Признателен съм въпреки нещастията в живота ми — как Библията ми помогна да се справя

Разказано от Енрике Каравака Акоста

Денят беше 15 април 1971 г. Пътувах към нашата ферма, за да посетя семейството си. Тъй като отдавна не се бях прибирал у дома, очаквах с нетърпение да се видя с моите близки. Чудех се дали всички ще са си вкъщи и кого ще видя първо. Когато пристигнах, бях ужасен от гледката — четирима души, сред които и майка ми, бяха убити!

ИЗПИТАХ неописуем шок. Какво се беше случило? Какво щях да правя? Наоколо нямаше никого, а аз се чувствах объркан и безпомощен. Преди да продължа с онова, което се случи тогава, нека ви разкажа малко за живота си. Така ще можете по–добре да разберете какво изпитах, когато се сблъсках с тази трагедия и с други беди в живота си.

Намираме истината

Роден съм в Кириман, близо до Нико̀я (Коста Рика). През 1953 г., когато бях на 37 години, живеех с родителите си в нашата ферма. Макар че бяхме възпитани като католици, не харесвахме някои доктрини на църквата и не бяхме получили отговор на всичките си въпроси.

Една сутрин един мъж на име Анатолио Алфаро посети дома ни и ни насърчи да изучаваме Библията. Той сподели много стихове и библейски учения с нас. Аз, баща ми, майка ми, един от братята ми, сестра ми и една нейна приятелка, която беше за известно време при нас, седяхме и слушахме. Разговорът продължи през целия ден и до късно през нощта. Имахме много въпроси.

Анатолио пренощува във фермата и прекара целия следващ ден с нас. Ние бяхме много развълнувани от онова, което чухме, и най–вече от факта, че получихме отговор на своите въпроси от самата Библия. Това обсъждане ни оказа голямо въздействие. Размишлявахме върху онова, което научихме, и разбрахме, че сме намерили истината. Анатолио ни остави няколко основани на Библията списания и книги. Вечер четяхме и изучавахме тези издания заедно като семейство. Това не беше никак лесно, тъй като нямахме електричество. Преди да започнем изучаването, всеки вземаше голям чувал за картофи и покриваше краката си, за да се предпази от комарите.

Шест месеца по–късно петима души от моето семейство, включително аз и родителите ми, бяхме покръстени. Развълнувани, ние започнахме да ходим от къща на къща, за да споделяме с другите онова, което бяхме научили. Ходехме по два часа пеша, а понякога яздехме, до град Карильо, за да се събираме с една група Свидетели на Йехова там. Анатолио продължи да ни посещава, за да изучава Библията с нас. В дома ни започна да се провежда събрание, на което присъстваха около осем души. След време всички станаха покръстени Свидетели на Йехова. Тази група скоро се превърна в малък сбор, състоящ се от около 20 души.

Започвам да служа на Бога целодневно

След време клонът на Свидетелите на Йехова в Коста Рика отправи покана към всички, които бяха в състояние, да започнат да вършат дейността по известяването на добрата новина целодневно. През 1957 г. приех тази покана и започнах да служа целодневно. Това беше много вълнуваща работа. Често се случваше да вървя сам в продължение на часове, за да стигна до хората в по–отдалечените райони. Имаше някои, които не ме посрещаха с добре дошъл. Спомням си поне три случая, когато хора, въоръжени с мачете, ме заплашваха и искаха да знаят кой съм и защо съм там.

През петдесетте години на миналия век повечето пътища бяха просто пътеки в пущинака и ни беше трудно да достигаме до хората. За да стигнем до някои места, се налагаше да яздим. Прекосявахме реки и понякога спяхме под звездите. Облаци от комари правеха нещата още по–трудни. Трябваше да се пазим от змии и крокодили. Въпреки всичко аз изпитвах огромна радост да помагам на хората да учат за Йехова Бог. Когато се прибирах вкъщи, се чувствах щастлив и удовлетворен, защото съм успял да споделя библейската истина с другите. Като проповядвах и изучавах Библията всеки ден, любовта ми към Йехова Бог продължаваше да расте и чувствах как се приближавам до него.

След време получих допълнителни привилегии. В продължение на повече от десет години служих като пътуващ надзорник, като посещавах и укрепвах сборовете, което означаваше всяка седмица да бъда в различен сбор в определена област. Макар че поради здравословни проблеми трябваше да се откажа от тази привилегия в службата, продължавам да изпитвам наслада от проповедната дейност, служейки на Бога целодневно.

Връхлита трагедия

Тогава, докато бях в Нико̀я през 1971 г., се върнах у дома да посетя семейството си. Когато влязох в къщата, намерих 80–годишната си майка да лежи на пода. Тя беше застреляна и намушкана с нож. Когато се наведох над нея, тя все още дишаше. Мигове по–късно тя издъхна в ръцете ми. Огледах се и видях на пода да лежи готвачката, която беше бременна в осмия месец. Тя също беше мъртва. И сякаш това не беше достатъчно, намерих една сестра от местния сбор мъртва в коридора, а малкият син на готвачката лежеше мъртъв в банята. Всички бяха жестоко намушкани и застреляни. Кой беше извършил нещо толкова потресаващо и защо?

