„Ще дойдем с вас“

1, 2. а) Какво предсказал Йехова за нашето време? б) Какви въпроси ще разгледаме в тази статия? (Виж илюстрацията в началото.)

ЙЕХОВА предсказал следното за времето, в което живеем: „В тези дни десет души от всички езици, които говорят народите, ще се хванат за полите на дрехата на един юдей, ще се хванат и ще кажат: ‘Ще дойдем с вас, защото чухме, че Бог е с вас.’“ (Зах. 8:23) Подобно на тези символични десет души хората със земна надежда ‘са се хванали за полите на дрехата на един юдей’. За тях е чест да бъдат сътрудници на „Божия Израил“, тъй като знаят, че помазаните християни имат благословията на Йехова. (Гал. 6:16)

² Както Захария, така и Исус наблегнал на освежаващото единство, на което се радва Божият народ. Той говорил за последователите си като за две групи — „малко стадо“ и „други овце“, но казал, че те ще станат „едно стадо с един пастир“. (Лука 12:32; Йоан 10:16) Отношенията между тези две групи обаче повдигат следните въпроси: 1) Нужно ли е „другите овце“ да знаят имената на всички помазани днес? 2) Как помазаните трябва да гледат на себе си? 3) Как трябва да реагираш, ако някой в твоя сбор започне да взема от символите на Възпоменанието? 4) Трябва ли да се притесняваш, че броят на онези, които вземат от символите, се увеличава? Нека разгледаме отговорите на тези въпроси.

 3. Защо не е възможно да знаем със сигурност кой ще бъде част от 144 000?

³ Нужно ли е „другите овце“ да знаят имената на всички помазани днес? Накратко казано, не. Ако някой е получил небесно призоваване, този човек е получил само покана, а не потвърждение на наградата си. Ето защо Сатана използва „лъжливи пророци ..., за да подмамят дори и избраните, ако е възможно“. (Мат. 24:24) Никой не знае дали помазаният християнин ще получи небесната си награда, докато Йехова не го сметне за достоен за нея. Йехова решава това и подпечатва окончателно помазания малко преди той да умре като негов верен служител или известно време преди началото на „голямото бедствие“. (Откр. 2:10; 7:3, 14) Така че днес би било безсмислено да се опитваме да установим кой измежду Божиите служители в крайна сметка ще бъде част от 144 000.^[1]

 4. Щом като не знаем имената на всички помазани на земята днес, как можем да ги следваме?

⁴ Щом като не можем да знаем със сигурност имената на всички духовни израилтяни на земята днес, как тогава „другите овце“ могат да ги следват? Обърни внимание какво се казва в пророчеството на Захария относно фигуративните десет души. Те щели „да се хванат за полите на дрехата на един юдей“ и да кажат: „Ще дойдем с вас, защото чухме, че Бог е с вас.“ Макар че се споменава само един юдей, става дума за повече от един човек. Следователно този духовен юдей трябва да представя група от хора. Така че не е необходимо да знаем кои са отделните духовни юдеи, за да можем да ги следваме. По–скоро трябва да ги разпознаем като група и да ги подкрепяме. По никакъв начин Библията не ни насърчава да следваме отделни личности. Нашият Водач е Исус. (Мат. 23:10)

 5. Върху кое сериозно предупреждение трябва да помислят помазаните и защо?

⁵ Онези, които вземат от символите на Възпоменанието, трябва внимателно да помислят върху предупреждението, намиращо се в 1 Коринтяни 11:27–29. (Прочети.) Какво иска да каже тук апостол Павел? Един помазан християнин взема от символите по недостоен начин, ако не поддържа добри взаимоотношения с Йехова. (Евр. 6:4–6; 10:26–29) Това предупреждение напомня на помазаните, че още не са получили наградата си. Те трябва да продължават да се стремят „към целта, към наградата на небесното призоваване от Бога посредством Христос Исус“. (Флп. 3:13–16)

 6. Как помазаните християни трябва да гледат на себе си?

