Препратки за „Християнски живот и служба — учебна тетрадка“
1–7 ЮЛИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО КОЛОСЯНИ 1–4
„Съблечете старата личност и облечете новата“
Да получаваме Божия дух, а не духа на света
12 Какво разкрива личността ми относно духа, който ми влияе? (Прочети Колосяни 3:8–10, 13.) Духът на света насърчава делата на плътта. (Гал. 5:19–21) Най–добре може да се разбере какъв дух ни оказва влияние не когато всичко е наред, а когато възникват проблеми, например ако някой християнски брат или сестра ни пренебрегва, обижда или дори съгрешава спрямо нас. Също така ще стане ясно кой дух ни влияе и от начина, по който се отнасяме към членовете на семейството си. Ще бъде добре да си направим самоанализ. Запитай се: „Дали през изминалите шест месеца съм подражавал на Христос по–пълно, или съм се върнал към някои лоши навици на говорене и поведение?“
13 Божият дух може да ни помогне ‘да съблечем старата личност и нейните постъпки’ и ‘да облечем новата личност’. Така ще станем още по–любещи и мили. Ще бъдем подтикнати да си прощаваме щедро, дори и да изглежда, че имаме основателна причина за оплакване. Няма вече да отвръщаме на несправедливостите с изблици на „злобна горчивина, гняв, ярост, крясъци и нагрубяващи думи“. Вместо това ще полагаме усилия да бъдем „нежно състрадателни“. (Еф. 4:31, 32)
Преобразил ли си се?
18 За да може Божието Слово да ни преобрази, трябва да правим нещо повече от това само да четем Библията и да се учим от нея. Мнозина четат Библията от време на време и са добре запознати какво казва тя. Може би си срещал такива хора в проповедната служба. Някои дори помнят цели откъси от Библията наизуст. Но често това не оказва почти никакво влияние върху мисленето и начина им на живот. Какво им липсва? За да може Божието Слово да окаже влияние върху някого и да го преобрази, той трябва да му позволи да проникне дълбоко в сърцето му. Затова трябва да отделяме време да размишляваме върху онова, което научаваме. Ще бъде добре да се запитаме: „Уверен ли съм, че това не е просто едно религиозно учение? Убедил ли съм се от личен опит, че е истина? Разбирам ли как мога да приложа в собствения си живот онова, което научавам, като не само уча другите на него? Вярвам ли, че Йехова говори лично на мене?“ Размисълът върху подобни въпроси може да ни помогне да задълбочим чувствата си към Йехова. Любовта ни към него ще расте. Когато сърцето ни е повлияно по този начин, ще постигаме положителни промени. (Пр. 4:23; Лука 6:45)
19 Редовното четене на Божието Слово и размисълът върху него ще ни подбуждат да продължаваме да вършим онова, което вероятно вече сме постигнали в известна степен: „Съблечете старата личност и нейните постъпки и облечете новата личност, която чрез точно познание се обновява.“ (Кол. 3:9, 10) Ако наистина разбираме значението на Божието Слово и прилагаме наученото в живота си, ще бъдем подтикнати да облечем новата личност, което ще ни предпазва от коварствата на Сатана.
