Нека бъдем от онези, които имат вяра

„Ние сме. . . от онези, които имат вяра.“ — ЕВРЕИ 10:39, NW.

1. Защо може да се каже, че вярата на всеки лоялен служител на Йехова е скъпоценна?

СЛЕДВАЩИЯ път, когато си в Зала на Царството, пълна с поклонници на Йехова, спри за миг и се огледай. Помисли за многото начини, по които хората около теб проявяват вяра. Ще видиш възрастни хора, които вече десетилетия служат на Йехова, младежи, които всеки ден устояват на натиска от страна на връстниците, и родители, които работят усърдно, за да възпитат децата си да се боят от Бога. Ето ги и старейшините и помощник⁠–​служителите, които поемат много отговорности. Да, ще видиш духовни братя и сестри на различна възраст, които преодоляват всякакви пречки, за да служат на Йехова. Колко е скъпоценна вярата на всеки един от тях! — 1 Петър 1:7.

2. Защо съветите на Павел в Евреи, глави 10 и 11, са полезни за нас днес?

² Малко са несъвършените хора — ако изобщо има такива, — които да разбират по⁠–​добре от апостол Павел колко е важна вярата. Всъщност той отбелязал, че истинската вяра води до „запазване на душата жива“. (Евреи 10:39, NW) Но Павел знаел, че вярата е обект на атаки в този безверен свят и може да отслабне. Той бил много загрижен за християните от юдейски произход в Йерусалим и Юдея, които се борели да запазят своята вяра. Като четем части от Евреи, глави 10 и 11, нека обърнем внимание на методите, които Павел използувал, за да укрепи вярата им. Същевременно ще разберем как можем да изградим по⁠–​здрава вяра в себе си и в хората около нас.

Изразявайте увереност един в друг

3. Как думите на Павел в Евреи 10:39 показват, че той притежавал увереност в своите братя и сестри по вяра?

³ Първото нещо, което можем да забележим, е положителната нагласа на Павел към неговите читатели. Той писал: „Ние не сме от онези, които се дърпат назад към унищожение, но от онези, които имат вяра за запазване на душата жива.“ (Евреи 10:39, NW) Павел мислел най⁠–​доброто, а не най⁠–​лошото, относно своите събратя християни. Обърни внимание също, че използувал израза „ние“. Павел бил праведен човек. И въпреки това не говорел отвисоко на читателите си, сякаш бил на някаква възвишена праведна позиция много над тях. (Сравни Еклисиаст 7:16.) По⁠–​скоро се приобщавал към тях. Павел изразил искрена увереност, че и той, и неговите верни християнски читатели щели да се сблъскат със страшни препятствия пред себе си, че щели смело да откажат да се дърпат назад към унищожение и че щели да докажат, че са от онези, които имат вяра.

4. Поради какви причини Павел проявявал увереност в своите събратя по вяра?

⁴ Как Павел могъл да притежава такава увереност? Дали си затварял очите за грешките на християните от юдейски произход? Точно обратното — той им дал конкретни съвети, за да им помогне да преодолеят духовните си слабости. (Евреи 3:12; 5:12–14; 6:4–6; 10:26, 27; 12:5) И все пак Павел имал поне две основателни причини да проявява увереност в своите братя. (1) Като човек, който подражава на Йехова, той се стремял да гледа на божиите хора от гледната точка на Йехова. И то не само по отношение на техните грешки, но и на добрите им качества и на възможността да изберат да правят добро в бъдеще. (Псалм 130:3; Ефесяни 5:1) (2) Павел проявявал безусловна вяра в силата на светия дух. Той знаел, че никакви препятствия, никакви човешки слабости не биха могли да попречат на Йехова да дава „силата, надхвърляща нормалното“, на всеки християнин, който се стреми да Му служи вярно. (2 Коринтяни 4:7, NW; Филипяни 4:13) Така че увереността на Павел в неговите братя и сестри не била неуместна, нереалистична или сляпо оптимистична. Това била една твърда увереност, основана на Писанията.

5. Как можем да подражаваме на увереността на Павел, и какъв вероятно ще бъде резултатът?

