Прозирането на принципа показва зрялост

ЛОШИТЕ приятели развалят добрите навици. Жънеш това, което си посял. (1 Коринтяни 15:33; Галатяни 6:7) Независимо дали във физическо или в духовно отношение, и двете твърдения са пример за една основна истина — принцип — и всяко едно от тях дава основа за закони. Законите обаче могат да са временни и обикновено са конкретни. Принципите от друга страна са общи и могат да траят вечно. Затова божието Слово ни насърчава да мислим за принципите, винаги когато е възможно.

Изданието Webster’s Third New International Dictionary [„Трети нов международен речник на Уебстър“] определя принципа като „главна или основна истина: обобщаващ и основен закон, доктрина или твърдение, на което се основават или от което произлизат други такива“. Например, на едно дете може да се даде законът „не бива да пипаш печката“. Но за един възрастен човек думите „печката е гореща“ ще бъдат достатъчни. Обърни внимание на това, че второто изказване е по–общо. Тъй като ръководи това, което човек може да прави — да готви, да пече или да изключи печката, — то в известен смисъл става принцип.

Разбира се, ключовите принципи в живота са духовни; те ръководят нашето поклонение на Бога и нашето щастие. Някои хора обаче отказват да полагат усилията, които се изискват за размишляването върху принципите. Те предпочитат удобството на едно правило, когато са изправени пред вземането на някакво решение. Това е неразумно и е противоположно на примера, даден от верните мъже в древни библейски времена. — Римляни 15:4.

Мъже с богоугодни принципи

Сред несъвършените човеци Авел може да бъде наречен първият човек, постъпващ според богоугодни принципи. Той вероятно много размишлявал относно обещанието за ‘семето’ и разбрал, че изкупването от греха щяло да включва жертва с проливане на кръв. (Битие 3:15, СИ–93) Затова той принесъл на Бога „от първородните на стадото си“. Изразът „и от тлъстината му“ показва, че Авел дал на Йехова най–доброто, което имал. Но Бог за първи път обяснил подробно изискванията относно принасянето на жертви едва след като минали повече от две хиляди години от смъртта на Авел. За разлика от боящия се от Бога човек на принципа Авел, неговият брат Каин принесъл жертвата си на Бога механично. Но неговата нагласа била незадоволителна, нещо в неговия принос показвало, че в сърцето му липсвали принципите. — Битие 4:3–5.

Ной също бил човек на богоугодния принцип. Макар че библейското повествование показва, че Бог конкретно му заповядал да построи ковчег, не можем да прочетем относно никаква заповед да проповядва на другите. Въпреки това Ной е наречен ‘проповедник на правдата’. (2 Петър 2:5) Въпреки че вероятно Бог наредил Ной да проповядва, несъмнено неговото чувство за принципност и любовта му към ближния също го подтикнали да прави това. Тъй като живеем във времена, подобни на Ноевите, нека да подражаваме на неговата хубава нагласа и пример.

За разлика от свещениците по свое време Исус учел хората да мислят принципно. Неговата Проповед на планината е такъв пример. Целият ѝ смисъл е едно обръщение към принципното мислене. (Матей, глави 5–7) Исус поучавал по този начин, защото както Авел и Ной преди него, той наистина познавал Бога. Дори когато бил млад, той уважавал основната истина: „Не само с хляб . . . , но с всяко слово, което излиза из устата на Йехова, живее човек.“ (Второзаконие 8:3, NW; Лука 2:41–47) Да, ключът към това да бъдеш личност, притежаваща богоугодни принципи, е наистина да познаваш Йехова, нещата, които са му угодни и които не са му угодни, и неговите цели. Когато тези принципи относно Бога ръководят живота ни, те стават в действителност живи принципи. — Йеремия 22:16; Евреи 4:12.

Принципите и сърцето

Възможно е човек да се подчинява на даден закон с нежелание, може би от страх от наказание поради непослушание. Постъпването според даден принцип обаче изключва такава нагласа, тъй като в самата същност на принципите е това, че за да бъдеш ръководен от тях, трябва да откликваш от сърце. Обърни внимание на примера на Йосиф, който както Авел и Ной живял преди установяването на Договора на Моисеевия закон. Когато съпругата на Петефрий се опитала да го прелъсти, Йосиф отговорил: „Как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?“ Да, Йосиф знаел принципа, че съпругът и съпругата са „една плът“. — Битие 2:24; 39:9.

Днес светът е лишен от праведни принципи. Хората от света лакомо се хранят с насилие и неморалност. Съществува опасността, че един християнин може да бъде изкушен да похапва, вероятно тайно, от същата вредна храна — кинофилмите, видеофилмите или книгите. Колко е похвално тогава, когато като Йосиф по принцип отхвърляме лошото, като помним, че Бог ще запази само лоялните по време на идващата „голяма скръб“. (Матей 24:21) Да, най–важното е какви сме, когато сме сами, а не на публично място, това разкрива наистина какви сме отвътре. — Псалм 11:4; Притчи 15:3.

