‘Бивайте святи в цялото си държане’

„Но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте святи и вие в цялото си държане; защото е писано: ‘Бъдете святи, понеже Аз съм свят.’“ — 1 ПЕТЪР 1:15, 16.

 1. Защо Петър призовал християните да бъдат святи?

ЗАЩО апостол Петър дал горното наставление? Защото съзрял необходимостта всеки християнин да пази мислите и действията си, за да ги поддържа в хармония със светостта на Йехова. Затова преди горните думи той казал: „Препашете умовете си за дейност, напълно бъдете нащрек . . . Като послушни деца престанете да се водите по желанията, които сте имали преди в своето невежество.“ — 1 Петър 1:13, 14, NW.

 2. Защо нашите желания не бяха святи, преди да научим истината?

² Нашите предишни желания не бяха святи. Защо? Защото много от нас следваха светски курс на действие, преди да приемат християнската истина. Петър знаел това, когато написал ясно: „Защото доволно е миналото време, когато сте живели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистоти, в страсти, във винопийства, в пирувания, в опивания, и в омразните идолослужения.“ Разбира се, Петър не посочил такива нечисти действия, които са характерни за нашия съвременен свят, тъй като тогава те не били познати. — 1 Петър 4:3, 4.

 3, 4. (а) Как можем да се противопоставим на погрешните желания? (б) Дали християните трябва да бъдат без всякаква емоционалност? Обясни.

³ Забеляза ли, че тези желания са такива, че насочват вниманието към плътта, сетивата и емоциите? Когато позволим те да вземат връх, тогава нашите мисли и действия много лесно стават нечисти. Това показва, че е необходимо да оставим силата на разума да контролира действията ни. Павел изразил това по следния начин: „Затова аз ви моля, братя, чрез милосърдието на Бога, да представите телата си като жертва жива, свята, приемлива за Бога, свята служба с вашите мисловни способности.“ — Римляни 12:1, 2, NW.

⁴ За да представим пред Бога свята жертва, ние трябва да оставим да владее разумът, а не чувствата. Колко много хора са били погълнати от неморалността, защото са позволили емоциите да контролират поведението им! Това не означава, че чувствата ни трябва да бъдат потискани, защото как тогава бихме изразявали радостта си в службата на Йехова? Но ако искаме да произвеждаме плодовете на духа, а не делата на плътта, ние ще трябва да пренагласим ума си според Христовия начин на мислене. — Галатяни 5:22, 23; Филипяни 2:5.

Свят живот, свята цена

 5. Защо Петър осъзнавал необходимостта от святост?

⁵ Защо Петър съзнавал толкова силно необходимостта от християнска святост? Защото той бил съвсем наясно със святата цена, която била платена, за да бъде откупено послушното човечество. Той писал: „Знаете, че не с тленни неща — сребро или злато — сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист.“ (1 Петър 1:18, 19) Да, Изворът на светостта, Йехова Бог, изпратил своя единороден син, ‘Светия’, на земята, за да плати откупа, който би позволил на хората да имат добри взаимоотношения с Бога. — Йоан 3:16; 6:69; Изход 28:36; Матей 20:28.

 6. (а) Защо за нас не е лесно да се стремим към свято поведение? (б) Какво може да ни помогне да поддържаме поведението си свято?

⁶ Трябва да признаем обаче, че не е лесно да се води свят живот сред покварения Сатанов свят. Той поставя примки за истинските християни, които се опитват да оцелеят в неговата система на нещата. (Ефесяни 6:12; 1 Тимотей 6:9, 10) Натискът от светската работа, от противопоставянето в семейството, от присмеха в училище и от страна на връстниците прави силната духовност необходима, за да може човек да запази светостта. Това подчертава жизненоважната роля на нашето лично изучаване, както и на нашето редовно посещаване на християнските събрания. Павел наставлявал Тимотей: „Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса.“ (2 Тимотей 1:13) Ние чуваме тези благотворни думи в нашата Зала на Царството и в нашето частно изучаване на Библията. Те могат да ни помогнат да бъдем святи в своето поведение всеки ден и в много различни ситуации.