⁵ Несъмнено увереността, която проявил Павел, се оказала заразна. За сборовете в Йерусалим и Юдея трябва да е било от голямо значение това, че той им говорел толкова насърчително. Изправени пред сразяващото презрение и пред надменното безразличие на юдейските си противници, християните от юдейски произход били подпомогнати от тези думи да решат в сърцата си да бъдат от онези, които имат вяра. Дали днес можем да правим същото един за друг? Много по⁠–​лесно е да виждаш в другите само многобройните грешки и лошите черти на характера. (Матей 7:1–5) Но можем да си помагаме много повече един на друг, ако обръщаме внимание на уникалната вяра, която всеки притежава, и я ценим. С такова насърчение има по⁠–​голяма вероятност вярата ни да расте. — Римляни 1:11, 12.

Подходящо използуване на божието Слово

6. От кой източник цитирал Павел, когато писал думите, записани в Евреи 10:38?

⁶ Павел укрепил вярата на събратята си и като умело използувал Писанията. Например, той писал: „‘А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.’“ (Евреи 10:38) Тук Павел цитирал пророк Авакум.a Тези думи вероятно били познати на читателите му, християните от еврейски произход, на които били добре известни пророческите книги. Като се има предвид целта на Павел — да укрепи вярата на християните в Йерусалим и околностите му около 61 г. от н.е., — примерът на Авакум бил подходящ избор. Защо?

7. Кога Авакум записал своето пророчество, и какво било положението в Юдея по онова време?

⁷ Очевидно Авакум писал своята книга малко повече от две десетилетия преди унищожението на Йерусалим през 607 г. пр.н.е. Пророкът получил видение как халдейците (или вавилонците) — „лют и нетърпелив народ“ — връхлитат Юда и разрушават Йерусалим, като същевременно поглъщат народи и държави. (Авакум 1:5–11) Но това бедствие било предсказано още в дните на Исаия — повече от век по⁠–​рано. По времето на Авакум, Йоаким наследил добрия цар Йосия и злото в Юда отново процъфтявало. Йоаким преследвал и дори убивал онези, които говорели от името на Йехова. (2 Летописи 36:5; Йеремия 22:17; 26:20–24) Не е чудно, че пророк Авакум с мъка извикал: „Докога, Господи?“ — Авакум 1:2.

8. Защо примерът на Авакум щял да се окаже полезен за християните от първи век, а също и за християните днес?

⁸ Авакум не знаел колко близо било унищожението на Йерусалим. Така и християните през първи век не знаели кога щяла да свърши юдейската система на нещата. Нито пък ние днес знаем ‘деня и часа’, когато ще бъде изпълнена присъдата на Йехова срещу тази зла система. (Матей 24:36) Затова нека обърнем внимание на двойния отговор, който Йехова дал на Авакум. Първо, той уверил пророка, че краят щял да дойде точно навреме. „Няма да закъснее“ — казал Бог, въпреки че от човешка гледна точка може би изглеждало, че се бави. (Авакум 2:3) Второ, Йехова припомнил на Авакум: „Праведният ще [продължава да — NW] живее чрез вярата си.“ (Авакум 2:4) Какви прекрасни и прости истини! По⁠–​важно е не кога ще дойде краят, а дали ние продължаваме да живеем един изпълнен с вяра живот.

9. Как послушните служители на Йехова продължили да живеят поради своята вярност (а) през 607 г. пр.н.е.; (б) след 66 г. от н.е.? (в) Защо е жизненоважно да укрепваме вярата си?

⁹ Когато през 607 г. пр.н.е. Йерусалим бил опустошен, Йеремия, неговият секретар — Варух, Авдемелех и лоялните потомци на Рихав разбрали, че обещанието на Йехова към Авакум било истина. Те ‘продължили да живеят’, като се избавили от ужасното унищожение на Йерусалим. Защо? Йехова ги възнаградил за тяхната вярност. (Йеремия 35:1–19; 39:15–18; 43:4–7; 45:1–5) По подобен начин християните от юдейски произход през първи век сигурно са откликнали положително на съвета на Павел, щом когато римските армии нападнали Йерусалим през 66 г. от н.е. и после се оттеглили, верните християни се вслушали в предупреждението на Исус да бягат. (Лука 21:20, 21) Те продължили да живеят поради своята вярност. Ние също ще продължаваме да живеем, ако се окажем верни, когато дойде краят. Каква жизненоважна причина сега да укрепваме вярата си!

