Те „виждали“ обещаните неща

 1. Каква полза имаме от способността да си представяме неща, които не сме виждали? (Виж илюстрацията в началото.)

СПОСОБНОСТТА да си представяме неща, които не сме виждали, е дар от Бога. Благодарение на нея можем да си правим мъдри планове и да очакваме хубави неща. Йехова може да предвижда бъдещи събития и в Писанието на много места ни казва предварително какво ще стане. Способността да си представяме невидимите неща ни помага да проявяваме вяра. (2 Кор. 4:18)

2, 3. а) Защо е важно да си представяме действителни неща? б) Какви въпроси ще разгледаме в тази статия?

² Онова, което си представяме, може понякога да не се основава на действителността. Например едно малко момиче може да си фантазира, че лети върху крилата на пеперуда. Но когато Анна размишлявала как ще заведе сина си Самуил да служи в светия шатър, тя си представяла нещо реално, нещо, което била решила да направи. Това ѝ помогнало да се съсредоточи върху целта си. (1 Царе 1:22) Когато си представяме онова, което Бог ни е обещал, мислим за нещо, което непременно ще се случи. (2 Пет. 1:19–21)

³ Несъмнено много верни служители в древността си представяли благословиите, които Бог им е обещал. Каква полза извлекли от това? Каква полза извличаме ние, като размишляваме за чудесните неща, които Бог е предсказал за послушните хора?

 4. Защо Авел можел да си представи по–добро бъдеще?

⁴ Дали Авел, първият верен човек, „виждал“ онова, което Йехова е обещал? Не можем да твърдим, че Авел знаел предварително как ще се изпълни обещанието на Бога, съдържащо се в думите му към змията: „Ще причиня вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство. То ще ти смаже главата, ти ще му нараниш петата.“ (Бит. 3:14, 15) Но вероятно Авел размишлявал много върху това обещание и разбрал, че някой трябва да бъде ‘наранен в петата’, за да може човечеството да бъде издигнато до съвършенството, на което се радвали Адам и Ева, преди да съгрешат. Каквото и да си представял за бъдещето, Авел вярвал в Божието обещание и затова Йехова приел жертвата му. (Прочети Битие 4:3–5; Евреи 11:4.)

 5. Каква полза извличал Енох, като си представял бъдещето?

⁵ Енох проявявал вяра, въпреки че живял сред безбожници, които говорели ужасни неща за Бога. Енох бил вдъхновен да предскаже, че Йехова ще дойде ‘със светите си десетки хиляди, за да съди всички и да изобличи всички безбожници заради безбожните дела, които извършили по безбожен начин, и заради всички възмутителни неща, които безбожните грешници наговорили против него’. (Юда 14, 15) Благодарение на вярата си Енох вероятно си представял един свят, в който няма да има хора, незачитащи Бога. (Прочети Евреи 11:5, 6.)

 6. За какво продължил да размишлява Ной след Потопа?

⁶ Чрез вярата си Ной преживял Потопа. (Евр. 11:7) След това, подбуден от вяра, принесъл животински жертви. (Бит. 8:20) Подобно на Авел той бил убеден, че в бъдеще човечеството ще бъде освободено от робството на греха и смъртта. След Потопа, по време на управлението на Нимрод, който се противопоставял на Йехова, Ной запазил вярата и надеждата си. (Бит. 10:8–12) Най–вероятно той бил укрепен, като си представял как човечеството е освободено от потисническото управление, наследения грях и смъртта. Ние също можем да „виждаме“ това прекрасно бъдеще, което скоро ще настъпи! (Рим. 6:23)

 7. Какво бъдеще можели „да видят“ Авраам, Исаак и Яков?

⁷ Авраам, Исаак и Яков можели да си представят чудесно бъдеще, защото Йехова бил обещал чрез тяхното потомство да бъдат благословени всички народи на земята. (Бит. 22:18; 26:4; 28:14) То щяло да стане многобройно и да се засели в Обетованата земя. (Бит. 15:5–7) Благодарение на вярата си тези боящи се от Бога мъже можели „да видят“ как потомците им живеят в земята. Затова, откакто човечеството загубило съвършенството, Йехова е уверявал верните си служители, че ще се радват на благословиите, от които се отказал Адам.

