Препратки за „Християнски живот и служба — учебна тетрадка“
5–11 АВГУСТ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО 2 ТИМОТЕЙ 1–4
„Бог не ни е дал дух на страхливост“
Младежи, нека вашият напредък бъде явен пред всички
9 За да помогне на Тимотей, след време Павел му припомнил: „Бог не ни е дал дух на страхливост, а на сила, любов и здравомислие.“ (2 Тим. 1:7) Здравомислието се състои в това да умеем да разсъждаваме разумно. То включва способността да посрещаме нещата такива, каквито са, а не каквито ние бихме желали да бъдат. Някои незрели младежи проявяват „дух на страхливост“ и умствено се опитват да избягат от проблемите, като спят повече отколкото е необходимо, гледат много телевизия, злоупотребяват с алкохол и наркотици, непрекъснато си търсят забавления или се отдават на сексуална неморалност. Християните са съветвани ‘да отхвърлят безбожното поведение и светските желания и да живеят със здравомислие, праведност и преданост към Бога сред настоящата система’. (Тит 2:12)
‘Бъдете силни и смели!’
7 Павел писал на Тимотей: „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила ... И тъй, не се срамувай да свидетелстваш за нашия Господ.“ (2 Тимотей 1:7, 8; Марко 8:38) След като прочетохме тези думи, можем да се запитаме: „Срамувам ли се от своите вярвания, или съм смел? Дали казвам на колегите (или съучениците) си, че съм Свидетел на Йехова, или се опитвам да скрия този факт? Срамувам ли се да бъда различен от другите, или се гордея с това, че се отличавам от тях заради взаимоотношенията си с Йехова?“ Ако някой се страхува да проповядва добрата новина или да заеме неодобрена от обществото позиция, нека да си припомни съвета на Йехова към Исус Навиев: „Бъди силен и смел.“ Никога не забравяй, че от значение е гледната точка на Йехова и Исус Христос, а не мнението на твоите колеги или съученици. — Галатяни 1:10.
Да търсим духовни бисери
Да търсим истинското богатство
13 Тимотей бил човек със силна вяра. След като го нарекъл „добър войник на Христос Исус“, Павел му казал: „Никой, който служи като войник, не се замесва в делата на всекидневния живот, за да може да получи одобрението на онзи, който го е записал за войник.“ (2 Тим. 2:3, 4) Исусовите последователи днес, сред които са повече от един милион целодневни служители, прилагат съвета на Павел според обстоятелствата си. Те устояват на изкушенията в рекламите и в света около тях, като помнят принципа, че „който взема назаем, е роб на заемодателя“. (Пр. 22:7) Сатана иска да ни направи роби на търговската си система и да влагаме в нея цялото си време и сили. Някои вземат големи заеми, за да си купят дом, скъпа кола или да платят за образование или пищна сватба. Подобно решение може да ни обвърже с дългове години наред. Проява на съобразителност от наша страна е да живеем скромно и да ограничим дълговете и разходите си, което ще ни позволява да служим на Бога, а не да робуваме на търговската система. (1 Тим. 6:10)
Народът на Йехова ‘се отрича от неправедността’
10 Днес служителите на Йехова не се сблъскват често с отстъпничество в сбора. Все пак, когато попаднем на небиблейски учения, независимо от източника им, трябва решително да ги отхвърлим. Няма да е мъдро да влизаме в спорове с отстъпници било то лично, в интернет или чрез други средства за общуване. Дори да възнамеряваме да помогнем на човека, ако разговаряме с него, ще постъпим в разрез с библейското напътствие, което току–що разгледахме. Вместо това, като народ на Йехова, ние напълно избягваме, или отхвърляме, отстъпничеството.
12–18 АВГУСТ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ТИТ 1 — ФИЛИМОН
„Да назначиш старейшини“
Въпроси на читатели
Макар че в Писанието не се обяснява подробно как било извършвано всяко назначение, можем да придобием известна представа относно това. В Библията се казва, че когато се връщали от първото си мисионерско пътуване, Павел и Варнава ‘назначили старейшини във всеки сбор и след молитва и пост ги поверили на Йехова, в когото те били повярвали’. (Деян. 14:23) Години по–късно Павел писал на своя спътник Тит следното: „Оставих те в Крит, за да поправиш нещата, които не са в ред, и да назначиш старейшини във всеки град, както ти наредих.“ (Тит 1:5) Тимотей, който често придружавал апостол Павел, изглежда получил подобни правомощия. (1 Тим. 5:22) Ясно е тогава, че тези назначения били правени от пътуващите надзорници, а не от апостолите и старейшините в Йерусалим.