Примерите на вяра оживяват

10. Как Павел описал вярата на Моисей, и как можем да подражаваме на Моисей в това отношение?

¹⁰ Павел укрепвал вярата и чрез умело използуване на примери. Като четеш Евреи, глава 11, забележи как той направил така, че примерите на библейските персонажи да оживеят. Например, той казва, че Моисей ‘издържал, като един, който вижда Невидимия’. (Евреи 11:27) С други думи за Моисей Йехова бил толкова реален, че сякаш той можел да види невидимия Бог. Може ли същото да се каже и за нас? Лесно е да се говори за взаимоотношения с Йехова, но за да ги изграждаш и укрепваш, се изисква работа. Това е работа, която трябва да вършим! Дали Йехова е толкова реален за нас, че се съобразяваме с него, когато взимаме решения, включително за на пръв поглед маловажни неща? Такава вяра ще ни помогне да издържаме дори най⁠–​жестокото противопоставяне.

11, 12. (а) В какви условия може би е била изпитана вярата на Енох? (б) Каква насърчителна награда получил Енох?

¹¹ Разгледай също вярата на Енох. Трудно е да си представим противопоставянето, с което се сблъскал той. Енох трябвало да съобщи сурово послание за присъда срещу злите хора, живеещи по онова време. (Юда 14, 15) Очевидно преследването, което заплашвало този човек, било толкова жестоко, толкова насилническо, че Йехова го ‘преселил’, като го отвел от живо състояние в съня на смъртта, преди да го хванат враговете. Така че Енох не успял да види изпълнението на пророчеството, което изрекъл. Но той получил дар, който донякъде бил дори по⁠–​хубав. — Евреи 11:5; Битие 5:22–24.

¹² Павел обяснява: „Преди неговото преселване беше засвидетелствувано за [Енох], че е бил угоден на Бога.“ (Евреи 11:5) Какво означавало това? Преди да изпадне в съня на смъртта, Енох може да е имал някакво видение — може би на земния рай, в който скоро ще бъде събуден. Във всеки случай Йехова дал на Енох да разбере, че бил доволен от неговата вярна линия на поведение. Енох зарадвал сърцето на Йехова. (Сравни Притчи 27:11.) Вълнуващо е да мислиш за живота на Енох, нали? Би ли желал да водиш такъв живот, изпълнен с вяра? Тогава размишлявай върху подобни примери; виждай ги като хора от плът и кръв. Бъди решен да живееш с вяра ден след ден. Помни също, че онези, които имат вяра, не служат на Йехова въз основа на някаква дата или краен срок за това кога Бог ще изпълни всички свои обещания. Не, ние сме решени да служим на Йехова вечно! Това е най⁠–​добрият начин на живот в тази система на нещата и в следващата.

Как да станем по⁠–​силни във вярата

13, 14. (а) Как думите на Павел, записани в Евреи 10:24, 25, могат да ни помогнат да направим нашите събрания радостни събития? (б) Каква е основната причина за християнските събрания?

¹³ Павел посочил на християните от юдейски произход няколко практични начина, по които можели да укрепват вярата си. Нека разгледаме само два от тях. Вероятно сме запознати с неговия призив в Евреи 10:24, 25, с който ни подканва да се събираме редовно на нашите християнски събрания. Но помни, че тези вдъхновени думи на Павел не означават да бъдем просто пасивни наблюдатели на тези събрания. По⁠–​скоро той описва събранията като възможности да се опознаем един друг, взаимно да се подтикваме да служим на Бога по⁠–​пълно и един друг да се насърчаваме. Там сме, за да даваме, а не само да получаваме. Това помага събранията ни да са радостни събития. — Деяния 20:35.

¹⁴ Но ние посещаваме християнските събрания главно за да се покланяме на Йехова Бог. Правим това, като се обединяваме в песен и молитва, като слушаме внимателно и като принасяме „плод от устни“ — изрази на възхвала към Йехова в нашите отговори и участия на събранието. (Евреи 13:15) Ако поддържаме тези цели в ума си и на всяко събрание действуваме съобразно с тях, всеки път нашата вяра ще се изгражда безпогрешно.

15. Защо Павел подканил християните от юдейски произход да държат здраво своята служба, и защо същият съвет е подходящ и днес?

