Библейска книга номер 42 — Лука

Писател: Лука

Място на написване: Кесария

Завършена: ок. 56–58 г.

Обхваща периода: 3 г. пр.н.е. — 33 г. н.е.

ЕВАНГЕЛИЕТО според Лука е написано от човек с остър ум и любещо сърце. Благодарение на това съчетание от качества, както и на ръководството на Божия дух, повествованието, записано от него, е точно и същевременно изпълнено с топлота и чувства. В уводните стихове Лука казва: „Реших, понеже най–старателно проследих всички неща от самото начало, да ги запиша подред за тебе.“ Подробният и изключително старателен начин, по който е представена информацията, подкрепя напълно това твърдение. (Лука 1:3)

² Макар че името на Лука не се среща в повествованието, ранните историци са единодушни, че именно той го е написал. Това е отразено в Мураториевия фрагмент (ок. 170 г.), а също било прието и от писатели от втори век като Ириней и Климент Александрийски. Доказателствата в самото евангелие също убедително сочат, че то е записано от Лука. В Колосяни 4:14 Павел говори за него като за ‘любимия лекар’, а трудът му е на такова ниво, каквото би се очаквало от високообразован човек, какъвто е един лекар. Благодарение на добрия подбор на думите и богатия речник, който е по–разнообразен от този в останалите три евангелия, взети заедно, писателят успява много старателно и подробно да развие важната тема на своето евангелие. Според някои специалисти разказът за блудния син е най–хубавият кратък разказ, писан някога.

³ Лука употребява над триста думи и термини от областта на медицината, които не са използвани по същия начин (ако изобщо са използвани) от другите писатели на Християнските гръцки писания.a Например, когато говори за проказата, Лука не употребява винаги същата дума, както другите писатели. За тях проказата е просто проказа, но за един лекар има различни степени на проказа, поради което Лука говори например за „един мъж, целият обхванат от проказа“. За Лазар пише, че ‘тялото му било покрито с рани’. В никое от другите евангелия не се казва, че тъщата на Петър имала „изгаряща треска“. (5:12; 16:20; 4:38) Макар че в другите три евангелия четем, че Петър отрязал ухото на слугата на първосвещеника, само Лука споменава, че Исус го излекувал. (22:51) Най–много подхожда на един лекар да каже за една жена, че ‘осемнайсет години била обсебена от демон и поради това била болна, така че била свита на две и изобщо не можела да се изправи’. И кой, освен ‘любимия лекар Лука’, би описал с такива подробности помощта, която самарянинът оказал на един мъж, като ‘превързал раните му и излял върху тях масло и вино’? (13:11; 10:34)

⁴ Кога Лука написал евангелието си? От Деяния 1:1 разбираме, че писателят на Деяния (а именно Лука) по–рано бил съставил „първия разказ“, тоест евангелието. Книгата Деяния най–вероятно била завършена през 61 г., когато Лука бил в Рим с Павел, който очаквал императорът да разгледа случая му. Следователно Лука най–вероятно написал евангелието в Кесария около 56–58 г., след като се върнал с Павел от Филипи в края на третото мисионерско пътуване на апостола, който тогава чакал две години в затвора в Кесария, преди да бъде отведен в Рим за разглеждането на неговия случай. Тъй като бил в Палестина, през това време Лука имал възможност да ‘проследи най–старателно и от самото начало всички неща’, свързани с живота и службата на Исус. Така че вероятно разказът на Лука бил написан преди Евангелието според Марко.

⁵ Разбира се, Лука не бил очевидец на всичките събития, записани в евангелието му, тъй като не бил от дванайсетте апостоли и вероятно повярвал в Исус чак след смъртта му. Но Лука бил близък другар на Павел в мисионерската му дейност. (2 Тим. 4:11; Флм. 24) Затова, както може да се очаква, в писанията му се вижда влиянието на Павел, както например личи при сравнението на разказите им за Вечерята на Господаря в Лука 22:19, 20 и 1 Коринтяни 11:23–25. Друг източник на информация може да е било евангелието, написано от Матей. ‘Проследявайки най–старателно всички неща’, Лука навярно имал възможност да разговаря лично с много очевидци на събитията от живота на Исус, като например с онези от учениците му, които все още били живи, а може би и с Мария, майката на Исус. Можем да бъдем сигурни, че Лука направил всичко възможно, за да събере подробности, които са достоверни.

