„Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко, но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него“ (ЕВРЕИ 12:11).

 1, 2. (а) Какво според Евреи 12:9–11 употребява спрямо нас Бог ръководейки се от любов? (б) Каква е една от формите за вразумяване и какво може да се постигне с нея?

ВЪРНИ се в мисълта си към детските години. Спомняш ли си как родителите ти са те вразумявали? Повечето от нас си спомнят. Апостол Павел използва това, разглеждайки въпроса за вразумяване от страна на Бога, както четем в Евреи 12:9–11.

² Бащинското вразумяване, с което Бог въздейства върху нашия духовен живот, може да приеме различни форми. Една от тях е постановлението за изключване на лица от християнската еклезия, които престават или не искат повече да живеят според Божиите указания. Някой наказан така сурово, т.е. подложен на вразумяване, може да се разкае и обърне. Същевременно лоялните членове на еклезията също се вразумяват от това, понеже се учат колко важно е да спазват Божиите възвишени мерила (1 Тимотей 1:20).

Защо такова решително становище?

 4. Как се случва понякога на някои членове на еклезията? (Галатяни 6:1; Юда 23).

⁴ Повечето от истинските християни лоялно подкрепят Бога и неговите справедливи закони (1 Солунци 1:2–7; Евреи 6:10). Обаче понякога някой се отклонява от пътя на истината. Например въпреки помоща на християнските старейшини може някой да нарушава Божиите закони и да не се разкайва. Или може да отхвърли вярата разпространявайки фалшиви учения, или отлъчвайки се от еклезията. Какво трябва тогава да се направи? Такива неща се случвали даже по времето на апостолите. Нека да видим тогава, какво те са писали по този въпрос.

 5, 6. (а) Какъв мъдър съвет получихме относно третирането на тези, които извършват сериозни престъпления и не се разкайват? (Матей 18:17). (б) Какви въпроси изискват отговор?

⁵ Когато един мъж от Коринт непокаяно постоянствувал в неморалност, Павел писал до еклезията: „Да не общувате повече с някого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец или идолопоклонник или хулител или грабител, с такъв дори и да не ядете заедно“ (1 Коринтяни 5:11–13). Същото се отнасяло и за отстъпниците като Именей: „След като съветваш един–два пъти човек, който способствува за някаква секта, отхвърли го, като знаеш, че такъв човек се е извратил и съгрешава“ (Тито 3:10, 11; 1 Тимотей 1:19, 20). Същите мерки се отнасяли и за тези, които се отказвали от еклезията: „От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас. Но излязоха за да стане явно, че не всички са от нас“ (1 Йоан 2:18, 19).

⁶ Можем да се надяваме някой такъв да се разкае, че да бъде приет повторно (Деяния на апостолите 3:19). Обаче до тогава могат ли християни да имат с него ограничени контакти или трябва стриктно да странят от него? Ако е така, то защо?