Глава 6

Една свещена тайна е разкрита

 1. Как трябва да реагираме на блестящата картина, записана в Откровение 1:10–17?

ВИДЕНИЕТО с възвеличения Исус наистина вдъхва страхопочитание! Несъмнено, ако ние бяхме зрители заедно с апостол Йоан, също щяхме да бъдем поразени от това славно великолепие и щяхме да паднем в краката на Исус, както направил Йоан. (Откровение 1:10–17) Това превъзходно, вдъхновено от Бога видение е запазено до днес, за да ни подтикне към действие. Подобно на Йоан, и ние трябва да покажем смирена признателност за всичко, което това видение означава. Нека винаги запазваме почтително уважение към позицията на Исус като възкачен на престола цар, първосвещеник и съдия. (Филипяни 2:5–11)

„Първият и последният“

 2. (а) С каква титла се представя Исус? (б) Какво има предвид Йехова, когато казва: „Аз съм първият, Аз и последният“? (в) Към какво насочва вниманието Исусовата титла „първият и последният“?

² Но нашето страхопочитание не бива да се превръща в парализиращ страх. Исус вдъхва увереност на Йоан, както разбираме от следващите думи на апостола. „И той положи дясната си ръка върху мене и каза: ‘Не се страхувай. Аз съм първият и последният, и живият.’“ (Откровение 1:17б, 18а) В Исаия 44:6 Йехова с основание описва своята позиция като единствения всемогъщ Бог, казвайки: „Аз съм първият, Аз и последният, и освен Мене няма Бог.“a Когато представя себе си като „първия и последния“, Исус не твърди, че е равен на Йехова, великият Създател. Той използва за себе си една титла, с която основателно го е удостоил Бог. В книгата Исаия Йехова говори за своята несравнима позиция като единствения истински Бог. Той е вечен Бог и наистина освен него няма друг такъв. (1 Тимотей 1:17) В книгата Откровение Исус говори за титлата, която е получил, като насочва вниманието към своето единствено по рода си възкресение.

 3. (а) В какво отношение Исус е „първият и последният“? (б) Какво означава това, че „ключовете на смъртта и хадес“ са в Исус?

³ Исус наистина е „първият“ човек, възкресен за безсмъртен духовен живот. (Колосяни 1:18) Нещо повече, той е „последният“, който е възкресен по такъв начин лично от Йехова. Така той става ‘живият, който е жив за вечни времена’. Той притежава безсмъртие. В това отношение той е като своя безсмъртен Баща, който е наречен „живият Бог“. (Откровение 7:2; Псалм 42:2) За всички други хора самият Исус е „възкресението и животът“. (Йоан 11:25) В хармония с това той казва на Йоан: „Бях мъртъв, но ето, жив съм за вечни времена и в мене са ключовете на смъртта и хадес.“ (Откровение 1:18б) Йехова му е дал властта да възкреси мъртвите. Затова Исус може да каже, че ключовете, с които ще отвори вратите пред хората, намиращи се в плен на смъртта и хадес (гроба), са в него. (Сравни Матей 16:18.)

 4. Какво нареждане повтаря Исус, и за чия полза?

⁴ Исус отново нарежда на Йоан да запише видението, като му казва: „Запиши каквото видя, запиши онова, което е, и онова, което ще стане след него.“ (Откровение 1:19) Какви вълнуващи и поучителни неща ще ни изяви Йоан сега?

Звездите и светилниците

 5. Как Исус обяснява какво означават „седемте звезди“ и „седемте светилника“?

⁵ Йоан видял Исус посред седемте златни светилника със седем звезди в дясната ръка. (Откровение 1:12, 13, 16) И ето сега Исус обяснява тези неща: „Що се отнася до свещената тайна на седемте звезди, които видя в дясната ми ръка, и на седемте златни светилника — седемте звезди са ангелите на седемте сбора, а седемте светилника са седемте сбора.“ (Откровение 1:20)

 6. Какво представят „седемте звезди“, и защо посланията били отправени специално към тях?

⁶ „Звездите“ са „ангелите на седемте сбора“. В книгата Откровение звездите понякога символизират буквални ангели, но Исус едва ли би заповядал на човек да пише до тези невидими духовни създания. Така че „звездите“ трябва да са човеци, служещи като надзорници, или старейшини, в сборовете и смятани за Исусови пратенициb. Посланията са отправени към „звездите“, защото те носят отговорността за надзора на стадото на Йехова. (Деяния 20:28)

 7. (а) Макар че Исус се обръща само към един ангел във всеки сбор, защо това не означава, че във всеки сбор има само по един старейшина? (б) Кой всъщност е представен от „седемте звезди“ в дясната ръка на Исус?