Да търсим духовни бисери
it-2-E 169, абз. 3–5
Царството на Бога
„Царството на [Божия] любим Син.“ Десет дни след възнасянето на Исус на небето, на Петдесетница през 33 г., учениците му получили доказателство, че е „възвеличен до десницата на Бога“, когато Исус излял светия дух върху тях. (Де 1:8, 9; 2:1–4, 29–33) Така за тях влязъл в сила „новият договор“ и те станали ядрото на нов „свят народ“, духовния Израил. (Ев 12:22–24; 1Пе 2:9, 10; Га 6:16)
Христос вече седял до десницата на Баща си и бил Глава на този сбор. (Еф 5:23; Ев 1:3; Флп 2:9–11) Библията показва, че от Петдесетница през 33 г. нататък над учениците му било установено духовно царство. Когато писал на християните в Колоса през I в., апостол Павел посочил, че Исус Христос вече има царство: „[Бог] ни избави от властта на тъмнината и ни пренесе в царството на своя любим Син.“ (Кол 1:13; сравни Де 17:6, 7)
Христовото царство, съществуващо от Петдесетница през 33 г., е духовно и управлява над духовния Израил — християните, които са заченати чрез Божия дух да станат духовни деца на Бога. (Йоа 3:3, 5, 6) Когато тези помазани християни получат небесната си награда, вече няма да са земни поданици на Христовото духовно царство, а ще са царе с Христос в небето. (Отк 5:9, 10)
Основни моменти от писмата до галатяните, ефесяните, филипяните и колосяните
2:8: Кои са „основните представи на света“, за които Павел предупредил? Това са основните неща или принципи, които характеризират, ръководят и подкрепят света на Сатана. (1 Йоан 2:16) Сред тях са философията, материализмът и фалшивата религия на този свят.
8–14 ЮЛИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО 1 СОЛУНЦИ 1–5
„Утешавайте се и се укрепвайте един другиго“
‘Ценете онези, които се трудят усилно между вас’
12 Ръководенето на сбора изисква нещо повече от поучаване. Павел използвал същия израз в 1 Тимотей 3:4, като казал, че надзорникът трябва „да ръководи добре своя дом, като неговите деца му се подчиняват в пълна сериозност“. Тук с думата „ръководя“ очевидно се има предвид, че един старейшина трябва не само да учи децата си, но също да поема ръководството в семейството, като „неговите деца му се подчиняват“. Наистина старейшините ръководят сбора, помагайки на всички да се подчиняват на Йехова. (1 Тим. 3:5)
‘Ценете онези, които се трудят усилно между вас’
19 Какво ще направиш, ако получиш подарък, избран специално за тебе? Можеш да изразиш благодарността си, като го използваш. Чрез Исус Христос Йехова ти дава „дарове във вид на хора“. Един начин, по който можеш да покажеш благодарността си за тези дарове, е да слушаш внимателно докладите на старейшините и да се опитваш да прилагаш мислите от тях. Друг начин е да даваш добре обмислени отговори по време на събранията. Също подкрепяй дейността, в която старейшините са начело — проповядването на добрата новина. Ако си извлякъл полза от съвета на един старейшина, защо не му кажеш това? Можеш ли да покажеш признателност и към семействата на старейшините? Помни, че когато един старейшина се труди усилно в сбора, неговото семейство жертва от времето, което може да прекара с него.
Да проявяваме любов „с дела и с истина“
13 Подкрепяй слабите. Заповедта „подкрепяйте слабите, проявявайте дълготърпение към всички“ може да покаже дали любовта ни е искрена. (1 Сол. 5:14) Макар че някои слаби след време стават силни във вярата, други се нуждаят от повече търпение и подкрепа. Това може да включва да споделяме с тях насърчителни мисли от Библията, да ходим заедно на служба или просто да ги изслушваме. Също така, вместо да гледаме на събратята си като на „слаби“ или „силни“, трябва да съзнаваме, че всички имаме слаби и силни страни. Дори апостол Павел признавал слабостите си. (2 Кор. 12:9, 10) Следователно всеки от нас се нуждае от подкрепата на събратята си.
Проявявай смирение и нежност подобно на Исус
16 Нашите думи. Нежното състрадание към другите ни подбужда ‘да говорим утешително на потиснатите души’. (1 Сол. 5:14) Какво да им кажем, за да ги насърчим? Можем да повдигнем духа им, като проявим искрен интерес и загриженост към тях. Освен това, като ги хвалим, ще им помогнем да се съсредоточат върху своите положителни качества и способности. Бихме могли също да им припомним, че щом Йехова ги е привлякъл към своя Син, те са скъпоценни в очите му. (Йоан 6:44) Можем да ги уверим, че Йехова е дълбоко загрижен за служителите си, които са „със съкрушено сърце“ или „със сломен дух“. (Пс. 34:18) Нашите мили думи могат да бъдат „лековити“ за онези, които се нуждаят от утеха. (Пр. 16:24)
Да търсим духовни бисери
Дали любовта оправдава секса преди брака?