Въз основа на този библейски прецедент Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова промени начина, по който се назначават старейшините и помощник–служителите. От 1 септември 2014 г. назначенията се извършват както следва: Всеки окръжен надзорник внимателно разглежда препоръките от своя окръг. Когато посещава сборовете, той се старае да опознае братята, които са били препоръчани, като участва с тях в службата, ако е възможно. След като обсъди препоръките с местното старейшинско тяло, окръжният надзорник има отговорността да назначи старейшини и помощник–служители в сборовете в своя окръг. По този начин се следва по–отблизо образецът от първи век.
Кой надзирава целия процес на назначаването? „Верният и разумен роб“ има главната отговорност да храни „слугите“. (Мат. 24:45–47) Това включва изследване на Писанието с помощта на светия дух, с цел да се осигурят напътствия как да бъдат организирани сборовете по света съгласно библейските принципи. Също така „верният роб“ назначава всички окръжни надзорници и членове на Комитети на клона. От своя страна, клонът осигурява практична помощ в прилагането на напътствията. Всяко старейшинско тяло има задължението да разгледа обстойно библейските изисквания за братята, които препоръчва да получат назначение в Божия сбор. Всеки окръжен надзорник има сериозната отговорност да обмисли внимателно и с молитва препоръките от старейшините и след това да назначи братята, които отговарят на изискванията.
Да търсим духовни бисери
w89-E 15/5 31, абз. 5
Въпроси на читатели
Той несъмнено не бил съгласен с обобщаващите расови или етнически обиди срещу критяните. Можем да сме сигурни в това, защото Павел знаел, че на Крит има добри християни, одобрени и помазани от Бога със свети дух. (Деяния 2:5, 11, 33) Там имало достатъчно отдадени християни да се сформират сборове „във всеки град“. Макар че не били съвършени, те определено не били лъжци и лакоми безделници; в противен случай щели да загубят одобрението на Йехова. (Филипяни 3:18, 19; Откровение 21:8) И както e във всички народи днес, вероятно и на Крит имало искрени хора, натъжени от западналия морал около тях и готови да откликнат на християнското послание. (Езекиил 9:4; сравни Деяния 13:48)
Основни моменти от писмата до Тит, до Филимон и до евреите
15, 16: Защо Павел не помолил Филимон да освободи своя роб Онисим? Павел не искал да се отклонява от задачата си ‘да проповядва за Божието царство и да учи [другите] на нещата, свързани с господаря Исус Христос’. Затова той решил да не се намесва в социални въпроси, като например тези, засягащи робството. (Деян. 28:31)
19–25 АВГУСТ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ЕВРЕИ 1–3
„Обичай праведността и мрази беззаконието“
Прославяй Христос, великолепния Цар!
8 Йехова назначил своя Син като месиански Цар в небесата през 1914 г. ‘Жезълът на царската му власт е жезъл на праведността’, следователно е сигурно, че той ще управлява с праведност и справедливост. Исус има право да бъде Цар, тъй като ‘Бог е неговият престол’, тоест Йехова му е дал царска власт. Освен това престолът му ще трае „до безпределни времена, завинаги“. Нима не се гордееш да служиш на Йехова под управлението на такъв могъщ, поставен от него Цар?
Прославяй Христос, великолепния Цар!
7 Прочети Псалм 45:6, 7. Исус силно обича праведността и мрази всичко, което може да нанесе укор на Баща му, и затова Йехова го помазал за Цар на месианското Царство. Исус бил помазан с „маслото на ликуването“ повече от своите „събратя“, царете на Юда от родословната линия на Давид. Какво означава това? От една страна, Исус бил помазан от самия Йехова. Също така Йехова го помазал както за Цар, така и за Първосвещеник. (Пс. 2:2; Евр. 5:5, 6) Освен това Исус не бил помазан с масло, а със светия дух, и царува не на земята, а в небето.
Да търсим духовни бисери
it-1-E 1185, абз. 1
Образ, изображение
Исус винаги ли е отразявал образа на Баща си в една и съща степен?
