Марко
11 И като наближаваха Йерусалим, при Витфагия и Витания+ на Маслиновата планина, той изпрати напред двама от учениците си+ 2 и им каза: „Отидете в селото, което виждате ей там, и още щом влезете в него, ще намерите вързано младо магаре, което още не е било възсядано от човек, отвържете го и го доведете.+ 3 И ако някой ви каже: ‘Защо правите това?’, отговорете: ‘Нужно е на Господаря, после той веднага ще го изпрати обратно.’“+ 4 И те отидоха и намериха младото магаре, вързано до вратата, навън на улицата, и го отвързаха.+ 5 Но някои от стоящите наблизо ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“+ 6 Те им отговориха точно както им беше казал Исус. Тогава ги пуснаха.+
7 И доведоха магарето+ при Исус и като сложиха върху него горните си дрехи, той седна отгоре.+ 8 И много хора постилаха на пътя горните си дрехи,+ а други — клонки,+ които бяха отрязали в нивите.+ 9 А онези, които вървяха пред него, и онези, които го следваха, не преставаха да викат: „Молим те, дай му спасение!+ Благословен е този, който идва в името на Йехова!+ 10 Благословено е идващото царство на баща ни Давид!+ Дай му спасение, молим те, Боже във висините!“ 11 И той влезе в Йерусалим и отиде в храма. Огледа всичко наоколо и понеже вече беше късно, отиде във Витания с дванайсетте.+
12 На следващия ден, след като бяха излезли от Витания, той огладня.+ 13 И отдалече видя една смокиня, която имаше листа, и отиде да види дали няма да намери плодове по нея. Но като се приближи, не намери нищо освен листа, защото не беше време за смокини.+ 14 Тогава той ѝ каза: „Нека никой вече никога да не яде плод от тебе!“+ А учениците му слушаха.
15 И ето, стигнаха в Йерусалим. Там той влезе в храма и започна да гони навън онези, които продаваха и купуваха в храма, обърна и масите на мъжете, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъби.+ 16 И не позволяваше на никого да пренася каквото и да било през храма, 17 а поучаваше с думите: „Не е ли записано: ‘Домът ми ще се нарече молитвен дом+ за всичките народи’?+ Но вие го превърнахте в свърталище на разбойници.“+ 18 А главните свещеници и книжниците чуха това и търсеха начин да го убият,+ понеже се страхуваха от него, защото цялото множество постоянно се удивляваше на учението му.+
19 Като настъпи вечерта, те както обикновено излязоха от града. 20 А когато рано сутринта минаха край смокинята, видяха, че е изсъхнала чак до корен.+ 21 И като си спомни случилото се, Петър му каза: „Учителю*, виж! Смокинята, която прокле, е изсъхнала.“+ 22 Исус им отговори: „Имайте вяра в Бога. 23 Казвам ви истината, ако някой каже на тази планина ‘Вдигни се и се хвърли в морето’, и не се съмнява в сърцето си, но вярва, че онова, което казва, ще стане, тогава наистина ще стане така.+ 24 Затова ви казвам, вярвайте, че вече сте получили това, за което се молите и което искате, и ще го имате.+ 25 И когато се изправите да се молите, простете+ всичко, каквото имате против някого, за да ви прости прегрешенията и вашият Баща, който е на небесата.“+ 26 ——*
27 И те отново дойдоха в Йерусалим. И като ходеше в храма, главните свещеници, книжниците и старейшините се приближиха към него+ 28 и го попитаха: „С каква власт вършиш тези неща? И кой ти даде властта да вършиш всичко това?“+ 29 Исус им каза: „Ще ви попитам нещо. Ако ми отговорите, и аз ще ви кажа с каква власт върша тези неща.+ 30 Дали покръстването+ на Йоан беше от небето, или от хората? Кажете ми.“+ 31 А те започнаха да разговарят помежду си: „Ако кажем, че е от небето, той ще каже ‘Тогава защо не му повярвахте?’.+ 32 Кажем ли обаче, че е от хората...“ Те се страхуваха от множеството, защото всички смятаха, че Йоан наистина е пророк.+ 33 И отговориха на Исус: „Не знаем.“ А Исус им отвърна: „Тогава и аз няма да ви кажа с каква власт върша тези неща.“+