Свято поведение в семейството

 7. Как светостта трябва да влияе на семейния ни живот?

⁷ Когато Петър цитирал Левит 11:44, той използувал гръцката дума ха̀гиос, която означава „отделен от греха и следователно посветен на Бога, свещен“. (An Expository Dictionary of New Testament Words [„Тълковен речник на думите на Новия завет“] от У. Е. Вайн) Как това трябва да ни влияе в нашия християнски семеен живот? Безспорно то трябва да означава, че нашият семеен живот трябва да бъде основан на любовта, защото „Бог е любов“. (1 Йоан 4:8) Самопожертвувателната любов е маслото, което трябва да смаже взаимоотношенията между брачните партньори и между родителите и децата. — 1 Коринтяни 13:4–8; Ефесяни 5:28, 29, 33; 6:4; Колосяни 3:18, 21.

 8, 9. (а) Какво става понякога в християнския дом? (б) Какъв разумен съвет дава Библията по този въпрос?

⁸ Може би смятаме, че проявяването на такава любов трябва да е автоматично в християнското семейство. Но трябва да се признае, че в някои християнски домове любовта не винаги владее в степента, в която би трябвало. Може да изглежда, че това е така в Залата на Царството, но колко лесно нашата святост може да изчезне, когато сме в къщи. Тогава ние можем внезапно да забравим, че съпругата още е наша християнска сестра, или че съпругът е същият този брат (може би дори помощник–служител или старейшина), към когото май се отнасяхме с уважение в Залата на Царството. Нервите се опъват до крайност и могат да възникнат разгорещени спорове. Възможно е дори в живота ни да се промъкне двоен стандарт. Това вече не са взаимоотношения между съпруг и съпруга с личности, подобни на Христовата, а само един мъж и една жена, които се карат. Те забравят, че в дома трябва да има свята атмосфера. Може би дори започват да говорят като светски хора. Колко лесно тогава от устата могат да излязат нелюбезни, саркастични думи! — Притчи 12:18; сравни Деяния 15:37–39.

⁹ Но Павел съветва: „Никаква гнила дума [на гръцки — ло̀гос сапро̀с, или „омърсяваща реч“, тоест, нещо, което не е свято] да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат.“ И това се отнася за всички в дома, които слушат, включително и децата. — Ефесяни 4:29; Яков 3:8–10.

10. Как напътствието за светостта се прилага спрямо децата?

¹⁰ Тези напътствия за святост важат с еднаква сила и за децата в едно християнско семейство. Колко лесно е те да се върнат от училище и да започнат да подражават на бунтовническите и изпълнени с неуважение приказки на своите светски връстници! Деца, не се приближавайте към нагласата, проявявана от грубите момчета, които обиждали пророка на Йехова и които имат своите съответници днес със същия гнил и богохулен език. (4 Царе 2:23, 24) Вашата реч не трябва да бъде омърсена от неприличния уличен език на хората, които са прекалено лениви да използуват прилични думи или пък не ги е грижа за другите. Тъй като сме християни, нашата реч трябва да бъде свята, приятна, укрепваща, любезна и ‘подправена със сол’. Тя трябва да ни различава от другите хора. — Колосяни 3:8–10; 4:6.

Светостта и невярващите членове на нашето семейство

11. Защо това да бъдеш свят не означава да бъдеш праведен в собствените си очи?

¹¹ Макар и да се опитваме съзнателно да прилагаме на практика светостта, не бива да се държим така, сякаш сме по–добри и по–праведни от другите, особено във взаимоотношенията си с невярващите членове на семейството. Нашето любезно християнско поведение трябва поне да им помогне да видят, че сме различни в един положителен смисъл, че знаем как да проявяваме любов и съчувствие, както постъпил добрият самарянин в притчата на Исус. — Лука 10:30–37.

