Библейска книга номер 24 — Йеремия

Писател: Йеремия

Места на написване: Юда и Египет

Завършена: 580 г. пр.н.е.

Обхваща периода: 647–580 г. пр.н.е.

ПРОРОК Йеремия живял в опасно и бурно време. Йехова го назначил за свой пророк през 647 г. пр.н.е., тринайсетата година от управлението на юдейския цар Йосия, който проявявал страх от Бога. Докато бил поправян домът на Йехова, книгата със Закона на Йехова била намерена и прочетена на царя. Той положил големи усилия, за да приложи записаното в нея, но успял само временно да отвърне народа от идолопоклонството. Както дядото на Йосия, Манасия, който царувал 55 години, така и баща му, Амон, който бил убит, след като управлявал само две години, постъпвали невярно спрямо Бога. Те въвлекли хората в нечисти оргии и отвратителни обичаи, така че те принасяли благоухания пред „небесната царица“ и човешки жертви пред богове демони. Манасия бил изпълнил Йерусалим с невинна кръв. (Йер. 1:2; 44:19; 4 Царе 21:6, 16, 19–23; 23:26, 27)

² Задачата на Йеремия не била лесна. Той трябвало да служи като пророк на Йехова и да предскаже унищожението на Юда и Йерусалим, опожаряването на величествения храм на Йехова и отвеждането на израилтяните в плен — бедствия, за които било трудно да повярваш! Йеремия пророкувал в Йерусалим 40 години, по време на управлението на лошите царе Йоахаз, Йоаким, Йоахин (Йехония) и Седекия. (Йер. 1:2, 3) По–късно в Египет той трябвало да пророкува относно идолопоклонството на юдейските изгнаници там. Книгата Йеремия била завършена през 580 г. пр.н.е., като обхваща период от 67 години, изпълнени със събития. (52:31)

³ Името, което носи пророкът и неговата книга, на еврейски език е Йирмия̀х или Йирмия̀ху, което по всяка вероятност означава „Йехова възвеличава“ или „Йехова освобождава [от утробата]“. Книгата Йеремия се среща във всички каталози на книгите от Еврейските писания и е общоприета като канонична. Драматичното изпълнение на много от нейните пророчества по времето на Йеремия потвърждава убедително нейната достоверност. Освен това в Християнските гръцки писания името на Йеремия се среща няколко пъти. (Мат. 2:17, 18; 16:14; 27:9) Исус бил изучавал книгата Йеремия, защото когато изгонил търговците от храма, свързал думите от Йеремия 7:11 с думите от Исаия 56:7. (Мар. 11:17; Лука 19:46) Понеже Исус бил смел и неустрашим, някои хора дори го смятали за Йеремия. (Мат. 16:13, 14) В Евреи 8:8–12 и 10:16, 17 Павел се позовал на пророчеството на Йеремия относно новия договор, записано в Йеремия 31:31–34. Павел цитирал Йеремия 9:24, като казал: „Който се хвали, нека се хвали с Йехова.“ (1 Кор. 1:31) В Откровение 18:21 намираме още по–въздействащо приложение на словесната илюстрация на Йеремия относно падането на Вавилон. (Йер. 51:63, 64)

⁴ Археологическите находки също подкрепят достоверността на повествованието в Йеремия. Например в една вавилонска хроника се разказва за това как Навуходоносор превзел Йерусалим през 617 г. пр.н.е., като пленил царя (Йоахин) и назначил друг по свой избор (Седекия). (24:1; 29:1, 2; 37:1)a

⁵ Разказът за живота на Йеремия, с който разполагаме, е много по–подробен от разказа за който и да било друг пророк от древността, с изключение на Моисей. Йеремия разкрива много неща за себе си, своите чувства и вълнения, като проявява голяма смелост, съчетана със смирение, нежност и сърдечност. Той не бил само пророк, но също и свещеник, писател на част от Писанието и точен историк. Йеремия бил синът на свещеника Хелкия от Анатот, свещенически град в областта на север от Йерусалим, „във Вениаминовата земя“. (1:1) Стилът на писане на Йеремия е ясен, директен и лесен за разбиране. Книгата изобилства със словесни илюстрации и картинни метафори и съдържа както проза, така и поезия.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

