Марко
3 Когато отново влезе в синагогата, там имаше един човек с изсъхнала ръка.+ 2 И фарисеите наблюдаваха внимателно дали Исус ще излекува този човек в събота*, за да го обвинят.+ 3 И той каза на човека с изсъхналата ръка: „Стани и ела в средата.“ 4 После ги попита: „Позволено ли е в събота да се извърши добро или лошо дело, да се спаси живот*, или да се погуби?“+ Но те мълчаха. 5 И като погледна възмутено всички наоколо, тъй като беше силно опечален от безчувствените им сърца,+ каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той я протегна и ръката му оздравя.+ 6 Тогава фарисеите излязоха оттам и веднага започнаха да заговорничат против него с привържениците на Ирод,+ за да го убият.+
7 Но заедно с учениците си Исус отиде към езерото и едно голямо множество от Галилея и от Юдея го последва.+ 8 Като чуха за всичко, което правеше, много хора дойдоха при него чак от Йерусалим, от Идумея и от другата страна на Йордан, а също и от околностите на Тир+ и Сидон. 9 И той каза на учениците си да държат винаги на негово разположение една малка лодка, за да не го притиска множеството. 10 Защото излекува мнозина и поради това всички, които страдаха от тежки болести, напираха към него, за да го докоснат.+ 11 Дори и нечистите духове,+ като го виждаха, падаха по очи пред него и викаха: „Ти си Божият син.“+ 12 Но той многократно им забраняваше да разказват на другите за него.+
13 След това се изкачи на една планина и повика онези, които искаше,+ и те отидоха при него.+ 14 И избра дванайсет души, които нарече апостоли, за да бъдат с него и да ги изпраща да проповядват,+ 15 и да имат власт да изгонват демоните.+
16 А дванайсетте души, избрани от него, бяха: Симон, когото той нарече още Петър,+ 17 Яков, синът на Зеведей, и Йоан, братът на Яков+ (тези двамата той нарече Воанергес, което означава „синове на гърма“), 18 и Андрей, Филип, Вартоломей, Матей, Тома и Яков, Алфеевият син, Тадей, Симон Пламенния* 19 и Юда Искариот, който по–късно го предаде.+
И той влезе в една къща. 20 И пак се събра множество, така че те не можеха дори да ядат.+ 21 Когато чуха за това, роднините му+ дойдоха да го отведат, защото казваха: „Той е полудял.“+ 22 Също и книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха: „В него се е вселил Веелзевул* и той изгонва демоните с помощта на владетеля на демоните.“+ 23 И след като ги извика при себе си, той започна да им говори с притчи: „Как може Сатана да изгонва Сатана? 24 Та нали ако едно царство се разедини, това царство не може да устои,+ 25 и ако един дом се разедини, този дом няма да устои.+ 26 Също така ако Сатана се надигне срещу самия себе си и се разедини, няма да устои, но ще го постигне краят му.+ 27 Нали никой, който е влязъл в дома на силен човек, не може да вземе+ покъщнината му, ако най–напред не върже силния човек? И тогава ще ограби дома му.+ 28 Казвам ви истината, всичко ще бъде простено на човешките синове, каквито и грехове да са извършили и каквито и хули да са изрекли.+ 29 Който обаче хули светия дух, никога няма да получи прошка, но се е провинил във вечен грях.“+ 30 Той каза това заради техните думи: „В него се е вселил нечист дух.“+
31 И ето, майка му и братята му+ дойдоха и като стояха отвън, изпратиха да го повикат.+ 32 Той обаче беше заобиколен от множество хора, затова му казаха: „Виж! Майка ти и братята ти са отвън и те търсят.“+ 33 Но той им отговори: „Коя е майка ми и кои са братята ми?“+ 34 И като погледна онези, които седяха в кръг около него, каза: „Ето майка ми и братята ми!+ 35 Който върши волята на Бога, той ми е и брат, и сестра, и майка.“+