Лука

24 На първия ден от седмицата жените отидоха много рано до гробницата и носеха ароматните смеси, които бяха приготвили. 2 Но намериха камъка отместен от входа на гробницата 3 и когато влязоха, видяха, че тялото на Господаря Исус го няма. 4 Докато се чудеха какво е станало, до тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи. 5 Жените се уплашиха и не смееха да вдигнат очи от земята, а мъжете им казаха: „Защо търсите живия между мъртвите? 6 Той не е тук, възкресен е. Спомнете си какво ви каза още докато беше в Галилея: 7 че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешните хора, да бъде екзекутиран на стълб и на третия ден да възкръсне“. 8 Тогава те си спомниха думите му, 9 върнаха се от гробницата и съобщиха всичко на единайсетте и на останалите. 10 Тези, които разказаха на апостолите какво се е случило, бяха Мария Магдалина, Йоана и Мария, майката на Яков, както и другите жени, които бяха с тях. 11 Но техните думи им се сториха глупости и не им повярваха.

12 А Петър стана и изтича до гробницата. Като надникна вътре, видя само ленените превръзки и си тръгна озадачен.

13 В същия ден двама от учениците вървяха към едно село, което се наричаше Емаус и се намираше на около 11 километра* от Йерусалим. 14 По пътя те разговаряха за всичко, което се беше случило.

15 Докато обсъждаха тези неща, самият Исус се приближи и започна да върви с тях, 16 но те не можаха да го разпознаят. 17 Той ги попита: „Какво обсъждахте така разпалено по пътя?“. Те се спряха и изглеждаха тъжни. 18 Единият от тях, който се казваше Клеопа, му отговори: „Как така не знаеш какво стана тези дни в Йерусалим? Да не си чужденец, който не говори с никого?*“. 19 Той каза: „Какво е станало?“. А те отвърнаха: „Това, което се случи с Исус Назарянина, който с делата и думите си показа пред Бога и пред хората, че е могъщ пророк. 20 Нашите главни свещеници и водачи го предадоха да бъде осъден на смърт и го приковаха на стълб. 21 А ние се надявахме, че той е този, който ще спаси Израил. Освен това днес е третият ден, откакто се случиха тези неща. 22 Пък и някои от жените сред нас ни смаяха, защото отишли рано при гробницата, 23 но не намерили тялото му, а дойдоха и ни разказаха, че са видели нещо свръхестествено — ангели, които казали, че той е жив. 24 Някои от нашите също отидоха при гробницата и я намериха както казаха жените, но него не го видяха“.

25 Тогава той им каза: „Колко сте неразумни! Защо ви е толкова трудно да повярвате на всичко, което са казали пророците? 26 Не трябваше ли Христос да понесе тези неща, за да се прослави?“. 27 И като започна от Моисей и всичките пророци, той им разтълкува това, което се отнасяше за него в Писанието.

28 Когато наближиха селото, в което отиваха, той се престори, че ще продължи нататък. 29 Но те настояха: „Остани с нас, защото вече е късно и скоро ще се стъмни“. Той се съгласи и остана с тях. 30 Докато вечеряха, Исус взе хляба и се помоли*. После го разчупи и им го подаде. 31 Тогава очите им се отвориха и те го познаха; но той изчезна. 32 Те си казаха един на друг: „Нищо чудно, че сърцата ни горяха, докато той ни говореше по пътя и ни обясняваше Писанието!“. 33 И веднага станаха и се върнаха в Йерусалим. Там намериха събрани единайсетте и други ученици, 34 които им казаха: „Господарят наистина е възкръснал и се появи пред Симон!“. 35 Тогава и те им разказаха за случилото се по пътя и как са го познали по разчупването на хляба.

36 Докато говореха за това, самият Исус застана между тях и им каза: „Мирът да бъде с вас!“. 37 Но те много се изплашиха, защото мислеха, че виждат дух. 38 Затова той им каза: „Защо се плашите и имате съмнения? 39 Вижте ръцете ми и краката ми — аз съм. Пипнете ме и се уверете, защото духът няма плът и кости, каквито виждате, че имам аз“. 40 И той им показа ръцете и краката си. 41 Но от радост и изумление те още не можеха да повярват, затова той ги попита: „Имате ли нещо за ядене?“. 42 Те му дадоха парче печена риба 43 и той го взе и го изяде пред очите им.

44 После им каза: „Още докато бях с вас, ви казах, че всички неща, записани за мен в Моисеевия закон, книгите на пророците и Псалмите, трябва да се изпълнят“. 45 Тогава той им помогна да разберат напълно Писанието 46 и им каза: „Записано е, че Христос ще страда и ще възкръсне от мъртвите на третия ден, 47 и в негово име ще се проповядва сред всичките народи, започвайки от Йерусалим, че хората трябва да се разкаят, за да получат прошка на греховете си. 48 Вие ще свидетелствате за тези неща. 49 Изпращам ви това, което е обещал Баща ми. Останете в града, докато не получите сила от горе“.

50 По-късно ги заведе до Витания. Там вдигна ръце и ги благослови. 51 Докато ги благославяше, се отдели от тях и се издигна към небето. 52 Те му се поклониха и се върнаха в Йерусалим много радостни. 53 И там постоянно бяха в храма и възхваляваха Бога.