⁷ Исус говори само на един „ангел“ във всеки сбор. Дали това означава, че във всеки сбор има само по един старейшина? Не. Още по времето на Павел в сбора в Ефес имало няколко старейшини, а не само един. (Откровение 2:1; Деяния 20:17) Така че по времето на Йоан, когато тези послания били изпратени до „седемте звезди“, за да бъдат прочетени пред сборовете (включително и пред този в Ефес), звездите явно представяли всички онези, които служели като старейшини в помазания сбор на Йехова. Подобно на това и днес старейшините четат на своите сборове писмата, получавани от Ръководното тяло, съставено от помазани надзорници, които служат под главенството на Исус. Местните старейшини като цяло трябва да се погрижат за това Исусовите наставления да бъдат следвани от техния сбор. Разбира се, от тези наставления се възползват всички членове на сбора, не само старейшините. (Виж Откровение 2:11а.)

 8. Какво показва това, че старейшините са в дясната ръка на Исус?

⁸ Тъй като Исус е главата на сбора, е уместно да се каже, че старейшините са в дясната му ръка, което означава, че те са под неговия контрол и ръководство. (Колосяни 1:18) Той е главният пастир, а те са неговите помощници. (1 Петър 5:2–4)

 9. (а) Какво представят „седемте светилника“, и защо светилниците са подходящ символ за това? (б) За какво вероятно напомнило видението на апостол Йоан?

⁹ „Седемте светилника“ са седемте сбора, до които Йоан пише книгата Откровение: Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. Защо сборовете са представени от светилници? Защото християните — независимо дали поотделно, или като сборове — трябва да оставят ‘своята светлина да свети пред човеците’ в този тъмен свят. (Матей 5:14–16) Освен това светилниците били сред принадлежностите в Соломоновия храм. Това, че всеки сбор е наречен светилник, вероятно напомня на Йоан, че във фигуративен смисъл всеки местен сбор от помазани е „храм на Бога“, място, където обитава Божият дух. (1 Коринтяни 3:16) Освен това членовете на сбора на помазаните служат като „царско свещенство“ във великия духовен храм на Йехова. В този храм, чийто предобраз е йерусалимският, Исус служи като първосвещеник, а в небесното Най–свято отделение обитава лично Йехова. (1 Петър 2:4, 5, 9; Евреи 3:1; 6:20; 9:9–14, 24)

Голямото отстъпничество

10. Какво станало с юдейската система и нейните неразкайващи се поддръжници през 70 г.?

¹⁰ Когато Йоан писал книгата Откровение, християнството било на повече от шейсет години. През първите четирийсет години то изпитвало постоянно противопоставяне от страна на юдаизма. След това, през 70 г., на юдейската система бил нанесен смъртоносен удар — неразкайващите се юдеи престанали да съществуват като организиран народ и изгубили храма в Йерусалим, който всъщност се бил превърнал в идол за тях.

11. Защо предупреждението на главния пастир относно развитието на нежелателни тенденции в сборовете било толкова навременно?

¹¹ И все пак апостол Павел бил предсказал, че сред помазаните християни ще се развие отстъпничество, и както се вижда от посланията на Исус, когато Йоан вече бил в доста напреднала възраст, това отстъпничество започнало да набира сили. Йоан бил последният от онези, които задържали влиянието на Сатана, полагащ всякакви усилия да поквари семето на жената. (2 Солунци 2:3–12; 2 Петър 2:1–3; 2 Йоан 7–11) Затова било уместно главният пастир, назначен от Йехова, да пише до старейшините в сборовете, за да предупреди относно развиващите се тенденции и да насърчи онези, чиито сърца са с праведна нагласа, да останат непоколебими на страната на праведността.

12. (а) Как се развило отстъпничеството през вековете след времето на Йоан? (б) Как се появило псевдохристиянството?

¹² Ние не знаем как през 96 г. сборовете откликнали на посланията на Исус. Но знаем, че след смъртта на Йоан отстъпничеството се развило много бързо. „Християните“ престанали да използват името на Йехова и го заместили в ръкописите на Библията с „Господар“ („Господ“ в църковно–славянската книжовна традиция) или „Бог“. До четвърти век фалшивото учение за Троицата вече проникнало в сборовете. По същото време била възприета и идеята за безсмъртието на душата. Накрая римският император Константин одобрил „християнската“ религия от името на държавата и така се развило псевдохристиянството, при което църквата и държавата се обединили и управлявали хиляда години. Било лесно да станеш такъв „християнин“. Цели племена приспособили своите предишни езически вярвания към различните разновидности на тази религия. Много от водачите на псевдохристиянството станали тиранични политически диктатори, като налагали своите отстъпнически възгледи с оръжие.