12. Как брачният партньор, който е християнин, може да направи истината по–привлекателна за своя партньор?

¹² Петър подчертал необходимостта от правилна нагласа спрямо невярващите членове на семейството, когато писал за съпругите християнки: „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.“ Една съпруга християнка (или един съпруг християнин) може да направи истината по–привлекателна за невярващия си партньор, ако поведението ѝ е добродетелно, ако тя проявява загриженост и уважение. Това означава, че трябва да е налице гъвкавост в графика на теократичните дейности, така че невярващият партньор да не бъде пренебрегван или пропускан.a — 1 Петър 3:1, 2.

13. Как понякога старейшините и помощник–служителите могат да помогнат на невярващите съпрузи да оценят истината?

¹³ Понякога старейшините и помощник–служителите могат да помогнат, като се запознаят по–отблизо с невярващия съпруг. По този начин той може да види, че Свидетелите са нормални, прилични хора с широк кръг интереси, включващи и теми, различни от Библията. В един случай старейшина се заинтересувал от риболова, който бил хоби на един съпруг. Това било достатъчно, за да стопи леда. Впоследствие този съпруг станал наш покръстен брат. В друг случай един невярващ съпруг се интересувал от канарчета. Старейшините не се предали. Един от тях започнал да чете литература по въпроса, така че следващия път, когато се срещнали с този мъж, той могъл да започне разговор върху любимата му тема! Следователно, да бъдем святи не означава да бъдем закостенели или тесногръди. — 1 Коринтяни 9:20–23.

Как можем да бъдем святи в сбора?

14. (а) Кой е един от методите на Сатан за подкопаване на християнския сбор? (б) Как можем ние да се противопоставим на примката на Сатан?

¹⁴ Сатан Дяволът е клеветник, тъй като гръцката дума за „дявол“ (диа̀болос) означава „укорител“ или „клеветник“. Клеветата е един от неговите специалитети и той се опитва да я използува в сбора. Предпочитаният му метод е клюкарствуването. Дали ние позволяваме да бъдем въвлечени в такова нечисто поведение? Как би могло да се случи такова нещо? Като започнем да клюкарствуваме, като повтаряме клюката или като я изслушваме. Мъдрата притча казва: „Опак човек сее раздори, и шепотникът разделя най–близки приятели.“ (Притчи 16:28) Какъв е лекът срещу клюкарствуването и клеветата? Трябва да се погрижим за това думите ни винаги да са укрепващи и да са основани на любов. Ако търсим добродетелите вместо предполагаемите недостатъци на нашите братя, разговорът ни винаги ще бъде приятен и духовен. Помни, че да се критикува е лесно. И че човекът, който клюкарствува с теб за другите, може също да клюкарствува с другите за теб! — 1 Тимотей 5:13; Тит 2:3.

15. Кои качества, подобни на Христовите, ще помогнат всички в сбора да се поддържат святи?

¹⁵ За да поддържаме сбора свят, всички ние трябва да имаме ума на Христос, а ние знаем, че неговото основно качество е любовта. Затова Павел наставлявал Колосяните да бъдат съчувствени като Христос: „И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение . . . и един на друг си прощавайте . . . А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенството.“ И след това добавил: „И нека царува в сърцата ви Христовият мир.“ Несъмнено с този прощаващ дух ние можем да запазваме единството и светостта на сбора. — Колосяни 3:12–15.

Дали нашата святост се вижда в района, където живеем?

16. Защо нашето свято поклонение трябва да е щастливо поклонение?

¹⁶ А нашите съседи? Как те гледат на нас? Дали ние излъчваме радостта на истината, или я правим да изглежда като бреме за нас? Ако сме святи, както и Йехова е свят, тогава това трябва да бъде явно в нашите думи и в нашето поведение. Трябва да бъде ясно, че нашето свято поклонение е щастливо поклонение. Защо е така? Защото Йехова, нашият Бог, е щастлив Бог, който иска поклонниците му да бъдат радостни. Затова псалмистът могъл да каже за народа на Йехова в древни времена: „Щастлив е онзи народ, чийто Бог е Йехова!“ Дали ние отразяваме това щастие? Дали нашите деца също проявяват доволство от това, че са сред хората на Йехова в Залата на Царството и на конгресите? — Псалм 89:15, 16; 144:15б, NW.