Когато излязох навън, намерих баща си. Той беше прострелян в главата, но беше още жив. Изтичах към къщата на брат си, която беше на около петнайсет минути от нашата, но открих единствено, че една друга жена и синът ѝ също бяха убити. Бях шокиран да науча, че убиецът е бил 17–годишният ми племенник, който не беше Свидетел на Йехова и имаше психическо заболяване. Той беше избягал от областта. За залавянето му беше организирана най–голямата хайка в историята на Коста Рика.

Случилото се беше оповестено навсякъде из страната. След седем дни полицията откри убиеца, който беше въоръжен с голям нож и пистолет двайсет и втори калибър, който някой му беше продал, въпреки че е знаел за психическото му състояние и емоционалната му нестабилност. Племенникът ми беше застрелян при задържането.

Докато течеше преследването, мнозина ме съветваха да се махна от областта, тъй като племенникът ми можеше да се върне, за да ме убие. Молих се за това, тъй като смятах, че трябва да съм заедно с членовете на семейството си, които бяха оцелели, и с братята и сестрите от сбора. Затова останах.

Сполетян от други беди

За съжаление баща ми живя още само година. На следващата година сестра ми, която беше вярна служителка на Йехова Бог, беше убита при друг инцидент. Отново роднините ми бяха шокирани от загубата на още един член на семейството. Чувствата, породени от загубата, и тъгата, която изпитвахме ние и приятелите ни, не могат да се опишат с думи. Във всички премеждия разчитах изцяло на Йехова и непрекъснато го молех за сили.

През 1985 г. присъствах на тридневно обучение за християнски старейшини в столицата на страната, Сан Хосе. В резултат на това се почувствах духовно укрепен. Рано сутринта в понеделник тръгнах към гарата, за да се прибера у дома с автобус. Докато вървях натам, бях нападнат от бандити, които започнаха да ме душат и ме ограбиха. Всичко стана толкова бързо, че не можах да видя лицата им. В резултат на нападението загубих способността да поздравявам по обичайния за повечето жители на Коста Рика начин. Тук, в провинция Гуанакасте хората се провикват силно, когато се поздравяват или пристигат някъде. Преди се справях добре с обичайното викане, но след нападението вече не бях в състояние да правя това.

През 1979 г. се ожених за Селия, която беше от един съседен сбор. Тя обичаше Библията. Заедно я четяхме и изучавахме. За съжаление през юли 2001 г. загубих своята съпруга, която беше болна от рак. Понякога се чувствам самотен, но надеждата за възкресението ме крепи. (Йоан 5:28, 29)

Радостен въпреки изпитанията

Макар че в живота си може да съм понесъл повече нещастия от други хора, аз гледам на изпитанията като на възможност да докажа вярата и лоялността си пред Йехова. (Яков 1:13) За да поддържам уравновесен възглед за нещата, които изпитах през живота си, си припомням, че „времето и случаят“ сполитат всекиго от нас. (Еклисиаст 9:11) Също така не забравям, че днес живеем в „кризисни времена, трудни за справяне“, тъй като хората са свирепи, обичат насилието и им липсва самоконтрол. (2 Тимотей 3:1–5) Припомням си и примера на Йов. Въпреки всички страдания, които понесъл, когато изгубил семейството, здравето и поминъка си, Йов останал непоколебим и казал: „Да бъде благословено Господното име.“ И Йехова богато благословил Йов за това, че запазил своята неопетненост. (Йов 1:13–22; 42:12–15) Всички тези мисли от Библията ми помагат да запазвам радостта си въпреки многото изпитания.

Йехова винаги ми е помагал да поставям службата за него на първо място в своя живот. Ежедневното четене на Библията ми носи много утеха и ми дава сили да издържам. Като се обръщам към Йехова в молитва, мога да се радвам на „мира от Бога, който превъзхожда всички мисли“. (Филипяни 4:6, 7) Това ми носи вътрешно спокойствие. Присъствието на християнските събрания и участието в тях също укрепва вярата ми. (Евреи 10:24, 25)

Макар че съм в напреднала възраст, аз съм признателен на Йехова за това, че все още имам сили да работя заедно със своите събратя християни, да изучавам Библията с другите и да участвам в проповедната дейност. Службата за другите по тези начини ми дава сили да се справям с отчаянието. Изпитвам дълбока признателност към Йехова въпреки всички нещастия, които ме сполетяха.a

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 20]

Ежедневното четене на Библията ми носи много утеха и ми дава сили да издържам

[Снимка на страница 19]

Един от първите ми библейски доклади

[Снимка на страница 20]

В проповедната дейност, когато бях по–млад