⁶ При изследването на четирите евангелия става ясно, че писателите им не са повтаряли просто разказа на другия, нито са писали единствено за да осигурят свидетелство от различни личности за най–важното повествование в Библията. От всичките евангелия разказът на Лука съдържа най–много индивидуални характеристики. Общо 59 процента от информацията се споменават единствено в него. Лука е записал поне шест чудеса и над дванайсет словесни илюстрации, които останалите не са записали, като една трета от евангелието му представлява разказ, а две трети — изказвания. Евангелието според Лука е най–дългото от четирите евангелия. Матей писал най–вече за юдеите, а Марко — за читатели, които не са юдеи, главно за римляните. Евангелието според Лука е записано за ‘уважаемия Теофил’ и чрез него за още хора, както юдеи, така и личности от другите народи. (Лука 1:3, 4) Тъй като повествованието му е за всички, Лука проследява родословието на Исус чак до „Адам, синът на Бога“, а не само до Авраам, както прави Матей, който пише, имайки предвид юдеите. Той обръща внимание на пророческите думи на Симеон, че Исус щял да ‘премахне тъмнината, покриваща народите’, както и на факта, че „всички хора ще видят средството, чрез което Бог ще донесе спасение“. (3:38; 2:29–32; 3:6)

⁷ Лука е изключително добър разказвач и повествованията му са много добре подредени и точни. Точността и вярното предаване на събитията в писанията на Лука са убедително доказателство за достоверността им. Един адвокат изказал следното наблюдение: „Докато романите, легендите и лъжливите свидетелства се стараят да поставят събитията, за които разказват, в някакво далечно място и в някакво неопределено време, като по този начин нарушават първия принцип, който ние като адвокати научаваме за добрата пледоария, тоест, че ‘изявлението трябва да посочи времето и мястото’, то библейското повествование ни дава датата и мястото на съобщаваните неща с най–голяма точност.“b Като доказателство той цитирал Лука 3:1, 2, където се казва: „През петнайсетата година от управлението на император Тиверий, когато Понтий Пилат беше управител на Юдея, Ирод беше областен владетел на Галилея, а брат му Филип беше областен владетел на Итурея и Трахонитида, но Лисаний беше областен владетел на Авилиния, в дните на главния свещеник Анна и на Каиафа, в пустинята Йоан, Захариевият син, получи изявление от Бога.“ В тези думи няма нищо неопределено по отношение на времето и мястото, а напротив, Лука споменава имената на седем управници, така че можем да определим времето, когато Йоан, а по–късно и Исус, започнали службата си.

⁸ Освен това Лука ни дава два показателя, чрез които можем да изчислим времето, в което се родил Исус. В Лука 2:1, 2 той казва: „И ето, в онези дни император Август издаде указ да се извърши преброяване на цялата населена земя (това първо преброяване се състоя, когато Квириний беше управител на Сирия).“ Точно тогава Йосиф и Мария отишли във Витлеем за преброяването и Исус се родил, докато били там.c Няма как да не се съгласим с един учен, който казал: „Едно от най–големите доказателства за историческия усет на Лука е, че той винаги успява да постигне съвършена точност.“d Несъмнено трябва да приемем за вярно твърдението на Лука, че ‘най–старателно проследил всички неща от самото начало’.

⁹ Лука показва също как пророчествата от Еврейските писания се изпълнили съвсем точно в лицето на Исус Христос. Той цитира вдъхновеното от Бога свидетелство на Исус по този въпрос. (24:27, 44) Освен това записал с точност пророчествата на Исус относно бъдещи събития, много от които вече са се изпълнили по забележителен начин до най–малката подробност. Например точно както Исус предсказал, Йерусалим бил обграден със стена от островърхи колове и понесъл страховито унищожение през 70 г. (Лука 19:43, 44; 21:20–24; Мат. 24:2) Светският историк Йосиф Флавий, който бил с римската войска, свидетелства, че в диаметър от около 16 километра околността била обезлесена, за да могат да бъдат направени колове, че обсадната стена била дълга 7,2 километра, че много жени и деца умрели от глад и че над 1 000 000 юдеи изгубили живота си, а 97 000 били отведени в плен. Днес изображение на победното шествие на римляните, носещи плячка от храма в Йерусалим, може да се види върху триумфалната арка на Тит в Рим.e Можем да бъдем сигурни, че и другите вдъхновени от Бога пророчества, записани от Лука, ще се изпълнят със същата точност.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

³⁰ Евангелието според Лука изгражда доверието ни в Божието Слово и укрепва вярата ни, за да издържаме на натиска в този отчужден от Бога свят. Лука дава много примери за точното изпълнение на записаното в Еврейските писания. В евангелието е описано как Исус посочил като основа за своето назначение откъс от книгата Исаия, и изглежда Лука използва това като основна тема в цялата си книга. (Лука 4:17–19; Иса. 61:1, 2) Това е един от случаите, в които Исус цитирал от книгите на пророците. Той цитирал и от Закона, например когато отхвърлил трите изкушения на Дявола, а също от Псалмите, например когато попитал враговете си „Защо те казват, че Христос е син на Давид?“. В повествованието на Лука се съдържат и много други цитати от Еврейските писания. (Лука 4:4, 8, 12; 20:41–44; Втор. 8:3; 6:13, 16; Пс. 110:1)