17. Какво можем да направим на практика, за да покажем уравновесена святост?

¹⁷ Ние можем също да покажем своята уравновесена святост чрез дух на сътрудничество и съседска любезност. Понякога е необходимо съседите да вършат някои неща заедно, може би във връзка с почистването на квартала, или в някои страни — с ремонта на пътищата и магистралите. В това отношение светостта ни може да проличи и в това как се грижим за градината си, за двора си или за друг имот. Ако оставяме боклука да се търкаля наоколо, или ако дворът ни е неподреден или неподдържан, може би дори пълен със стари, развалени коли, които се виждат отвсякъде, дали можем да кажем, че се отнасяме с уважение към своите съседи? — Откровение 11:18.

Светостта там, където работим, и в училище

18. (а) В какво трудно положение се намират християните днес? (б) Как можем ние да бъдем различни от света?

¹⁸ Апостол Павел писал на християните в нечистия град Коринт: „Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници, не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света.“ (1 Коринтяни 5:9, 10) Трудно е за християните, които всеки ден са заедно с неморални хора или с хора без нравствени принципи. Това е голямо изпитание за безкомпромисността, особено в общества, където сексуалният тормоз, корупцията и нечестието биват насърчавани или оправдавани. В такава ситуация ние не можем да си позволим да принизим стандартите си, за да изглеждаме „нормални“ на онези около нас. Вместо това любезното, но твърдо християнско поведение трябва да ни отдели в очите на проницателните хора, на онези, които осъзнават своята духовна нужда и които търсят нещо по–добро. — Матей 5:3; 1 Петър 3:16, 17.

19. (а) Какви изпитания срещате вие, деца, в училище? (б) Какво могат да направят родителите, за да подкрепят децата си и тяхното свято поведение?

¹⁹ Подобно на това нашите деца в училище се сблъскват с много изпитания. Дали вие, родители, посещавате училището, в което ходи вашето дете? Дали знаете каква атмосфера владее там? Дали се срещате с учителите? Защо са важни тези въпроси? Защото в много градски области в този свят училищата са се превърнали в една джунгла на насилие, наркотици и секс. Как могат вашите деца да запазят своята безкомпромисност и святото си поведение, ако не получават пълна и разбираща подкрепа от страна на своите родители? Павел с основание наставлявал родителите: „Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.“ (Колосяни 3:21) Един от начините да се дразнят децата е да няма разбиране относно ежедневните им проблеми и изпитания. Подготовката относно изкушенията в училище започва в духовната атмосфера в християнския дом. — Второзаконие 6:6–9; Притчи 22:6.

20. Защо светостта е необходима за всички нас?

²⁰ В заключение, защо светостта е необходима за всички нас? Защото тя служи като защита спрямо атаките на света и мисленето на Сатан. Тя е благословия днес и ще бъде такава и в бъдеще. Тя помага да получим гаранция за живота, който ще бъде истинският живот в новия свят на праведността. Тя ни помага да бъдем уравновесени, достъпни за другите, общителни християни, а не неотстъпчиви фанатици. Накратко казано, тя ни прави подобни на Христос. — 1 Тимотей 6:19.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ Защо Петър сметнал за необходимо да напътствува християните относно светостта?

◻ Защо не е лесно да водиш свят живот?

◻ Какво можем всички ние да направим, за да подобрим състоянието на светостта в семейството?

◻ Какво нечисто поведение трябва да избягваме, за да остане сборът свят?

◻ Как можем ние да останем святи в работата и в училище?

[Снимки на страници 16, 17]

Като Свидетели на Йехова ние трябва да бъдем радостни в службата си на Бога и в другите си дейности