За християнинът блудството би означавало също, че престъпва правата на своя духовен брат или сестра. (1 Солунци 4:3–6) Хората, които наричат себе си служители на Бога, но имат сексуални отношения извън брака, омърсяват християнския сбор. (Евреи 12:15, 16) Освен това те лишават онзи, с когото вършат блудство, от чиста позиция в морално отношение, а ако е несемеен, и от възможността в бъдеще да встъпи в брак неопетнен. Те опетняват името на собственото си семейство и хвърлят укор върху семейството на другия. Със своите действия те показват, че не зачитат Бога, защото го нараняват, престъпвайки праведните му закони и принципи. (Псалм 78:40, 41) Йехова от своя страна ще ‘накаже’ неразкайващите се личности за такива лоши дела. (1 Солунци 4:6) Чудно ли е тогава, че Библията ни казва ‘да бягаме от блудство’? (1 Коринтяни 6:18)
„Избавлението ви наближава“!
14 Какво ще се случи, след като Гог от Магог започне атаката си срещу Божия народ? И Матей, и Марко описват това събитие: „Той [Човешкият син] ще изпрати ангелите и ще събере своите избраници от четирите посоки, от края на земята до края на небето.“ (Мар. 13:27; Мат. 24:31) Това събиране не се отнася за първоначалното събиране на помазаните, нито за окончателното подпечатване на остатъка от помазаните. (Мат. 13:37, 38) Това подпечатване се извършва преди началото на „голямото бедствие“. (Откр. 7:1–4) Тогава за какво събиране говори Исус? Става дума за времето, когато останалите от 144 000 ще получат небесната си награда. (1 Сол. 4:15–17; Откр. 14:1) Това ще стане в някакъв момент, след като започне атаката на Гог от Магог. (Езек. 38:11) Тогава ще се изпълнят следните думи на Исус: „По онова време праведните ще сияят като слънцето в царството на своя Баща.“ (Мат. 13:43)
15 Означава ли това, че помазаните ще бъдат „грабнати“? Мнозина от привържениците на т.нар. християнство вярват, че християните ще бъдат взети на небето с човешките си тела. След това те очакват да видят връщането на Исус на земята, за да управлява. Библията обаче ясно показва, че „знакът на Човешкия син“ ще се появи в небето и че Исус ще дойде „върху небесните облаци“. (Мат. 24:30) И двата израза разкриват, че идването на Исус ще е невидимо. Освен това „плът и кръв не могат да наследят Божието царство“. Така че онези, които ще бъдат взети на небето, първо ще трябва да бъдат „променени, в един миг, в мигване на око, по време на последната тръба“. (Прочети 1 Коринтяни 15:50–53.) Следователно макар да не използваме думата „грабнати“ поради връзката ѝ с фалшиво учение, остатъкът от верните помазани ще бъде събран заедно в един миг.