³⁶ Тази вдъхновена от Бога пророческа книга ни укрепва и ни носи полза. Да разгледаме примера на смелост, даден от самия пророк. Той безстрашно известявал едно неблагоприятно послание на народ, който не зачитал Бога. Йеремия избягвал общуването със злите хора. Той осъзнавал, че посланието на Йехова е неотложно, и вършел всеотдайно неговата работа, като никога не се отказал от нея. За него Божието слово било като огън в костите му и радост и веселие на сърцето му. (Йер. 15:16–20; 20:8–13) Нека винаги бъдем пламенни за словото на Йехова като Йеремия! Освен това нека да подкрепяме лоялно Божиите служители, както Варух подкрепял Йеремия. Чудесни примери за нас са и потомците на Рихав, които проявили искрено послушание, както и Авдемелех, който милостиво се погрижил за преследвания пророк. (36:8–19, 32; 35:1–19; 38:7–13; 39:15–18)

³⁷ Словото на Йехова, което чул Йеремия, се изпълнило със забележителна точност. Това несъмнено укрепва вярата ни в силата на Йехова да предсказва бъдещето. Да разгледаме как се изпълнили някои пророчества, които Йеремия доживял да види, като например: пленяването на Седекия и унищожението на Йерусалим (21:3–10; 39:6–9), свалянето на цар Селум (Йоахаз) от престола и смъртта му като пленник (Йер. 22:11, 12; 4 Царе 23:30–34; 2 Лет. 36:1–4), отвеждането на цар Йехония (Йоахин) в плен във Вавилон (Йер. 22:24–27; 4 Царе 24:15, 16) и как лъжливият пророк Анания умрял още същата година, в която била предсказана смъртта му (Йер. 28:16, 17). Всички тези пророчества, както и много други, се изпълнили точно както Йехова ги бил предсказал. Пророците и служителите на Йехова, които живели след Йеремия, също смятали пророчествата на Йеремия за достоверни и полезни. Например Даниил разбрал от писанията на Йеремия, че Йерусалим щял да остане пуст 70 години, а Ездра насочил вниманието към изпълнението на думите на Йеремия, отнасящи се за края на седемдесетте години. (Дан. 9:2; 2 Лет. 36:20, 21; Езд. 1:1; Йер. 25:11, 12; 29:10)

³⁸ Когато установил честването на Вечерята на Господаря със своите ученици, Исус насочил вниманието им към изпълнението на пророчеството на Йеремия относно новия договор. Така той говорел за „новия договор въз основа на моята кръв“, чрез който греховете им били простени и те били събрани като духовен народ на Йехова. (Лука 22:20; Йер. 31:31–34) Помазаните с духа християни, които участват в новия договор, са онези, с които Христос сключил договор за Царство — да царуват с него в небесата. (Лука 22:29; Откр. 5:9, 10; 20:6) В пророчествата на Йеремия това Царство се споменава няколко пъти. Освен всички присъди срещу неверния Йерусалим, Йеремия изрекъл думи, които дали лъч надежда: „Ето, идат дни, казва Господ, когато ще въздигна на Давида праведен отрасъл, който като цар ще царува, ще благоденствува, и ще върши правосъдие и правда по земята.“ Да, този цар се нарича „Йехова е нашата праведност“ (НС). (Йер. 23:5, 6)

³⁹ Йеремия отново говори за възстановяване: „Ще слугуват на Господа, своя Бог, и на царя си Давида, когото ще им въздигна.“ (30:9) Накрая той известява добрата новина, която Йехова казал относно Израил и Юда, а именно, че ‘в ония дни и в онова време [Йехова] ще направи да израсте на Давида праведен Отрасъл’, за да стане многобройно семето му и за да има син, който „да царува на престола му“. (33:15, 21) Точно както сме уверени, че един остатък се завърнал от Вавилон, така сме уверени, че и Царството на този праведен „Отрасъл“ ще управлява справедливо и праведно по цялата земя. (Лука 1:32)

[Бележка под линия]