⁶ Под вдъхновение Павел умолявал помазаните християни ‘да живеят достойно за призоваването, с което са били призовани’. Как трябвало да правят това? Павел продължава с думите: „С пълно смирение и мекота, с дълготърпение, като проявявате търпимост един към друг в любов, като усърдно се стремите да пазите единството на духа в обединяващата връзка на мира.“ (Еф. 4:1–3) Духът на Йехова подтиква към смирение, а не към гордост. (Кол. 3:12) Помазаните скромно признават, че тяхното призоваване не означава непременно, че имат повече свети дух от онези със земна надежда. Те не твърдят, че са получили специално познание или откровения, нито се опитват да докажат, че по някакъв начин превъзхождат другите. Също никога не биха внушавали на някой друг, че е помазан и трябва да взема от символите. По–скоро те смирено признават, че Йехова е онзи, който призовава помазаните.

7, 8. Какво не очакват помазаните християни и защо?

⁷ Въпреки че небесното призоваване е огромна привилегия, помазаните християни не очакват специално внимание от другите. (Еф. 1:18, 19; прочети Филипяни 2:2, 3) Духът на Йехова е свидетелствал лично на тях. Това не е било оповестено пред света. Така че те не се изненадват, ако за някого е трудно да приеме, че наистина са помазани със светия дух. Всъщност помазаните съзнават, че Писанието ни съветва да не вярваме бързо на някого, който твърди, че е получил специално назначение от Бога. (Откр. 2:2) Следователно те по никакъв начин не биха използвали помазването си като „визитка“, с която да се представят пред другите. Като цяло дори няма да споменават това, за да не привличат вниманието към себе си, нито ще се хвалят с бъдещата си награда. (1 Кор. 1:28, 29; прочети 1 Коринтяни 4:6–8)

⁸ Освен това помазаните християни не смятат, че са част от някакъв елитен клуб. Те не търсят други, които твърдят, че също имат небесно призоваване, с цел да общуват с тях или да сформират самостоятелни групи за изучаване на Библията. (Гал. 1:15–17) По този начин биха причинили разделение в сбора и биха действали против светия дух, който подтиква към мир и единство. (Прочети Римляни 16:17, 18.)

 9. Защо трябва да внимаваме как се отнасяме към онези, които вземат от символите на Възпоменанието? (Виж блока „Любовта „не се държи неприлично“.)

⁹ Как трябва да се отнасяш към човек, който взема от символите на Възпоменанието? Исус казал на учениците си: „Всички вие сте братя. ... Който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен.“ (Мат. 23:8–12) Следователно би било погрешно да възвеличаваме отделни личности дори те да са помазани братя на Христос. Когато говори за християнските старейшини, Библията ни насърчава да подражаваме на вярата на онези, които са начело, но в нея никъде не се заповядва да издигаме някой човек за наш водач. (Евр. 13:7) Наистина в Писанието се казва, че някои трябва да „бъдат смятани за достойни за двойна почит“. Но тези хора заслужават почит не защото са помазани, а защото „ръководят добре“ и „се трудят усърдно в говоренето и поучаването“. (1 Тим. 5:17) Затова онези с небесно призоваване биха се чувствали неудобно, ако другите ги възхваляват или им обръщат прекалено внимание. Нещо повече, ако към тях се отнасят по специален начин, може да им е трудно да останат смирени. (Рим. 12:3) Никой от нас не би искал да бъде причина един от братята на Христос да отпадне от вярата! (Лука 17:2)

10. Как можем да проявяваме уважение към помазаните християни?

¹⁰ Как можем да проявяваме подходящо уважение към онези, които Йехова е избрал да помаже? Например няма да им задаваме лични въпроси относно помазването им. Така ще избягваме да се бъркаме в неща, които не ни засягат. (1 Сол. 4:11; 2 Сол. 3:11) Не бива да си мислим, че родителите, брачният партньор или други роднини на помазания също трябва да бъдат помазани. Гените и бракът нямат нищо общо с призоваването на някого. (1 Сол. 2:12) Също няма да питаме брачния партньор на помазания как се чувства, като знае, че в бъдещия земен рай ще живее без своя съпруг или съпруга. Вместо да повдигаме въпроси, които може да наранят другия, можем да сме уверени, че Йехова ‘ще отвори ръката си и ще удовлетвори желанието на всичко живо’. (Пс. 145:16)

11. От какво се предпазваме, когато избягваме капана ‘да се възхищаваме на хората’?