15–21 ЮЛИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО 2 СОЛУНЦИ 1–3
„Беззаконникът става явен“
it-1-E 972–973
Преданост към Бога
Има още една тайна, коренно противоположна на „свещената тайна“ на Йехова. Това е „тайната на това беззаконие“. Тя била тайна за истинските християни, защото в дните на апостол Павел „човекът на беззаконието“ още не се бил оформил като ясно разпознаваем клас. Дори след появяването на този „човек“ самоличността му щяла да остане тайна за повечето хора, защото той щял да върши беззаконие прикрито и в името на предаността към Бога. Това всъщност щяло да е отстъпничество от истинската преданост към Бога. Павел казал, че „тайната на това беззаконие“ вече действала в неговите дни, защото имало зло влияние в християнския сбор, което впоследствие щяло да доведе до образуването на този отстъпнически клас. Накрая Исус Христос щял да го премахне, когато станело явно Христовото присъствие. Този отстъпнически, ръководен от Сатана „беззаконник“ щял да се издигне „над всекиго, който е наричан бог или получава поклонение“ (гр. „сѐвазма“). Така този голям Божи противник и сатанински инструмент щял да заблуди мнозина и да донесе унищожение на онези, които го следват. „Човекът на беззаконието“ щял да има такъв успех, защото злината му щяла да е скрита под маската на лицемерна преданост към Бога. (2Со 2:3–12; сравни Мт 7:15, 21–23)
it-2-E 245, абз. 7
Лъжа
По отношение на хората, които харесват лъжите, Йехова Бог позволява „да им въздейства заблудата, за да повярват те на лъжата“, а не на добрата новина за Исус Христос. (2Со 2:9–12) Това се вижда в случилото се преди векове с израилския цар Ахав. Лъжепророци уверили Ахав, че ще има успех, ако воюва срещу Рамот–галаад, докато пророкът на Йехова Михаия предсказал бедствие. Както било разкрито във видение на Михаия, Йехова позволил на едно духовно създание да стане „лъжлив дух“ в устата на Ахавовите пророци. С други думи, това духовно създание им оказвало влияние, така че те да говорят не истината, а онова, което сами искат да кажат и което Ахав иска да чуе. Макар че бил предупреден, Ахав предпочел да бъде заблуден от лъжите им и платил за това с живота си. (3Ца 22:1–38; 2Ле 18)
Да търсим духовни бисери
it-1-E 834, абз. 5
Огън
Петър писал, че „сегашните небеса и земя са съхранени за огън“. От контекста и от други стихове става ясно, че това не е буквален огън, а символ на вечно унищожение. Точно както Потопът в дните на Ной не унищожил буквалните небеса и земя, а само безбожните хора, така и явяването на Исус Христос с неговите могъщи ангели в пламтящ огън ще доведе до вечно унищожение само на безбожните и на порочната система, към която принадлежат. (2Пе 3:5–7, 10–13; 2Со 1:6–10; сравни Иса 66:15, 16, 22, 24)
it-1-E 1206, абз. 4
Вдъхновение
„Вдъхновени изказвания“ — истинни и лъжливи. Някои апостоли използват гръцката дума „пнѐвма“ („дух“) в специален смисъл. Например във 2 Солунци 2:2 апостол Павел подканя солунските християни да не се вълнуват или объркват в мисленето си „от някое вдъхновено изказване [буквално „дух“], устно съобщение или писмо, уж дошло от нас, в които се твърди, че денят на Йехова вече е настъпил“. Ясно е, че Павел използва думата („дух“) във връзка със средство за предаване на информация като „устно съобщение“ или „писмо“. Ето защо в един справочник се коментира: „С това Апостолът има предвид духовно предположение, престорено предсказание, изказване на пророк.“ (Lange, J. P. Commentary on the Holy Scriptures, под ред. на P. Schaff, 1976, стр. 126) В друг труд се посочва: „От дух. От пророчески изказвания на личности в християнските събрания, твърдящи, че са получили божествени откровения.“ (Vincent, M. R. Word Studies in the New Testament, 1957, т. 4, стр. 63) Затова, макар че някои преводи предават думата „пнѐвма“ в този и подобни случаи просто като „дух“, други преводи гласят „послание на Духа“ (AT), „предсказание“ (JB), „вдъхновение“ (D’Ostervald; Segond [френски]), „вдъхновено изказване“ (НС).
22–28 ЮЛИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО 1 ТИМОТЕЙ 1–3
„Стреми се към „добро дело“
Осъзнаваш ли колко е важно да напредваш духовно?