³¹ Когато Исус влязъл в Йерусалим на магаре, както било предсказано в Захария 9:9, множествата радостно го възхвалявали, прилагайки към него думите от стиха в Псалм 118:26. (Лука 19:35–38) Забележително е как на едно място в книгата Лука само два стиха обхващат пророчества от Еврейските писания относно шест неща, свързани с позорната смърт на Исус и неговото възкресение. (Лука 18:32, 33; Пс. 22:7; Иса. 50:6; 53:5–7; Йона 1:17) След възкресението си Исус по въздействащ начин помогнал на своите ученици да разберат важността на всичко, което се съдържа в Еврейските писания. В повествованието четем: „После им каза: ‘Това са моите думи, които ви казах, още докато бях с вас — всичките неща, записани за мене в Закона на Моисей, в книгите на пророците и в Псалмите, трябва да бъдат изпълнени.’ Тогава той отвори умовете им, за да разберат значението на Писанието.“ (Лука 24:44, 45) Подобно на първите ученици на Исус Христос, ние можем да получим духовно прозрение и да развием силна вяра, като обръщаме внимание на изпълнението на откъсите от Еврейските писания, които са обяснени много точно от Лука и от другите писатели на Християнските гръцки писания.

³² В цялото повествование Лука насочва вниманието на читателя към Царството на Бога. Още от началото на книгата, когато описва как ангелът обещава на Мария, че детето, което ще роди, „завинаги ще царува над дома на Яков, и царството му няма да има край“, до заключителните глави, в които е записал думите на Исус към апостолите относно участието им в договора за Царството, Лука набляга на надеждата за Царството. (1:33; 22:28, 29) Той разказва как Исус бил начело на проповядването за Царството и изпратил дванайсетте си апостоли, а по–късно и седемдесет ученици, да вършат тази дейност. (4:43; 9:1, 2; 10:1, 8, 9) Необходимостта от това човек да бъде изцяло отдаден на Бога, за да влезе в Царството, е подчертана чрез ясните думи на Исус „остави мъртвите да погребат своите мъртви, но ти иди и известявай навред за царството на Бога“, както и посредством изказването „никой, който вече е сложил ръката си на ралото, но гледа към нещата зад себе си, не е подходящ за царството на Бога“. (Лука 9:60, 62)

³³ В своето евангелие Лука по забележителен начин подчертава важността на молитвата. Той разказва как множеството се молело, докато Захария бил в храма, как Йоан Кръстител бил роден в отговор на молитвите на родителите му да имат дете и как пророчицата Анна се молела ден и нощ. Записал е как Исус се молел по време на покръстването си, как прекарал цяла нощ в молитва, преди да избере дванайсетте си апостоли и как се молел по време на своето преобразяване. Исус подканил учениците си „винаги да се молят и да не се отказват“, като дал словесна илюстрация за една настоятелна вдовица, която не преставала да моли един съдия да отсъди справедливо в нейна полза, докато той не изпълнил молбата ѝ. Единствено Лука ни казва за молбата, която учениците отправили към Исус да ги научи как да се молят, както и за ангела, който укрепил Исус, когато се молел на Маслиновата планина. И само той е записал думите от последната молитва на Исус: „Татко, в твоите ръце предавам духа си.“ (1:10, 13; 2:37; 3:21; 6:12; 9:28, 29; 18:1–8; 11:1; 22:39–46; 23:46) Днес също молитвата е изключително важна за духовното укрепване на всички, които вършат Божията воля, точно както било и по времето, когато Лука написал своето евангелие.

³⁴ Благодарение на своя остър и наблюдателен ум и на лекото си перо, Лука предава ученията на Исус по жив и сърдечен начин. Любовта, милостта и състраданието на Исус към слабите, потискани и презирани хора изпъква на фона на формалната и лицемерна религия на студените и тесногръди книжници и фарисеи. (4:18; 18:9) В повествованието е посочено как Исус постоянно насърчавал бедните, пленниците, слепите и угнетените и им помагал, като така осигурил прекрасен пример за онези, които се стремят ‘да следват отблизо неговите стъпки’. (1 Пет. 2:21)

³⁵ Точно както Исус, съвършеният син на Бога, който вършел чудеса, проявявал любеща загриженост към учениците си и към всички хора с честни сърца, така и ние трябва да се стремим да извършваме службата си с любов заради „нежното състрадание на нашия Бог“. (Лука 1:78) Евангелието според Лука е особено полезно в това отношение. Можем да бъдем много благодарни на Йехова, че е вдъхновил Лука, ‘любимият лекар’, да запише този точен, укрепващ и насърчителен разказ, който насочва вниманието към спасението чрез Царството, начело с Исус Христос, „средството, чрез което Бог ще донесе спасение“. (Кол. 4:14; Лука 3:6)

[Бележки под линия]