13. Каква линия на поведение поели отстъпниците от християнството въпреки предупреждението на Исус относно сектантството?

¹³ Думите на Исус към седемте сбора били напълно пренебрегнати от отстъпниците християни. Исус бил предупредил ефесяните да възстановят любовта, която изпитвали в началото. (Откровение 2:4) Въпреки това обаче, понеже вече не били обединени в любовта към Йехова, привържениците на псевдохристиянството водели жестоки войни помежду си и си причинявали ужасни страдания. (1 Йоан 4:20) Исус бил предупредил сбора в Пергам относно сектантството. Но сектите се появили още през втори век и днес в псевдохристиянството съществуват хиляди спорещи помежду си секти и религии. (Откровение 2:15)

14. (а) Каква линия на поведение поели т.нар. християни, макар че Исус предупредил относно опасността на духовно мъртвото състояние? (б) В кои отношения т.нар. християни пренебрегнали предупреждението на Исус относно идолопоклонството и неморалността?

¹⁴ Исус бил предупредил сбора в Сардис относно опасността на духовно мъртвото състояние. (Откровение 3:1) Подобно на онези в Сардис, т.нар. християни бързо забравили християнските дела и скоро прехвърлили изключително важната работа по проповядването на малобройна, платена класа от свещеници. Исус бил предупредил сбора в Тиатир относно идолопоклонството и блудството. (Откровение 2:20) Но псевдохристиянството открито одобрявало използването на изображения в поклонението, като подкрепяло също и по–прикритото идолопоклонство на национализма и материализма. А неморалността, срещу която понякога проповядвали някои, била толерирана винаги и навсякъде.

15. Какво показват думите на Исус, отправени към седемте сбора, относно религиите на псевдохристиянството, и какво са се оказали членовете на духовенството на псевдохристиянството?

¹⁵ Така че думите на Исус до седемте сбора показват пълния неуспех на всички религии, принадлежащи към псевдохристиянството, да изпълнят ролята на специален народ на Йехова. Да, членовете на духовенството на псевдохристиянството са най–видните представители на семето на Сатана. Наричайки ги общо „беззаконника“, апостол Павел предсказал, че тяхното ‘присъствие е в съгласие с действието на Сатана чрез могъщи дела, лъжливи знамения, чудеса и чрез всяка измама, причинена от неправедността’. (2 Солунци 2:9, 10)

16. (а) Срещу кого проявили особена омраза водачите на псевдохристиянството? (б) Какво станало в псевдохристиянството през Средновековието? (в) Дали бунтът на протестантите, наречен Реформацията, променил отстъпническото поведение на псевдохристиянството?

¹⁶ Макар че твърдят, че са пастири на Божието стадо, водачите на псевдохристиянството — религиозни и светски — проявяват особена омраза към всекиго, който се опитва да насърчи четенето на Библията или изобличава небиблейските им дела. Ян Хус и преводачът на Библията Уилям Тиндъл били преследвани и убити като мъченици. По време на мрачното Средновековие властта на отстъпниците достигнала върха на своето проявление под формата на жестоката католическа инквизиция. Всеки глас, който оспорвал ученията или авторитета на църквата, бивал безмилостно потискан и хиляди хора, обявени за еретици, били измъчвани до смърт или изгорени на клада. Така Сатана се опитвал бързо да постигне смазването на всекиго, който би могъл да бъде от истинското семе на Божията, подобна на жена организация. След като през 1517 г. започнала Реформацията, или бунтът на протестантите против католицизма, много протестантски църкви проявили същия дух на нетърпимост. Те също си навлекли кръвна вина, като убивали онези, които се опитвали да останат лоялни на Бога и на Христос. Да, „кръвта на светите личности“ била проливана безпрепятствено! (Откровение 16:6; сравни Матей 23:33–36)

Семето е запазено

17. (а) Какво предсказала притчата на Исус за житото и плевелите? (б) Какво станало през 1918 г., и до какво отхвърляне и назначение довело това?

¹⁷ В своята притча за житото и плевелите Исус предсказал мрачните времена, които ще настъпят, докато псевдохристиянството управлява. Но въпреки това през всички тези векове на отстъпничество имало отделни хора, подобни на житото от притчата, истински помазани християни. (Матей 13:24–29, 36–43) Така че когато през октомври 1914 г. настъпил денят на Господаря, все още имало истински християни на земята. (Откровение 1:10) Изглежда, че Йехова дошъл в духовния си храм за съд около три и половина години по–късно, през 1918 г., придружен от Исус като ангела, или вестителя, на договора. (Малахия 3:1; Матей 13:47–50) Било дошло времето най–после Господарят да отхвърли лъжливите християни и да назначи ‘верния и разумен роб да се грижи за всичките му притежания’. (Матей 7:22, 23; 24:45–47)

18. Какъв „час“ дошъл през 1914 г., и какво трябвало да прави тогава „робът“?

