Матей

21 И когато наближиха Йерусалим и пристигнаха във Витфагия на Маслиновата планина, Исус изпрати напред двама ученици,+ 2 като им каза: „Отидете в селото, което виждате ей там, и веднага ще намерите вързана магарица и малкото ѝ с нея, отвържете ги и ги доведете при мене.+ 3 И ако някой ви каже нещо, отговорете: ‘Нужни са на Господаря.’ Тогава той веднага ще ги пусне.“

4 А това стана, за да се изпълнят думите, казани чрез пророка: 5 „Кажете на сионската дъщеря: ‘Ето, твоят Цар идва при тебе,+ с мек нрав,+ възседнал магаре — младо магаре, малкото на едно товарно животно.’“+

6 И учениците тръгнаха и направиха точно както Исус им нареди. 7 И доведоха магарицата и малкото ѝ, сложиха върху тях горните си дрехи и той седна отгоре.+ 8 Повечето от хората постилаха горните си дрехи+ на пътя, а други режеха клони от дърветата и ги слагаха на пътя.+ 9 А онези, които вървяха пред него, и онези, които го следваха, не преставаха да викат: „Молим те, дай спасение*+ на Давидовия син!+ Благословен е този, който идва в името на Йехова!+ Дай му спасение, молим те, Боже във висините!“+

10 И когато той влезе в Йерусалим,+ целият град беше обхванат от вълнение и хората питаха: „Кой е този?“ 11 А множествата казваха: „Това е Исус, пророкът+ от Назарет в Галилея!“

12 И Исус влезе в храма и изхвърли навън всички, които продаваха и купуваха в храма, обърна и масите на мъжете, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъби.+ 13 И им каза: „Записано е: ‘Домът ми ще се нарече молитвен дом’,+ но вие го превръщате в свърталище на разбойници.“+ 14 И при него в храма дойдоха слепи и куци и той ги излекува.

15 Когато главните свещеници и книжниците видяха чудесата, които той направи,+ и момчетата, които викаха в храма „Молим те, дай спасение+ на Давидовия син!“,+ се възмутиха 16 и го попитаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Исус им отговори: „Чувам. Никога ли не сте чели+ ‘От устата на малките деца и кърмачетата ти осигури възхвала’?“+ 17 И като ги остави, той излезе от града, отиде във Витания и пренощува там.+

18 Като се връщаше в града рано сутринта, той огладня.+ 19 И видя край пътя смокиня и отиде при нея, но не намери нищо+ освен листа, и ѝ каза: „Нека никога вече да няма плод по тебе!“+ И смокинята веднага изсъхна. 20 Като видяха това, учениците се зачудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна тази смокиня?“+ 21 Исус им отговори: „Казвам ви истината, ако имате вяра и не се съмнявате,+ не само ще направите онова, което аз направих на смокинята, но и ако кажете на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’, ще стане така.+ 22 И всичко, което с вяра поискате в молитва, ще получите.“+

23 И като влезе в храма, главните свещеници и старейшините се приближиха към него, докато той поучаваше, и го попитаха:+ „С каква власт вършиш тези неща? И кой ти даде тази власт?“+ 24 А Исус отвърна: „И аз ще ви попитам нещо. Ако ми отговорите, и аз ще ви кажа с каква власт върша тези неща.+ 25 Откъде беше покръстването на Йоан? От небето или от хората?“+ А те започнаха да разговарят помежду си: „Ако кажем, че е от небето, той ще ни каже ‘Тогава защо не му повярвахте?’.+ 26 Но ако кажем, че е от хората, ще сме застрашени от множеството,+ защото всички смятат Йоан за пророк.“+ 27 И те отговориха на Исус: „Не знаем.“ А той на свой ред им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с каква власт върша тези неща.+

28 Какво мислите за това? Един човек имаше двама синове.+ Той отиде при първия и му каза: ‘Сине, отиди днес да работиш на лозето.’ 29 Той отговори: ‘Ще отида, господарю’,+ но не отиде. 30 След това отиде при другия и му каза същото. А синът му отговори: ‘Няма да отида.’ Но после съжали+ и отиде. 31 Кой от двамата извърши волята на баща си?“+ Те отговориха: „Вторият.“ Исус им каза: „Казвам ви истината, че данъчните служители и блудниците ви изпреварват в Божието царство. 32 Защото Йоан дойде при вас, за да ви покаже праведността,+ но вие не му повярвахте.+ Данъчните служители и блудниците обаче му повярваха,+ а вие, макар че видяхте всичко, впоследствие не се разкаяхте и не му повярвахте.

33 Чуйте още една притча: имаше един мъж, земеделец,+ който насади лозе, направи ограда около него, изкопа в него лин, построи наблюдателна кула,+ даде го под наем на лозарите и замина за чужда страна.+ 34 Когато дойде времето на реколтата, той изпрати робите си при лозарите, за да прибере плодовете си. 35 Но лозарите хванаха робите му — един биха, друг убиха, трети пребиха с камъни.+ 36 Тогава той изпрати други роби, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин.+ 37 Накрая изпрати при тях сина си, като каза: ‘Ще проявят уважение към сина ми.’ 38 Като видяха сина, лозарите си казаха един на друг: ‘Това е наследникът.+ Хайде да го убием и да му вземем наследството!’+ 39 И те го хванаха, изхвърлиха го от лозето и го убиха.+ 40 Тогава как ще постъпи собственикът на лозето с тези лозари, когато си дойде?“ 41 Те му казаха: „Понеже са зли, той ще ги убие безмилостно+ и ще даде лозето на други лозари, които ще му дават плодовете, когато им дойде времето.“+

42 Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанието ‘Камъкът, който строителите отхвърлиха,+ стана главен крайъгълен камък.+ Това е от Йехова и е прекрасно в нашите очи’? 43 Затова ви казвам, че царството на Бога ще бъде взето от вас и ще бъде дадено на народ, който дава плодовете му.+ 44 Освен това онзи, който падне върху този камък, ще се разбие. А онзи, върху когото падне той, ще бъде смазан.“+

45 Когато главните свещеници и фарисеите чуха неговите притчи, разбраха, че говори за тях.+ 46 Но макар че искаха да го хванат, те се страхуваха от множествата, защото хората го смятаха за пророк.+