Следователно, ако сме ръководени от библейските принципи, няма да търсим предполагаеми пролуки в божиите закони; нито ще опитваме докъде можем да стигнем, без в действителност да нарушим някой закон. Подобно мислене е в разрез със собствените си интереси; в крайна сметка то ни вреди.

Прозирай зад закона

Разбира се, законите играят важна роля в живота на един християнин. Те са като стражари, които ни пазят, и в същината им има много важни принципи. Ако не схванем тези принципи, това може да охлади любовта ни към свързаните с тях закони. Древният народ на Израил показал това.

Бог дал на Израил Десетте заповеди, първата от които забранявала поклонението на който и да било друг бог, освен Йехова. Зад този закон стои основната истина, че Йехова е създал всички неща. (Изход 20:3–5) Но дали народът живял според този принцип? Самият Йехова отговаря: „ ‘Ти си наш баща’ — [казват Израилтяните] на парче дърво и [изплакват] ‘Мамо’ пред камък. Но на мен [Йехова] са обърнали гръб и са отвърнали лицата си от мен.“ (Йеремия 2:27, The New English Bible [„Нова английска Библия“]) Какво закоравяло и безпринципно безумие! И как само наранило то сърцето на Йехова! — Псалм 78:40, 41; Исаия 63:9, 10.

Християните също имат закони от Бога. Например, те трябва да избягват идолопоклонството, сексуалната неморалност и злоупотребата с кръв. (Деяния 15:28, 29) Когато помислим, можем да видим основни принципи, като например: Бог заслужава нашата изключителна преданост; трябва да сме верни на партньора си; и Йехова е Дарителят на нашия живот. (Битие 2:24; Изход 20:5; Псалм 36:9) Ако едновременно разбираме и дълбоко ценим принципите, криещи се зад тези напътствия, виждаме, че те са за наше добро. (Исаия 48:17) За нас божиите ‘заповеди не са тежки’. — 1 Йоан 5:3.

Докато някога израилтяните пренебрегвали божиите заповеди, по времето на Исус техните „специалисти по закона“, книжниците, отишли в другата крайност. Те формулирали една планина от правила и традиции, които пречели на чистото поклонение и погребали под себе си богоугодните принципи. (Матей 23:2, „Нова английска Библия“) Хората били изоставени на неуспеха, отчаянието или лицемерието. (Матей 15:3–9) И много от тези създадени от хора правила били нечовешки. Когато се готвел да излекува един човек с изсъхнала ръка, Исус попитал присъствуващите фарисеи: „Позволено ли е да се прави добро в съботен ден?“ Тяхното мълчание показвало, че не е позволено, като накарали Исус да бъде „наскърбен поради закоравяването на сърцата им“. (Марко 3:1–6) Фарисеите можели да се притекат на помощ на някое изгубило се или ранено домашно животно (което е финансово вложение) на сабат, но не и на някой мъж или жена — ако не било въпрос на живот и смърт. Наистина, те били толкова погълнати от човешки правила и формалности, че като мравки, които тичат по една рисунка, не можели да видят цялата картина — божествените принципи. — Матей 23:23, 24.

Но дори и младите, когато сърцата им са искрени, могат да носят чест на Йехова посредством своето ценене на библейските принципи. Учителката на тринадесетгодишната Ребека попитала учениците в класа кой би играл хазарт. Повечето казали, че не биха играли. Но когато били споменати различни ситуации, всички, освен Ребека, признали, че биха играли по един или друг начин. Учителката попитала Ребека дали би купила билет за лотарията за 20 цента за кауза, която заслужава подкрепа. Ребека казала, че няма да купи и посочила библейските причини, според които това би било форма на хазарт. Тогава учителката казала пред целия клас: ‘Според мен Ребека е единствената, която притежава това, което наричам „принципи“ в истинския смисъл на думата.’ Да, Ребека можела просто да отговори „Това е против моята религия“, но помислила по–дълбоко; успяла да отговори защо хазартът е нещо погрешно и защо тя отказва да участвува в него.

Примери като Авел, Ной, Йосиф и Исус ни показват как извличаме полза от използуването на своите ‘мисловни способности’ и своята „способност за разсъждаване“ в поклонението на Бога. (Притчи 2:11, NW; Римляни 12:1, NW) Християнските старейшини правят добре, като подражават на Исус, когато ‘пазят Божието стадо’. (1 Петър 5:2) Както Исус онагледил това добре чрез своя пример, хората, които обичат богоугодните принципи, са именно онези, които процъфтяват под върховенството на Йехова. — Исаия 65:14.