 8. Какво помагало на Авраам да проявява забележителна вяра?

⁸ Тъй като си представял онова, което Бог му обещал, Авраам проявявал вяра по забележителни начини. Библията разкрива, че ‘макар да не получили обещаното’, докато били живи, Авраам и другите лоялни Божии служители ‘го видели отдалече и го приели с радост’. (Прочети Евреи 11:8–13.) Авраам имал толкова силни доказателства, че нещата, за които се надявал, ще се изпълнят, че сякаш „видял“ онова, което още не се виждало.

 9. Как вярата в Божиите обещания помагала на Авраам?

⁹ Вярата в обещанията на Бога засилила решимостта на Авраам да върши волята му. Проявявайки вяра, той напуснал Ур и отказал да се засели за постоянно в някой от ханаанските градове. Тези градове нямали стабилни основи поради безбожното си управление. (Ис. Н. 24:2) До края на живота си Авраам очаквал „града, който има истински основи и чийто строител и създател е Бог“. (Евр. 11:10) Авраам „виждал“ как живее на постоянно място под управлението на Йехова. Авел, Енох, Ной, Авраам и други като тях вярвали във възкресението на мъртвите и очаквали с нетърпение да живеят на земята под управлението на Божието Царство — „града, който има истински основи“. Като размишлявали за тези благословии, те укрепвали вярата си в Йехова. (Прочети Евреи 11:15, 16.)

10. Как положителният възглед за бъдещето помагал на Сара?

¹⁰ Да разгледаме примера на съпругата на Авраам, Сара. Макар че била на 90 години и все още нямала деца, положителният ѝ възглед за бъдещето ѝ помогнал да проявява вяра. Всъщност Сара „виждала“ как нейният потомък се радва на благословиите, обещани от Йехова. (Евр. 11:11, 12) Какви основания имала да се надява на това? Йехова бил казал на съпруга ѝ: „Аз ще я благословя и ще ти дам син от нея. Ще я благословя и от нея ще произлязат народи, от нея ще произлязат царе на народи.“ (Бит. 17:16) Когато родила Исаак, Сара могла да си представи изпълнението и на останалата част от обещанието, което Бог дал на Авраам. Какъв дар притежаваме да можем да си представяме нещата, които Бог е обещал и които със сигурност ще се случат!

11, 12. Как Моисей развил любов към Йехова?

¹¹ Друг мъж, който вярвал в Йехова и силно го обичал, е Моисей. Той израснал в царското семейство на Египет и лесно можел да развие любов към властта и богатството. Но от истинските си родители Моисей явно бил научил за Йехова и неговото намерение да освободи евреите от робството и да им даде Обетованата земя. (Бит. 13:14, 15; Из. 2:5–10) Дали размисълът върху бъдещите благословии за Божия народ помогнал на Моисей да развие в сърцето си любов към славата, или любов към Йехова?

¹² В Библията намираме отговора: „Чрез вярата си, когато порасна, Моисей отказа да бъде наричан син на фараоновата дъщеря, като избра да понася жестокото отношение заедно с Божия народ, вместо временно да се наслаждава на греха. Защото той сметна укора, който понесе като помазаник, за богатство, превъзхождащо съкровищата на Египет, понеже погледът му беше устремен към наградата.“ (Евр. 11:24–26)

13. Как размисълът върху Божиите обещания помагал на Моисей?

¹³ Колкото повече Моисей размишлявал за обещанията на Йехова, дадени на израилтяните, толкова по–силна ставала вярата и любовта му към него. Подобно на други боящи се от Бога хора той вероятно си представял времето, когато Йехова ще освободи човечеството от смъртта. (Йов 14:14, 15; Евр. 11:17–19) Нищо чудно, че Моисей обикнал Бога, който изпитвал състрадание към евреите и към всички хора. Вярата и любовта помагали на Моисей да служи на Йехова през целия си живот. (Втор. 6:4, 5) Дори когато бил заплашен със смърт от фараона, благодарение на своята вяра, любов към Бога и навярно това, че си представял прекрасното бъдеще, Моисей бил укрепен да прояви смелост. (Из. 10:28, 29)

14. Защо представата на мнозина за бъдещето е нереалистична?