3 Прочети 1 Тимотей 3:1. Гръцкият глагол, преведен като „стремя се“, носи смисъла на протягане, за да се хване нещо, което е извън обсег. Използвайки тази дума, апостол Павел подчертал, че духовният напредък изисква усилия. Да си представим как един брат мисли за бъдещето си в сбора. В момента може още да не служи като помощник–служител, но съзнава, че трябва да развива духовни качества. В началото той се стреми да отговори на изискванията да стане помощник–служител. След време се надява да е подходящ за службата на надзорник. Във всеки от случаите той работи усърдно, за да може да поема повече отговорности в сбора.
km-E 9/78 4, абз. 7
Онези, които „придобиват ... добро име“
7 Разбираемо е защо Павел казал, че такива мъже „придобиват ... добро име“. Тук не става въпрос, както някои предполагат, за изкачване в църковната йерархия. По–скоро помощник–служителите, „които служат добре“, имат благословията на Йехова и на Исус и се радват на уважението и подкрепата на целия сбор. Те придобиват „голяма свобода да говорят на другите за вярата в Христос Исус“. Тъй като са верни, те са ценени за добрата си служба; имат здрава вяра и могат да я изявяват без страх, че може да бъдат упрекнати в нещо.
Да търсим духовни бисери
it-1-E 914–915
Родословие
Изучаването и разискването на такива въпроси било безсмислено, още повече по времето, когато Павел писал на Тимотей. Отпаднала нуждата да се пазят регистри, които да докажат нечие родословие, тъй като Бог вече не правел разлика между юдеи и езичници в християнския сбор. (Га 3:28) Регистрите били доказали, че Христос произлиза от родословната линия на Давид. В допълнение, скоро след като Павел написал това предупреждение, Йерусалим бил унищожен, а с него и юдейските регистри. Бог не ги запазил. Ето защо Павел се безпокоял Тимотей и сборовете да не си губят времето в проучвания и спорове за родословия, които по никакъв начин не допринасяли за християнската вяра. Посоченото в Библията родословие е достатъчно доказателство, че Христос е Месията — това е най–важното родословие за християните. Другите библейски родословия свидетелстват за достоверността на библейското повествование, показвайки ясно неговата историческа точност.
„Ето, това е нашият Бог“
15 Друга титла, която се отнася единствено до Йехова, е ‘Цар на вечността’. (1 Тимотей 1:17, НС; Откровение 15:3, НС) Какво означава това? За нашия ограничен разум е трудно да го разбере, но Йехова е вечен и в двете посоки на времето — и в миналото, и в бъдещето. В Псалм 90:2 се казва: „Отвека и довека Ти си Бог.“ Така че Йехова никога не е имал начало, той е съществувал винаги. С право той е наречен ‘Стария по дни’ — той съществувал цяла вечност, преди да започне да съществува всеки друг или всяко друго нещо във вселената! (Даниил 7:9, 13, 22) Кой може с основание да поставя под съмнение неговото право да бъде Върховен господар?
29 ЮЛИ — 4 АВГУСТ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО 1 ТИМОТЕЙ 4–6
„Предаността към Бога срещу богатството“
Да научиш тайната на задоволството
Главният фактор, който допринесъл за щастието и удовлетворението на Павел, било неговото чувство на задоволство. Но какво означава да бъдеш доволен? Просто казано това означава да се задоволяваш с основните неща. Относно това Павел казал на Тимотей, своя партньор в службата, следното: „А благочестието [‘предаността към Бога’ — НС] със задоволство е голяма печалба; защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо; а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.“ — 1 Тимотей 6:6–8.
Забележи, че Павел свързал това да бъдеш доволен с предаността към Бога. Той осъзнавал, че истинското щастие идва от тази преданост, тоест от поставянето на нашата служба за Бога на първо място, а не от материалните притежания или богатството. ‘Прехраната и облеклото’ били само средства, които да му помогнат да продължи да изгражда преданост към Бога. Така че за Павел тайната на това да е доволен означавала да уповава на Йехова независимо от обстоятелствата.
