Да живеем според онова, в което вярваме, а не според онова, което виждаме!
„Живеем според онова, в което вярваме, а не според онова, което виждаме.“ — 2 КОРИНТЯНИ 5:7, НС.
1. Какво показва, че апостол Павел живеел според онова, в което вярвал, а не според онова, което виждал?
ТЕЧЕ 55 година. Изминали са около 20 години, откакто един мъж, който преди се казвал Савел и преследвал християните, приел християнството. Той не позволил с времето вярата му в Бога да намалее или да отслабне. Макар че не можел да види нещата в небето с физическите си очи, той бил твърд във вярата. Затова когато писал до помазаните християни, които имат небесна надежда, апостол Павел казал: „Живеем според онова, в което вярваме, а не според онова, което виждаме.“ (2 Коринтяни 5:7, НС)
2, 3. (а) Как показваме, че живеем според онова, в което вярваме? (б) Какво означава да живеем според онова, което виждаме?
2 За да живеем според онова, в което вярваме, е необходимо да проявяваме безрезервно доверие в способността на Бога да ръководи живота ни. Трябва да бъдем напълно убедени, че той наистина знае кое е най–доброто за нас. (Псалм 119:66) Като вземаме решения в живота си и действаме според тях, ние имаме предвид „неща, които не виждаме“. (Евреи 11:1, Ве) Едни от тях са обещаните „ново небе и нова земя“. (2 Петър 3:13) От друга страна, да живеем според онова, което виждаме, означава, че в живота си се ръководим единствено от онова, което възприемаме с физическите си сетива. Това е опасно, защото може да стигнем до там, че да пренебрегваме напълно Божията воля. (Псалм 81:12; Еклисиаст 11:9)
3 Независимо дали сме от „малкото стадо“ и сме получили небесно призоваване, или сме от „другите овце“ и имаме земна надежда, всеки един от нас трябва да приеме присърце подканата да живее според онова, в което вярва, а не според онова, което вижда. (Лука 12:32; Йоан 10:16) Нека обсъдим как следването на този вдъхновен от Бога съвет ще ни предпази да не се поддадем на желанието ‘да се наслаждаваме за кратко време на греха’, да не паднем в клопката на материализма и да не изгубим от погледа си края на тази система. Също така ще разгледаме опасностите от това да живеем според онова, което виждаме. (Евреи 11:25)
Да отхвърлим желанието ‘да се наслаждаваме за кратко време на греха’
4. Какво избрал Моисей, и защо?
4 Представи си само какъв живот можел да има Моисей, син на Амрам. Отгледан в царското семейство в древен Египет, Моисей имал възможност да придобие власт, богатство и влияние. Дали той си мислел: „Получих добро образование според високо ценената мъдрост на Египет и съм могъщ в думи и дела. Ако поддържам връзка с царското семейство, ще мога да използвам позицията си в полза на моите потискани еврейски братя!“ (Деяния 7:22) Вместо това Моисей избрал „да страда с Божиите люде“. Защо? Какво го подтикнало да отхвърли всичко, което животът в Египет му предлагал? Библията отговаря: „С вяра [Моисей] напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.“ (Евреи 11:24–27) Вярата на Моисей в това, че Йехова със сигурност ще възнагради праведните, му помогнала да устои на желанието да се наслаждава за кратко време на греха и на разпуснатото поведение.
5. Към какво ни насърчава примерът на Моисей?
5 Ние също се сблъскваме често с вземането на трудни решения по различни въпроси, като например тези: „Трябва ли да се откажа от някои дела или навици, които не отговарят напълно на библейските принципи? Дали да приема работа, която на пръв поглед има материални преимущества, но ще пречи на духовния ми напредък?“ Примерът на Моисей ни насърчава да не вземаме решения, които отразяват „късогледството“ на този свят, а да проявяваме вяра във виждащата надалече мъдрост на Онзи, който е ‘невидим’, Йехова Бог. Подобно на Моисей нека да ценим приятелството си с Йехова повече от всичко друго, което този свят предлага.
