Библейска книга номер 62 — 1 Йоан
Писател: апостол Йоан
Място на написване: Ефес или околностите му
Завършена: ок. 98 г.
ЙОАН, любимият ученик на Исус, много обичал праведността и това му помогнало да разбира добре мисленето на Исус. Затова не е чудно, че основна тема в неговите писания е любовта. Йоан обаче не бил сантиментален човек. Той бил един от двамата ученици, които Исус нарекъл „синове на гърма [Воанергес]“. (Мар. 3:17) Всъщност той написал своите три писма именно за да защити истината и праведността, тъй като отстъпничеството, предсказано от апостол Павел, вече се било появило. Трите писма на Йоан наистина били навременни и укрепили първите християни в борбата им срещу опитите на Сатана да се промъкне в сбора. (2 Сол. 2:3, 4; 1 Йоан 2:13, 14; 5:18, 19)
2 Съдейки по съдържанието на тези писма, разбираме, че те са били написани десетки години след съставянето на евангелията според Матей и Марко, както и след мисионерските писма на Петър и Павел. Времената били по–различни. В тези писма не се говори за юдаизма, който представлявал голяма заплаха за сборовете, когато се сформирали. И изглежда, че не се среща нито един цитат от Еврейските писания. Но Йоан говори за „последния час“ и за появата на „много антихристи“. (1 Йоан 2:18) Той се обръща към читателите си с изрази като „любими мои деца“, а себе си нарича „старейшината“. (1 Йоан 2:1, 12, 13, 18, 28; 3:7, 18; 4:4; 5:21; 2 Йоан 1; 3 Йоан 1) Всичко това предполага, че трите му писма са били написани в по–късен период. Освен това според 1 Йоан 1:3, 4 изглежда, че Евангелието според Йоан било написано приблизително по същото време. Общоприетото мнение е, че трите писма на Йоан били завършени около 98 г., малко преди смъртта на апостола, който ги написал близо до Ефес.
3 Фактът, че Първото писмо на Йоан било написано от апостол Йоан, личи от голямата прилика, съществуваща между това писмо и четвъртото евангелие, за което няма съмнение, че е написано от този апостол. Например Йоан започва писмото, говорейки за себе си като за човек, който е видял ‘словото на живота, вечният живот, чийто източник е Бащата и който им бил показан’, изрази, които имат поразяваща прилика с уводните думи в Евангелието според Йоан. Достоверността на писмото е потвърдена от Мураториевия фрагмент и от ранни писатели като Ириней, Поликарп и Папий, които живели през II век.a В своите писания Евсевий (ок. 260–342 г.) споменава, че достоверността на Първото писмо на Йоан никога не е била оспорвана.b Но трябва да отбележим, че в някои преводи в 5 глава, в края на 7 и началото на 8 стих, са добавени следните думи: „На небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята.“ („Синодално издание на Библията“) Този откъс обаче не се намира в никой от ранните гръцки ръкописи и очевидно е бил добавен в подкрепа на учението за троицата. В повечето съвременни преводи, както католически, така и протестантски, тези думи не са включени в основния текст.c (1 Йоан 1:1, 2)
4 Йоан пише това писмо, за да защити своите любими братя, които нарича свои „деца“, от погрешните учения на „многото антихристи“, които се били появили измежду самите тях и се опитвали да ги отклонят от истината. (2:7, 18) Възможно е тези отстъпници антихристи да са били повлияни от гръцката философия, включително от гностицизма, чиито поддръжници твърдели, че били получили от Бога необикновено познание от тайнствено естество.d Йоан категорично отхвърля отстъпничеството и разглежда подробно три теми — за греха, за любовта и за антихриста. Изказванията му относно греха и думите му в подкрепа на жертвата, която Исус дал за греховете на хората, показват, че тези антихристи смятали себе си за праведни и твърдели, че нямат грях и не се нуждаят от Исусовата изкупителна жертва. „Познанието“ им, което се съсредоточавало върху самите тях, ги превръщало в егоисти без никаква любов към другите, състояние, което Йоан изобличава, наблягайки постоянно на стойността на любовта, присъща за истинските християни. Освен това Йоан явно оспорва техните фалшиви учения, като обяснява, че Исус е Христос, че е съществувал преди да дойде на земята като човек, и че е дошъл в плът като Божи син, за да даде на вярващите възможност да бъдат спасени. (1:7–10; 2:1, 2; 4:16–21; 2:22; 1:1, 2; 4:2, 3, 14, 15) Йоан заклеймява тези фалшиви учители като „антихристи“ и посочва различни неща, по които децата на Бога се различават от децата на Дявола. (2:18, 22; 4:3)
