Йеремия
15 Но Господ ми рече: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, пак душата Ми не би се смилила за тия люде. Изпъди ги от лицето Ми, и нека си излязат.
2 И когато ти рекат: Къде да излезем?, тогава ще им речеш: Така казва Господ: Които са за смърт, на смърт, и които са за нож, под нож; и които са за глад, на глад, и които са за плен, в плен.
3 И ще докарам на тях четири вида язви, казва Господ: ножът да заколи и кучетата да разкъсат, а небесните птици и земните зверове да изпоядат и да изтребят.
4 И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света поради Манасия, син на Юдовия цар Езекия, по причина на това, което стори в Йерусалим.
5 Защото кой ще се умилостиви за тебе, Йерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?
6 Ти си Ме отхвърлил, казва Господ, отишъл си надире, затова ще простра ръката Си против тебе, та ще те погубя; дотегна Ми да показвам милост.
7 Ще ги отвея с веяло в портите на тая земя, ще ги обезчадя, ще изтребя людете Си, защото не се връщат от пътищата си.
8 Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; на пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.
9 Оная, която роди седем, изнемощя, предаде дух; нейното слънце залезе, когато беше още ден, тя биде посрамена и смутена; а останалите от тях ще предам на нож пред неприятелите им, казва Господ.
10 Горко ми, майко моя, загдето си ме родила човек за каране, и човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, все пак, обаче, всеки от тях ме кълне.
11 Господ ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; непременно ще заставя неприятеля да ти се моли в лошо време и в скръбно време.
12 Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?
13 Имотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна, и по всичките твои предели, и то поради всичките ти грехове.
14 И ще те отведа с неприятелите ти в страна, която не знаеш; защото се запали огънят на гнева Ми, и ще гори върху вас.
15 Ти, Господи, познаваш делото ми, спомни си за мене; посети ме и отплати за мене на гонителите ми; в дълготърпението Си не ме отнимай, знай, че заради Тебе претърпях укор.
16 Като намерих Твоите думи, изядох ги, и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; защото се наричам с Твоето име, Господи, Боже на Силите.
17 Не седях в събрание на веселящите се, нито се радвах с тях; седях сам поради ръката Ти, защото Ти ме изпълни с негодувание.
18 Защо е постоянна болката ми, и раната ми тъй тежка, щото не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив поток, като непостоянни води?
19 Затова, така казва Господ: Ако се върнеш от тоя си ум, тогава пак ще те възстановя, за да стоиш пред Мене; и ако отделиш скъпоценното от нищожното, тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, но ти не се обръщай към тях.
20 И ще те направя срещу тия люде яка медна стена; те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям и да те отървавам, казва Господ.
21 Ще те отърва от ръката на нечестивите, и ще те изкупя от ръката на насилниците.