¹⁵ Друг начин да изграждаме вярата си е проповедната дейност. Павел писал: „Нека държим здраво публичното изявление на своята надежда, без да се колебаем, защото е верен онзи, който е обещал.“ (Евреи 10:23, NW) Обикновено подтикваш другите здраво да държат нещо, когато изглежда, че има опасност да го изпуснат. Несъмнено Сатан упражнявал натиск върху онези християни от юдейски произход да напуснат своята служба, а и днес той прави същото с божия народ. Какво трябва да правим, когато се сблъскваме с такъв натиск? Разгледай какво правел Павел.

16, 17. (а) Как Павел придобил смелост за службата? (б) Какви мерки трябва да вземем, ако установим, че се плашим от някой аспект на своята християнска служба?

¹⁶ Павел писал на християните в Солун: „Като бяхме от по⁠–​напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в [събрахме смелост чрез — NW] нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.“ (1 Солунци 2:2) Как Павел и неговите съобщници били „опозорени“ във Филипи? Според някои учени гръцката дума, която Павел използувал, изразява обидно, засрамващо или жестоко отношение. Властите във Филипи ги били с тояги, хвърлили ги в затвора и оковали краката им в дървени стеги. (Деяния 16:16–24) Как това мъчително преживяване повлияло на Павел? Дали в следващия град от мисионерската му обиколка, Солун, той се дърпал назад от страх? Не, той ‘събрал смелост’. Той превъзмогнал страха и продължил да проповядва смело.

¹⁷ От къде произхождала смелостта на Павел? От самия него? Не, той казал, че събрал смелост „чрез нашия Бог“. В един справочник за преводачи на Библията се казва, че това изказване може да бъде предадено като: „Бог изтръгна страха от сърцата ни.“ Така че ако не се чувствуваш особено смел в своята служба или ако някой аспект от нея особено те плаши, защо не се обърнеш към Йехова да направи същото и с теб? Помоли го да изтръгне страха от сърцето ти. Поискай да ти помогне да събереш смелост за тази дейност. В допълнение на това вземи някои практични мерки. Например, уговори се да работиш с някой опитен в аспекта на свидетелствуване, който те тревожи. Това може да се отнася за търговски район, улична служба, неофициално проповядване или свидетелствуване по телефона. Вероятно в началото партньорът ти ще бъде готов да поеме ръководството. Ако е така, наблюдавай и се учи. Но после събери смелост да опиташ и ти.

18. Какви благословии можем да изпитаме, ако съберем смелост в своята служба?

¹⁸ Помисли какъв може да бъде резултатът, ако събереш смелост. Ако постоянствуваш и не допуснеш да се обезсърчиш, вероятно ще имаш хубави преживявания в споделянето на истината, случки, които иначе нямаше да ти се случат. (Виж страница 25.) Ще изпитваш удовлетворението да знаеш, че радваш Йехова, като правиш нещо трудно за теб. Ще изпитваш благословията и помощта му в преодоляването на своя страх. Вярата ти ще бъде по⁠–​силна. Наистина, не можеш да изграждаш вяра в другите, без в същото време да укрепваш своята собствена. — Юда 20 [NW], 21.

19. Каква ценна награда се пази за „онези, които имат вяра“?

¹⁹ Продължавай да укрепваш своята вяра и тази на хората около теб. Можеш да правиш това, като изграждаш себе си и другите чрез умело използуване на божието Слово, като изследваш библейските примери на хора, проявявали вяра, и те станат живи за теб, като се подготвяш и участвуваш в християнските събрания и като държиш здраво ценната привилегия на публичната служба. Като правиш тези неща, имай уверението, че действително си „от онези, които имат вяра“. Помни също, че такива хора получават ценна награда. Те са от „онези, които имат вяра за запазване на душата жива“.b Нека вярата ти продължава да расте и нека Йехова Бог те запази жив завинаги!

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◻ Как Павел изразил увереност в християните от юдейски произход, и какво можем да научим от това?

◻ Защо това, че Павел се позовал на пророк Авакум, било толкова подходящо?

◻ Кои примери на вяра от Писанията Павел направил да оживеят?

◻ Какви практични начини за изграждане на вяра препоръчал Павел?

[Снимка на страница 23]

След жестокото отношение към него във Филипи, Павел събрал смелост да продължи да проповядва

[Снимка на страница 24]

Можеш ли да събереш смелост да опиташ различни аспекти на свидетелствуването?