Лука

8 Скоро след това Исус тръгна по градовете и селата, за да проповядва добрата новина за Божието Царство. С него бяха дванайсетте, 2 както и някои жени, които беше освободил от зли духове и излекувал от болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем демона; 3 Йоана, съпругата на Хуза, управителя на дома на Ирод; Сузана и много други жени, които използваха притежанията си, за да се грижат за тях.

4 При него идваха хора от различни градове и се събра голямо множество. Тогава той им разказа една притча: 5 „Един сеяч излезе да сее. Докато сееше, част от семената паднаха край пътя, където хората ги стъпкаха и птиците ги изкълваха. 6 Други паднаха на каменисти места и поникнаха, но изсъхнаха, защото им липсваше влага. 7 Трети паднаха между тръните, но тръните израснаха заедно с тях и ги задушиха. 8 Четвърти пък паднаха на добра почва, поникнаха и дадоха плод 100 пъти повече от посятото“. След това той каза със силен глас: „Който има уши да слуша, нека слуша“.

9 Учениците му го попитаха какво означава тази притча. 10 Той отговори: „На вас е дадено да разберете свещените тайни на Божието Царство, но за другите те си остават само притчи, така че да гледат, но да не виждат, и да слушат, но да не разбират. 11 Ето какво означава притчата: Семената са Божието послание. 12 Когато падат край пътя, това означава, че хората чуват посланието, но после идва Дяволът и го взема от сърцата им, за да не повярват и да не се спасят. 13 Когато семената падат на каменисти места, това означава, че хората чуват посланието и го приемат с радост, но то не пуска корен в тях. Те вярват известно време, но като дойдат изпитания, губят вярата си. 14 Когато семената падат между тръните, това означава, че хората чуват посланието, но тревогите, богатствата и удоволствията в живота ги поглъщат. Това напълно ги задушава и те не дават плод. 15 А когато семената падат на добра почва, това означава, че хората с искрено и добро сърце чуват посланието, запазват го в себе си и дават плод с издръжливост.

16 Когато запали лампа, никой не я покрива със съд, нито я слага под леглото, но я вдига на поставка, така че тези, които влизат, да видят светлината. 17 Защото всичко тайно ще бъде разкрито и всичко скрито ще стане известно и ще излезе наяве. 18 Затова внимавайте как слушате, понеже който има, ще получи още, а който няма, ще загуби дори това, което си мисли, че има“.

19 Тогава майка му и братята му дойдоха при него, но заради навалицата не можеха да стигнат до него. 20 Затова му съобщиха: „Майка ти и братята ти са отвън и искат да те видят“. 21 А той им отговори: „Майка и братя са ми тези, които чуват Божието послание и постъпват според него“.

22 Един ден той се качи на една лодка с учениците си и им каза: „Да отидем на другия бряг на езерото“. И те отплаваха. 23 Но докато плаваха, той заспа. А над езерото се разрази силна буря, лодката започна да се пълни с вода и те бяха в опасност. 24 Тогава отидоха да го събудят, викайки: „Учителю, Учителю, ще умрем!“. Той стана и заповяда на вятъра и бушуващите води да спрат. Те се укротиха и настъпи тишина. 25 Тогава той каза на учениците си: „Къде ви е вярата?“. Но изплашени и смаяни, те си говореха: „Кой е този човек, че заповядва дори на вятъра и на вълните и те му се подчиняват?“.

26 И те пристигнаха в герасинската област, която е срещу Галилея. 27 Когато Исус слезе на брега, го пресрещна един човек от града, който беше обсебен от демони. Той не беше обличал дрехи от доста време и не живееше в къща, а на гробищата. 28 Като видя Исус, той извика, падна в краката му и каза със силен глас: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля те, не ме мъчи!“. 29 (Той каза това, тъй като Исус беше заповядал на злия* дух да излезе от човека. Духът много пъти го беше обсебвал*, затова мъжът постоянно беше оковаван с вериги и окови и поставян под стража, но все ги късаше и демонът го караше да ходи на изолирани места.) 30 Исус го попита: „Как се казваш?“. Той отговори: „Легион“. Защото много демони бяха влезли в него. 31 И те му се молеха да не ги изпраща в бездната. 32 А по планинския склон пасеше голямо стадо свине. Затова демоните му се примолиха да им позволи да влязат в тях и той им позволи. 33 Тогава те излязоха от мъжа и влязоха в свинете; и стадото се втурна към ръба на пропастта, хвърли се в езерото и се удави. 34 А като видяха какво стана, свинарите избягаха и разказаха за случилото се в града и околностите.

35 Тогава хората излязоха да видят какво е станало. Когато дойдоха при Исус, видяха, че мъжът, от когото бяха излезли демоните, вече е на себе си и облечен, седи в краката на Исус; и се уплашиха. 36 Очевидците им разказаха как човекът беше освободен от демоните. 37 Тогава жителите на герасинската област помолиха Исус да си тръгне, защото много се изплашиха. И той се качи на лодката, за да отплава оттам. 38 Но мъжът, от когото бяха излезли демоните, го умоляваше да тръгне с него, а той го отпрати с думите: 39 „Върви си вкъщи и кажи на всички какво направи Бог за теб“. Мъжът си тръгна и разказваше из целия град какво беше направил Исус за него.

40 Когато Исус се върна в Галилея, народът го прие сърдечно, защото всички го очакваха. 41 Тогава дойде един мъж на име Яир, който беше председател на синагогата. Той падна в краката на Исус и започна да го моли да дойде в дома му, 42 защото единствената му дъщеря, която беше на около 12 години, умираше.

Докато Исус вървеше натам, тълпата го притискаше отвсякъде. 43 Там имаше една жена, която от 12 години страдаше от кръвотечение и никой не беше успял да я излекува. 44 Тя се промъкна зад него и докосна края на дрехата му и веднага кръвотечението ѝ спря. 45 Исус попита: „Кой ме докосна?“. Тъй като всички отричаха да са го докоснали, Петър каза: „Учителю, хората са те обградили и те притискат отвсякъде“. 46 Но Исус каза: „Някой ме докосна, защото усетих, че от мен излезе сила“. 47 Като видя, че не е останала незабелязана, жената дойде разтреперена, падна в краката му и пред всички каза защо го е докоснала и как веднага е оздравяла. 48 А той ѝ каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Отиди си с мир“.

49 Докато той говореше, дойде един човек от дома на председателя на синагогата и каза: „Дъщеря ти умря. Недей да притесняваш повече Учителя“. 50 Като чу това, Исус каза на Яир: „Не се страхувай, само имай вяра и дъщеря ти ще бъде спасена“. 51 Когато стигна до къщата, той не позволи на никого да влезе с него освен на Петър, Йоан, Яков и родителите. 52 А хората плачеха и се удряха в гърдите от мъка. Затова той каза: „Не плачете, защото тя не е умряла, а само спи“. 53 Но те му се присмяха, защото знаеха, че е умряла. 54 Той я хвана за ръката и каза силно: „Момиченце, стани!“. 55 Тогава тя оживя* и веднага стана и той каза да ѝ дадат нещо за ядене. 56 Родителите ѝ бяха безкрайно щастливи, но той им нареди да не разказват на никого какво е станало.