1 Божието име в Еврейските писания

Личното име на Бога, „Йехова“ (на еврейски: יהוה, ЙХВХ), се появява за първи път в Би 2:4. Това име всъщност е глагол, форма на еврейския глагол от несвършен вид יהוה („хава̀х“, „ставам“), която изразява причината за дадено действие. Затова Божието име означава „Той причинява да става“. То разкрива Йехова като онзи, който кара сам себе си да изпълнява своите обещания и винаги осъществява своите намерения.

Най–голямата обида, която съвременните преводачи нанасят на Бога, Авторът на Свещеното писание, е, че премахват или скриват неговото уникално име. То се появява 6828 пъти в еврейския текст, обикновено под формата на тетраграма (което означава „четири букви“) יהוה (ЙХВХ). При употребата на името „Йехова“ сме се придържали стриктно към оригиналния текст и не сме следвали традицията, според която Божието име, или тетраграмата, се заменя с титли като „Господ“ и „Бог“.

Днес, с изключение на няколко откъса в ранния гръцки превод „Септуагинта“, където свещеното име е запазено на еврейски език, само еврейският текст е съхранил най–важното име в първоначалната му форма от четири букви יהוה (ЙХВХ), чието точно произношение не е известно. В разпространения днес текст на гръцкия превод „Септуагинта“ (LXX), на сирийския превод „Пешита“ (Sy) и на латинския превод „Вулгата“ (Vg) уникалното име на Бога е заместено с титлата „Господ“.

В текста, намиращ се в Русия, а именно Ленинградският кодекс (B 19^A), използван за „Библия хебраика щутгартензия“ (BHS), са поставени точки, обозначаващи различни гласни звукове, според които тетраграмата може да се прочете „Йехва̀х“, „Йехвѝх“ и в много от случаите „Йехова̀х“, като в Би 3:14. А според точките, посочващи гласните звукове, в издадения от Гинсбург еврейски текст ЙХВХ се чете „Йехова̀х“. Макар че много преводачи предпочитат произношението „Яхве“, в „Превод на новия свят“ се използва формата „Йехова“, тъй като е позната на хората от векове.

Обичаят, който се развил сред юдеите, Божието име да бъде замествано с титли, се отразил на по–късните преписи на гръцкия превод „Септуагинта“, на латинския превод „Вулгата“, както и на много други древни и съвременни преводи. Затова в „Гръцко–английски речник“ (Greek–English Lexicon) от Лидъл и Скот (LSJ) на стр. 1013 се казва: „ὁ Κύριος=евр. Яхве, LXX Би 11.5.“ Също и в „Гръцки речник на римския и византийския период“ (Greek Lexicon of the Roman and Byzantine Periods) от Е. А. Софокъл, Кембридж (САЩ) и Лайпциг, 1914 г., на стр. 699 се казва следното към думата κύριος („кѝриос“): „Господ, съответства на יהוה. Навсякъде в „Септ.“. Освен това в „Библейски речник“ (Dictionnaire de la Bible) от Ф. Вигуру, Париж, 1926 г., т. 1, в кол. 223 се казва, че „в „Септуагинта“ и във „Вулгата“ се използват Κύριος и Dominus — ‘Господ’, където в оригиналния текст се намира ‘Йехова’“. В „Кратък речник на сирийския език“ (A Compendious Syriac Dictionary), с редактор Дж. Пейн Смит, Оксфорд, 1979 г., на стр. 298 се обяснява относно Божието име, че думата „мариа̀“ „в сирийския превод „Пешита“ на СЗ съответства на тетраграмата“.

През 1530 г. Уилям Тиндъл превел първите пет книги на Библията, в които името на Йехова се появило за първи път на английски. Той използвал „Иехоуах“ в Би 11:5; Из 6:3; 15:3; 17:16; 23:17; 33:19; 34:23 и „Иехоуа“ във Вт 3:24. В бележка към това издание Тиндъл написал: „Името на Бога е Иехова ... Освен това всеки път, когато пише ГОСПОД с главни букви (освен ако няма печатна грешка), на еврейски е Иехова.“ Оттук възникнал обичаят преводачите да използват името на Йехова само на няколко места, а на повечето, където на еврейски се появява тетраграмата, да пишат „ГОСПОД“ или „БОГ“. Този обичай бил възприет и от преводачите на „Превод на крал Джеймс“ (King James Version), издаден през 1611 г., където името на Йехова се появява само четири пъти, а именно в Из 6:3; Пс 83:18 и Иса 12:2; 26:4.