5 Тъй като не е написано до някой определен сбор, писмото явно било предназначено за цялото християнско братство по онова време. Може би затова липсват поздрави в началото и в края на писмото. Някои учени дори разглеждат това писание не като писмо, а като трактат. Употребата на множествено число в обръщенията в цялото писмо показва, че то е било написано за група хора, а не за една личност.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА
11 Точно както било в края на първи век, и днес има „много антихристи“, относно които християните трябва да бъдат нащрек. Истинските християни трябва да се държат здраво за ‘посланието, което са чули от началото, да проявяват любов един към друг’, да останат в единство с Бога, да се придържат към истината, да постъпват праведно и да говорят смело. (2:18; 3:11; 2:27–29) Изключително важно е и предупреждението относно „желанията на плътта, желанията на очите и самонадеяното хвалене с притежаваните неща“, материалистичните светски клопки, в които са попаднали повечето от т.нар. християни. Истинските християни нямат нищо общо със света и неговите желания, защото знаят, че „който върши волята на Бога, остава завинаги“. Днес, когато светските желания, сектантството и омразата се срещат навсякъде, колко е полезно само да изследваме вдъхновеното от Бога Слово, за да учим повече за Божията воля и да я вършим! (2:15–17)
12 В Първото писмо на Йоан намираме полезно обяснение относно ясната разлика, която съществува между светлината, произлизаща от Бащата, и тъмнината, произлизаща от злия и погубваща истината, между носещите живот учения на Бога и отвратителните лъжи на антихриста, между любовта, видна в целия сбор, съставен от онези, които са в единство с Бащата и Сина, и убийствената омраза, която проявявал Каин и която се намира в онези, които „излязоха от нас ..., за да стане явно, че не всички са като нас“. (2:19; 1:5–7; 2:8–11, 22–25; 3:23, 24, 11, 12) Притежавайки това прозрение, нашето искрено желание трябва да бъде да ‘победим света’. Как можем да направим това? Като проявяваме силна вяра и развиваме „любов към Бога“, което означава да спазваме неговите заповеди. (5:3, 4)
13 „Любов към Бога“ — по какъв прекрасен начин се набляга в писмото на това подбуждащо към действие качество! Във втора глава е посочен яркият контраст, който съществува между любовта към света и любовта към Бащата. По–нататък се подчертава мисълта, че „Бог е любов“. (4:8, 16) Нима не е прекрасно, че неговата любов се проявява на дело? Тя се вижда по превъзходен начин в това, че Бащата изпратил „своя Син като спасител на света“. (4:14) Тази постъпка изпълва сърцата ни с признателност и любов, в която няма страх, в съгласие с думите на апостола: „Ние проявяваме любов, защото Бог пръв прояви любов.“ (4:19) Любовта, която проявяваме, трябва да бъде подобна на любовта на Бащата и Сина — самопожертвувателна, проявявана на дело. Точно както Исус дал живота си за нас, така и „всеки един от нас е длъжен да даде душата си за братята си“, да проявява нежно състрадание към братята си и да ги обича не само на думи, но „с дела и истина“. (3:16–18) Както се вижда съвсем ясно от писмото на Йоан, благодарение на тази любов, съчетана с точното познание за Бога, онези, които ходят с Него, се радват на неразрушимо приятелство с Бащата и Сина. (2:5, 6) Именно на наследниците на Царството, участващи в тези любещи взаимоотношения, Йоан пише: ‘Ние сме в единство с Бога благодарение на Сина му Исус Христос. Да, това е истинският Бог и вечният живот.’ (5:20)
[Бележки под линия]
a „Международна стандартна библейска енциклопедия“, 2 том, 1982 г., редактирана от Дж. Бромили, 1095, 1096 страница.
b „История на църквата“, III XXIV 17.
c „Прозрение върху Писанието“ (англ.), 2 том, 1019 страница.
d „Нов библейски речник“, второ издание, 1986 г., редактиран от Дж. Дъглас, 426, 604 страница.