¹¹ Онези, които се отнасят по правилен начин към помазаните, се предпазват от сериозна опасност. Божието Слово казва, че в сбора ще навлязат „лъжливи братя“. (Гал. 2:4, 5; 1 Йоан 2:19) Тези измамници може дори да твърдят, че са помазани. Освен това някои помазани може да отпаднат от вярата. (Мат. 25:10–12; 2 Пет. 2:20, 21) Ако избягваме капана ‘да се възхищаваме на хората’, няма да позволим някой да ни отдалечи от истината, нито ще изгубим вярата си, ако известен или дългогодишен християнин спре да служи на Йехова. (Юда 16)

12, 13. Защо не бива да се притесняваме за броя на онези, които ядат от хляба и пият от виното на Възпоменанието?

¹² През последните години се вижда увеличение в броя на онези, които вземат от символите на Възпоменанието на Христовата смърт. Това е в контраст с предишните десетилетия, през които този брой намаляваше. Трябва ли това увеличение да ни притеснява? Не. Нека разгледаме някои основни мисли, които да имаме предвид.

¹³ „Йехова познава онези, които му принадлежат.“ (2 Тим. 2:19) Онези, които броят присъстващите по време на Възпоменанието, не знаят кой наистина има небесна надежда. В броя на вземащите от символите са включени и хора, които погрешно смятат, че са помазани. Някои, които в даден момент са вземали от символите, по–късно са спрели. Други може да имат психически или емоционални проблеми и затова да си мислят, че ще управляват с Христос в небето. Следователно броят на онези, които вземат от символите, не отговаря точно на броя на остатъка от помазани на земята.

14. Какво казва Библията за броя на помазаните, които ще са на земята, когато започне голямото бедствие?

¹⁴ На много места по света ще има помазани, когато Исус дойде да ги събере в небето. Библията казва за Исус: „Той ще изпрати своите ангели със силен звук на тръба и те ще съберат неговите избраници от четирите посоки, от единия край на небесата до другия.“ (Мат. 24:31) От Библията също разбираме, че през последните дни на земята ще има само остатък от помазаните. (Откр. 12:17) Но тя не посочва колко от тях ще видят началото на „голямото бедствие“.

15, 16. Какво трябва да помним за избраните от Йехова 144 000?

¹⁵ Йехова решава в кой период от историята да избира помазаните. (Рим. 8:28–30) Йехова започнал да избира помазаните след смъртта и възкресението на Исус. Изглежда, че всички християни през първи век били помазани. От онова време до началото на последните дни по–голямата част от онези, които твърдели, че следват Христос, били фалшиви християни. Исус ги сравнил с „плевели“. Въпреки това Йехова продължил да помазва някои верни хора през този период и те доказали, че са „житото“, за което говорил Исус. (Мат. 13:24–30) През последните дни Йехова продължава да избира онези, които ще са от 144 000.^[2] Ако той е решил да даде тази привилегия на определени хора в края на този период, кои сме ние да поставяме под съмнение мъдростта му? (Иса. 45:9; Дан. 4:35; прочети Римляни 9:11, 16)^[3] Трябва да внимаваме да не реагираме като работниците, които недоволствали заради начина, по който господарят им постъпил с работниците от единайсетия час. (Прочети Матей 20:8–15.)

¹⁶ Не всички, които имат небесна надежда, са част от „верния и разумен роб“. (Мат. 24:45–47) Както било през първи век, така и днес Йехова и Исус хранят хиляди чрез ръцете на малцина. Само малка част от помазаните през първи век били използвани за написването на Християнските гръцки писания. Подобно на това само малка група от помазаните днес са назначени да осигуряват духовна „храна навреме“.

17. Какво научи от тази статия?

¹⁷ Какво научихме от това обсъждане? Йехова е решил да предостави две различни награди — живот в небето за духовните юдеи и живот на земята за символичните десет души. Но той очаква както от онези с небесно призоваване, така и от онези със земна надежда да останат верни. И двете групи трябва да са смирени, обединени и да допринасят за мира в сбора. С наближаването на края нека сме решени да служим като едно стадо под водачеството на Христос.