6, 7. (а) Как Исав показал, че предпочита да живее според онова, което вижда? (б) Как примерът на Исав служи като предупреждение за нас?
6 Каква разлика имало между Моисей и Исав, син на патриарха Исаак. Исав предпочитал незабавно да удовлетвори желанията си. (Битие 25:30–34) Понеже бил „човек, който не цени светите неща“, Исав се отказал от правата си на първороден „заради едно ядене“. (Евреи 12:16, НС) Той не взел предвид как решението му да продаде първородството си щяло да засегне взаимоотношенията му с Йехова или какво влияние щял да окаже с постъпката си върху своите потомци. На него му липсвало духовно прозрение. Исав бил сляп за скъпоценните Божии обещания, като гледал на тях като на нещо маловажно. Той живял според онова, което виждал, а не според онова, в което вярвал.
7 Примерът на Исав служи като предупреждение за нас днес. (1 Коринтяни 10:11) Когато сме изправени пред вземането на решения, било то малки, или големи, ние не бива да се мамим от пропагандата на света на Сатана, който казва, че трябва веднага да получиш това, което искаш. Ще бъде добре да си зададем въпросите: „Дали решенията, които вземам, разкриват склонности в мене като тези на Исав? Дали като се стремя към онова, което искам сега, ще поставя духовните интереси на заден план? Дали изборът, който правя, застрашава взаимоотношенията ми с Бога и бъдещата ми награда? Какъв пример давам на другите?“ Ако нашите решения отразяват признателност за светите неща, Йехова ще ни благослови. (Притчи 10:22)
Да избягваме клопката на материализма
8. Какво предупреждение получили християните в Лаодикия, и защо то е от интерес за нас?
8 Към края на първи век, в откровение до апостол Йоан, възвеличеният Исус Христос предал едно послание на сбора в Лаодикия (Мала Азия). В него той отправил предупреждение относно материализма. Макар че били богати в материално отношение, християните в Лаодикия били бедни в духовно отношение. Вместо да живеят според онова, в което вярвали, те позволили на материалните притежания да увредят духовното им зрение. (Откровение 3:14–18) Материализмът оказва подобно влияние и днес. Той отслабва вярата ни и ни кара да спрем да „тичаме с издръжливост в поставеното пред нас състезание“ за живота. (Евреи 12:1, Ве) Ако не внимаваме, „житейските удоволствия“ могат да изместят духовните дейности така, че да ги задушат напълно. (Лука 8:14)
9. Как задоволството с това, което имаме, и признателността за духовната храна са защита за нас?
9 Основен фактор, за да бъдем защитени духовно, е изпитването на задоволство от това, което имаме, а не използването на този свят докрай и трупането на материално богатство. (1 Коринтяни 7:31; 1 Тимотей 6:6–8) Когато живеем според онова, в което вярваме, а не според онова, което виждаме, ние намираме радост в сегашния духовен рай. Нима когато приемаме богата духовна храна, не сме подтикнати да ‘пеем от сърдечна радост’? (Исаия 65:13, 14) Освен това ние изпитваме наслада, когато общуваме с хора, които проявяват плодовете на Божия дух. (Галатяни 5:22, 23) Само колко е важно да намираме удовлетворение и освежение от онова, което Йехова осигурява в духовно отношение!
10. Какви въпроси трябва да си зададем?
10 Някои въпроси, които трябва да си зададем, са: „Какво място заемат материалните неща в живота ми? Дали използвам материалните си притежания, за да водя живот, изпълнен с удоволствия, или за да подкрепям истинското поклонение? Какво ми донася най–голямо удовлетворение? Дали това е изучаването на Библията и общуването на християнските събрания, или почивните дни в края седмицата без християнски задължения? Дали планирам много съботи и недели за почивка, вместо да използвам това време за проповедна служба и за други дейности, свързани с чистото поклонение?“ Да живеем според онова, в което вярваме, означава да бъдем заети в делото за Царството, като сме напълно уверени в обещанията на Йехова. (1 Коринтяни 15:58)
Да не губим от погледа си края
11. Как като живеем според онова, в което вярваме, можем да помним колко е близо краят?