Първородният Син на Бога, който по–късно се родил като човек, е образ на Баща си. (2Ко 4:4) Тъй като очевидно на него Бог казал „Да направим човек по нашия образ“, приликата на Сина с Бащата, Създателя, съществувала от сътворението на Сина. (Би 1:26; Йоа 1:1–3; Кол 1:15, 16) Като съвършен човек на земята, той отразявал качествата на Баща си в най–пълната възможна степен предвид човешките ограничения, затова можел да каже „Който е видял мене, видял е и Бащата“. (Йоа 14:9; 5:17, 19, 30, 36; 8:28, 38, 42) Приликата им обаче несъмнено се увеличила, когато Исус бил възкресен за духовен живот и получил от Баща си Йехова Бог „всяка власт на небето и на земята“. (1Пе 3:18; Мт 28:18) Понеже тогава Бог го възвеличил, Божият син вече отразявал славата на Баща си в по–голяма степен, отколкото преди да напусне небесата, за да дойде на земята. (Флп 2:9; Ев 2:9) Днес той е „точен образ на [Божията] същност“. (Ев 1:2–4)
it-1-E 1063, абз. 7
Небе
Думите от Псалм 102:25, 26 се отнасят за Йехова Бог, но апостол Павел ги прилага към Исус Христос. Това е така, защото Вселената била създадена чрез единородния Син на Бога. Павел подчертал разликата между Сина, който ще живее вечно, и физическото творение, което, ако поиска, Бог може „да навие като наметало“ и да премахне. (Ев 1:1, 2, 8, 10–12)
26 АВГУСТ — 1 СЕПТЕМВРИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ЕВРЕИ 4–6
„Прави всичко по силите си да бъдеш допуснат в Божията почивка“
Какво представлява Божията почивка?
3 Има две причини, които ни карат да смятаме, че седмият ден все още продължавал и през първи век. Най–напред нека разгледаме какво казал Исус на своите противници. Те го упрекнали, че лекува болни в съботен ден, тъй като гледали на това като на работа. Той им отвърнал: „Моят Баща работи досега, и аз също работя.“ (Йоан 5:16, 17) Какво имал предвид Исус? Отговаряйки „Моят Баща работи“, Исус все едно казал на противниците си: „Моят Баща и аз сме заети с една и съща работа. Щом моят Баща работи по време на съботата, продължаваща хилядолетия, тогава и аз мога да работя, дори и в събота.“ Така Исус показал, че по негово време седмият ден, или Божият ден за почивка, не бил приключил — Бог продължавал да работи, за да изпълни намерението си за хората и земята.
4 Втората причина, поради която можем да смятаме, че седмият ден все още продължавал през първи век, се крие в думите на апостол Павел. Цитирайки Битие 2:2 във връзка с Божията почивка, той писал: „Ние, които проявяваме вяра, сме допуснати в тази почивка.“ (Евр. 4:3, 4, 6, 9) Следователно седмият ден продължавал и по времето на Павел. Но колко още щял да продължи?
5 За да отговорим на този въпрос, трябва да имаме предвид целта на седмия ден. В Битие 2:3 се казва: „Бог благослови седмия ден и го освети.“ Йехова ‘осветил’ този ден, тоест отделил го, за да изпълни докрай своето намерение. Бог иска земята да бъде населена от послушни мъже и жени, които се грижат за нея. (Бит. 1:28) Именно за осъществяването на това намерение Йехова Бог и Исус Христос, който е „Господар на съботата“, ‘работят досега’. (Мат. 12:8) Денят на Божията почивка ще продължи, докато намерението на Бога за земята не бъде окончателно изпълнено. Това ще стане в края на Хилядолетното управление на Христос.
Какво представлява Божията почивка?
6 Бог ясно обяснил своето намерение на Адам и Ева, но те постъпили противно на него. Адам и Ева обаче не били единствените хора, които проявили непослушание. Милиони други постъпили като тях. Дори Божият избран народ, Израил, последвал техния лош пример. Затова Павел предупредил християните през първи век, че е възможно някои от тях да паднат в същия капан като древните израилтяни. Той писал: „Затова нека правим всичко, което е по силите ни, за да бъдем допуснати в тази почивка, да не би някой да падне, като последва същия пример на непослушание.“ (Евр. 4:11) Обърни внимание, че Павел прави връзка между това да си непослушен и това да не бъдеш допуснат в Божията почивка. Какъв е изводът за нас? Ако постъпваме в разрез с Божието намерение, не рискуваме ли да не бъдем допуснати в Божията почивка? Със сигурност отговорът на този въпрос е от голямо значение за нас и ще го обсъдим по–късно. Но сега нека разгледаме лошия пример на израилтяните и защо те не били допуснати в Божията почивка.
