Деяния

24 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя наш народ,

3 то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

4 Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

5 понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

6 който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, и поискахме да го съдим по нашия закон;

7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе.

8 А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

10 А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дни, откак възлязох на поклонение в Йерусалим.

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 Но това ти изповядвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, що е по закона и е писано в пророците,

15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17 А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

18 А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19 но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.

20 Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред синедриона,

21 освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

23 И заповяда на стотника да вардят Павла, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

24 След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да повикат Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по–честичко го викаше та приказваше с него.

27 Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.