11 Като живеем според онова, в което вярваме, можем да избягваме плътските възгледи, че краят е още много далече или че изобщо няма да дойде. За разлика от скептично настроените хора, които се подиграват на библейските пророчества, ние разбираме как световните събития изпълняват онова, което Божието Слово предсказва за нашите дни. (2 Петър 3:3, 4) Например нима нагласата и поведението на хората като цяло не доказват, че живеем в „последните дни“? (2 Тимотей 3:1–5) Ние виждаме с очите на вярата, че сегашните събития в света не са просто повторение на събитията от миналото. Да, те са част от „знака за [Христовото] присъствие и за завършека на тази система“ (НС). (Матей 24:1–14)
12. Как през първи век били изпълнени думите на Исус, записани в Лука 21:20, 21?
12 Да разгледаме едно събитие от първи век, което има съответствие в наши дни. Когато бил на земята, Исус Христос предупредил последователите си: „Когато видите Йерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града, нека да излязат вън.“ (Лука 21:20, 21) В изпълнение на това пророчество през 66 г. римските войски под командването на Цестий Гал обсадили Йерусалим. Но неочаквано войските се оттеглили и това дало сигнал и възможност на християните там да „бягат в планините“. Римските войски се върнали през 70 г., като нападнали град Йерусалим и унищожили неговия храм. Според Йосиф Флавий загинали над един милион юдеи, а 97 000 души били взети в плен. Божията присъда била изпълнена върху юдейската система. Онези, които живели според онова, в което вярвали, и се вслушали в Исусовото предупреждение, се избавили от бедствието.
13, 14. (а) Какви събития ще се случат скоро? (б) Защо трябва да бъдем нащрек относно изпълнението на библейските пророчества?
13 Нещо подобно предстои да стане в наши дни. Различните части на Организацията на обединените нации ще имат дял в изпълнението на Божията присъда. Точно както целта на римските войски през първи век била да поддържат „Пакс Романа“ (Римският мир), така и Организацията на обединените нации днес е създадена като средство за запазване на мира. Въпреки че римските войски се опитвали да осигурят относителна безопасност по целия познат дотогава свят, те опустошили Йерусалим. Подобно и днес библейските пророчества показват, че военните сили под командването на ООН ще разберат, че религията им пречи, и ще предприемат действия да унищожат съвременния Йерусалим, т.нар. християнство, а също и останалата част на Вавилон Велики. (Откровение 17:12–17) Да, цялата световна империя на фалшивата религия стои на прага на унищожението.
14 Унищожението на фалшивата религия ще отбележи началото на „голямата скръб“. В края на „голямата скръб“ ще бъдат унищожени останалите части на тази зла система. (Матей 24:29, 30; Откровение 16:14, 16) Като живеем според онова, в което вярваме, ние сме нащрек относно изпълнението на библейските пророчества. Ние не се заблуждаваме, като мислим, че някоя човешка организация като ООН е средството, чрез което Бог ще донесе истински мир и безопасност. Нима тогава нашият начин на живот не трябва да показва, че сме убедени, че „е близо великият ден Господен“? (Софония 1:14)
Да живеем според онова, което виждаме, крие опасност
15. В каква клопка паднали израилтяните, въпреки че изпитали Божията благословия?
15 Случилото се с древния Израил разкрива опасностите от това да допуснем вярата ни да отслабне, като живеем според онова, което виждаме. Въпреки че били свидетели на десетте бедствия, които унизили фалшивите богове на Египет, и след това били избавени по чудодеен начин през Червено море, израилтяните проявили непослушание и направили златно теле, пред което започнали да се покланят. Те загубили търпение и се уморили да чакат Моисей, който ‘се забавил да слезе от планината’. (Изход 32:1–4) Заради нетърпението си те се поклонили на идол, който виждали с физическите си очи. Като живели според онова, което виждали, те обидили Йехова и в резултат на това били убити „около три хиляди мъже“. (Изход 32:25–29) Само колко е тъжно, когато един поклонник на Йехова днес вземе решение, показващо липса на доверие в Йехова и в способностите му да изпълни своите обещания!