Какво представлява Божията почивка?
16 В днешно време едва ли има християнин, който мисли, че трябва да спазва Моисеевия закон, за да бъде спасен. Думите на Павел към ефесяните са ясни: „Посредством тази незаслужена милост сте спасени чрез вяра и това не е благодарение на вас, то е дар от Бога. Да, не е благодарение на дела, така че никой да няма основание да се хвали.“ (Еф. 2:8, 9) Тогава как християните могат да бъдат допуснати в Божията почивка, или да имат участие в нея? Да не забравяме, че Йехова отделил седмия ден, своят ден за почивка, за да осъществи по забележителен начин намерението си относно земята. Ние можем да бъдем допуснати в почивката на Йехова, ако сме му послушни и постъпваме в съгласие с неговото намерение, което той ни разкрива посредством организацията си.
17 От друга страна, ако пренебрегваме библейските съвети, които получаваме чрез „верния и разумен роб“, и действаме независимо, ще постъпваме в разрез с Божието намерение. Това ще навреди на нашите мирни взаимоотношения с Йехова. В следващата статия ще разгледаме няколко ситуации, в които Божиите служители могат да покажат своето послушание. Освен това ще обсъдим как решенията, които вземаме, определят дали сме допуснати в Божията почивка.
Да търсим духовни бисери
Въпроси на читатели
Какво представлява „словото на Бога“ от Евреи 4:12, за което се казва, че е „живо и оказва силно въздействие“?
▪ От контекста се разбира, че апостол Павел говорел за посланието за Божието намерение, както е изявено например в Библията.
В нашите издания често се използва Евреи 4:12, за да се покаже, че Библията има силата да променя живота на хората, и е напълно уместно да обясняваме стиха по този начин. Но ще бъде полезно да разгледаме Евреи 4:12 в по–общ контекст. Павел подканял християните от еврейски произход да действат в съгласие с Божието намерение, както е описано в свещените писания. Той дал пример с израилтяните, които били избавени от Египет. Те имали възможността да влязат в Обетованата земя, „в която текат мляко и мед“, и да се наслаждават на истинска „почивка“, или спокойствие. (Из. 3:8; Втор. 12:9, 10)
Това било Божието намерение, изявено чрез Моисей. Въпреки това след време израилтяните проявили упорство и им липсвала вяра, затова повечето от тях не влезли в тази „почивка“. (Чис. 14:30; Ис. Н. 14:6–10) Павел обаче добавил, че обещанието за влизане в Божията почивка все още е в сила. (Евр. 3:16–19; 4:1) Това „обещание“ е само част от Божието намерение. Подобно на християните от еврейски произход ние можем да научим какво е това намерение и да действаме в хармония с него. За да подчертае, че то е основано на Свещеното писание, Павел цитирал от Битие 2:2 и Псалм 95:11.
Трябва да сме признателни, че ‘обещанието да бъдем допуснати в Божията почивка, остава’. Уверени сме, че наистина е възможно да влезем в Божията почивка, и вече сме предприели съответните стъпки. Но ние не се опитваме да си заслужим одобрението на Йехова, като спазваме Моисеевия закон, или чрез други дела. Вместо това, проявявайки вяра, сме предприели действия и продължаваме да действаме в съгласие с изявеното намерение на Бога. Хиляди хора по целия свят също започват да изучават Библията и разбират посланието за Божието намерение. Много от тях променят живота си, проявяват вяра и се покръстват. Този факт е доказателство, че „словото на Бога е живо и оказва силно въздействие“. Божието намерение, както е изявено в Библията, вече е повлияло на живота ни и ще продължава да ни оказва силно въздействие.
it-1-E 1139, абз. 2
Надежда
Надеждата за вечен живот и нетление за „участниците в небесното призоваване“ (Ев 3:1) има здрава основа и на нея може да се разчита напълно. Тя е подкрепена от две неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, а именно обещанието и клетвата му, и изпълнението ѝ е възможно единствено благодарение на Христос, който сега е безсмъртно създание в небесата. Затова за нея се казва, че е „сигурна и непоколебима котва за душата и тя ни води вътре, зад завесата [както първосвещеникът влизал в Най–святото отделение в Деня на изкуплението], където за нас като наш предшественик влезе Исус, който стана първосвещеник завинаги подобно на Мелхиседек“. (Ев 6:17–20)