за живот или да попречи на някой дори да го започне.

В Проповедта на планината Исус заявил: „Никой не може да е роб на двама господари; защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на богатството.“ (NW) Тогава, след като разказал за грижата на Йехова относно нуждите на птици и животни, и казал, че хората са много по–ценни от тях, той подканил учениците си: „И тъй, не се безпокойте, и не думайте: ‘Какво ще ядем?’ Или: ‘Какво ще пием?’ Или: ‘Какво ще облечем?’ Защото всичко това търсят езичниците, понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ — Матей 6:24–33.

‘Да бягаме с издръжливост’

Не всички древни състезания по бягане били на къси разстояния. Едно състезание, наречено до̀лихос, достигало около четири километра. То било сериозно изпитание на силата и издръжливостта. Както гласи преданието, през 328 г. пр.н.е. един атлет на име Агеас, след като спечелил това състезание, тръгнал и пробягал целия път до своя роден град Аргос, за да обяви победата си. Този ден той пробягал почти 110 километра!

Християнското състезание е също едно бягане на дълги разстояния, което подлага на изпитание нашата издръжливост. Това, което е необходимо, за да се спечелят одобрението на Йехова и наградата на вечния живот, е да издържим в това състояние до края. Павел пробягал състезанието по такъв начин. Към края на своя живот той могъл да каже: „Аз водих добрата битка, пробягах разстоянието до финала, опазих вярата. Отсега нататък за мен се пази короната на праведността.“ (2 Тимотей 4:7, 8, NW) Като Павел ние трябва да пробягаме „до финала“. Ако издръжливостта ни намалява само защото състезанието е малко по–дълго, отколкото сме очаквали първоначално, ние няма да успеем да спечелим своята награда. (Евреи 11:6) Каква трагедия ще бъде това, като виждаме, че сме толкова близо до линията на финала!

Наградата

На победителите в древните гръцки състезания по атлетика били давани венци, които обикновено били направени от листа на дървета и били украсени с цветя. На питийските игри спечелилите получавали венец от лавър. На олимпийските игри те получавали венци от листа на дива маслина, докато на истмийските игри им били давани венци, направени от бор. „За да подбуждат пламенността на състезателите — отбелязва един библейски учен, — венците, наградите за победа, заедно с палмови клони били положени по време на състезанието пред погледа им, на триножник или маса, поставени на стадиона.“ За победителя било голяма чест да носи венеца. При своето завръщане у дома той се возел триумфално в колесница из града.

Като имал предвид това, Павел попитал своите читатели от Коринт: „Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. . . . Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен.“ (1 Коринтяни 9:24, 25; 1 Петър 1:3, 4) Какъв контраст! За разлика от увяхващите венци на древните спортни игри, наградата, която очаква на финала бягащите в състезанието на живота, никога няма да погине.

Като имал предвид този по–хубав венец, апостол Петър писал: „Когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.“ (1 Петър 5:4) Коя награда, която този свят предлага, може да се сравни с безсмъртието — наградата на нетленен живот в небесна слава с Христос?

Днес огромното мнозинство християнски бегачи не са помазани от Бога, за да бъдат негови духовни синове, и нямат небесна надежда. Те не бягат за наградата на безсмъртието. Но пред тях Бог също поставя една награда, която няма равна на себе си. Тя е вечен живот в съвършенство и в рай на земята, под управлението на небесното Царство. Каквато и да е наградата, върху която християнският бегач държи погледа си съсредоточен, той ще бяга с по–голяма решителност и сила, отколкото бегачът в едно атлетическо състезание. Защо? Защото наградата никога няма да повехне: „Обещанието, което Той ни даде, е това — вечен живот.“ — 1 Йоан 2:25.

При наличието на една такава несравнима награда пред християнския бегач, какъв трябва да бъде неговият възглед относно примамките на този свят? Той трябва да бъде като възгледа на Павел, който казал: „Наистина аз смятам всичко за загуба заради превъзходната стойност на познанието за Христос Исус, моя Господар. Заради него приех загубата на всички неща и ги смятам за голям боклук.“ Колко упорито бягал Павел с оглед на това! „Братя, все още не смятам, че съм хванал здраво това; но едно нещо е налице относно него — забравяйки нещата зад себе си и стремейки се напред към нещата пред себе си, преследвам целта за наградата на горното призвание от Бога посредством Христос Исус.“ (Филипяни 3:8, 13, 14, NW) Павел бягал с поглед, решително съсредоточен върху наградата. Така трябва да бягаме и ние.

Най–добрият пример за нас

При древните спортни игри победителите се радвали на всеобщо възхищение. Поетите пишели за тях и скулпторите им правели статуи. Историчката Вера Оливова казва, че те „се къпели в слава и се ползували с огромна популярност“. Те също служели като образец за подражание за бъдещите победители.

Кой е „победителят“, който е дал най–добрия пример за християните? Павел отговаря: „С търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исуса, начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.“ (Евреи 12:1, 2) Да, за да можем да бъдем победители в нашето състезание за вечен живот, трябва да гледаме съсредоточено към нашия образец, Исус Христос. Можем да правим това, като четем редовно евангелските повествования и размишляваме върху начините, по които можем да му подражаваме. Такова изучаване ще ни помогне да разберем, че Исус Христос бил покорен на Бога и чрез издръжливостта си доказал качеството на своята вяра. Като награда за своята издръжливост той получил одобрението на Йехова Бог заедно с множество чудесни привилегии. — Филипяни 2:9–11.

Разбира се, най–забележителното качество на Исус била неговата любов. „Никой няма по–голяма любов от това, щото да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13) Той придал по–дълбоко значение на думата „любов“, казвайки ни да обичаме дори и враговете си. (Матей 5:43–48) Тъй като обичал своя небесен баща, Исус намирал радост във вършенето на Неговата воля. (Псалм 40:9, 10; Притчи 27:11) Като гледаме внимателно към Исус като към наш образец и като към онзи, който определя темпото ни в изнурителното състезание на живота, това ще ни подтикне също да обичаме Бога и ближния си, и да намираме истинска радост в своята свята служба. (Матей 22:37–39; Йоан 13:34; 1 Петър 2:21) Нека помним, че Исус не иска невъзможното. Той ни уверява: „[Аз] съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“ — Матей 11:28–30.

Като Исус, и ние се нуждаем от това да продължаваме да гледаме към наградата, която е запазена за всеки, който издържи до края. (Матей 24:13) Ако се състезаваме според правилата, ако отхвърляме всяка тежест и бягаме с издръжливост, можем да бъдем сигурни в победата. Целта, която се вижда, ни вика напред! Тя обновява силите ни чрез радостта, която ни вдъхва, радост, която прави пътя пред нас по–лек.

[Снимка на страница 29]

Християнското състезание е едно дълго бягане — то изисква издръжливост

[Снимка на страница 30]

За разлика от увенчаните победители, християните могат да очакват с нетърпение една вечна награда

[Снимка на страница 31]

Наградата е за всеки, който издържи докрай

[Информация за източника на снимката на страница 28]

Copyright British Museum