Също така в „Теологичен речник на Стария завет“ (Theological Wordbook of the Old Testament), т. 1, Чикаго (1980 г.), на стр. 13 се казва: „За да избегнат опасността да използват Божието име (ЙХВХ) напразно, преданите на Бога юдеи започнали да заместват личното име с думата ‘адона̀й’. Макар че запазили четирите съгласни в текста, масоретите добавили гласните ‘и’ (на мястото на ‘а’ поради други причини) и ‘а’, за да напомнят на читателя да произнася ‘адона̀й’, независимо от съгласните. Този подход е използван над шест хиляди пъти в Библията на еврейски. В повечето преводи цялата титла ‘ГОСПОД’ е изписана с главни букви. Изключения в това отношение са „Американски стандартен превод“ (American Standard Version) и „Превод на новия свят“, в които се използва ‘Йехова’, „Пространна Библия“ (Amplified [Bible]), в която се използва ‘Господар’, и „Йерусалимска Библия“ (The Jerusalem Bible), в която се използва формата ‘Яхве’. ... В случаите, където се появява ‘адона̀й йхвх’ към втората дума са поставени точки, обозначаващи гласните на ‘елохѝм’, и така на английски възникват вариантите като ‘Господ БОГ’ (например Амос 7:1).“

Фактът, че името се появява много често, показва колко е важно то за Автора на Библията, който носи това име. Тетраграмата се среща 6828 пъти в еврейския текст (BHK и BHS). Това се потвърждава и от „Теологичен речник към Стария завет“ (Theologisches Handwörterbuch zum Alten Testament), т. 1, с редактори Е. Йени и К. Вестерман, трето издание, Мюнхен и Цюрих, 1978 г., кол. 703 и 704. В „Превод на новия свят“ тетраграмата навсякъде е предадена като „Йехова“, освен в Съд 19:18, където е употребен изразът „у дома“.

Въз основа на текста на LXX възстановихме тетраграмата на три места и я предадохме като „Йехова“, а именно във Вт 30:16, 2Ца 15:20 и 2Ле 3:1, където в бележките под линия в BHK се посочва יהוה.

Според бележките под линия в BHK и BHS в Иса 34:16 и Зах 6:8 трябва да се използва Божието име вместо местоимението за първо лице единствено число „моята“ и „моя“. Ние възстановихме Божието име и на тези две места и го предадохме като „Йехова“.

Името „Йехова“ се появява 6973 пъти в текста на Еврейските писания на „Превод на новия свят“, включително и като съставна част в три названия (Би 22:14; Из 17:15; Съд 6:24) и в шест надписа към Псалмите (7, 18 [3 пъти], 36, 102). Тези девет случая се съдържат в общия брой от 6828 в BHK и BHS.

„Йехова“ в ЕП на НС

6827 ЙХВХ предадени „Йехова“

146 допълнително възстановени

Общо 6973 „Йехова“ в Би–Мал

Съкратената форма на Божието име се появява 50 пъти в масоретския текст като „Ях“. Следва списък със случаите: Из 15:2; 17:16; Пс 68:4, 18; 77:11; 89:8; 94:7, 12; 102:18; 104:35; 105:45; 106:1, 48; 111:1; 112:1; 113:1, 9; 115:17, 18, 18; 116:19; 117:2; 118:5, 5, 14, 17, 18, 19; 122:4; 130:3; 135:1, 3, 4, 21; 146:1, 10; 147:1, 20; 148:1, 14; 149:1, 9; 150:1, 6, 6; Псн 8:6; Иса 12:2; 26:4; 38:11, 11.

Относно 237–те случая, в които се появява името „Йехова“ в „Превод на новия свят на Християнските гръцки писания“, виж Приложение № 2.