1 Коринтяни

15 Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, — освен ако сте напразно повярвали.

3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;

4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;

5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;

7 че после се яви на Якова, тогава на всичките апостоли;

8 а най–после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.

9 Защото аз съм най–нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.

10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, — не аз, обаче, но Божията благодат, която беше с мене.

11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядваме и те и аз, и вие така сте повярвали.

12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?

13 Ако няма възкресение на мъртвите, то нито Христос е бил възкресен;

14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.

15 При това, ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не се възкресяват;

16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;

17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.

18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.

19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най–много за съжаление.

20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод на починалите.

21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.

22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.

23 Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.

24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.

25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.

26 И смъртта, най–последен враг, и тя ще бъде унищожена,

27 защото Бог „е покорил всичко под нозете Му“. А когато ще е казал, че всичко е вече покорено, с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко,

28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.

29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо се и кръщават заради тях?

30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?

31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.

32 Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“.

33 Не се мамете. ‘Лошите другари покваряват добрите нрави’.

34 Отрезнейте към правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.

35 Но някой ще рече: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?

36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;

38 но Бог му дава тяло каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.

39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.

40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, а друга на земните.

41 Друг е блясъкът на слънцето, друг блясъкът на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.

42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.

45 Така е и писано: Първият човек Адам „стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух.

46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.

48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.

49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението.

51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,

52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.

54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната биде смъртта победоносно“.

55 О, смърт, где ти е победата? О, смърт, где ти е жилото?

56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;

57 но благодарение Богу, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.