¹⁴ Мнозина днес имат нереалистична представа за бъдещето. Например, макар че са бедни, някои мечтаят за невероятно богатство и пълна сигурност, въпреки че човешкият живот е изпълнен „с тревоги и страдания“. (Пс. 90:10) Те си представят живот без проблеми под управлението на хората, докато според Библията единствената истинска надежда за човечеството е Божието Царство. (Дан. 2:44) Много хора смятат, че Бог няма да унищожи днешната порочна система, но Библията твърди точно обратното. (Соф. 1:18; 1 Йоан 2:15–17) Надеждите на онези, които пренебрегват намерението на Йехова за бъдещето, са просто фантазия.

15. а) Каква полза извличат християните, като си представят онова, което очакват? б) Какво очакваш с нетърпение да правиш, когато Бог изпълни обещанията си?

¹⁵ От друга страна, като християни, сме насърчени да си представяме онова, което очакваме, независимо дали сме със земна, или небесна надежда. „Виждаш“ ли как се наслаждаваш на нещата, които Бог е обещал? Размисълът върху онова, което може да правиш, когато Бог изпълни обещанията си, несъмнено изпълва сърцето ти с радост. Вероятно „виждаш“ как живееш вечно на земята. Представи си как заедно с другите превръщате земята в рай. Съседите ти обичат Йехова точно като тебе. Здрав си, пълен си с енергия и нищо не те безпокои. Надзорниците на работата по възстановяването допринасят за приятната обстановка, като са искрено загрижени за тебе. Ти се радваш да използваш талантите и уменията си, тъй като всичко, което правиш, носи полза на другите и слава на Йехова. Например помагаш на възкресените да опознаят Йехова. (Йоан 17:3; Деян. 24:15) Не, това не е просто мечта, а прекрасна картина в ума ти, основана на библейските истини за бъдещето. (Иса. 11:9; 25:8; 33:24; 35:5–7; 65:22)

16, 17. Каква полза извличаме, когато говорим за своята надежда?

¹⁶ Когато разговаряме с други християни за онова, което искаме да правим, когато Йехова изпълни обещанията си, по–ясно „виждаме“ бъдещето. Въпреки че не знаем със сигурност какво точно ще правим в новия свят, като говорим за надеждата си, се насърчаваме помежду си и показваме, че вярваме в изпълнението на Божиите обещания. Когато апостол Павел посетил братята в Рим, те несъмнено се радвали на взаимно насърчение. Ние правим същото в тези трудни времена. (Рим. 1:11, 12)

¹⁷ Като си представяме бъдещето, прогонваме отрицателните мисли за трудностите, с които се борим днес. Апостол Петър може би изпитвал притеснения, когато казал на Исус: „Ето, ние оставихме всичко и те последвахме. А какво ще получим за това?“ Помагайки на Петър и другите да си представят бъдещето, Исус отговорил: „Казвам ви истината, при пресътворението, когато Човешкият син седне на славния си престол, вие, които ме следвате, също ще седнете на дванайсет престола и ще съдите дванайсетте племена на Израил. И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, или деца, или ниви заради моето име, ще получи много повече и ще наследи вечен живот.“ (Мат. 19:27–29) Така Петър и останалите апостоли могли да си представят как управляват с Исус в небето и донасят големи благословии на послушното човечество.

18. Защо е важно да си представяме времето, когато Бог ще изпълни обещанията си?

¹⁸ Служителите на Йехова на земята винаги са извличали полза от размисъла за изпълнението на неговите обещания. Познанието, което имал Авел за Божието намерение, било достатъчно да си представи едно по–добро бъдеще, да проявява вяра и да има сигурна надежда. Авраам проявявал вяра по забележителни начини, тъй като „виждал“ изпълнението на Божието пророчество относно обещаното „потомство“. (Бит. 3:15) ‘Погледът на Моисей бил устремен към наградата’ и това му помагало да служи вярно на Йехова и да засилва любовта си към него. (Евр. 11:26) Вярата ни в Бога и любовта ни към него могат да стават все по–силни, като си представяме времето, когато Йехова ще изпълни обещанията си. В следващата статия ще разгледаме как можем да използваме този дар от Бога по най–добрия начин.