Решен ли си да бъдеш богат? Как това ще повлияе на живота ти?
Разбира се, повечето хора не умират поради това, че се стремят към богатство. Но е възможно животът им да мине неусетно, докато те са погълнати от своите стремежи. Освен това животът им може да се влоши, ако под влияние на стреса в работата и финансовите тревоги се появят пристъпи на паника, безсъние, хронично главоболие или язва — здравословни проблеми, които могат да съкратят дните им. Дори ако човек осъзнае, че е необходимо да промени приоритетите си, може да е твърде късно. Може би неговият брачен партньор не му вярва вече, децата му са засегнати емоционално и здравето му е съсипано. Възможно е някои от нанесените щети да могат да бъдат поправени, но ще са необходими много усилия. Такива хора наистина ‘са си причинили много страдания’. (1 Тимотей 6:10)
Шест тайни за постигането на истински успех
Както видяхме в първата статия от тази поредица, хората, които трескаво се стремят да натрупат богатство, надявайки се, че в това се крие тайната на успеха, всъщност се стремят към един мираж. Това води не само до разочарование, но и до много страдания. Например, хората, които са си поставили за цел да станат богати, често жертват своите взаимоотношения със семейството си и с приятелите си. Други се лишават от необходимия сън — било заради работата си, или заради различни притеснения и тревоги. В Еклисиаст 5:12 се казва: „Сънят на работника е сладък, малко ли е ял, или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.“
Парите са както жесток, така и измамлив господар. Исус Христос говорел за „измамливата сила на богатството“. (Марко 4:19) С други думи, богатството те кара да мислиш, че ще бъдеш щастлив, но в действителност не ти носи щастие. То само създава желание за повече неща. В Библията четем: „Който обича парите, няма да се насити с пари.“ (Еклисиаст 5:10, „Библията, преработка „Верен“)
Накратко казано, любовта към парите е пагубна за човека и в крайна сметка води до разочарование и болка, а понякога дори до престъпни действия. (Притчи 28:20) Истинското щастие и успехът по–скоро са свързани с щедростта, готовността на човек да прощава, моралната чистота, любовта и добрите взаимоотношения с Бога.
Да търсим духовни бисери
Дали съвестта ти е добре обучена?
Какво ще стане, ако решим да пренебрегнем предупреждението? След време съвестта ни ще стане безчувствена. Резултатът от непрекъснатото пренебрегване или потискане на съвестта може да се сравни с обгаряне на плътта с нагорещено желязо. Обгорялата плът, загубила нервните си окончания, вече не е чувствителна. (1 Тимотей 4:2) Такава съвест не реагира на вършенето на грях, нито предпазва от повтаряне на греха. Безчувствената съвест пренебрегва библейските стандарти за добро и зло, поради което е лоша съвест. Такава съвест е опетнена, тъй като нейният притежател е ‘изгубил всякакво чувство за морал’ и се е отчуждил от Бога. (Ефесяни 4:17–19, НС; Тит 1:15) Какъв трагичен резултат!
it-2-E 714, абз. 1–2
Четене пред другите
В християнския сбор. През I в. малцина притежавали преписи на многото библейски свитъци, поради което четенето пред другите било от съществено значение. Апостол Павел заръчал писмата му да се четат на всеослушание по време на християнските събрания и наредил на сборовете да си разменят неговите писма, така че всички да ги чуят. (Кол 4:16; 1Со 5:27) Павел посъветвал младия християнски надзорник Тимотей да се посвещава „на четенето пред другите, на наставляването, на поучаването“. (1Ти 4:13)
Четенето пред другите трябва да е гладко. (Ава 2:2) Тъй като то служи за тяхно обучение, четецът трябва напълно да разбира какво чете и да има ясна представа за намерението на автора, като внимава при четенето да не създаде погрешно впечатление в слушателите си. Според Откровение 1:3 онези, които четат на глас това пророчество, както и онези, които чуват думите му и ги спазват, ще бъдат щастливи.