¹⁸ Тогава настъпило също и времето „верният и разумен роб“ да обърне специално внимание на нещата, записани в посланията на Исус към седемте сбора, както можем да видим от казаното там. Например Исус говори за това как ще дойде да съди сборовете, като този съд започва през 1918 г. (Откровение 2:5, 16, 22, 23; 3:3) Той говори за това сборът във Филаделфия да бъде предпазен от „часа на изпитанието, който ще дойде върху цялата населена земя“. (Откровение 3:10, 11) „Часът на изпитанието“ идва едва след настъпването на деня на Господаря през 1914 г., след което лоялността на християните спрямо установеното Божие Царство е подложена на изпитание. (Сравни Матей 24:3, 9–13.)

19. (а) Какво изобразяват седемте сбора днес? (б) Каква голяма група от хора се присъединява към помазаните християни, и защо Исусовите напътствия и обстоятелствата, които той описва, се отнасят и за тях? (в) Как трябва да гледаме на посланията на Исус до седемте сбора от първи век?

¹⁹ От тук следва, че думите на Исус към сборовете започнали да се изпълняват главно от 1914 г. насам. В този контекст седемте сбора изобразяват всички сборове на помазаните християни през деня на Господаря. И нещо повече — през последните над седемдесет години към помазаните християни, изобразени от Йоан, се присъединяват голям брой поклонници на Йехова, чиято надежда е да живеят завинаги на райската земя. Наставленията, дадени от прославения Исус Христос, както и обстоятелствата, които той намира в седемте сбора при своята проверка, важат със същата сила и за тях, тъй като за всички служители на Йехова има само един стандарт за праведност и вярност. (Изход 12:49; Колосяни 3:11) Така че посланията на Исус до седемте сбора от първи век, намиращи се в Мала Азия, не са просто любопитен от историческа гледна точка материал. Отношението на всеки един от нас към тях може да означава живот или смърт. Затова нека слушаме внимателно думите на Исус.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 32]

Време на изпитания и съд

Около октомври 29 г. Исус бил покръстен в река Йордан и помазан като определения от Бога цар. Три и половина години по–късно, през 33 г., той отишъл в йерусалимския храм и изхвърлил оттам онези, които превръщали храма в свърталище на разбойници. Съществува паралел между тези събития и периода от три и половина години, започнал през октомври 1914 г., когато Исус бил възкачен на престола, и завършил, когато Исус дошъл да направи проверка на онези, които твърдели, че са християни, тоест когато съдът започнал от Божия дом. (Матей 21:12, 13; 1 Петър 4:17) В самото начало на 1918 г. дейността за Царството, която извършвали хората на Йехова, се сблъскала с голямо противопоставяне. Това било време на изпитания по цялата земя и страхливите отпаднали. През май 1918 г. духовенството на псевдохристиянството предизвикало затварянето на ръководните служители на Дружество „Стражева кула“, но девет месеца по–късно те били освободени. Впоследствие лъжливите обвинения срещу тях били свалени. От 1919 г. нататък организацията на Божиите хора, изпитана и пречистена, поела пламенно напред, за да известява Царството на Йехова под управлението на Христос Исус като единствената надежда на човечеството. (Малахия 3:1–3)

Няма съмнение, че когато през 1918 г. Исус започнал своята проверка, духовенството на псевдохристиянството получило неблагоприятна присъда. Тези хора не само подстрекавали към преследване срещу Божиите хора, но също така си били навлекли тежка кръвна вина, като подкрепяли воюващите страни по време на Първата световна война. (Откровение 18:21, 24) След това тези духовници възложили своите надежди на едно човешко творение — Обществото на народите. До 1919 г. псевдохристиянството, заедно с цялата световна империя на фалшивата религия, вече било изгубило напълно Божието благоволение.

[Карта на страници 28, 29]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ЕФЕС

СМИРНА

ПЕРГАМ

ТИАТИР

САРДИС

ФИЛАДЕЛФИЯ

ЛАОДИКИЯ

[Снимка на страница 31]

Религията на псевдохристиянството си е навлякла огромна кръвна вина чрез преследването и убийството на онези, които превеждали, чели или дори само притежавали Библията