Лука
16 После той се обърна и към учениците си: „Един богат човек беше назначил един управител,+ когото обвиниха пред него, че разпилява имота му.+ 2 Затова той го повика и му каза: ‘Какво чувам за тебе? Дай сметка+ за работата си, защото не може повече да бъдеш управител на дома ми.’ 3 Тогава управителят си каза: ‘Какво да правя, понеже господарят+ ще ми отнеме работата на управител? Не съм достатъчно силен, за да копая, а да прося, се срамувам. 4 О, знам какво ще направя, та когато вече не съм управител, хората да ме приемат в домовете си.’+ 5 И като повика при себе си всеки един от длъжниците на своя господар, той каза на първия: ‘Колко дължиш на господаря ми?’ 6 Онзи отговори: ‘Сто бата* маслиново масло.’ А той му каза: ‘Ето ти писменото споразумение, седни и без да се бавиш, напиши петдесет.’ 7 После каза на друг: ‘А ти колко дължиш?’ Онзи отговори: ‘Сто кора* жито.’ А той му каза: ‘Ето ти писменото споразумение, напиши осемдесет.’ 8 И господарят похвали управителя, защото макар и неправеден, беше проявил съобразителност.+ Понеже синовете на тази система* са по–съобразителни в отношенията си със своето поколение, отколкото синовете на светлината.+
9 Казвам ви, спечелете си приятели+ посредством неправедното богатство,+ та когато то пропадне, да ви приемат във вечните места за живеене.+ 10 Който е верен в най–малкото, е верен и в многото, а който е неправеден в най–малкото, е неправеден и в многото.+ 11 Затова ако не постъпвате вярно с неправедното богатство, кой ще ви повери истинското?+ 12 И ако не постъпвате вярно с чуждото,+ кой ще ви даде онова, което е ваше? 13 Никой слуга не може да робува на двама господари, защото или ще мрази единия и ще обича другия, или ще се привърже към единия и ще презира другия. Не можете да бъдете роби и на Бога, и на богатството*.“+
14 А фарисеите, които обичаха парите, слушаха всички тези неща и му се присмиваха.+ 15 И той им каза: „Вие се обявявате за праведни пред хората,+ но Бог познава сърцата ви+ и онова, което е превъзнасяно сред хората, е отвратително в очите на Бога.+
16 Законът и Пророците бяха до Йоан.+ Оттогава насам Божието царство е изявявано като добра новина и най–различни хора се стремят към него.+ 17 Наистина, по–лесно е небето и земята да изчезнат,+ отколкото дори една чертичка+ на буква от Закона да остане неизпълнена.+
18 Който се разведе с жена си и се ожени за друга, върши прелюбодейство, и който се ожени за жена, разведена с мъжа си, върши прелюбодейство.+
19 А един човек+ беше богат и се обличаше в пурпурни и ленени дрехи, и всеки ден се веселеше и живееше в разкош.+ 20 И пред вратите му донасяха един просяк на име Лазар, чието тяло беше покрито с рани 21 и който искаше да се нахрани с онова, което падаше от трапезата на богаташа. Освен това кучетата идваха и ближеха раните му. 22 След време просякът умря+ и ангелите го отнесоха при Авраам*.+
И богаташът умря+ и беше погребан. 23 И в гроба*, като изпитваше мъки,+ той повдигна очи и видя отдалече Авраам и Лазар, който беше при него*. 24 Затова възкликна с думите: ‘Татко Аврааме,+ имай милост към мене и изпрати Лазар да потопи върха на пръста си във вода и да охлади езика ми,+ защото се измъчвам в този силен огън.’+ 25 Но Авраам отговори: ‘Синко, спомни си, че ти получи всички добри неща, докато беше жив, така както Лазар получи всички лоши неща. Сега обаче той намира утеха тук, а ти изпитваш мъки.+ 26 Освен това между нас и вас+ съществува голяма пропаст,+ така че тези, които искат да преминат оттук при вас, не могат да го направят, нито е възможно някой да дойде оттам при нас.’+ 27 Тогава той каза: ‘Щом е така, те моля, татко, да го изпратиш в дома на баща ми, 28 защото имам петима братя, и нека им даде пълно свидетелство, за да не попаднат и те в това място на мъчения.’ 29 Но Авраам отговори: ‘Те имат писанията на Моисей+ и на Пророците,+ нека слушат тях.’+ 30 Тогава той каза: ‘Не, татко Аврааме! Ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се разкаят.’ 31 Но той му отговори: ‘Щом не слушат Моисей+ и Пророците, няма да бъдат убедени дори и да възкръсне някой от мъртвите.’“