16. Как израилтяните били повлияни от нещата, които виждали?
16 Нещата, които виждали, повлияли отрицателно на израилтяните и по други начини. Понеже живели според онова, което виждали, те треперели от страх пред враговете си. (Числа 13:28, 32; Второзаконие 1:28) Освен това поставили под съмнение властта, която Бог дал на Моисей, и се оплаквали от живота си. Тази липса на вяра ги довела до това да предпочетат управляваната от демони страна Египет пред Обетованата земя. (Числа 14:1–4; Псалм 106:24) Колко огорчен трябва да се е чувствал Йехова, като наблюдавал пълното неуважение, което неговият народ проявявал спрямо своя невидим Цар!
17. Какво накарало израилтяните да отхвърлят ръководството на Йехова в дните на Самуил?
17 В дните на пророк Самуил народът на Израил, радващ се на Божието благоволение, отново бил уловен в примката да живее според онова, което вижда. Хората искали да имат цар, когото могат да виждат. Макар че Йехова бил показал, че е техният Цар, това не било достатъчно, за да ги подтикне да живеят според онова, в което вярват. (1 Царе 8:4–9) Причинявайки си сами вреда, те глупаво отхвърлили съвършеното ръководство на Йехова и вместо това предпочели да бъдат като околните народи. (1 Царе 8:19, 20)
18. Какви опасности съществуват, ако живеем според онова, което виждаме?
18 Като съвременни служители на Йехова, ние ценим добрите си взаимоотношения с Бога. Също така с голямо желание учим и прилагаме в живота си ценните поуки, които извличаме от събитията в миналото. (Римляни 15:4) Когато живели според онова, което виждали, израилтяните забравили, че Бог ги ръководи чрез Моисей. Ако не внимаваме, и ние можем да забравим, че Йехова Бог и по–великият Моисей, Исус Христос, ръководят християнския сбор днес. (Откровение 1:12–16) Трябва да се пазим да не възприемем човешка гледна точка относно земната организация на Йехова. В резултат на това може да развием дух на оплакване и да загубим признателността си спрямо представителите на Йехова и спрямо духовната храна, осигурявана от „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45)
Да бъдем решени да живеем според онова, в което вярваме
19, 20. Какво си решен да вършиш, и защо?
19 Библията казва: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“ (Ефесяни 6:12) Нашият главен враг е Сатана Дяволът. Той има за цел да унищожи вярата ни в Йехова. Той ще използва всякакви средства, чрез които може да ни отклони от решението ни да служим на Бога. (1 Петър 5:8) Какво ще ни предпази от това да не се подмамим от нещата, които виждаме в системата на Сатана? Необходимо е да живеем според онова, в което вярваме, а не според онова, което виждаме! Доверието и увереността в обещанията на Йехова ще ни предпазят от това ‘вярата ни да претърпи корабокрушение’. (1 Тимотей 1:19, НС) Така че нека бъдем решени винаги да живеем според онова, в което вярваме, като сме напълно уверени в благословията на Йехова. И нека продължаваме да се молим, за да избегнем всичко, което предстои да стане в близко бъдеще. (Лука 21:36)
20 Като живеем според онова, в което вярваме, а не според онова, което виждаме, можем да следваме един чудесен пример. Библията казва: „Христос пострада за вас и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.“ (1 Петър 2:21) В следващата статия ще бъде обсъдено как можем да постъпваме така, както постъпвал Исус.
Спомняш ли си?
• Какво научи от примерите на Моисей и Исав относно това да живееш според онова, в което вярваш, а не според онова, което виждаш?
• Кой основен фактор ни помага да избягваме материализма?
• Как като живеем според онова, в което вярваме, можем да избягваме възгледа, че краят е още много далече?
• Защо е опасно да живеем според онова, което виждаме?
[Снимка на страница 17]
Моисей живял според онова, в което вярвал
[Снимка на страница 18]
Дали почивката често ти пречи на теократичните дейности?
[Снимка на страница 20]
Как това да обръщаш внимание на Божието Слово те предпазва?